Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Хасково, 12.11.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд шести граждански състав
На дванадесети октомври две хиляди и двадесета година
В открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар :Мая Славилова
Прокурор: Е.И.
Като разгледа докладваното от съдия Серафимова
Гр.д. № 417 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Гр. дело № 417/2020 г. е образувано по искова молба подадена от Г.Д.Н. с ЕГН **********,***9, със съдебен адрес ***,адв. И.И. против Прокуратура на Р България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2 .
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3,предл.1-во от ЗОДОВ за сумата в размер на 100 000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 28.01.2009г., с постановление на военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура- Пловдив по ДП №33/2007г. по описа на ВОП-Пловдив, ищецът бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.2, вр.ал.1, т.3, т.4, пр.1 и пр.2 и т.6, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.ал.1 от НК затова, че вечерта на 30 срещу 31.07.2006г., в гр.Свиленград, на ж.п.гара Свиленград, от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак № 40660 с дестинация Р.Турция – Германия и преминаващ транзитно през Р.България, от два вагона, в качеството си на длъжностно лице – стрелочник маневрен КТП Свиленград, възползвайки се от служебното си положение, в съучастие като извършител с Н.Д.Н., Н.Г. Н., П.К.П. и с длъжностните лица Н.Б.Т. и полицай Д.А. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, нарушавайки с помощта на техническо средство – клещи пломбите на вагоните и чрез използване на МПС- микробус, отнел чужди движими вещи: 42 бр. телевизори марка „Дура Бранд“,на обща стойност 54 600 лева, от владението на ЖП Управление–Пловдив,без съгласието на ръководството на управлението, с намерение противозаконно да ги присвоим, като кражбата е в големи размери.На 17.03.2009г. с обвинителен акт на ВОП-Пловдив делото било внесено за разглеждане в Свиленградски районен съд и образувано НОХД № 187/2009г. по описа на съда, по което дело били проведени 4 съдебни заседания, съответно на 25.05.09г.; 23.09.09г.; 22.10.09г. и 26.11.2009г., като в последното съдебно заседание с определение на съда производството по делото е прекратено и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при повдигането на обвиненията, предявяването на разследването и изготвянето на обвинителния акт, довели до накърняване правото на защита на обвиняемите, включително и на ищеца.На 16.12.2010г. с постановление на военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура - Пловдив по ДП №33/2007г. по описа на ВОП-Пловдив, пр.пр.№756/07г., пр.дело № 84/09г., на ищеца било повдигнато ново обвинение със същата правна квалификация, но с промяна в диспозитива, за извършено престъпление.С постановление от 30.03.2011г. на ВОП-Пловдив за частично прекратяване на досъдебното производство, наказателното производство против обвиняемия Н.Б.Т. е прекратено.С нов обвинителен акт от 08.04.2011г. на ВОП-Пловдив повторно е било образувано в Свиленградски районен съд НОХД № 383/2011г. по описа на съда, по което били проведени 5 съдебни заседания, съответно на 14.06.2011 г.; 12.07.2011г.; 24.08.2011г., 10.10.2011 г. и на 14.11.2011г. и са били разпитани 51 свидетели и 4 вещи лица.Ищецът твърди, че с присъда от 14.11.2011г., заедно с останалите подсъдими, бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана от РП-Свиленград, въз основа на който протест било образувано ВНОХД№ 703/2011 година и в съдебно заседание на 31.01.2012 г.,като представителят на ОП-Хасково е оттеглил подадения протест. С определение от 31.01.2012 година ОС-Хасково прекратил производството по ВНОХД №703/2011 г. поради десезирането си и след изтичане на срока за обжалване, на 15.02.2012 година присъдата влязла в сила.С писмо изх.№ ПП-01-45/12/14.05.2012г. делото било изискано от Инспектората на ВСС и с писмо изх.№ 369/16.05.2012г. е изпратено от РС-Свиленград до ВСС в цялост.На 28.06.2012г. от Главният прокурор на РБ е направено искане пред ВКС за възобновяване на наказателното дело и отмяна на присъдата на процесуално основание — формална липса на мотиви. С решение от 19.04.2013г. ВКС е възобновил делото, отменил е изцяло присъдата и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.В РС-Свиленград било образувано ново дело под № 427/2013г., по което дело ищецът бил първоначално призован за съдебното заседание на 20.09.2013г., а след това за 20.11.2013г. По делото бил предявен граждански иск от „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД за репариране на вреди в размер на 47 393,13 лева. След поредица отводи на съдиите от Свиленградския районен съд, делото било изпратено на ВКС за определяне на съд, който да го разгледа, поради невъзможност РС-Свиленград да формира състав. С разпореждане от 16.12.2013г. делото е образувано и висящо в РС-Харманли под № 690/2013г.. Насрочено е било първо заседание на 12.02.2014г., след което било отсрочено за 26.03.2014г., в което заседание производството по делото било прекратено и изпратено на Специализираната прокуратура - София, тъй като съдът приел, че така описаната и възприета от прокуратурата фактическа обстановка създава обосновано предположение за евентуално извършено деяние по чл.321, вр. чл.93, т.20 от НК и са налице обективни признаци, характеризиращи наличие на организирана престъпна група. По протест на РП-Харманли определението е отменено от ОС-Хасково и делото е върнато на РС-Свиленград, който вече може да сформира състав.След това делото отново било прекратено от РС-Свиленград и по протест на прокурора ОС-Хасково е отменил определението за прекратяване.Районна прокуратура - Свиленград внесла нов обвинителен акт от 19.09.2014г. и с разпореждане от 22.01.2015г. ищецът отново бил предаден на съд, като било образувано НОХД № 795/2014г. По делото отново бил предявен граждански иск от „БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ" ЕООД за сумата 47 393, 13 лева.С присъда № 33/19.10.2017г. по НОХД № 795/2014г. по описа на РС-Свиленград ищецът отново бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, наред с останалите подсъдими.По протест на РП-Свиленград, делото било изпратено на ОС-Хасково, който с решение № 112/04.10.2018г. по ВНОХД № 343/2018г., след проведени 2 съдебни заседания - на 24.07.2018г. и на 25.09.2018г. е отменил присъдата, като основанията за отмяна са смъртта на съдията-докладчик и неизготвените мотиви към присъдата.Делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Свиленград, като е образувано под № 583/2018г. По делото били проведени 6 бр. съдебни заседания с обща продължителност 18 часа и 25 мин.С присъда № 29/09.05.2019г. по НОХД № 583/2018г. по описа на РС-Свиленград, ищецът отново бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, наред с останалите подсъдими. Присъдата била протестирана за пореден път от РП-Свиленград, като с решение по ВНОХД № 399/2019 год. по описа на ОС-Хасково,оправдателна присъда на РС- Свиленград била потвърдена с решение №124/07.10.2019 г., считано от която дата оправдателната присъда окончателно влязла в сила.
Твърди се в исковата молба се твърди,
че по делото с участието на ищеца и
присъствието му като подсъдим са били проведени общо 34 съдебни заседания, в това число пред
РС-Свиленград, ОС-Хасково и ВКС, на
които съдебни заседания ищецът присъствал.Твърди, че в съдебна зала е
присъствал повече от 64 часа, което прави над
8 пълни работни дни при 8- часов работен ден без да се брои времето за
подготовка и пътуване.Привличан бил като обвиняем по делото два пъти, а в съда
били внасяни три обвинителни акта, постановени три присъди и три решения, от
две на ВКС и на ОС-Хасково, с които се
отменят оправдателните присъди и делото започва отново, както и едно
определение на ОС-Хасково.Всяко съдебно
заседание било отразявано в местната преса със заглавия като „мегаделото за кражби на телевизори от влака ".В
медиите и сред обществеността в Свиленград делото, по което бил подсъдим,
придобило нарицателните названия „мегаделото", „жепейското дело",
„делото за крадените телевизори", „делото за крадените плазми",
„станалото историческо дело за кражба на телевизори"
и т.н.
Ищецът твърди,че в резултат на действията на Прокуратурата на РБ,
довели до продължило повече от 10
години и 8 месеца производство, считано от повдигането на обвинение състояние,
в което е имал качеството на
обвиняем, съответно на подсъдим, по обвинение в тежко умишлено престъпление, предвиждащо лишаване от свобода за срок
от 3 до 15 години, без вероятност за условно осъждане /тъй като бях осъждан и
не бях реабилитиран за шофиране след
употреба на алкохол/, за деяние, което не съм извършил, претърпял неизмерими душевни болки и психически страдания с
траен ефект, който давал своето отражение
и до този момент, и слагал отпечатък върху целия ми живот до момента и за в бъдеще. Коренно се променили душевният му мир, начинът
на живот, с който бил свикнал и
който харесвал, семейната обстановка и
приятелската среда, характерът му. Въпреки оправдателната присъда добрата
репутация, която имал в обществото била изгубена безвъзвратно. Доверието на хората в него, приятелствата които бил градил с години, доброто име и
уважението, с които се ползвал сред познати, колеги и приятели, се разрушили за един кратък миг, а възвръщането им
ще му коства много усилия и дълъг период
от време, още повече, че настъпилите след повдигане на обвинението, поведенчески и характерови промени в негативна
насока правели невъзможно възстановяването
на предишния му начин на живот и светоусещане.
Твърди,че първоначално бил стресиран от факта, че му се
повдига обвинение за деяние, което не
е осъществил, като стресът от това бил изключително силен, още повече, че за
престъплението, в което бил обвинен, законът предвиждал наказание
"лишаване от свобода" за
срок от 3 до 15 години, както и възможност за конфискация на ½ от имуществото
му. С течение на времето, през което наказателното производство било висящо, не могъл
да се отърси от този стрес, а напротив, с всяко следващо явяване пред ВОП, както и със всяко следващо съдебно
заседание, този страх се засилвал.Краткият
период на психическо разтоварване и опитите му да се върне към душевното си състояние отпреди повдигането на
обвинението, както и към нормалния начин
на живот и контакти с хората приключил с внасянето във ВКС от страна на Главния
прокурор на искане за възобновяване
на делото, както и последващото му възобновяване. Всичко това отново възвърнало безпокойствата и
страховете му, като към това се добавили и нови неприятни усещания, свързани с неизбежността от
повторението на процеса и неизвестността от това кога ще приключи и какъв ще бъде крайният съдебен акт. Страхът му още
повече се засилил и когато делото било прекратено от РС-Харманли и
изпратено на Специализирана прокуратура- София,поради данни за
организирана престъпна група, според акта на съдията разглеждащ делото.
Самото периодично явяване през толкова дълъг период от време пред съда
било крайно неприятно изживяване,
свързано с планиране на времето му, стоене понякога часове наред прав в
съдебната зала, изслушване на въпросите на прокурорите към свидетелите и вещите лица и очакването на техните
отговори.
Отделно, след всяко съдебно заседание по делото, в медиите - местни и
регионални излизали статии, които
отново връщали общественото внимание към случая, възпроизвеждайки обвинителната теза на ВОП-Пловдив и припомняйки на обществеността историята на случая, изнасяйки
публично фактите и обстоятелствата, възприети
от прокуратурата.
Притеснението от
това обвинение и безкрайното дело се
отразило и в семейната му среда и в отношението със съпругата му. Променил се
семейният му живот в крайно негативен план.Страхувал се и от това, че ако бъде осъден, със
сигурност ще бъде уволнен от работа и никога повече няма да работи в БДЖ, а и
трудно би си намерил друга работа,
както и че може да последва конфискация на имуществото и гражданска отговорност за имуществени вреди в голям размер, които следва да
възстанови.
След повдигане на обвинението се превърнал от жизнерадостен екстраверт в мрачен интроверт.През целия период, в който живеел в процесуалното
си качество на обвиняем/ подсъдим,
изгубил спокойния си сън, започнал да употребява алкохол в количества, недопустими
за него до тогава, самостоятелно и без компания, докато преди това имал съвсем
умерени навици и никога не бил пил сам.Последното обстоятелство довело и до
негативна промяна в семейните му отношения, до все по-чести и в крайна сметка постоянни разпри и задълбочаващо се отчуждаване с
фактическата ми съпруга.
В резултат на продължилия около 11 години процес, без да се има предвид разследването преди повдигането на обвинение се стигнало до трайна и необратима промяна в отношението му към органите на досъдебното производство и прокуратурата,занимаващи се по професия с разкриването на престъпления, установяването на участниците и доказването на вината им.Действията на прокуратурата въпреки обективната и разумна позиция на представителя на ОП-Хасково по делото разрушили безвъзвратно доверието му в тези институции, които преди това възприемал като правоприлагащи, а понастоящем възприемал единствено като репресивни органи.
Счита, че виновен за всички неимуществени вреди причинени му в резултат на повдигнатото обвинение и последващите действия на прокурорските органи, които е претъпял и продължава да търпи и понастоящем е Прокуратурата на РБългария, като единна и субординирана институция и същата следва да бъде осъдена да репарира претърпените от него вреди.Всички тези, причинени му в резултат на незаконосъобразните действия на Прокуратурата на Р.България неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, ищецът оценява на сумата от 100 000 лева, поради което и предявява иск за осъждане на ответника да му заплати тази сума.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати обезщетение за претъпените от него вреди в резултат на незаконосъобразните действия на прокуратурата ,за което бил оправдан с влязла в сила присъда в размер на 100 000 лева,считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда спрямо него - 07.10.2019 год. до окончателното плащане, както и направените разноски във връзка с производството, включително ДТ и адвокатско възнаграждение, които вреди бил претърпял в резултат на обвинение за извършено престъпление, по което бил оправдан от съда.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата претенция като недоказана. Според ответника липсват доказателства за твърденията на ищеца за търпени вреди, изразяващи се в болки и страдания с траен ефект, загуба на добра репутация, отдръпване от приятели и колеги, узнаване на повдигнатото обвинение в рамките на малко населено място, както и влошени семейни отношения.Относно твърденията за вреди от медийни публикации, Прокуратурата не носела отговорност за начина, по който медиите интерпретирали делото, а и оправдателните присъди също получили медиен отзвук и станали достояние на обществеността в гр. Свиленград. Ответникът не следвало да носи отговорност и за уволнението на ищеца, вследствие на образуваното срещу него дисциплинарно производство.Оспорват размера на претенцията като прекомерен и несъобразен с икономическия стандарт в страната.Твърди се в отговора ,че продължителността на производството не следвало да води до увеличаване размера на претенцията в геометрична прогресия.При преценка разумната продължителност, следвало да се отчетат фактическата и правна сложност на делото и фазата на която било приключило.
В съдебно заседание упълномощеният представител на ищеца адв. И.И. *** поддържа иска.
За Окръжна прокуратура – Хасково се явява прокурор Е.И., която поддържа отговора на исковата молба и оспорва иска по основание и по размер.
СЪДЪТ след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност, на основание чл. 377, вр чл. 235, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Не се нуждае от доказване, на основание чл.
300 от ГПК, че с Присъда № 29/09.05.2019г., постановена от Районен съд – Свиленград
по НОХД № 583/2018г., ищецът Г.Д.Н., роден на *** г. ,с ЕГН ********** *** е признат за невиновен в това, че вечерта на 30
срещу 31.07.2006г., в гр. Свиленград, на ЖП гара Свиленград, от влакова
композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак № 40660 с
дестинация Р. Турция – ФР Германия и преминаващ транзитно през Р.България, от
контейнер CRXU
050437-6, натоварен на вагон с № 3379 4952 018-9 и от вагони с №49520189 и №49520312, при условията на
съучастие -чл.20, ал. 2 от НК, като извършител заедно с полицай Д.А.Р. от РУ „Транспортна полиция" - Стара Загора и
гражданските лица П.К.П., Н.Г. Н. ***, Н.Б.Т.,в качеството си на длъжностно лице — стрелочник/прелезопазач — гара
Свиленград ,чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, с помощта на техническо средство
- клещи нарушили пломбите на вагоните и чрез използване на моторно
превозно средство - микробус марка „Мерцедес" на цвят син, рег. № * **** **, отнел чужди движими вещи: 42 бр.
телевизори марка "Дура Бранд", на обща стойност 54 600 лева, от
владението на ж.п.управление - Пловдив, без съгласието на ръководството на управлението, с намерение противозаконно
да ги присвоят, като кражбата е в
големи размери.
Присъдата е влязла в сила на 07.10.2019 г., след като с Решение №
124/07.10.2019 г., постановено по ВНОХД № 399/2019г. е била потвърдена.
Страните не спорят и досежно обстоятелствата по развилото се наказателно производство, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че на 28.01.2009 г. ищецът е бил привлечен за първи път като обвиняем по ДП № 33/2007 г. по описа на Военно окръжна прокуратура – Пловдив. Отново бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство с постановления от 16.12.2010 г. и 16.02.2010 г., поради частично прекратяване на наказателното производство срещу един от обвиняемите. След приключване на разследването на 12.05.2011 г. ВОП –Пловдив внесла обвинителен акт в РС – Свиленград и съдът образувал НОХД № 383 / 2011 г. по описа на РС – Свиленград, което се провело в пет съдебни заседания: 1/ на 14.06.2011 г., 2/ на 12.07.2011 г., 3/ на 24.08.2011 г., 4/ на 10.10.2011 г. и 5/ на 14.11.2011 г., като делото приключило с оправдателна Присъда № 550 от 14.11.2011 г. Същата била протестирана от РП – Свиленград и е образувано ВНОХД №703/2011 по описа на ОС – Хасково. Въззивният съд поради оттегляне на протеста прекратил производството и оправдателната присъда влязла в сила на 15.02.2012 г. В последствие, по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 383/2011 г. по описа на РС – Свиленград, по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 от НПК с Решение № 462/19.04.2013 г. по наказателно дело № 1478/2012 г. на ВКС, II н. о., съдът възобновил НОХД № 383/2011 г. на РС – Свиленград, като отменил изцяло Присъда № 550 / 14.11.2011 г. поради липса на мотиви и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. На това основание в РС - Свиленград било образувано НОХД № 427/2013 г., по описа на РС - Свиленград, по което всички съдии, работещи в РС – Свиленград си направили самоотвод. С Определение № 175/28.11.2013 г. по наказателно дело № 2168 / 2013 г. на ВКС, образувано по искане на председателя на РС – Свиленград, делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно РС –Харманли. РС - Харманли образувал НОХД № 690 / 2013 г., по което били проведени две съдебни заседания: 1/ на 12.02.2014 г. и 2/ на 26.03.2014 г., като на последното съдът изложил мотиви за наличие на обосновано предположение за извършено деяние по чл.321, вр. чл. 93, т.20 от НК, съгласно изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт, поради което прекратил съдебното производство и изпратил делото на Специализираната прокуратура – София. С постановление от 10.05.2014 г. на прокурор от Специализираната прокуратура - София било отказано да бъде прието по компетентност досъдебното производство, изпратено с Определение от 26.03.2014 г. на РС - Харманли по НОХД № 690/2013 г., предвид преценена липса на данни за извършено престъпление от общ характер от компетентността на Специализираната прокуратура. Едновременно с това материалите по делото са изпратени на РП – Свиленград за повторно внасяне на обвинителен акт в съда, след което делото било внесено в РС - Свиленград и е образувано НОХД № 795 / 2014 г. По делото са проведени петнадесет съдебни заседания : 1/ на 19.03.2015 г., 2/ на 15.04.2015 г., З/ на 22.05.2015 г, 4/ на 15.07.2015 г, 5/ на 14.10.2015 г, 6/ на 26.11.2015 г., 7/ на 17.02.2016 г., 8/ на 19.05.2016 г, 9/ на 06.07.2016 г, 10/ на 21.09.2016 г, 11/ на 13.12.2016 г, 12/ на 09.03.2017 г, 13/ на 30.05.2017 г, 14/ на 24.07.2017 г. и 15/ на 18.10.2017 г. На последното от тези заседания делото приключва с оправдателна присъда. Същата отново е протестирана от РП – Свиленград. Въз основа на протеста е образувано ВНОХД № 343 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково, по което са проведени две съдебни заседания: 1/ на 24.07.2018 г. и 2/ на 25.09.2018 г. Въззивният съд е отменил изцяло постановената присъда и върнал делото на РС – Свиленград за ново разглеждане от друг състав. По образуваното НОХД № 583 / 2018 г. били проведени седем съдебни заседания: 1/ на 05.12.2018 г., 2/ на 03.01.2019 г, 3/ на 28.01.2019 г, 4/ на 29.01.2019 г., 5/ на 27.02.2019 г, 6/ на 09.04.2019 г. и 7/ на 09.05.2019 г.
На последното заседание по делото е
постановена Присъда № 29/09.05.2019 год. по НОХД № 583/2018 год., с която РС -
Свиленград е признал подсъдимите Г.Д.Н., Н.Д.Н., Д.А.Р., Н.Г. Н. и П.К.П. за невиновни
по повдигнатото им обвинение в това, че вечерта на 30./31.07.2006 год. в
гр.Свиленград на ЖП - гара Свиленград, в съучастие помежду си като
съизвършители, а първите двама - и при изпълнение на службата си, възползвайки
се от служебното си положение, от влакова композиция, намираща се на седми
гаров коловоз, от товарен влак №40660 с дестинация Турция – Германия,
преминаващ транзитно през България, от контейнер CRXU 050437-6, натоварен на
вагон №3379 4952 018-9, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и с помощта на техническо средство – клещи и на МПС - микробус
марка „Мерцедес", син на цвят, рег. № * **** ** отнели чужди движими вещи
- 53 броя 27 - инчови телевизори, марка "Дурабранд" на обща стойност
47393.13 лв. от владението на жп - управление - Пловдив и собственост на фирма
"Валмарт" -Германия с правоприемник фирма "Реал - СБ Варенхаус
ГмбХ" – Германия с представител Щ.В., без съгласие на ръководството на ЖП
– управлението и собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като
кражбата е в големи размери, поради което съдът ги оправдава по предявеното им
обвинение в престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.З, т.4 предл. първо, а за
подсъдимите Д.Р. и Г.Д.Н. - и по т.6 вр.
чл. 194 ал. 1 и вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1 от НК.Присъдата е била протестирана
от РП -
Свиленград пред ОС-Хасково. Образувано е
ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС - Хасково, което е приключило в едно съдебно заседание, на 06.08.2018 г. С
Решение № 124 / 07.10.2019 г. въззивният съд
е потвърдил оправдателната присъда на РС – Свиленград. Присъдата е влязла в сила на 07.10.2019 г.
Страните не спорят и относно обстоятелствата по развилото се наказателно производство, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на 28.01.2009 г. ищецът е бил привлечен за първи път като обвиняем по ДП № 33/2007 г. по описа на Военно окръжна прокуратура – Пловдив. Отново бил привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство с постановления от 16.12.2010 г. и 16.02.2010 г., поради частично прекратяване на наказателното производство срещу един от обвиняемите. След приключване на разследването на 12.05.2011 г. ВОП –Пловдив внесла обвинителен акт в РС – Свиленград и съдът образувал НОХД № 383 / 2011 г. по описа на РС – Свиленград, което се провело в пет съдебни заседания: 1/ на 14.06.2011 г., 2/ на 12.07.2011 г., 3/ на 24.08.2011 г., 4/ на 10.10.2011 г. и 5/ на 14.11.2011 г., като делото приключило с оправдателна Присъда № 550 от 14.11.2011 г. Същата била протестирана от РП – Свиленград и е образувано ВНОХД №703/2011 по описа на ОС – Хасково. Въззивният съд поради оттегляне на протеста прекратил производството и оправдателната присъда влязла в сила на 15.02.2012 г. В последствие, по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 383/2011 г. по описа на РС – Свиленград, по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 от НПК с Решение № 462/19.04.2013 г. по наказателно дело № 1478/2012 г. на ВКС, II н. о., съдът възобновил НОХД № 383/2011 г. на РС – Свиленград, като отменил изцяло Присъда № 550 / 14.11.2011 г. поради липса на мотиви и върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. На това основание в РС - Свиленград било образувано НОХД № 427/2013 г., по описа на РС - Свиленград, по което всички съдии, работещи в РС – Свиленград си направили самоотвод. С Определение № 175/28.11.2013 г. по наказателно дело № 2168 / 2013 г. на ВКС, образувано по искане на председателя на РС – Свиленград, делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно РС –Харманли. РС - Харманли образувал НОХД № 690 / 2013 г., по което били проведени две съдебни заседания: 1/ на 12.02.2014 г. и 2/ на 26.03.2014 г., като на последното съдът изложил мотиви за наличие на обосновано предположение за извършено деяние по чл.321, вр. чл. 93, т.20 от НК, съгласно изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт, поради което прекратил съдебното производство и изпратил делото на Специализираната прокуратура – София. С постановление от 10.05.2014 г. на прокурор от Специализираната прокуратура - София било отказано да бъде прието по компетентност досъдебното производство, изпратено с Определение от 26.03.2014 г. на РС - Харманли по НОХД № 690/2013 г., предвид преценена липса на данни за извършено престъпление от общ характер от компетентността на Специализираната прокуратура. Едновременно с това материалите по делото са изпратени на РП – Свиленград за повторно внасяне на обвинителен акт в съда, след което делото било внесено в РС - Свиленград и е образувано НОХД № 795 / 2014 г. По делото са проведени петнадесет съдебни заседания : 1/ на 19.03.2015 г., 2/ на 15.04.2015 г., З/ на 22.05.2015 г, 4/ на 15.07.2015 г, 5/ на 14.10.2015 г, 6/ на 26.11.2015 г., 7/ на 17.02.2016 г., 8/ на 19.05.2016 г, 9/ на 06.07.2016 г, 10/ на 21.09.2016 г, 11/ на 13.12.2016 г, 12/ на 09.03.2017 г, 13/ на 30.05.2017 г, 14/ на 24.07.2017 г. и 15/ на 18.10.2017 г. На последното от тези заседания делото приключва с оправдателна присъда. Същата отново е протестирана от РП – Свиленград. Въз основа на протеста е образувано ВНОХД № 343 / 2018 г. по описа на ОС – Хасково, по което са проведени две съдебни заседания: 1/ на 24.07.2018 г. и 2/ на 25.09.2018 г. Въззивният съд е отменил изцяло постановената присъда и върнал делото на РС – Свиленград за ново разглеждане от друг състав. По образуваното НОХД № 583 / 2018 г. били проведени седем съдебни заседания: 1/ на 05.12.2018 г., 2/ на 03.01.2019 г, 3/ на 28.01.2019 г, 4/ на 29.01.2019 г., 5/ на 27.02.2019 г, 6/ на 09.04.2019 г. и 7/ на 09.05.2019 г.
На последното заседание по делото е постановена Присъда № 29/09.05.2019 год. по НОХД № 583/2018 год. с която РС - Свиленград е признал подсъдимите : Г.Д.Н.,Д.А.Р., Н.Д.Н., Н.Г. Н. и П.К.П., за невиновни по повдигнатото им обвинение в това, че вечерта на 30./31.07. 2006 год. в гр.Свиленград на жп - гара Свиленград, в съучастие помежду си като съизвършители, а първите двама - и при изпълнение на службата си, възползвайки се от служебното си положение, от влакова композиция, намираща се на седми гаров коловоз, от товарен влак №40660 с дестинация Турция – Германия, преминаващ транзитно през България, от контейнер CRXU 050437-6, натоварен на вагон №3379 4952 018-9, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и с помощта на техническо средство – клещи и на МПС - микробус марка „Мерцедес", син на цвят, рег. № * **** ** отнели чужди движими вещи - 53 броя 27 - инчови телевизори, марка "Дурабранд" на обща стойност 47393.13 лв. от владението на жп - управление - Пловдив и собственост на фирма "Валмарт" -Германия с правоприемник фирма "Реал - СБ Варенхаус ГмбХ" – Германия с представител Щ.В., без съгласие на ръководството на ЖП – управлението и собственика, с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери, поради което съдът ги оправдава по предявеното им обвинение в престъпление по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.З, т.4 предл. първо, а за подсъдимите Д.Р. и Г.Д. - и по т.6 вр. чл. 194 ал. 1 и вр. чл.20 ал.2 вр. ал. 1 от НК.
Тази присъда е протестирана от РП - Свиленград. Пред ОС-Хасково е образувано въз основа на протеста ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС - Хасково, което приключва в едно съдебно заседание на 06.08.2018 г. С Решение № 124 / 07.10.2019 г. въззивният съд е потвърдил оправдателната присъда на РС – Свиленград и тя влиза в сила на 07.10.2019 г.
Съобразно представените с исковата молба извадки от вестници, наказателният процес, по който обвиняем и подсъдим е Г.Д.Н., е регулярно отразяван в местната преса в гр.Свиленград, но и спорадично в националната преса в интернет пространството. В тази насока няма спор между страните.
Ищецът ангажира и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Д.Е.М. и Д. А.Р..
Св. М., която живее с ищеца на фактически начала и имат дете установява,че преди повдигане на обвинението Г. бил „душата на компанията“, много весел и всички искали да контактуват с него. След като по медиите писали за случая станал известен в Свиленград като „мегаделото“ всичките му приятели се отдръпнали от него и започнали да странят в резултат на което се депресирал и се затворил се в себе си. Започнал да пие и да прави скандали.Свид. М. много пъти обмисляла да си събере багажа и да си тръгне,но се страхувала да не посегне на живота си.Имали дете родено през 2008 година,което тогава било на една година. Преди обвинението работел в БДЖ като стрелочник и след като го съкратили дълго време не можал да си намери работа,защото се знаело в града заради публикациите във вестниците и никой не искал да го наеме на работа.В момента бил на същата длъжност в БДЖ. По време на делото което продължило около 11 години постоянно се притеснявал, че ще ги осъдят,че може да влезе в затвора и да остави детето си което е невръстно и малко. Г. бил сирак. Не се чувствал виновен ,но се притеснявал от повдигнатото му обвинение.Не бил същият човек , не искал да излиза никъде и се притеснявал от хорските приказки. Местната преса обсъждала делото с имена, а градът бил малък и всички се знаели. Техни познати се отдръпнали и отношението към ищеца се било променило. Според св. М. състоянието в което изпаднал заради обвинението и възможността да бъде осъден се отразило и на семейния им живот. Не я търсел и не я докосвал. Седял сам до късно и пиел.Изобщо не искал да имат интимен живот. Публикациите в местния вестник му се отразявали и не искал да излиза никъде. Хората говорели и коментирали, което го натоварвало още повече. Не искал да излизат тримата заедно с детето за не ги коментират хората.
Св. Д.Р.,който познавал ищеца от близо 20 години и все още били приятели установява,че заради обвинението,че е участвал в кражба на телевизори на ЖПГара Свиленград, Г. се сринал психически и даже физически. Бил първият съкратен от работа,което още повече го депресирало. За известно време ,за около 6-8 месеца се разделил и с жената с която живеел и имат дете, но впоследствие заради детето заживели заедно. Най-големият му страх бил да не влезе в затвора. Не искал да се срещат, затова и рядко се виждали, а само се чували.И тъй като след всяко заседание се пишело по вестниците и всичко в Свиленград се знаело, тъй като е малък град Г. не искал да излиза, за да те го разпитват и да не го одумват, а и част от хората започнали да странят от него, включително и някои от приятелите му.Преди съдебно заседание не спял нощем, защото се притеснявал да не влезе в затвора. Започнал да вдига кръвното налягане и се наложило да приемал лекарства – „да пие хапчета“. В здравословен план не бил добре,като проблемите със здравето възникнали когато се разделил с жена си, но причината за това всъщност била повдигнатото му обвинение за кражба.Макар,че е оправдан, в гр.Свиленград делото продължавало да се коментира като имало подмятания след публикуването на материалите в пресата, че е оправдан, заради които не желаел да излиза и да се среща с хора и да присъства на събирания на компании. Целият му живот се преобърнал заради делото, което продължило около 12 години.
Въз основа на така установените факти и обстоятелства, съдът достига до следните изводи:
Правната норма на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ визира фактически състав, при който отговорността на държавата е ангажирана за вреди, които са причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно, за възникване на отговорността са необходими две предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление и оправдаването му по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда.Тази отговорност е следствие от задължението на Прокуратурата да повдига и поддържа в съда обвинението по наказателни дела, както и от задължението да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Съгласно чл. 4 от същия закон, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал. 1 т.3 от ЗОДОВ е установена по основание,предвид проведеното от ищеца главно и пълно доказване. Изложените в исковата молба правнозначими обстоятелства,обсъдени по-горе, се доказаха в настоящото производство по надлежен начин.
Безспорно се установява от ангажираните от ищеца гласни доказателства, чрез разпита на горепосочените свидетели Д.М. и Д.Р., че наказателното производство съществено е променило живота на ищеца. Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и на съвкупния доказателствен материал.Именно св. Д.М., като една от най-близките хора в обкръжението на пострадалия ищец, може в най-голяма степен да даде светлина относно физическото,душевно и емоционалното състояние ищеца. От друга страна, и двамата свидетели са единодушни в своите възприятия относно поведението на ищеца и проявлението, което има в личен и социален план по повод незаконното му обвинение.
Субективните възприятия от случилото се са довели до страх у ищеца от евентуалното му изолиране от обществото, предвид възможността да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което та изтърпи ефективно .Станал затворен, не искал да излиза и изпитвал гняв, че е несправедливо обвинен. Отдалечеността му с жената от която има дете и от детето и прекомерната употреба на алкохолни напитки едва не довели и до разрив в отношенията му със св. М., тъй като често се карали, а тя много пъти обмисляла и да го напусне.
Безспорно, е че ищецът Н. е бил обект на наказателно производство продължило единадесет години и завършило с влязъл в сила оправдателен съдебен акт. За този период от време ищецът търпи продължителна, интензивна, методична и изключителна интервенция в негативен план на личния си живот, породени от изпълнението на процесуалните му задължения на обвиняем и подсъдим по време на процесуалните действия на воденото досъдебно и съдебно производство, изискващи негово участие, като не без значение и негативното влияние, породено от тежестта на повдигнатите обвинения, /по чл.195, ал.2 от НК/ посочени по-горе.Престъплението в извършването на което е бил обвинен е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК и е свързано с очакване за налагане на наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години което се предвижда за кражба в големи размери, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Привличането на Н. като обвиняем на досъдебната фаза на процеса, многобройните му разпити в Хасково,Свиленград и Пловдив сами по себе си представляват значителна интервенция с негативен аспект в нормалния му начин на живот.
Изключително съществен момент за тези негативни емоции е и внасянето на обвинителния акт в съда, с което действие се завършва досъдебната фаза и започва съдебното наказателно производство само по-себе си засилва вероятността от сбъдване на отрицателните очаквания на Н., изложени по-горе. Самото поддържане в съдебната фаза на обвиненията от страна на прокуратурата , участието на ищеца като подсъдим по време на съдебното производство в многобройни заседания с интензивно водене на процеса, според съда не само генерират и усилват изключително негативните емоции, преживени от него. Съществени вреди ищецът търпи и от действията на прокуратурата, която въпреки постановената още през 2011 г. оправдателна Присъда №550/14.11.2011 г. на РС – Свиленград, потвърдена с решението по ВНОХД №703/2011 на ОС – Хасково и влязла в сила на 31.01.2012 г., по искане на Главния прокурор наказателното производство е възобновено и всичко започва отначало като отрицателни емоции и преживявания за ищеца.
Самото протичане на цялото наказателно производство в досъдебната и съдебна фаза в значителна степен унизява достойнството на ищеца, създава значителна обърканост у него и неяснота относно бъдещето му,създаващо и вероятност за изолирането му от обществото посредством налагане на наказание „лишаване от свобода“, което да търпи ефективно. Наказателният процес, воден по отношение на Н., надвишава значително разумните срокове за завършването му предвид невисоката степен на фактическа и правна сложност на обвинението, което сочи за неудачно и превратно прилагане правомощията на прокуратурата по чл.22, ал.2 и чл.234 от НПК, носеща отговорност за своевременното приключване на разследването. Самият Н., като обвиняем и подсъдим не е допринесъл за тази необоснована продължителност наказателния процес на делото, а същата е породена основно от действията/бездействията на прокуратурата. Времето през което наказателното производство в двете му фази е продължило – близо 11 години, безспорно представлява значителна репресия по отношение на ищеца, която предполага вреди и катализира общата им степен на интензивност.В резултат от незаконното обвинение и продължилото разследване, ищецът е бил лишен от общочовешки права и ценности, битът му и самият той е бил в значителна степен повлиян от същите , което се е превърнало в значим и определящ фактор в начина му на живот и тогава и досега.
Ето защо се налага изводът, че Н. е бил обект на това незаконно обвинение по което е оправдан. Изпълнена е хипотезата на чл.2, ал. 1 т.3 от ЗОДОВ, която обосновава неимуществени вреди в полза на ищеца. Отговорност в тази насока следва да се носи само от прокуратурата, тъй като ищецът е оправдан в рамките на редовна съдебна процедура и то два пъти.
В проведеното съдебно дирене и събраните доказателства по делото се установява ясно разграничение в живота на ищеца преди, по време и след завършване на наказателното производство.
Преди образуваното наказателно дело същият е бил енергичен, общителен, весел, излизал и се събирал се с приятели. След започване на наказателното производството против него същият трайно отказвал да излиза от вкъщи, не обръщал никакво внимание на фактическа съпруга, изпадал в състояния както на страх от развръзката, така и на гняв от несправедливото спрямо него обвинение,избягвал контакти с хората, включително със св. М..Започнал да прекалява с употребата на алкохол и провокирал семейни скандали и дори св. М. била готова на няколко пъти да прекрати взаимоотношенията им, тъй като ищецът не й обръщал никакво внимание и странял от нея. В резултат на незаконното обвинение било прекратено и трудовото му правоотношение, като през времето през което бил без работа имал финансови затруднения, които се отразили най-вече на отношенията му с майката на детето му, жената с която живее на семейни начала.
По време на близо единадесетгодишния наказателен процес срещу него, ищецът не могъл да се радва на детето си,което се родило 2008 г., престанал да се среща с хора,за да го разпитват за делото това и делото, както и имената на подсъдимите били отразявани от местната преса.
Всички тези обстоятелства засилили вече наличните отрицателни преживявания на Н..
Естеството на повдигнатите обвинения спрямо Н. и останалите подсъдими и обвиняеми по делото предизвикали изключително масивно медийно отразяване на случая, довело до засилена отрицателна обществена реакция спрямо него по време на целия процес. Н. станал разпознаваем в обществото именно като престъпник. Тук е моментът да бъде отбелязано, че Свиленград е малък град и тези обстоятелства придобиват особено и негативно значение бързо. Следва да се има предвид,че това обществено отношение останало в значителна степен и досега,въпреки постановената оправдателна присъда, която не предизвикала особена промяна в тази насока.
Освен изложеното дотук, при определяне от страна на съда на конкретния размер на търсеното обезщетение, следва да се съобрази процесуалното поведение на ищеца във воденото спрямо него наказателно производство, което отговаря на изискванията на закона.Относими към този въпрос са и личностните данни за ищеца и липсата на предходни осъждания. Същевременно липсват данни от ангажираните по делото доказателства ищецът преди това да е бил дискредитиран в обществото и да е бил с негативен облик. Напротив, събраните доказателства по делото водят до извод на един положителен образ на ищеца, на една успешно реализирала се в обществено личност. Поради незаконното обвинение той е търпял и продължава изключително тежки отрицателни емоции и преживявания.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди, търсени от Н., следва да се съобрази и конкретната икономическа ситуация в страната и развитието на обществото, които обективни предпоставки не могат да не се включат в хипотезата на чл.52 от ЗЗД. В подобна насока е и Решение № 55/11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о.
Съобразно изложеното и на основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52 от ЗЗД съдът намира, че адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на Г.Д.Н. преки и непосредствени неимуществени вреди от воденото спрямо него незаконно наказателно производство за престъпление по чл.195, ал. 2 вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо от НК, по които обвинения е изцяло оправдан, следва да намери остойностен израз в сумата от 70 000 лв. Този размер на обезщетение на неимуществените вреди е адекватен на действително преживените от ищеца отрицателни емоции и е обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо конкретния случай, поради което според съда в пълна степен възмездява претърпените от Г.Д. неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение.Обезщетението следва да се изплати от ответника на ищеца, ведно със законната лихва от момента на забавата-датата на влизане в сила на окончателния оправдателен съдебен акт спрямо Г.Д.Н., а именно,считано от 07.10.2019 г. В тази насока са Решения №1199/17.10.2008 г. по гр.дело №4988/2007 г. на ВКС,V г.о.; № 630/19.04.2011 по гр.д. №170/2011 г. САС.
Относно разноските:
По въпроса за разпределяне на отговорността за направените разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото гласи общият принцип, който регулира поемането на разноските. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответната страна следва да се възложат разноските по делото, тъй като искът макар и не изцяло, бе частично уважен.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направени разноски, съдът, на основание чл. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото гласи общият принцип, който регулира поемането на разноските. На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в тежест на ответната страна следва да се възложат разноските по делото, тъй като искът макар и не изцяло, бе частично уважен.
Ищецът претендира разноски единствено за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. В приложения към делото договор за правна защита и съдействие страните по него / Г.Д.Н. , от една страна, а от друга – адв. И.А.И./ са уговорили, че ищецът е получил безплатна правна помощ и съдействие на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат. Чл. 38, ал. 1, т. 2 е една от хипотезите, предвидени в чл. 38, ал.1 от ЗАдв, при които законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита. Поради изложените обстоятелства е налице право в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат И., да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен като бъде отчетен изхода на делото и уважаването на исковата претенция до размера от 70 000 лв., поради което и размерът същият възлиза на 2 630 лв., която сума следва да се изплати от ответника на адв. И..
Мотивиран така,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Г.Д.Н.,с ЕГН ********** ***9, със съдебен адрес *** – адв. И.И., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.195, ал.2 вр. ал.1 т.3, т.4 предл. първо от Наказателния кодекс, по което е оправдан с Присъда № 29/9.05.2019 год. по НОХД № 583/2018 год. на РС - Свиленград, потвърдена с решение № 124 / 07.10.2029 г. по ВНОХД № 399 / 2019 г. по описа на ОС – Хасково, в сила от 07.10.2019 г.,ведно със законната лихва върху сумата от 07.10.2019 г. до окончателното й изплащане,като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България, на основание чл. 38, ал.2 от
ЗАдв да заплати на адвокат И.А.И.,
с ЕГН **********,*** от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски
съвет, с адрес на упражняване на дейността – гр. Свиленград, ул. „Г.
Скрижовски“ № 1, ет. 1, офис 8 сумата в размер на 2 630 /две хиляди шестстотин и тридесет/ лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: