О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 2516 26.09.2014 година град Бургас
Бургаският окръжен съд…..…………….……… граждански състав
на двадесет и шести септември две хиляди и четиринадесета
година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Д. Динкова
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от Д.Динкова
гражданско дело №……….…1612...…. по описа за……….2014………….
година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на С.Х.П. ***, против М.
Петкова Н. ***, за приемане за установено по отношение на ответницата, че
ищецът е баща на детето Христо Миренов Николов, роден на *** год. в гр.Берлин,
ФРГ, от майка М. Петкова Н..
С определение
№2285/10.09.2014 год. е допуснато обезпечение на претенцията чрез налагане на
обезпечителна мярка „право на свиждане“ на С.Х.П. с детето Христо Миренов
Николов, роден на *** год. от майка М. Петкова Н. в гр.Берлин, ФРГ, докато
детето е настанено в ДМСГ – Бургас.
Постъпила е молба
от С.Х.П. с искане за заменяване на допусната обезпечителна мярка, тъй като при
посещение на ДМСГ Бургас разбрал, че детето е предадено на майката за
отглеждане в дома й. Заявява, че има основателно съмнение, че ответницата
възнамерява да напусне страната заедно с детето, ето защо моли мярката да бъде
заменена с друга – забрана за напускане на страната и неиздаване на личен
паспорт, респ.отнемане на вече издаден такъв на детето Христо Миренов Николов,
род.на *** год.
Постъпило е
възражение от ответната страна, в което М.Н. чрез адв.Кънева, се противопоставя
на искането за замяна. Счита, че поисканата нова мярка би накърнила правото й
на придвижване в страна – членка на ЕС, а индиректно би ограничила правата на
детето. Счита, че поисканата мярка не е в интерес на детето и не е съобразена с
разпоредбата на чл.3 ал.1 от Конвенцията за правата на детето.
Бургаският окръжен
съд, след като взе предвид разпоредбите на закона, прецени доводите и исканията
на страните, както и представените от молителя писмени доказателства, намира
следното:
По въпросите за евентуалната основателност на
предявения иск и наличието на обезпечителна нужда е осъществено произнасяне на
настоящия съд с определение №2285/10.09.2014 год., с което е допуснато
обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „право на свиждане“ на ищеца с
детето докато последното е настанено в ДМСГ Бургас. Съдът счита, че не са
настъпили обстоятелства, които да променят изводите за вероятна основателност и
наличие на обезпечителна нужда.
Обезпечителните мерки не са лимитативно изброени,
напротив – с разпоредбата на чл.397 ал.1 т.3 от ГПК се дава възможност да бъдат
приложени други подходящи мерки, извън тези по т.1 и т.2 възбрана и запор. Предложената
в случая е „забрана за напускане на страната и неиздаване на личен паспорт,
респ.отнемане на вече издаден такъв на детето Христо Миренов Николов“.
Съдът намира тази обезпечителна мярка за несъответна
на обезпечителната нужда. Съгласно чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето ,
приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. (ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.),
съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са първостепенно
съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са
предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от
съдилищата, административните или законодателните органи. В унисон с тази
уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на
детето (ЗЗД, Обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г.), прогласяваща
правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено,
нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Според чл. 10, т. 2
от КЗПД правото на децата да напускат която и да е страна подлежи
само на тези ограничения, които са предписани от закона и са необходими за
защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или
морал или правата или свободите на други лица, и които са съвместими с другите
права, признати в тази Конвенция. Наред с изискванията, които се съдържат и в
разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗБДС,
Конвенцията въвежда и това за съвместимост на ограничението с другите права на детето.
Изхождайки от гореизложеното съдът намира, че
поисканата обезпечителна мярка се намира в пряко противоречие гарантираното от
чл.10 ал.2 от КЗПД право на детето на свободно придвижване, за да бъде заедно
със своите родители, и не е оправдана с някои от критериите за налагане на
ограничение в правото на придвижване и правото на документ по чл.33 ал.1 от
ЗБДС – напр.защита на националната сигурност, обществено здраве, морал и пр.
Интересът на детето, с оглед неговата ниска възраст, е да бъде със своята
майка, която към момента е единственият родител, по отношение на който е
установен произход, ето защо ограничението за напускане на страната, неиздаване
или отнемане на вече издаден паспорт, освен правото на придвижване на самото
дете, би ограничило и правото му да бъде с майка си, ако тя желае да се
установи в родината на детето Христо – Германия. След като с новата
обезпечителна мярка ще бъдат накърнени висшите интереси на детето, без да са
налице основания по чл.10 ал.2 от КЗПД за налагане на подобно ограничение,
мярката „забрана
за напускане на страната и неиздаване на личен паспорт, респ.отнемане на вече
издаден такъв на детето Христо Миренов Николов“ е неадекватна на обезпечителната нужда и се явява недопустима санкция
на правата на детето, ето защо не следва да бъде допусната на мястото на тази, посочена
в определение №2285/10.09.2014 год.
По изложените съображения, на основание чл.398 от ГПК Бургаският
окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Х.П. ***, с ЕГН **********, ищец по гр.д.№1612/2014 год. по описа на БОС,
за заменяване на допуснатата с определение №2285/10.09.2014 год. обезпечителна
мярка:
„право на свиждане“ на С.Х.П. с детето Христо Миренов
Николов, роден на *** год. от майка М. Петкова Н. в гр.Берлин, ФРГ, докато
детето е настанено в ДМСГ – Бургас, с друга обезпечителна мярка, а именно: „забрана
за напускане на страната и неиздаване на личен паспорт, респ.отнемане на вече
издаден такъв на детето Христо Миренов Николов, род.на *** год.“
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: