№ 4211
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
МИХАЕЛА ЕНЧ. КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20231100506372 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивни жалби на Й. С. Н., Е. И. Н. и В. И. Н. срещу решение
№ 483/11.01.2023 г. по гр.д. № 36953/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 82 състав, с което
са уважени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535, вр. чл. 538 ТЗ,
предявени от Г. М. М., като е признато за установено, че Й. С. Н., Е. И. Н. и В. И. Н.
дължат разделно на ищеца сумата в размер на 2381 лв. по запис на заповед от
30.01.2013 г., сумата в размер на 7000 лв. по запис на заповед от 06.12.2013 г., сумата в
размер на 14387,10 лв. по запис на заповед от 06.12.2013 г., издадени от И. М. Н., ведно
със законната лихва от 29.12.2020 г. до погасяването, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК в производството по ч.гр.д. № 65068/2020 г. по описа на
СРС, 82 състав, като ответникът Й. С. Н. дължи 1/2 част от посочените суми, а
ответниците Е. И. Н. и В. И. Н. – по 1/4 част.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно. Считат, че процесните
записи за заповед не са подписани от И. М. Н., поради което се явяват неавтентични
документи. Освен това, от събраните в рамките на първоинстанционното производство
1
доказателства не се установява наличието на задължение по каузалното
правоотношение, във връзка с което се твърди в исковата молба да са издадени
ценните книги. Ето защо, молят обжалваното решение да бъде отменено и исковете да
бъдат отхвърлени. Претендират разноските по производството.
Ответникът по жалбите – Г. М. М., оспорва жалбите, като моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. М. М. с установителни искове с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр.
чл. 535 ТЗ.
Ищецът - Г. М. М., твърди, че И. М. Н. е издал в негова полза като поемател три
броя записи на заповед, както следва: запис на заповед от 30.01.2013 г. за сумата в
размер на 2381 лв.; запис на заповед от 06.12.2013 г. за сумата в размер на 7000 лв.;
запис на заповед от 06.12.2013 г. за сумата в размер на 14387,10 лв. Падежът и на трите
записи на заповед е на определен ден – 06.12.2020 г., който е изтекъл и не е последвало
плащане. Ответниците - Й. С. Н., Е. И. Н. и В. И. Н., се явяват наследници и
правоприемници на издателя на записите на заповед, който е починал, и в това
качество следва да отговарят за задълженията по тях - Й. С. Н. – за ½ част, а Е. И. Н. и
В. И. Н. – по ¼ част. Поради неизпълнение от страна на ответниците на падежа, е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, като в негова полза срещу ответника са издадени заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от 01.03.2021 г. и изпълнителен лист от 01.03.2021 г. по ч.гр.д. № 65068/2020
г. по описа на СРС, 82 състав, за сумите, както следва: 2381 лв. – задължение по запис
на заповед от 30.01.2013 г., издаден от И. М. Н.; 7000 лв. – задължение по запис на
заповед от 06.12.2013 г., издаден от И. М. Н.; 14387,10 лв. – задължение по запис на
заповед от 06.12.2013 г., издаден от И. М. Н., ведно със законната лихва от 29.12.2020 г.
до погасяването. Длъжниците са възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу
заповедта за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда заявителят Г. М.
М. е предявил посочените по-горе искове.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е поемател по запис
на заповед за сумата в размер на 2381 лв. от 30.01.2013 г., издаден от И. М. Н., запис
на заповед за сумата в размер на 7000 лв. от 06.12.2013 г., издаден от И. М. Н., запис
2
на заповед за сумата в размер на 14387,10 лв. от 06.12.2013 г., издаден от И. М. Н., че
ответниците следва да отговорят за задълженията по посочените записи на заповед,
тъй като се явяват правоприемници на издателя, че е настъпила изискуемостта на
вземанията по ценните книги.
Видно от представения запис на заповед от 30.01.2013 г., И. М. Н., в качеството
на издател по ценната книга, се е задължила да заплати в полза на Г. М. М. сумата в
размер на 2381 лв. в срок до 06.12.2020 г. В текста на документа се съдържа:
наименованието „запис на заповед”, безусловно обещание за плащане на паричната
сума в размер на 2381 лв., посочен е падеж – на определен ден, дата и място на
издаване – 30.01.2013 г., гр. София, както и подпис на издателя.
Видно от представения запис на заповед от 06.12.2013 г., И. М. Н., в качеството
на издател по ценната книга, се е задължила да заплати в полза на Г. М. М. сумата в
размер на 7000 лв. в срок до 06.12.2020 г. В текста на документа се съдържа:
наименованието „запис на заповед”, безусловно обещание за плащане на паричната
сума в размер на 7000 лв., посочен е падеж – на определен ден, дата и място на
издаване – 30.01.2013 г., гр. София, както и подпис на издателя.
Видно от представения запис на заповед от 06.12.2013 г., И. М. Н., в качеството
на издател по ценната книга, се е задължила да заплати в полза на Г. М. М. сумата в
размер на 14387,10 лв. в срок до 06.12.2020 г. В текста на документа се съдържа:
наименованието „запис на заповед”, безусловно обещание за плащане на паричната
сума в размер на 14387,10 лв., посочен е падеж – на определен ден, дата и място на
издаване – 30.01.2013 г., гр. София, както и подпис на издателя.
Основният спорен по делото въпрос, включително и във въззивното
производство, е, дали посочените три броя записи на заповед са подписани от лицето,
посочено като издател на ценните книги, т.е. дали трите документа са автентични.
Съгласно заключението на тройната съдебно-почеркова експертиза, изготвена от
В. Д. Б., И. М. А. и Д. Л. Г. – вещи лица, специалисти в областта на
криминалистическото изследване на документи в НИК – МВР, подписите след думата
„подпис“ в долната дясна част на трите броя записи на заповед, съответно – запис на
заповед от 30.01.2013 г. за сумата в размер на 2381 лв. с издател И. М. Н., запис на
заповед от 06.12.2013 г. за сумата в размер на 7000 лв. с издател И. М. Н., запис на
заповед от 30.01.2013 г. за сумата в размер на 14837 лв. с издател И. М. Н., не са
положени от лицето, сочено като издател – И. М. Н.. Подписите са изпълнени със
стремеж към наподобяване/имитация. Съдът кредитира заключението на посочената
тройна съдебно-почеркова експертиза, приета във въззивното производство и
неоспорена от страните, предвид факта, че същата е изготвена от вещи лица,
специалисти в областта на криминалистическото изследване на документи в НИК –
МВР, чрез използване на надеждни методи на изследване и независим и достатъчен в
3
обем сравнителен материал, имащ случаен за процеса характер, посочен в
експертизата. Вещите лица за аргументирали подробно даденото заключение, като са
посочили, че в изследваните подписи не се установява почеркът на И. М. Н.. Налице
са множество признаци за непривичност на изпълнението, характерни при опит за
наподобяване/възпроизвеждане/имитация на чужд подпис. Изпълнени са с непривични
за И. М. Н. движения, със стремеж към наподобяване/възпроизвеждане/имитация на
автентичните му подписи.
В тази връзка, не следва да се кредитират заключенията на съдебно-почерковите
експертизи, приети в първоистанционното производство. И двете експертизи са
оспорени от ответниците, като вещите лица не са аргументирали в достатъчна степен
дадените от тях заключения. Освен това, вещото лице С. Г. Х. изобщо не е дала
категоричен отговор на поставената задача, като е посочила, че подписите вероятно са
изпълнение от И. М. Н.. Вещите лица по тройната съдебно-почеркова експертиза,
приета пред първата инстанция, са стигнали до извод за автентичност на документи,
въпреки констатираните различия от тях. Посочили са, че се касае за автоподправка –
умишлено изменение на собствения подпис. Доколкото обаче вещите лица по тройната
съдебно-почеркова експертиза са дали заключение, че не се касае за автоподлог, а за
наподобяване/възпроизвеждане/имитация на чужд подпис, след извършено
задълбочено изследване, то и предвид констатираните несъответствия в подписа,
посочени в тройната съдебно-почеркова експертиза, приета от СРС, няма как да се
даде вяра на заключението , че подписите са автентични.
Следователно и при посочените мотиви въззивният съд намира, че процесните
записи на заповед не са подписани от И. М. Н., поради което се явяват неистински
документи, тъй като не са автентични.
Във връзка с изложеното съдът счита, че ответниците не дължат плащане по
ценните книги, поради което обжалваното решението следва да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора в полза на Й. С. Н. следва да се присъди сумата в
размер на 1830,26 лв., представляваща разноски във въззивното производство, както и
сумата в размер на 1490 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство, а в полза на Е. И. Н. и В. И. Н. – по 1211,42 лв., представляваща
разноски във въззивното производство, както и по 635 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло решение № 483/11.01.2023 г. по гр.д. № 36953/2021 г. по описа
на СРС, III ГО, 82 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ, предявени от Г. М. М., ЕГН **********,
срещу Й. С. Н., ЕГН **********, Е. И. Н., ЕГН ********** и В. И. Н., ЕГН
**********, за признаване за установено, че ответниците дължат разделно - Й. С. Н. –
½ част, а Е. И. Н. и В. И. Н. – по ¼ част, в полза на ищеца сумата в размер на 2381 лв.
по запис на заповед от 30.01.2013 г., сумата в размер на 7000 лв. по запис на заповед от
06.12.2013 г., сумата в размер на 14387,10 лв. по запис на заповед от 06.12.2013 г.,
издадени от И. М. Н., ведно със законната лихва от 29.12.2020 г. до погасяването, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 65068/2020 г. по описа на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН **********, да заплати в полза на Й. С. Н., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1830,26 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство, както и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 1490 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН **********, да заплати в полза на Е. И. Н., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1211,42 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство, както и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 635 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Г. М. М., ЕГН **********, да заплати в полза на В. И. Н., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1211,42 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство, както и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата в размер на 635 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5