Определение по дело №739/2011 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

номер ………../…………...02.13 г.,  град  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 26 февруари                                           Година 2013

в закрито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело номер N739 по описа за 2011год,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано  като ТЪРГОВСКИ СПОР предявен от  „САЛЕКС БУЛ” ООД – гр. Варна против „БЪЛГАРСКА СОЛНА КОМПАНИЯ КАНОТРАНС” ООД – гр. Ботевград, като частичен иск за присъждане на сборна горница над присъдена сума по т.д. 862/10 на ВОС и пълното обезщетение за забава  върху същата горница, но само за периода, следващ първоначалното сезиране с частичния иск до предявяване на настоящия размер на  горницата,  ведно с присъждане на законна лихва от сезирането на съда и разноските по делото.

По размяна на книжата:

Исковата молба е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите,  на които ищецът основава претенциите си и са направени доказателствени искания. Допълнително ищецът е изразил становище по възраженията и е поискал  доказателства в срока по чл. 372 ал.2 ГПК.

В срока по чл. 367 ал.3 ГПК ответникът е оспорил претенцията. В отговор са формулирани възражения и са оспорени доказателствените искания. Посочени са доказателства. Допълнителен отговор с възражение за местна неподсъдност и оспорване доказателствени искания е депозиран своевременно.

С определение № 4569/01.10.12г( влязло в сила след пропускане на срок за обжалване), е разделено и препратено за разглеждане на родово компетентен съд производство по насрещна искова молба, предявена ведно с отговор вх.№ 24731 от 3.8.2012г от ответника с претенции, основани на неоснователно обогатяване.

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.

По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните по осъдителния иск съответства на твърденията на ищеца за наличие на изпълнение на продавач по договорени търговски доставки на получени от насрещната страна стоки по уговорени при фактуриране цени и забавено изпълнение на плащането на падежа. Интересът от частичен осъдителен иск следва от твърденията за вече реализирано от ищеца като изправна страна процесуално право на частична претенция, разгледана по т.д. 826/10г на ВОС, основана на твърдения за същото вземане, но предявена само за част от него в размер на 100 000лв. Силата на присъдено нещо по частичната претенция ограничава преразглеждане на спора само до размера, в който съдът се е произнесъл. Доколкото в настоящия процес се твърди вземане, което точно съответства на спорен остатък:

Обусловеният иск за обезщетяване на забавата е предявен за вземане, което не е било предмет на разглеждане в предходното производство, тъй като съдът е бил сезиран за забавата в цялост за периода предшестващ предявяване на иска, а само акцесорното присъждане на законна лихва до пълно плащане е обусловено от частично присъдените главници.

Страните са правоспособни и дееспособни лица. Дружествата са вписани в съответен регистър като търговци.  Предявените  искове са допустими.

По предварителните въпроси:

Процесната доставка е осъществена между търговци и е  търговска сделка, поради което и спора по изпълнението и произтичащото от неизпълнението обезщетение за забава следва да се разглеждат по реда на търговските спорове на осн. чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 286 ал.1 и 2 ТЗ. Предявеният размер на всеки от спорните остатъци надхвърля 25000лв, което обосновава родова подсъдност на съединените искове пред окръжен съд. Авансово дължимата държавна такса е внесена в държавен бюджет, съответно на цената на иска, определена като сборна стойност на претендираните вземания. 

Възражение срещу търговския характер на спора не се предявява.

Направеният отвод за местна неподсъдност на спора е несвоевременно предявен, тъй като е следвало да се заяви в срока за отговор. Отделно от това възражението е основано на обстоятелство, което е настъпило след подаване на исковата молба. Видно от справката в ТР по партидата на ответното дружество, при образуване на делото (08.04.11г) и упражняване на право на отговор(до 01.08.2012г), седалището на търговеца е съвпадало с района на сезирания съд, а едва на 13.12.2013 е била вписано преместване в гр. Ботевград. На осн. чл. 120 ГПК новонастъпили обстоятелства не могат да служат за основание на препращане на дело. Просроченото и недопустимо възражение за неподсъдност не следва да се разглежда.

 

Съединените претенции са обезпечени по реда на чл. 389 ГПК, като е допусната кумулативно обезпечителна мярка до сборния размер на исковете.

По доказателствените искания:   

В исковата молби са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, представени като приложения. Всички те се отнасят до твърденията за договорното отношение и изправността на доставчика. С оглед задължението за зачитане на влязло в сила решение между същите страни за същото основание, за относими към спора следва да се приемат само документите, които имат отношение към установяването със сила на присъдено нещо на основанието на вземането и претендирания спорен размер. Такива са само фактурите (л. 8-11), банкови референции за плащане на части от фактура №81 (л. 141-147); счетоводната справка за остатък след признато плащане (л.161) и съдебните актове(л. 265-270 и л. 251-252). Други книжа по приключилия съдебен спор не следва да се допускат. Допълнително поисканото решение на КЗК не се свързва с твърдения на ищеца, поради което и съдът го приема за неотносимо.  

В отговора си насрещната страна е поискала събиране на група доказателства, относими към предприетата защита с възражения по основанието за възникване на претендираното вземане. Всички те обаче са неотносими към настоящото производство, поради преклудирането им от силата на присъдено нещо по частичния осъдителен иск. Отделно искането за обяснения на страната по чл. 176 ГПК е недопустимо, доколкото с него се цели установяване на изгодни за разпитваната страна факти, а не обратното.

Формулираното възражение за плащане е неясно и съдът намира, че евентуално релевантни към него доказателствени искания могат да се преценяват едва след изясняване на твърденията на ответника по реда на чл. 145 ал.1 ГПК преди окончателния доклад по делото. Доколкото обаче фактите биха се отнасяли до плащане на поети с писмен акт задължение, гласни доказателства за тях биха били недопустими.

Не се налага събиране на доказателства за размер на законната лихва, тъй като размерът й е фиксиран нормативно с ПМС № 72 от 08.04.1994 г., действало до 1.07.2012 г. Съдът следва да го обяви на страните като неподлежащо на доказване обстоятелство.

На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските най –късно в съдебното заседание, в което бъде даден ход по същество, на осн. чл. 80 от ГПК.

За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията, след евентуално изпълнение на дадените указания по твърденията на страните.  

 По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) предявените  обективно съединени искове( ЧАСТИЧЕН И ПЪЛЕН) за  присъждане на продавача по четири фактурирани по отделно доставки на сол по фактури №№ 81/17.03.2010г.; 82/18.03.2010г.; 88/01.04.2010г.и 89/20.04.2010г. на сборна горница над вече присъдена неплатена цена, както и за присъждане на пълното обезщетение за забава върху тази горница за периода, следващ първоначалното сезиране с частичния иск до предявяване на иска, ведно с присъждане на законна лихва от сезирането на съда и разноските по делото.

ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба в копия, заверени по реда на чл. 183 ГПК:  фактури (л. 8-11), банкови референции за плащане на части от фактура № 81(л. 141-147); счетоводната справка за остатък след признато плащане (л.161) и съдебните актове по т.д. 862/10г на ВОС ( л. 265 – 270 и л. 251- 252).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ищеца за допускане на останалите писмени доказателства (относно изпълнението на доставката, предаването на стоката и транспортирането й от купувача, съответно  разпореждането на купувача с част от количествата); за допускане на експертиза за размера на законната лихва върху претендирани остатъци; за изискване на цялата преписка по т.д. 862/10г на ВОС и решение на КЗК. 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответника за допускане на посочени в отговора и допълнителния отговор доказателства: счетоводна експертиза, обяснения на страната, свидетелски показания и изискване на писмени документи от насрещна страна и трети лица, и графологична експертиза за установяване на възраженията на недействителност на сделките и симулативния им характер.

ОБЯВЯВА на страните, че размера на законната лихва, изчислен върху сборна остатъчна главница от 326 910,23лв би възлязъл на 28 654,59 лв  за периода от 03.06.10 до 08.04.11г.

На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания) съдът ще приеме че не е надлежно сезиран с това искане и ще счита същото за ненаправено( арг. от чл. 101 ал. 3 ГПК).

НАСРОЧВА съдебно заседание за 11.04.2013г от 09.00 часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. 

На осн. чл. 145 ал. 1 и 2 ГПК съдът задължава ответника да уточни твърденията си по възражението за извършено плащане от купувача „БЪЛГАРСКА СОЛНА КОМПАНИЯ КАНОТРАНС” ООД – гр. Ботевград на  продавача „САЛЕКС БУЛ” ООД със средства, намиращи се в касата на дружеството ответник, като уточнят как и кога физическото лице Димитров е изявил воля от името на двете дружества за съответно приемане на плащане в брой, предложено по процесните фактури, като на осн. чл. 7 ГПК ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕ НА НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ с писмена молба с препис за насрещна страна да изрази становище по конкретизиране на твърденията си, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако пропусне тази възможност, съответно ако реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК)  и с това причини  отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.

Начален проект за устен доклад, представляващ приложение към настоящото определение  да се съобщи на страните.

Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците им,  ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението на страните да се приложи и копие от настоящото определение, а на ищеца да се връчи препис от допълнителния отговор.

Определението не подлежи на обжалване.

         

                    Окръжен съдия: 

 

НАЧАЛЕН ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД

по търговско дело номер N739 по описа за 2011 год,

 

Производството е образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР.

Приети са за разглеждане обективно съединени допустими искове, предявени от  «САЛЕКС БУЛ” ООД, ЕИК *********, гр. Варна ул. Царевец 55 вх. Е ет.7 ап.127, представлявано от Добрил Димитров Димитров, чрез адв. Г.Д. *** против „БЪЛГАРСКА СОЛНА КОМПАНИЯ КАНОТРАНС” ООД, ЕИК *********, гр. Ботевград, ул. Севаст Огнян 2, ляв коридор офис 5, представлявано от Георги Тонев Икономов, чрез адв. Мария Накова от АК-София  за  присъждане на продавача по четири фактурирани по отделно доставки на сол по фактури №№ 81/17.03.2010 г.; 82/18.03.2010 г.; 88/01.04.2010 г.и 89/20.04.2010 г на сборна горница от 326 910 лв над вече присъден по т.д. 862/10 на ВОС с частичен иск сборен остатък от неплатена цена в размер на 100 000лв, както и за присъждане на пълното обезщетение за забава в размер на 36 936 лв върху тази сборна горница за периода, следващ първоначалното сезиране с частичния иск (03.08.10г) до предявяване на настоящия иск за остатъците (08.04.11г).

Ищецът претендира и присъждане на законна лихва върху същата остатъчна горница от сборната главница от предявяване на претенциите до окончателното изплащане и разноски по настоящото дело.

Обстоятелства, от които произтичат твърдяни права и възражения:

Твърди се, че между страните са сключени четири сделки за доставка на сол, индивидуализирани като вид, количество, единични цени, крайни стойности с ДДС и начин на плащане по банков път,  по отделно във фактури №№ 81/17.03.2010г.; 82/18.03.2010г.; 88/01.04.2010г.и 89/20.04.2010г. Ищецът сочи, че изпълнил задължението си на доставчик, като предал стоките на пристанище, а купувачът организирал превоза им до своя склад или до крайни свои клиенти. Начислените по двустранно съставените фактури плащания не постъпили, с изключение на няколко частични превода по първата фактура. Позовава се на установено със сила на присъдено нещо по т.д. 862/10г. на ВОС вземане за неплатени части от цените по същите фактури, до размери, както следва: 4000лв по № 81/17.03.10; 25000 лв по №82/18.03.10;20000 лв по № 88/01.04.10; 15000лв по № 89/20.04.10 и за наличие на забавено плащане до 03.06.2010г на целите главници по същите фактури.

Ответното дружество оспорва изцяло претенциите с твърдения за извършено плащане по фактурите със парични следства в брой от каса. Отделно се твърди: 1. свързаност на лицата по сделката, тъй като съдружниците в дружеството – ищец  са управлявали пряко или косвено  ответното дружество, като негови  служители; 2. фактически действия по предаване на същите стоки в предхождащ фактурирането период и прикриване на връщането им с процесните доставки; 3. договаряне противно на обичая и добрата търговска практика при използване на ресурси на работодател за изгода на управлявано от служителите друго предприятие; 4. договаряне и изпълнение на уговореното( вкл. с наредени частични банкови преводи плащания)  в нарушение на волята на общо събрание на дружеството.

Признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства:

Между страните следва да се считат за безспорни обстоятелствата, които са били предмет на разрешен правен спор по частична претенция за задължения по същите доставки, по т.д. 862/10г. на ВОС. На осн. чл. 299 вр. чл. 298 ал.1 ГПК формираната сила на присъдено нещо с предходно решение по частичния иск, се разпростира върху всички факти, формиращи основанието на присъденото материално право, в случая:  по отношение на възникнало от действителен договор за доставка вземане за заплащане на цена в полза на изправен продавач(Решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева). Отделно от това обаче, уважената претенция за сумата 7845,20 лв за обезщетяване на просрочени плащания за период на забава от настъпване на падежа по всяка от фактурите до съответното частично погасяване на първата от тях и до 03.06.2010г за пълния размер на останалите фактури, установява по вече безспорен начин и хипотезата на основанието за отговорността за забава, в случая: наличие на непогасен изискуем дълг по всяка от фактурите в размер на просрочените главници в цялост. 

Тези факти не могат да бъдат оспорвани и пререшавани в новия исков процес.

Не следва да се доказва и  нормативно установен размер на законната лихва. 

Правна квалификация на права и възражения:

Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на паричната  претенция като претенция за реално изпълнение на договори за търговска продажба ведно с обезщетение за забавено изпълнение на паричен дълг. Не се твърди изрично договаряне на права и задължения между страните извън постигнато съгласие по съществените елементи на сделката( посочени във фактурите). Съответно приложимият материален закон уреждащ договорното правоотношение представлява диспозитивни норми на чл. 318 и сл.  ТЗ, поради което съдът следва изцяло да съобрази диспозитивните норми, уреждащи  вземането на доставчика за цена( чл. 327 ТЗ) без договорен изрично падеж и диспозитивното правило за размера на обезщетението за забава ( чл. 86 ЗЗД).

Твърденията на ответника съответстват на възражения срещу действителността на договарянето поради  противоречие с обичая и практиката (договаряне между свързани лица)  и добрите нрави (злоупотреба с вътрешна информация на работодателя), поради действие на представляващ орган и служител в противоречие с формирана воля на общо събрание на ООД и поради симулативност на договарянето, прикриващо връщане на дължима стока. Всички тези възражения обаче са вече преклудирани при приключване на предходното разглеждане на спора между страните, тъй като уважаването им би изключило изцяло правопораждащия факт (валиден договор) от  основанието за присъждането, както на частите от цената по четирите фактури, така и забавеното плащане на главниците, за което е присъдено обезщетение. Съдът приема всички факти, посочени във връзка с тези възражения за неотносими към спора.     

Формираната сила на присъдено нещо по приключения спор, не преклудира възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право понастоящем, стига те да се основават на твърдения за погасяване на дълга в размер, който не е бил предмет на частичния иск и по начин, който не би се отразил върху непогасените към 02.06.2010г забавени главници. 

Такова възражение, макар и неясно обосновано като твърдение за конкретен факт, е заявено в отговора, като ответникът е посочил, че  платил в брой с пари от каса. Възражението за плащане следва да се конкретизира, което налага уточняването на твърденията по реда на чл. 145 ал.1 ГПК, след което доклада може да бъде довършен в тази част.

По доказателствената тежест:

За обстоятелствата сочени от ищеца са допуснати писмени доказателства. Предвид безспорно установеното основание за дълга и размера му в предходното съдебно производство, съдът намира, че ищецът е посочил доказателства за единственото спорното обстоятелство – размер на главниците в ново установения период на забавата. Не се твърдят обстоятелства, за които ищеца носи доказателствена тежест, но е пропуснал да посочи доказателства.

Ответникът носи доказателствена тежест за установяване на факти, на които е основал допустимото възражение за плащане.

 Допълнителни указания по попълване на делото с доказателства евентуално може да бъдат дадени на страните, след уточнение на възражението на ответника.

Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното дирене.

Съдът намира, че следва да укаже на ищеца възможността от доброволно уреждане на спора: 

В случаите на постигната съдебна спогодба между страните половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение от съд доброволно извънсъдебно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните, както и урежда последиците от наложени обезпечителни мерки. Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.

С оглед предмета на делото, свързан с просрочени плащания и преклузия на възражения по основанието на вземането, съдът счита, че спорът е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси.  Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.