Р Е Ш
Е Н И Е
30.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Номер 84 2020 година град Кюстендил
Кюстендилски административен съд,
на четвърти март 2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Лидия Стоилова и с участието на
Прокурора: Марияна Сиракова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 27/2020 г. по описа на КнАС
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
РУ на МВР Дупница към ОД на МВР Кюстендил, чрез началника си Б. Динев, обжалва Решение на ДРС № 449 от 19.12.2019 г. по НАХД № 869 по описа на същия съд за 2019 г., с коeто е отменено НП № 16-0348-001211/11.07.2016 г. на Началник на РУ на МВР гр. Дупница при ОД на МВР гр. Кюстендил за наложено административното наказание “глоба” в размер от 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 пр. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т.2 пр. 1 от ЗДвП на И.Г.Д., като моли същото да се отмени изцяло, съответно да се потвърди НП.
Твърдят се касационни основания, че решението на ДРС е неправилно и необосновано, касационни основания, предвидени в чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК.
Касаторът не се представлява по делото.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща представител по делото.
Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е правилно и следва да се остави в сила.
Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,
поради което жалбата е допустима.
Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:
Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС от 19.12.2019 г. по НАХД № 869 по описа на същия съд за 2019 г. С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление № 16-0348-001211/11.07.2016 г. на Началника на РУ на МВР гр. Дупница при ОД на МВР гр. Кюстендил, с което на И.Г.Д. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗДвП за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.
Наказателното постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 1211/29.06.2016 г. срещу И.Г.Д. ***, за това че на 29.06.2016 г. около 16.00 ч., в гр. Дупница, ул. „Патриарх Евтимий“, посока с. Бистрица, управлява лек автомобил “Ф.Г.”с рег. № В **** РВ, собственост на Д.Х.Г., като автомобилът не е представен на ППТИ, видно от контролен талон № 6495669 с дата на валидност 03.11.2015 г.; автомобилът е спрян от движение, установено след справка с ОД – Дупница и водачът не прлитежава СУМПС, установено след справка с ОД – Дупница.
Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 29.06.2016 г. Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 147 ал. 1, чл. 5 ал. 3 т. 2 и чл. 150 от ЗДвП. Актът е подписан от жалбоподателя на 29.06.2016 г., като в същия няма възражения. Въз основа на АУАН е издадено НП № 16-0348-001211/11.07.2016 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя са наложени “глоба” в размер на 20 лв., на основание чл. 185 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 пр. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗДвП, връчен на нарушителя на 12.07.2019 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното НП следва да бъде отменено поради изтекла погасителна давност.
Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на ДРС, касационния съд намира за основателна отмяната на НП, поради погасяване на наложеното административно наказание по давност.
В ЗАНН не е уреден въпросът за погасяване
на административнонаказателното преследване за нарушения по давност. В случая
при липса на уредба в ЗАНН следва да намерят приложение на основание чл. 11 от ЗАНН, чл. 79, 80 и 81 от НК.
Съгласно чл. 79 от НК: давността по т. 2 е обстоятелство по НК, което изключва
както наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието и което на
осн. чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 79 ал. 1 т. 2 от НК, следва да изключи и
административнонаказателното преследване по ЗАНН. Съгласно чл. 81 ал. 3 от НК –
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в
предходния член. Тъй като давността е институт на материалното право, срокът по
чл. 80 ал. 1 от НК /в приложимата му към случая редакция, след изменението в ДВ,
бр. 26 от 06.04.2010 г./, следва да се определи към датата на извършване на
деянието – 29.06.2016 г. - три години.
По делото е изтекла обикновената преследвателна давност по чл. 80 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 81 ал. 2 и чл. 79 ал. 1 т. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН.
С издаването на НП на 11.07.2016 г. е прекъсната посочената давност, започнала да тече от съставянето и връчването на АУАН на 29.06.2016 г., когато деянието е довършено. От 11.07.2016 г. е започнала да тече нова обисновена давност от 3 години, която е изтекла на 11.07.2019 г.. Връчването на НП на 12.07.2019 г. е извършено при изтекла давност със закъснение от 1 /един/ ден. През периода 11.07.2016 г. – 11.07.2019 г., АНО не е предприел доказани по делото на районния съд действия по издирване на нарушителя за връчване на НП, които действия да могат да доведет до прекъсване на посочената давност. Изтичането на обикновената 3 – годишна давност, прави безпредметно изследването на абсолютна та давност по чл. 81 ал. 3 от НК. В тази посока е и задължителната практика, формирана в ТР № 28/02.03.1959 г. по н.д. № 19/1959 г., ОСНК на ВС.
Изхождайки от горното, решението на ДРС ще бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 449 от 19.12.2019 г. по НАХД № 869 по описа на ДРС за 2019 г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: