№ 3533
гр. В., 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110111408 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявени от Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „В.Д.“ № 1, ап. 16, срещу Н.Ч. „В.Л.***“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. *******, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със
заповед № ****** г., издадена от работодателя, както и да бъде възстановена
на предишната работа, а именно „читалищен секретар“ при ответника.
В исковата си молба ищцата Д. Й. Д. излага, че е работила при
ответника на длъжността „читалищен секретар“ от 04.01.1995 г. до 28.06.2023
г. по безсрочно трудово правоотношение. Със заповед № ****** г. трудовото
й правоотношение било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ,
считано от 28.06.2023 г. Като конкретна причина за прекратяването е
посочено: когато трудовото правоотношение е възникнало, след като
работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Твърди, че заповедта за прекратяване получила
по пощата на 04.07.2023 г. Счита, че същата, както и извършеното с нея
уволнение са незаконосъобразни. Поддържа, че заповедта е издадена в
нарушение на чл. 17, ал. 1, т. 6 от Закон за народните читалища, съответно чл.
16, ал. 3 ЗНЧ. Посочва, че липсва взето решение на настоятелството за
прекратяване на трудовото й правоотношение, а дори и да е взето такова, то
не е с мнозинство повече от половината от членовете му. Излага, че като член
на настоятелството не й е известно да е свиквано заседание, не е получавала и
съответна покана за това. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът Н.Ч. „В.Л.***“ е депозирал писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за неоснователност на предявените
1
искове. Признава, че ищцата е работила при читалището в продължителни
периоди от 1995 г. до 2023 г. Излага обаче, че трудът не е полаган в рамките
на едно трудово правоотношение, а в рамките на последователни такива.
Последният сключен трудов договор между страните е от 16.08.2016 г., към
който момент ищцата е придобила и упражнила правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към този договор са сключени редица
допълнителни споразумения. Твърди, че на 28.06.2023 г. е проведено
заседание на Читалищното настоятелство, на което в т. 3 от дневния ред е
включен въпросът за прекратяването на трудовото правоотношение с г-жа Д.
Д.. Заседанието е протекло при наличие на кворум, като са присъствали трима
от петимата членове на настоятелството и единодушно е взето решение за
прекратяване на процесния трудов договор. В същия ден е издадена и
оспорената заповед за прекратяване на правоотношението. Поддържа, че на
същата дата – 28.06.2023 г. ищцата е била в читалището, за да представи
болничен лист, като при опит да й бъде връчена заповедта, тя отказала. Ето
защо връчването е оформено „при отказ“ с подписите на четирима свидетели
на гърба на заповедта. В таза връзка прави възражение за изтекла давност за
предявяване на исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на
предишната работа. Посочва, че работодателят сам е избрал заповедта да
произведе незабавен ефект от датата на издаването й, без спазване на
предизвестие до служителя. Излага, че действително, след като ищцата
изразява несъгласие да приеме заповедта, копие от същата й е изпратена по
пощата, но това не „отмества“ момента на прекратяване на трудовия договор.
По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В проведеното по делото на 20.10.2023 г. открито съдебно заседание
ищцата се явява лично. Същата се представлява от адв. Б. С., която поддържа
становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат
уважени. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
За ответника лично се явява председателя на читалището Л. С..
Представлява се от адв. А. А., който поддържа становище за
законосъобразност на уволнението и моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Представя писмена защита в дадения от съда
срок.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Между страните не е спорно, а и от представения трудов договор №
******* г. се установява, че между страните е възникнало валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността
„секретар“ при ответното читалище, на пълно работно време – 8 часа.
Не е спорно, че този трудов договор е сключен, след като ищцата вече е
придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Издадена е заповед № ****** г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, считано от 28.06.2023
г. Върху представената от ответника заповед, на гърба й /л. 42 от делото/ има
отбелязване, че същата е връчена на 28.06.2023 г. при отказ да бъде получена,
2
което е удостоверено с подписите на четири лица – С.И., В. С., М.И.И. и
С.С.Х..
За установяване на това именно обстоятелство в полза на ответника са
допуснати гласни доказателствени средства посредством показанията на
водените от него свидетели С.Д.И. и С.С.Х..
Свидетелските показания са еднопосочни и еднозначно установяват, че
на датата 28.06.2023 г. ищцата е била в читалището. Провеждала се е
инвентаризация, като при пристигането си Д. Д. е била изключително
афектирана, държала се е грубо с присъстващите в канцеларията, крещяла е
на свидетелката И.. Председателя на читалището – г-жа Л. С. е направила
опит да й връчи заповедта за прекратяване на трудовия договор, като й е
предложила да й я даде, но ищцата е отказала и не е пожелала да я вземе.
Двете свидетелки потвърждават, че непосредствено след отказа на Д. са
положили подписи върху заповедта, за да удостоверят връчването й при
отказ.
Доколкото съдът приема, че безспорно бе установено в производството,
че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на
ищцата при отказ още на 28.06.2023 г., в който смисъл са и коментираните по-
горе свидетелски показания, то следва да се приеме за основателно
възражението на ответника, че предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2
КТ са погасени по давност.
Ирелевантно е обстоятелството, че вторият оригинал от издадената
заповед за изпълнение е изпратен на ищцата по пощата и получен от нея на
04.07.2023 г., видно и от удостоверяването от Български пощи. С отказа си да
получи заповедта ищцата сама се е поставила в положение обективно да не е
запозната със самото съдържание на заповедта още на 28.06.2023 г. Това й
поведение обаче не следва да бъде толерирано и да бъде позволено да черпи
благоприятни правни последици от проявената от самата нея
недобросъвестност.
Напълно логично е свидетелите да удостоверят с подписите си
връчването на заповедта при отказ на екземпляра от заповедта, който остава
за работодателя, както посочва и процесуалният представител на ищеца. Няма
изискване този отказ да бъде отразен на всички оригинали на заповедта за
изпълнение, поради което и обстоятелството, че на ищцата е изпратен такъв
по пощата, без подписите на свидетелите, по никакъв начин не опровергава
обстоятелството, че служителят е узнал за прекратяване на правоотношението
още на 28.06.2023 г.
Няма изискване и процесното връчване при отказ да се заявява от
работодателя пред Община В., поради което и липсата на такова отразяване в
изпратеното уведомление до кмета на гр. В. от 30.06.2023 г. /л. 70 – л. 71 от
делото/ по никакъв начин не ползва ищцата.
Що се отнася до останалите представени от последната документи с
молбата от 16.10.2023 г., въпреки че същите са приобщени към
доказателствения материал по делото, същите са неотносими към предмета на
настоящия спор, поради което съдът намира за безпредметно обсъждането
им.
В чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е предвиден двумесечен давностен срок за
предявяване на искове, свързани с прекратяването на трудовото
правоотношение, каквито именно са тези за признаване на уволнението за
3
незаконно и неговата отмяна, съответно за възстановяване на предишната
работа.
Срокът е давностен, което е посочено изрично и в заглавието на текста
на чл. 358 КТ – „Давност“. Такива са и задължителните разрешения, дадени в
Тълкувателно решение 1/2014 г. от 12.05.2015 г., постановено по тълк. д. №
1/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което давностният срок за предявяване
на иска за възстановяване на предишната работа с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ е двумесечен по чл. 358, ал. 1, т. 2, предл. последно от Кодекса
на труда.
В чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ изрично е предвидено, че при искове относно
прекратяване на трудовото правоотношение срокът за предявяване на тези
искове започва да тече от деня на прекратяването. В конкретния случай това е
датата 28.06.2023 г., на която е връчена при отказ и надлежно издадената
заповед за прекратяване на правоотношението.
Настоящите искове са предявените едва на 04.09.2023 г., тоест след
изтичане на законоустановения двумесечен давностен срок /същият е изтекъл
на 28.08.2023 г./, поради което и само на това основание следва да се приеме,
че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че освен, че така
заявената искова претенция е погасена по давност, то съдът намира, че
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е и
надлежно мотивирана – издадена е на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ –
когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или
служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, какъвто именно е и настоящият случай.
Видно от представения протокол № 127/28.06.2023 г., на тази дата е
проведено заседание на читалищното настоятелство на НЧ „В.Л.***“, гр. В..
Присъствали на заседанието са трима от петимата му членове, а именно: Л.
С., С. И. и К.В.. По т. 3 от дневния ред е взето решение за прекратяване на
трудовото правоотношение на Д. Д., считано от 28.06.2023 г. Решението е
взето с необходимия кворум и мнозинство.
В този смисъл съдът приема за неоснователни направените от ищцата
възражения, че заповедта за прекратяване на правоотношението е издадена в
нарушение на изискванията на Закона за народните читалища и по-специално
на чл. 17, ал. 1, т. 6 от същия този закон, съгласно който председателят на
читалището сключва и прекратява трудовите договори със служителите
съобразно бюджета на читалището и въз основа решение на настоятелството.
По изложените съображения съдът намира, че може да се направи
обосновано заключение, че извършеното уволнение е законно. В този смисъл
така предявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне и на това
основание.
С оглед направения извод за неоснователност на главно заявената
искова претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователна е и
акцесорната претенция за възстановяване на предишната работа. Така
предявеният иск подлежи на отхвърляне. Още повече, че същият също е
погасен по давност, както вече се посочи по-горе в изложението.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
4
претендира присъждането на сумата в общ размер от 1275.02 лв., от които:
сумата 936 лв. с вкл. ДДС, представляваща платено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.09.2023 г.,
както и сумата 339.02 лв., представляваща пътни разноски за участие в
открито съдебно заседание по делото /самолетен билет/. Съдът намира, че в
полза на страната следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокат в
размер на 936 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По отношение на пътните
разноски съдът намира, че същите не следва да бъдат възлагани в тежест на
ответната страна, въпреки уговореното в чл.3.2 от договора за правна защита
и съдействие, че същите са за сметка на възложителя и не се включват в
уговореното възнаграждение. Те по същността си не представляват разноски
по производството. Още повече, че тези разходи са в значителен размер, като
е използван най-скъпият транспорт, а именно въздушният /самолетният/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „В.Д.“ № 1, ап. 16, срещу Н.Ч. „В.Л.***“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. *******, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със
заповед № ****** г., издадена от работодателя, както и да бъде възстановена
на предишната работа, а именно „читалищен секретар“ при ответника.
ОСЪЖДА Д. Й. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „В.Д.“ № 1, ап.
16, да заплати на Н.Ч. „В.Л.***“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. В., ул. *******, сумата 936 лв. /деветстотин тридесет и
шест лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски /платено адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 03.11.2023 г.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5