Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N

 

Гр.Варна………………2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Варненският административен съд,  Шести касационен състав,  в публично заседание на деветнадесети януари през  две хиляди  двадесет и трета година  в състав:

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА

                       ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

                                              МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

                                                                                           

при секретаря Галина Владимирова и в присъствието на прокурора  Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова  КАНД № 2619  по описа на Административен съд гр.Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, чрез процесуален представител - гл.ю.к. Е.А. , против Решение № 1261/26.09.2022г. постановено по АНД №2038/2022г. на ВРС, 37-ми  състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 12-19322/28.09.2012 г. на Директора на  Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, с което на Д.Т.Ч., ЕГН **********, в качеството му на представляващ  ДЗЗД „Д. “ , ЕИК **за нарушение по чл.125, ал.5 от  ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв., на основание чл.179 от ЗДДС.

  Касаторът оспорва с доводи за нарушение на материалния закон, като твърди, че неправилно въззивният съд се е позовал на изтекла давност по чл.80 ал.1 т.5 от НК и не е съобразил решението си с видовете давности по отношение както на ангажиране на отговорността на дружеството, така и относно изпълнителската давност. На изложените основания претендира отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява представител.

Ответникът по касация – Д.Т.Ч. в подадено писмено възражение, оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Поддържа становище за законосъобразност на въззивното решение, като счита, че правилно ВРС е констатирал изтекла абсолютна погасителна давност.Моли да се остави в сила решението. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на ВРС, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила.  

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Д.Т.Ч. в качеството му на представляващ ДЗЗД „Д. “. ВРС е приел от фактическа страна, че на 19.05.2012 г. инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна установил, че Д.Т.Ч.  в качеството му на управител на ДЗЗД „Д. “ не е изпълнила задължението си да подаде справка-декларация по ЗДДС за данъчен период 01.02.2012 г.- 29.02.2012 г. в срок до 14.03.2012 г. На 20.06.2012г. бил съставен АУАН, който бил предявен и подписан на лицето без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Като възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна квалификация, административно-наказващият орган /АНО/ издал оспореното НП.

За да отмени НП съдът е приел в мотивите си, че независимо от това, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, то в случая следва да се приложи института на абсолютната давност визиран в нормата на чл.81 ал.3 от НК, която намира приложение, тъй като ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давността за погасяване на административно-наказателното преследване. Приел е, че съгласно чл.80 ал.1 т.5 и чл.81 от НК абсолютният давностен срок за административно-наказателно преследване в случая е четири години и половина и при извършено нарушение на 15.03.2012 г. , същият е изтекъл на 15.09.2016 г.

Касационният състав намира постановеното решение на ВРС за валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон. На основание чл.221 ал.2 изр.2 АПК настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои мотивите на въззивния съд, поради което и не е необходимо да ги преповтаря.

Соченото в жалбата касационно основание не е налице, а наведените възражения се явяват неоснователни. Правилно касаторът е развил съображения за два вида давност регламентирани в ЗАНН: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/, която настъпва преди влизане в сила на правоохранителния акт. И изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да осъществи изтърпяването на наложената административна санкция /чл.82 от ЗАНН/, която настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена /по чл.82, ал.1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл.82, ал.3 от ЗАНН/.

В ЗАНН липсва изрична регламентация на института на давността за погасяване на административно-наказателното преследване. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело № 1/2014г., /което не е изгубило своето приложение и значение, въпреки настъпилите законодателни изменение в ЗАНН/. В мотивите на същото Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС са приели, че в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност, като по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, тази празнота се преодолява именно с приложението на чл.81, ал.3 във връзка с  чл.80, ал.1, т.5 от НК. Разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК регламентира, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. А съгласно чл.81, ал.3 от НК, приложима също на основание чл.11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Изхождайки от задължителното за съдилищата тълкувателно постановление, за процесното административно наказание - глоба, не се образува административно-наказателно производство, съответно не се налага административно наказание при изтекла абсолютна погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в  чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Нарушението, за което на ответника по касация  е наложено административно наказание „глоба“ е било извършено на 15.03.2012 г. – денят следващ датата, до която е следвало да бъде подадена декларацията по чл.125,ал.5 от ЗДДС.. Считано от тази дата, абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл.81, ал.3 от НК, вр.  чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН е изтекла на 15.09.2016 г. Преди да бъде постановено въззивното решение  административно-наказателната отговорност на Д.Ч.  е била погасена по давност, с което е преклудирана възможността за налагане на определеното с НП административно наказание. Редовното връчване и оспорването на процесното НП много след изтичане на този срок, не могат да доведат до възобновяване  на същия /в каквато насока са твърденията в жалбата/ и не променят горните изводи.

Отчитайки последиците на изтеклата абсолютна погасителна давност, ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.

На основание чл.63д от ЗАНН във връзка с чл.143,ал.1 от АПК в полза на ответника по касация следва да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък ( л.22 от делото). Плащането на възнаграждението в размер на 480,00 лв. е удостоверено с разписка в договор за правна защита и съдействие серия Б № ********** от 12.01.2023 г.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал.2 предл. първо , Административен съд-Варна, VІ-ти тричленен състав

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1261/26.09.2022г. постановено по АНД №2038/2022г. на ВРС, 37-ми  състав .

 

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да плати в полза на Д.Т.Ч., ЕГН ********** сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 ( четиристотин и осемдесет ) лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

   

                                             

 

2.