ПРОТОКОЛ
№ 13
гр. гр.Мадан, 13.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
Сложи за разглеждане докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
Административно наказателно дело № 20245430200085 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б. Е. К. – редовно призован, не се явява, за него
се явява АДВ. Ф. Т. – с пълномощно по делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Началник на РУ-Мадан при ОДМВР Смолян –
редовно призован, представлява се от ЮРИСК.К. В. – с пълномощно по
делото.
СВИДЕТЕЛЯТ В. Р. Е. – редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ А. И. П. – редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛЯТ М. М. К. – нередовно призован, не се явява.
Изпратената призовка до свидетеля е върната в цялост с отбелязване, че при
направените посещения на 23.01.2025 г., 30.01.2025 г. и 08.02.2025 г., на
посоченият адрес ул. М. в с.С. лицето не е намерено. По данни на майката
лицето е на мисия.
АДВ.Т. – Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСК. В. – Моля да бъде даден ход.
СЪДЪТ НАМИРА, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличността и разпит на свидетеля:
В. Р. Е. – на 46 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и дела с жалбоподателя.
НА СВИДЕТЕЛЯ се напомни наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Свидетеля обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ В. Е. – Работя в РУ-Мадан на длъжност „Полицейски
инспектор“. На 07.09.2024 г. бях на разположение. Около 22.30 часа получих
съобщение от мл.оперативен дежурен в РУ Мадан, че трябва да окажа
съдействие на полицейския наряд, които след подаден сигнал на тел.112 били
изпратени на запален контейнер от смет на отбивката за с. Р.. Отивайки на
място наряда установил четири лица в нетрезво състояние, същите не се
подчинявали на указаните им разпореждания, за което потърсили съдействие
от дежурния на РУ Мадан. Аз и ст.инсп. В. К. се отзовахме на сигнала. На
място пристигнахме около 23.10 часа и установихме група от лица, всичките
бяха подпийнали, но Б. К. се държеше неадекватно. Като пристигнахме на
място, действително имаше запален контейнер. Мисля, че аз когато отидох,
бяха четири лица в беседката в близост до контейнера. Представихме се по
надлежния ред и поискахме документ за самоличност от Б. К.. Другите лица в
беседката които бяха, оказваха съдействие. Б. К. отказваше да даде документ
за самоличност, не изпълняваше разпорежданията на полицейските органи.
Ние установихме на по-късен етап, че това е лицето Б. К.. Той се държеше
крайно невъзпитано, изказваше някакви становища: „да дойде някой, който е
завършил академията на МВР, на друг никой няма да се представя“, като също
парадираше с някакви връзки, на сутринта щял да съобщи на кмета на
гр.Мадан, като му цитира името, и че ще ни насочва към бюрото по труда. В
наше присъствие избута мл.инспектор А. Б.. А. Б. беше покрай Б. К., ние
бяхме в словесен сблъсък, всеки изказваше тезата си, и същият при пореден
опит от нас да му изискаме документ за самоличност, избута колегата, бутна
го с ръце, не беше груба намеса. Жалбоподателят категорично отказваше да
изпълнява нашите разпореждания да се представи и да даде документ за
самоличност, и на по-късен етап лицето беше задържано за пречене.
Документът за самоличност го намерихме в него, след като беше задържан.
Когато го докарахме в РУ Мадан, той вече се укроти, взе да съдейства,
2
съжаляваше за постъпката. Непосредствено след това го освободиха. Дори
колегата В. К. отиде и му взе и закуска. Разбрахме, че Б. К. живее в с.С., беше
му подсигурен транспорт и беше закаран в с.С.. Още в самото начало на
проверката разбрахме, че е незрящ, той ни го заяви и ни казваше: „аз съм
незрящ, нищо не може да ми направите“, нещо в такъв смисъл.
На въпроси от адв. Т. свидетелят отговори: Във времеви период от
половин час от обаждането пристигнахме на мястото, където е извършена
проверката. Впоследствие разбрахме, че там намиращите се лица нямат
отношение към запаления контейнер, но колегите били изпратени по сигнал
на тел.112 и трябвало да установят какво е естеството на сигнала, като е
следвало да снемат някакви сведения от там намиращите се имат ли
отношение към случая. Освен Б. К. всички други лица оказаха съдействие.
При задържането на Б. К. му бяха поставени белезници. Когато аз пристигнах
на място, не му бяха сложени белезници. Аз нямам яснота дали е правена
справка в дежурната част на РУ-Мадан за установяване самоличността на
жалбоподателя. Аз доколкото знам, жалбоподателят носеше нещо като чанта
през рамо, и при обиска в районното в чантата му е била намерена личната
карта. В мое присъствие не са поставяни белезници на друго лице освен на Б.
К.. Доколкото знам, брат му на Б. беше там, той е военнослужещ, и каза, че
сутринта тръгва на мисия. Самият Б. не искаше никой да го придружава. През
цялото време Б. и М. бяха един до друг, даже М. ми каза, че не иска да му
създаваме проблеми, тъй като пътувал и щяло да му се отрази на службата.
Един на друг Б. и М. се обръщаха с „брат“.
Въпрос от адв.Т.: Дали сте търсили придружител за Б. при положение,
че сте знаели, че е незрящ?
Отговор на свидетеля: Няма такова нормативно изискване.
На въпроси от адв.Т. свидетелят отговори: Преди да бъде доведен в
районното, го заведохме в ЦСМП Мадан, там го прегледаха обстойно и в
самата карта, която издават, лекаря вписа, че лицето може да бъде задържано.
Първият акт е изготвен от полицейския наряд, като аз дори не бях вписан като
свидетел. На по-късен етап беше съставен втори акт, където колегите от
наряда, които бяха вписани в първия акт, ме вписаха като втори свидетел. Не
съм запознат какво се е случило с първия акт. Не съм наясно какво се е
случило след съставянето на втория акт. На по-късен етап разбрах, че е имало
3
възражение срещу първия акт. Той категорично отказваше да се подпише и да
получи какъвто и да е екземпляр от акт.
На въпроси от юриск.В. свидетелят отговори: На няколко пъти се
представихме на жалбоподателя, като всеки каза длъжността, районното
управление, където работи, и съм убеден, че той е разбрал, че срещу него са
били полицейски служители. Нямам представа кой е завел Б. К. на въпросната
беседка, те бяха цяла компания.
На въпрос от адв.Т. свидетелят отговори: Аз когато дойдох на
мястото, нямаше екип на пожарната.
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
ПРИСТЪПИ СЕ към снемане на самоличността и разпит на свидетеля:
А. И. П. – на 52 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство и дела с жалбоподателя.
НА СВИДЕТЕЛЯ се напомни наказателната отговорност по чл.290 от
НК. Свидетеля обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ А. П. – Въпросната вечер Б. ми се обади след 17.30 часа
да занеса някакъв нож да може да режат салата в беседката на с.Р.. Занесох
ножа, и ми казаха да остана при тях, и аз останах. Бяха четири лица в
беседката - двама братя, Б. и М., който е братовчед на Б., така ми казаха, че М.
е братовчед на Б.. На въпросното място имаше контейнер, който тлееше,
нямаше силен огън. Те консумираха алкохол, имаше и храна. Беше вече в
тъмната част на денонощието, когато дойдоха полицейския патрул и
пожарната. С полицейския патрул дойдоха двама полицаи, пожарникарите
дойдоха заедно с полицаите. Не мога да кажа в колко часа се случи това.
Пожарникарите разпънаха маркучите и започнаха да гасят контейнера.
Полицаите влезнаха в беседката, представиха се и поискаха личните карти за
проверка. Аз и един от двамата братя дадохме личните карти. Един от
полицаите – предполагам, че е от Мадан полицая, защото не го познавам, не е
от Рудозем, той мина по навътре и поиска на Б. лична карта. Б. стана както
беше седнал и сложи си ръката на рамото на полицая. Полицаят няколко пъти
му каза да си свали ръката, след което полицая леко побутна Б., като Б. нямаше
опора, леко беше подпийнал, и падна назад, като седна на пейката. Тогава Б.
му каза, че е инвалид със 100 % телково решение и е сляп. Б. и полицейския
4
служител започнаха да водят словесен спор. Б. каза, че няма да покаже лична
карта. Полицаят, който е от Рудозем - К., той беше извън беседката заедно с
братовчеда на Б. - М.. Те двамата от отвън влезнаха вътре в беседката, М.
помисли, че нещо става и се засили към полицая и към Б.. Двамата полицаи
спряха М. и му сложиха белезници като го избутаха в другия ъгъл на
беседката. Б. викаше да свалят белезниците на М., защото на другата сутрин
щял да заминава на мисия. Впоследствие свалиха белезниците на М.. Аз
излязох извън беседката при пожарникарите, като Б. продължаваше да се
заяжда с полицаите. Не си спомням какво е казвал Б.. Когато пожарникарите
казаха, че си тръгват, аз тогава отидох в колата и си пуснах телевизия на
телефона. По-късно вече видях, че беше дошла още една кола с двама
служители на полицията, и се разправяха с Б.. По едно време четиримата
полицаи го свалиха на земята и му сложиха белезниците. Не мога да кажа
какви са били конкретните думи на Б.. Б. от началото отказваше да изпълни
нарежданията на полицаите да си даде документ за самоличност. Когато
свалиха Б. на земята, аз излезнах от колата и тогава Б. им обясняваше случаи,
при които полицейските служители не са взимали отношение при постъпил
сигнал. Това Б. го казваше на дошлите впоследствие полицейски служители.
Аз казах на полицейските служители да го сложат на капака на колата, за да
не настине, защото на земята е студено. Те ми отговориха, че след малко го
вдигат и ще го качват в колата.
На въпроси от адв. Т. свидетелят отговори: Не мога да си спомня
конкретни думи на полицейския служител към Б. и на Б. към полицейския
служител. Не мога да си спомня дали Б. се е обръщал към тях с думите: „кои
сте вие“. Аз живея в гр.Р.. Докато дойдоха полицейските служители бях в
беседката, след това излезнах отвън. Когато отидох в беседката, там бяха
четири човека, и заедно с мен бяхме общо пет.
На въпроси от юриск.В. свидетелят отговори: Аз не бях употребил
алкохол. Според мен Б. беше употребил алкохол. В мое присъствие също
употребяваше алкохол. Б. го познавам от около 2 години. Не знам някое
конкретно лице да е било придружител на Б. въпросната вечер, най-вероятно
това да е бил М., защото те са братовчеди. Когато казах, че Б. се е заяждал с
полицейските служители имам предвид, че първо не се легитимира, не
представи лична карта, и след като полицаят бутна Б., може би Б. се ядосал и
нещо да е казал на полицейските служители. Видях когато Б. си сложи ръката
5
на рамото на полицейския служител. Не съм видял Б. да бута полицейския
служител. Ако е имало нещо такова, аз съм бил извън беседката или в колата.
След бутането на Б. имаше известна доза нервност в неговия изказ. Когато
сложиха белезници и на М., тогава може би Б. се ядоса повече. След бутането
и слагането на белезници на М., Б. се ядоса повече. След като Б. си сложи
ръката на рамото на полицейския служител, полицейският служител го
предупреди няколко пъти да си махне ръката. Б. продължаваше да си държи
ръката на рамото на полицейския служител без да казва нищо. Не знам каква е
причината Б. да не си предостави личната карта.
Въпрос от юриск.В.: Според вас Б. К., имайки предвид здравословното
му състояние осъзна ли, че пред него стоят полицейски служители?
Възражение от адв. Т.: Считам, че въпросът е недопустим, защото това
е субективно възприятие.
СЪДЪТ НАМИРА, че въпросът следва да бъде преформулиран в
следния смисъл: Имаше ли поведение от Б., въз основа на което може да
стигнете до извод, че същият е възприел, че пред него стоят полицейски
служители?
Свидетелят отговори: Може да го е възприел, може и да не го е
възприел, зависи от алкохола, който е бил поет от него. Аз и още един от
братята дадохме личните си карти още когато ги поискаха. Когато дойдоха
полицаите в беседката, аз и Б. бяхме един до друг. Полицейските служители
бяха с униформи, като влезнаха се представиха с имената и длъжността.
Когато полицейските служители влезнаха в беседката, бяха на половин метър
от масата, когато се представиха и поискаха личните карти.
На въпроси от адв. Т. свидетелят отговори: Когато Б. си постави
ръката върху рамото на полицейския служител и впоследствие полицейският
служител го избута, Б. залитна назад и седна на пейката. Най-вероятно от там
тръгна всичко.
СВИДЕТЕЛЯТ А. П. – Желая да ми бъдат заплатени разноски за
явяването ми в днешното заседание.
СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И :
Да се заплати на свидетеля А. И. П. сумата от 20.00 лева от бюджета
на съда – разноски за явяването му в днешно съдебно заседание.
6
ОСВОБОДИ СЕ СВИДЕТЕЛЯТ
АДВ.Т. – По отношение на това, което беше допуснато изслушването на
военнослужещия М. К., ние не знаем кога ще се прибере, затова ще се
откажем от този свидетел. Моля да приключим съдебното дирене и да се даде
ход по същество.
ЮРИСК.В. – Ние считаме делото за неизяснено от фактическа страна.
В тази връзка от снетите свидетелски показания от инсп. В. Е. в днешно с.з. се
установи, че той и ст.инсп. В. К. са посетили сигнала, поради което считам, че
показанията на ст.инсп. К. като ръководен служител и предвид това, че същият
е възприел релевантни за изясняването на фактическата обстановка по делото
възприятия, следва да бъде разпитан, като правя доказателствено искане в
тази посока. Независимо, че стана ясно от нередовното призоваване на
свидетеля К. предвид изпълняваната от него професия, държим и за неговия
разпит в следващо с.з. да бъде направен още един опит за призоваване. Други
доказателствени искания към настоящия момент нямам.
АДВ.Т. – По отношение на това искане да се разпитва тепърва
полицейския служител К. на база на това, което е казал Е., за да изчистим
противоречията в показанията на Е., е неоснователно и недопустимо, поради
което моля да го оставите без уважение. Относно искането за разпит на
свидетеля К., не възразявам да бъде направен опит да бъде потърсен, да бъде
призован и да бъде изслушан.
ЮРИСК. В. – Считам, че за да се изясни фактическата обстановка и
обективната истина в пълнота, е необходимо още един поглед на цялата
ситуация, респ.поведението на жалбоподателя, поредността на извършената
хронология на събитията, като в този смисъл не мога да посоча друго
обстоятелство, което следва да бъде изяснено. Но считам, че тези показания
ще са съществено важни за изясняване на фактическата обстановка по делото.
АДВ.Т. – Този полицейски служител при всички случаи ще се запознае с
материалите по делото кой какво е казал, какво се е случило, как се е случило,
и той се явява един предубеден свидетел с хипотезата, че той вече знае
другите свидетели какво са казали, говоря за полицейския служител.
Категорично е недопустимо такова нещо да търсим чрез друг свидетел
противоречията на първия.
ЮРИСК.В. – С искането за разпит на въпросния свидетел ние не се
7
стремим да изчистим някакво противоречие в показанията на друг свидетел.
Искания от нас свидетел К. е пряк очевидец на действията на г-н К., и поради
което считам, че неговите свидетелски показания са важни за делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че искането на въззиваемия за разпит на свидетеля К.
следва да бъде оставено без уважение, доколкото не би допринесло за
изясняване на делото от фактическа страна. В тази връзка не е необходимо и
изслушването на показанията на свидетеля М. К., който следва да бъде
заличен от списъка на призованите лица. Поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА от списъка на призованите лица М. К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивавемия за разпит на
свидетеля В. К..
АДВ.Т. – Нямам други доказателствени искания.
ЮРИСК.В. - Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ НАМИРА, че следва да бъдат приети приложените по делото
писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените по
делото документи.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ.Т. – Господин Председател, изцяло подкрепям наведените в
жалбата ни доводи, съображения с твърдението за допуснати съществени
процесуални нарушения изначално, с което е нарушено правото на защита. В
тази връзка в това, което сме изложили в жалбата, изцяло се потвърди на база
на приобщените писмени доказателства и събраните гласни такива. А тези
нарушения са достатъчно основание да отмените атакуваното НП като
незаконосъобразно постановено и въобще да не се занимаваме по същество на
конкретния случай. На всички в залата е известно, че началото на едно
административно-наказателно производство се поставя с изготвяне на АУАН.
Такъв АУАН е изготвен на 09.09., в този АУАН е описана една фактическа
обстановка, и след направеното възражение по тази обстановка полицейските
8
органи решават да анулират този „акт“, с който вече е образувано
административно-наказателно производство с мотива, че е допусната
техническа грешка. Относно тези действия, те първо са в друго процедурно
нарушение, те са и в процесуално нарушение. Самото изготвяне на този акт, с
който е стартирана административно-наказателна преписка, е в друго
процесуално и придобивно отношение. Известно е на полицейските
служители, че жалбоподателят още по времето на проверката е бил незрящ.
Задължително при такива случаи се осигурява придружител от близкия кръг
на твърдяния нарушител. Такова нещо не е извършено. Твърди се, че той се е
държал грубо, арогантно, и е пречел на полицейските служители, като това са
бланкетни твърдения, не са доказани с конкретни изрази. Напротив, в първия
и втория АУАН и в НП е посочено, че той задава въпроса: „кои сте вие“. Тоест
той към този момент не е знаел кои са те. Установява се, че този първия акт е
съставен само в негово присъствие, без да е наясно точно какво нарушение му
се вменява, показвали са му къде да подпише, как да подпише и прочие. По
данни на самия Б., а и на сестра му, която беше изслушана в предходно с.з., те
най-вероятно са взели под внимание възражението, и това възражение
наказващият орган следваше да го възприеме като навеждане на конкретни
оплаквания по първия акт, да прецени дали са налице всички елементи от
твърдяното нарушение и да прецени дали да прекрати административно-
наказателното производство или евентуално да го „преработи“, като отстрани
тази техническа грешка и да си издаде по съответния ред НП, макар и с друга
квалификация. Те решават да анулират, такъв израз в правото няма, има си
процедура, която не е спазена и как се прекратява административно
наказателно производство, решават да издадат последващ акт № 2, на база на
който е издадено НП. Моля съда да види, че има доста сериозно разминаване в
обстоятелствената част на акта. Другото, което е, тук вече е посочена като
нарушение правната норма чл. 264, ал.1 ЗМВР. В този акт не е дадена
възможността да възрази по него, неправомерно и неоснователно наказващият
орган базира своето заключение, че ще издаде НП на база на вече полученото
възражение по първия акт. Това възражение касае обстоятелствата, посочени в
първия анулиран акт. И тук възниква въпроса колко административно-
наказателни производства са образувани с оглед хронологията на
документацията. Излиза, че са образувани две административно-наказателни
производства по първия акт, който е анулиран, и по втория акт за една и съща
9
фактическа обстановка. Всичко останало каквото се опитваме да изясняваме,
кой какво е казал, също са несъставомерни. Фактът, че в самия АУАН е
посочен израза от жалбоподателя: „кои сте вие“, т.е. незрящият човек не знае
кой стои пред него. Второ, това опипване, което сестра му каза в предходното
с.з., че той чрез пипане установява евентуално кой стои срещу него, и тук е
най-важния въпрос. Току-що разпитаният свидетел заяви: „Б. сложи ръката
върху рамото на полицая“. Тоест най-вероятно това е начинът той да
разпознава хората срещу него. И след като полицая го е бутнал и Б. е паднал,
първо свидетелят каза, че паднал на земята, след това каза, че е седнал на
пейката, чак тогава започва в него да ескалира по-остър изказ, по-остро
отношение към полицая, защото това бутане последвано от падане той го е
възприел като някаква агресия може би. Второ, как този човек, който дори и
под влиянието на алкохола, ще залитне вследствие бутането от полицая, ще
падне дали на земята, дали на пейката, ще възпрепятства полицаите да
изпълняват служебните си задължения, които в конкретния случай е да
установят автора на запалването на тази кофа ли е, контейнер ли е. Още нещо,
това възпрепятстване, което го тълкува наказващият орган и проверяващите
преди всичко трябва да бъде адресирано по един ясен, категоричен начин с
конкретни изрази, които могат да бъдат възприети като пречене физически, с
действия, с отказ. Основно нишката, която се опитват колегите да прокарат е,
че не е предоставил личната карта. Дори хипотетично първоначално да не е
предоставил, с какво е възпрепятствал те да продължат да разкриват автора на
запалването. Още нещо, там се явяват четири полицейски служители, има
преди това стълкновение между полицията и военнослужещия М., на М. също
са му поставени белезници. Самоличността е установена още на место чрез
свидетелите, които са присъствали, те са казали, че това е Б., и още по-
официално от справката от дежурния. Жалбоподателят казва, че тази
чантичка, която е носил, там са му всички документи. Тази чантичка е била
взета от полицейските служители и там е била личната му карта. Не е
основание за задържане на лице, след като вече е установена неговата
самоличност. Допускаме, че тя е установена в районното управление след
„намиране“ на личната карта. Вместо да го освободят поради липса на
придружител с оглед неговото физическо състояние, предприемат мерки да се
изготви един АУАН с посочване: „подпиши тук, подпиши там“, и това вече
изцяло опорочава последващите всякакъв вид действия, защото този АУАН
10
пресъздава една фактическа обстановка, която постфактум е изменена в
последващия АУАН. На последващия АУАН няма възражение, няма подпис и
няма спазена процедура по ЗАНН. Моля съда да приеме, че каквото и да е
описано там, тези действия са напълно процесуално нарушение и не би
следвало да пораждат правни последици. Описаният начин е несъставомерен
като действие по чл.264 от ЗМВР. Допускаме, че има някакво нарушение на
обществения ред по Наредба № 1 евентуално, евентуалн търсене на някаква
друга отговорност, например УБДХ, а не, че е доказано по един несъмнен
начин елементите на фактическия състав както от обективна, така и от
субективна страна, за което е ангажирана неговата отговорност. От името на
моя подзащитен Ви моля да въздадете една справедливост с оглед събраните
по делото документи. Моля Ви още веднъж да проследите хронологически по
дати кое как следва, дали са спазени процесуалните изисквания, и да отмените
това НП, като ни присъдите и разноските съгласно приложения договор. С
това НП по никакъв начин не се изпълняват целите на закона.
ЮРИСК.В. – Уважаеми г-н Председател, аз Ви моля от името на
наказващия орган и въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства да постановите съдебен акт, с който да потвърдите като
правилно и законосъобразно атакуваното НП. Считам, че по делото е
безспорно доказано извършеното грубо адм.нарушение, като в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за съществени процесуални
нарушения във връзка с първоначално съставения АУАН, който е анулиран.
Налице е трайно установена съдебна практика в този смисъл, в която е
обективирано становището, че не е налице допуснато процесуално нарушение
в случаите, когато има първоначално съставен АУАН, който е прекратен
поради допуснати процесуални нарушения, и впоследствие е издаден нов акт,
стига същото това действие да е извършено в регламентираните срокове в
чл.34, ал.1 ЗАНН, както в процесния случай е процедирано. Прави
впечатление, и многократно бе посочено от адв.Т. фразата, посочена в НП:
„кои сте вие“, с което същият искаше да обоснове това, че жалбоподателят не
е разбирал, че това са полицейски органи. Моля съда да съобрази другите
фрази, които са отправени от жалбоподателя, а именно: „няма да видиш нищо,
махай се от тука“. Дори и от установените в днешно с.з. от свидетеля Е., който
сподели, че са отправени призиви, че на следващия ден ще посетят бюрото по
11
труда. Считам, че това поведение е грубо показващо незачитане на органите
на реда, включително и с липсата на предоставяне на документ на
самоличност, както и избутването на полицая А. Б. с една ръка, считам, че
изпълва административно-наказателния състав на чл.264, ал.1 от ЗМВР. По
отношение на възражението за двата акта, моля съда да съобрази, че
първоначално съставеният такъв е с посочена разпоредба чл.270, ал.1 от НК, а
втория по чл.264, ал.1 ЗМВР, в случая това са два различни акта с различно
описание на нарушението и различни правни квалификации, които
съображения считам, че отново съдът следва да прецени по преценката на
възражението на жалбоподателя по отношение на процедурните нарушения.
Моля да не кредитирате свидетелските показания на сестрата на
жалбоподателя Д. К., които са събрани в първото по делото заседание, същата
е роднина на жалбоподателя, което насочва на заинтересованост, и на второ
място в по-голямата си част свидетелските показания на К.а са опосредени,
същата не е пряк очевидец на деянието, което е предмет на разглеждане на
настоящото дело. Други подробни съображения, вкл. и по отношение на
здравословното състояние на жалбоподателя, с което иска да се докаже
несъставомерност на нарушението, съм представил в постъпилото по делото
писмено становище, което е докладвано от Вас в предходното с.з.. Считам, че
съображенията на жалбоподателя са изцяло неоснователни, като моля за
съдебен акт в този смисъл. Претендирам разноски по делото за
юриск.възнаграждение. В условията на евентуалност, тъй като не съм се
запознал с претендираните разноски от страна на адв.Т., в случай, че същият е
над минималния размер, правя възражение за прекомерност.
РЕПЛИКА НА АДВ.Т. – Допустимо е прекратяване на един АУАН на
база допуснати процесуални нарушения. Няма в правната практика израза
„анулиран е“, с който е уведомен моя подзащитен, „поради техническа
грешка“, никой не каза каква е тази техническа грешка. Относно това, което се
сочи тука, че по втория акт също е имало депозирано възражение, това
възражение е по първия акт, то няма нищо общо с втория акт, на който е
издадено НП. Допуснати са много съществено-процесуални нарушения.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в
законоустановения едномесечен срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 14.54 часа.
12
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
Секретар: _______________________
13