№ 4776
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110144524 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/, ЕИК ********, против Р. Д. М., ЕГН **********, с която са предявени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на следния
недвижим имот – апартамент, находящ се в /адрес/, с аб. № 26461. В исковата молба се сочи,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 684,49 лева главница за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., сумата от 304,63 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за доставена от дружеството топлинна енергия за периода
15.09.2022 г. – 15.02.2024 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 58,18 лв.-
главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и 11,18 лв.- лихва за забава за периода от
16.07.2021 г. - 15.02.2024 г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от
20.02.2024 г. до окончателното им изплащане.
Навежда твърдения, че депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. № 10198/2024 г. по
описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил заявлението, като издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответника, и разпоредил същият да заплати на
заявителя претендираните суми. В законоустановения едномесечен срок от връчване на
препис от заповедта, длъжникът е депозирал възражение срещу дължимостта на
претендираните суми, предвид което са предявени настоящите установителни искове.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от /фирма/ на потребители в гр. София, приети с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от Общите условия бил определен реда и срока, в
който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно: в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна
по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана
1
през процесния период от /фирма/, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно
чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че Р. Д. М., ЕГН **********, дължи на
/фирма/ сумата в размер на 2 684,49 лева главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., сумата от 304,63 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 15.02.2024 г., както и
сума за дялово разпределение в размер на 58,18 лв.- главница за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. и 11,18 лв.- лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. - 15.02.2024 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумите, считано от 20.02.2024 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 18.03.2024 г. по ч.гр.д. № 10198/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответника. Със същия оспорва предявените искове по основание и по размер.
Оспорва собствеността или да е носител на вещно право на ползване на част или на целия
имот. Оспорва всички доказателства в тази насока като недостатъчни или неотносими.
Оспорва обстоятелството да е страна по облигационно правоотношение, въз основа на което
да е придобил качеството „потребител на ТЕ“. Смята,че искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на обезщетение за забава върху главницата за процесния период е неоснователен и да се
отхвърли изцяло. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни, както и присъди сторените в производството разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт № 100, том XX, рег. №
4134, дело № 3823/1932 г., съставен от първи нотариус при СРС, от който се установява, че
на ********* е продаден парцел с площ от 521 кв.м., находящ се в /адрес/. Установява се от
приетия разпределителен протокол, че на 23.12.1935 г. е извършено разпределение на
построените в сградата жилища, като сред посочените лица не фигурира Д. И. М..
Приети са по делото удостоверение за наследници и удостоверения за родствени
връзки, от които се установява, че Д. И. М. е починал на 27.05.1993 г., като е оставил за
наследници по закон децата си Ю. Д. М. (починал на 29.11.2021 г. и оставил за наследници
по закон децата си Д. Ю. М. и Е. Ю. М.) и Р. Д. М..
Представено е заявление-декларация от 02.02.2010 г., подадено от Р. Д. М. до
ищцовото дружество /фирма/, с което е отправено изявление за откриване на индивидуална
партида за процесния имот апартамент № 6, находящ се в /адрес/.
По делото е представен протокол от ОС на етажните собственици в жилищната
сграда, находяща се в /адрес/, от който е видно, че е взето решение за сключване на договор с
/фирма/, като е представен и списък на етажните собственици, живущи в процесната
жилищна сграда.
Видно от представения договор № Д-0-69/03.06.2020 г., ищецът е възложил на
/фирма/ да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост.
Представени са съобщения към фактури за ежемесечното начисление на доставена
топлинна енергия за процесния период.
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови абонати от
/фирма/ на клиенти в град София (ОУ-2016г.), одобрени от КЕВР, в сила от 10.07.2016 г.
Приети са по делото документ за главен отчет на уредите за дялово разпределение за
периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., подписан от Р. М., както и протокол за неосигурен
достъп до процесния имот за периода от м.05.2022 г. – м.04.2023 г.
В окончателния, приет по делото и неоспорен от страните, доклад по чл.146 ГПК
съдът е посочил релевантните по делото факти, от които ищецът извежда
съдебнопредявените си права. Страните са изразили становище, съобразно което проекто-
докладът е приет за окончателен.
По исковете с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 и чл. 150 ЗЕ:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
2
отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената
на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен
вестник, от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004 г. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия в изрично уредените хипотези на разпоредбата, между производител и
топлопреносното предприятие, производител и пряко присъединени клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди, топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди, топлопреносно предприятие и асоциации на клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, топлопреносно предприятие и доставчик на топлинна
енергия, доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В чл. 150,
ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните предприятия да публикуват одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Ответникът не излага възражения относно спазването на реда за публикуване на Общите
условия на ищцовото дружество, поради което следва да се приеме, че Общите условия на
/фирма/ са влезли в сила към исковия период. Чл. 150, ал. 3 ЗЕ предвижда, че в срок до 30
дни след влизането в сила на Общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, като предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за процесния период, определя субектите,
имащи качеството на страна по облигационното правоотношение с топлопреносното
предприятие. Според § 1 на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката
"битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съобразно тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г.,
ОСГК, с приемането на Закона за енергетиката законодателят регламентира доставката на
топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от
самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата „доставка на централно отопление“. Поради особения правен субект
- сграда в режим на етажна собственост, е въведено изискване решенията да се вземат с
мнозинство, което за присъединяване и от присъединяване следва да е квалифицирано. В
решението е прието, че при доставката на централно отопление в сградите под режим на
етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик
(той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а
от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали
и как да бъдат използвани общите части. В отношенията в областта на енергетиката,
законодателят приема, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
3
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено
единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т.д. № 2/2017 г.,
ОСГК собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. В мотивите към тълкувателното решение
е прието, че договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
В производството се установи, че ответницата Р. М. е отправила изявление за
откриване на индивидуална партида за процесния имот, което е годно доказателство за
установяване на възникнала облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника
въз основа на сключен неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди по отношение на имота. Касае се за частен диспозитивен документ, носещ подписа на
ответника, съответно същият се ползва с формална доказателствена сила, която въпреки
направеното с отговора на исковата молба оспорване не бе оборена в настоящото
производство. Следователно, съдът възприема, че автор на изявлението за откриване на
индивидуална партида е именно ответницата Р. М.. Предвид това следва извод, че между
страните са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия,
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., с оглед на което ответницата е пасивно
материално легитимирана да отговаря по иска за стойността на потребената топлинна
енергия през процесния период.
В съответствие с чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в чл. 32 от Общите условия
сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни
месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от ищеца, поради което подлежи на заплащане от
потребителите реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период съобразно
реалното им потребление.
Ответникът не оспорва количеството действително доставена топлинна енергия, а и
от приетите писмени доказателства по делото се установява действително доставяне на
топлинна енергия от ищеца на ответника за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., което
обстоятелство е потвърдено и с положения от ответницата подпис в документа за главен
отчет, а за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е начислен на база един потребител
поради липсата на осигурен достъп до имота, чието количество възлиза на стойност 2684,49
лв.
Ето защо след като по делото е установено не само наличието на облигационно
договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия
период, но и действителното доставяне на такава, се налага изводът, че исковете срещу
ответника за цената на доставяната топлинна енергия са доказани по основание, а размерът
на предявеното главно вземане възлиза на 2684,49 лв. за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023
г. включително.
С подаденото възражение по реда на чл.414 ГПК ответникът е навел възражение за
погасяването по давност на част от вземането на ищеца. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т.11а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422,
4
респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на
длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не
е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за
отговор, поради което съдът намира, че следва да се произнесе по релевираното възражение,
макар и същото да не е направено с отговора на исковата молба. Приложима в случая е
кратката тригодишна давност. Съгласно задължителните разяснения на ОСГТК на ВКС,
дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по т.д. № 3/2011 г.
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват „периодични плащания“ по
смисъл на чл. чл.111, б.”в” ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна
погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ“ от ОУ е
определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми. Това трябва да стане в 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно това и на основание разпоредбата на чл. 70 ЗЗД следва, че срокът за
заплащане на задължението е уговорен в полза на длъжника, което означава, че преди
изтичането на срока задължението е платимо, но не е изискуемо. Поради ненастъпилата
изискуемост, както е посочено в разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давност за вземания, които не
са изискуеми не тече. В конкретния случай исковият период обхваща времето от м.05.2021г.
до м.04.2023г. С оглед на горното и на основание чл. 116 б. "б" ЗЗД с подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността е прекъсната на 20.02.2024 г. От
това следва, че вземането на ищеца за топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г. не е погасено по давност, доколкото от падежа на най-старото задължение
(15.07.2021 г. за м. 05.2021 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (20.02.2024 г.) не е изтекъл срок по-дълъг от три години. Предвид това
възражението е неоснователно.
Предвид изложеното искът за установяване дължимостта на главницата за топлинна
енергия е основателен за пълния предявен размер от 2684,49 лв. за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г.
Според чл.36, ал.2 от общите условия редът и начинът на заплащане на услугата
"дялово разпределение" се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение, а според чл. 22 от същите услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – /фирма/, от което следва, че именно на ищцовото дружество
следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение, за процесния период. От
приетите писмени доказателства се установява, че дължимата стойност на услугата за
дялово разпределение възлиза в размер на 58,18 лв. за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.
Както се посочи и по-горе релевираното възражение за изтекла погасителна давност е
неоснователно, тъй като не е изтекъл период по-дълъг от три години от падежът на най-
старото задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Предвид изложеното искът за установяване дължимостта на главницата за дялово
разпределение е основателен за пълния предявен размер от 58,18 лв. за периода от м.05.2021
г. до м.04.2023 г.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
лихвата за забава възлиза на претендираната сума.
С исковата молба ищецът претендира мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 304,63 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 15.02.2024 г., както и мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 11,18 лв. за периода от
16.07.2021 г. до 15.02.2024 г.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му, като съобразно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г.
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД след изтичането
на този срок потребителят на топлинна енергия изпада в забава и дължи мораторна лихва по
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД върху неизпълнените задължения. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в случая
е установен по основание предвид наличието на главен дълг и забава в плащането му.
5
Доколкото главното задължение е възникнало като срочно, изпадането в забава не е
обусловено от изпращането на покана до длъжника. Както се посочи и по-горе релевираното
възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като не е изтекъл период
по-дълъг от три години от падежът на най-старото задължение до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Предвид изложеното искът за установяване дължимостта на мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 304,63 лв. за периода от 15.09.2022 г. до
15.02.2024 г. следва да се уважи изцяло.
По гореизложените съображения, предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
11,18 лв.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищецът. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за производството в размер общо на 311,21
лв. за държавна такса, съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ съдът определя на 100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да се произнесе и по сторените в
протеклото заповедно производство разноски. Видно от представените доказателства
заявителят е сторил разноски в размер на 61,17 лв. за държавна такса и 50 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му
бъде присъдена сумата в общ размер на 111,17 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422
ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, ап. 6 дължи на /фирма/, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, представлявано от В. К. – изпълнителен директор и И. Е. –
председател на Управителен съвет, следните суми: 2 684,49 лева – главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 304,63 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. – 15.02.2024 г., сумата
от 58,18 лв. – главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 20.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата 11,18 лв. – лихва за забава за периода от 16.07.2021 г. – 15.02.2024 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 18.03.2024 г. по ч.гр.д. №
10198/2024 г. на СРС, 154 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
ап. 6 да заплати на /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от /фирма/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: /адрес/,
представлявано от В. К. – изпълнителен директор и И. Е. – председател на Управителен
съвет, сумата в размер на 311,21 лв., представляваща сторени в настоящото производство
разноски и сумата в размер на 111,17 лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. №
10198/2024 г. на СРС, 154 състав.
Решението е постановено с участието на трето лице-помагач, конституирано на
страната на ищеца – /фирма/.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7