Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 1835 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 25.11.2019г., постановено по гр. дело № 25630/2016
год. по описа на СРС, ГО, 127 състав, е отхвърлен предявеният от З. „Б.В.И.Г.” АД
срещу А.Л.Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че ищецът е собственик на лек автомобил “Фолксваген”, модел
“Туарег”, с рег. № ******и видим номер на рама WVGZZZ7LZAD013152, за който се
твърди да е идентичен с лек
автомобил “Фолксваген”, модел “Туарег”, с рег. № ****** и номер на рама WVGZZZ7LZ8D072820.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.” АД. Жалбоподателят
поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, довели до необоснованост на
формираните изводи, както и нарушения на материалния закон. Конкретно твърди,
че по делото е безспорно установено обстоятелството, че лек автомобил
“Фолксваген”, модел “Туарег”, с рег. № ****** и номер на рама WVGZZZ7LZ8D072820, е бил закупен
от Б.Т.П., както и че същият е бил
застрахован по застраховка “Каско” при ищцовото дружество.
Установено било също, че процесният
автомобил е бил противозаконно отнет, поради което в З. „Б.В.И.Г.” АД била образувана преписка по щета, по
която е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на
61 919, 27 лева. Жалбоподателят твърди, че процесният автомобил е бил намерен и
предаден като веществено доказателство по образувано досъдебно производство, в
рамките на което била установена идентичност между застрахования автомобил и
предаденият на разследващите органи. Във въззивната жалба се оспорва
правилността на изводите на СРС, че ищецът не притежавал активна материална
легитимация да предяви иск за собственост на вещта, както и че не е установена
идентичност между закупения от Б.Т.автомобил и задържаният такъв от органите на
МВР. Поддържа заявеното в първоинстанцонното производство твърдение, че след
плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото
лице, като съгласно Общите условия на застраховка “Каско” в случай, че
автомобилът бъде намерен, същият става собственост на застрахователя, освен ако
застрахованият не желае да задържи вещта, като в този случай последният следва
да върне полученото застрахователно обезщетение. Счита, че е налице хипотеза на
законова суброгация и след изплащане на застрахователното обезщетение в полза
на застрахованото лице, процесният автомобил е станал собственост на ищцовото
дружество. На следващо място, развити са съображения, че независимо от
обстоятелството, че застрахованият Б.Т.е упълномощил З. „Б.В.И.Г.” да се
разпорежда с процесното МПС като го продава, дарява или заменя, както и да
предявява претенции и искове пред съдилищата при възникнал спор за право на
собственост върху автомобила, е невъзможно да се спази предвидената писмена
форма за прехвърляне на собствеността върху автомобила, тъй като същият е задържан
от органите на МВР. Това препятствало изпълнение на изискването на чл. 4 от
Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
съобразно което собственикът е длъжен да представи превозното средство и
необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна
в регистрацията или прекратяване на регистрацията. Поддържа се необоснованост на изводите на СРС за липсата
на идентичност между отнетия от владението на Б.Т.и задържания от органите на
реда автомобил. Счита, че тази идентичност е установена от приетото по делото
заключение на автотехническа експертиза и от изготвеното постановление на
прокурор от СРП по пр.пр. № 37874/2010г. по описа на СРП. С оглед изложеното е
направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което предявеният иск да се уважи.
Ответникът по жалбата А.Л.Г. изразява становище за
неоснователност. Поддържа релевираното възражение, че
спорът между Б.Т.и ответникът в настоящото производство относно собствеността
върху процесния автомобил, е решен със сила на пресъдено нещо, поради което счита производството за
недопустимо на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК. В условията на евентуалност
излага съображения, че решението на СРС е постановено при изяснена фактическа обстановка,
съобразно събраните по делото доказателства и в правилно приложение на
относимите материалноправни норми. за
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Първоинстанционното производство е образувано по
предявен от З. „Б.В.И.Г.” срещу А.Л.Г. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване титулярство в правото на
собственост върху лек автомобил “Фолксваген”, модел “Туарег”, с рег. № ******и
видим номер на рама WVGZZZ7LZAD013152, за който
се твърди да е идентичен с лек автомобил “Фолксваген”, модел “Туарег”, с рег. № ******
и номер на рама WVGZZZ7LZ8D072820.
В исковата молба са изложени неясни
и противоречиви твърдения относно активната материална и процесуална легитимация на ищеца. Застрахователното дружество се позовава
едновременно на взаимноизключващи се основания на претенцията, както следва: на настъпила
с изплащане на застрахователно обезщетение законова суброгация по чл. 213, ал.
1 от КЗ /отм./, въз основа на
която ищецът е встъпил в правата на застрахованото по риск “Кражба”
на МПС лице - Б.Т./при липса на твърдения за надлежно сключен договор за
прехвърляне на процесното МПС от застрахования в патримониума на застрахователното дружество/, и на бъдеща прехвърлителна
сделка, която ще бъде сключена
между ищцовото дружество и застрахования след установяване на идентичност между притежавания от Б.Т.и задържания
от органите на МВР автомобил.
Ищецът не твърди осъществяването
на допустим от закона деривативен
способ за придобиване на вещта, а в случая се
изисква особена форма за прехвърляне на движимата вещ – писмена с нотариална
заверка на подписите. Налице е единствено позоваване на дадено от застрахования
пълномощно в полза на застрахователя, включително за извършване на разпоредителни
сделки със застрахованото имущество. Неясно е заявен и петитума на исковата
претенция – за установяване, че застрахованият Б.Т.П. е собственик на МПС,
задържано от органите на МВР, както и че същият автомобил е предмет на
имуществено застраховане по застраховка “Каско” при ищеца, респективно, че след
изплащане на застрахователното обезщетение собственик на вещта е З. „Б.В.И.Г.”.
Първоинстанционният съд не е извършил проверка за
съответствие на исковата молба с изискванията по чл. 127 от ГПК и не е
констатирал посочената по-горе неяснота на обстоятелствената част и петитума на
заявената претенция. Обжалваното решение е постановено въпреки липсата на
надлежни фактически твърдения на застрахователното дружество, че спорното право
му принадлежи, т.е. при липса на твърдения, обосноваващи активната процесуална
легитимация на ищеца.
В хода на въззивното производство нередовността на
исковата молба е отстранена с уточнителна молба от 13.03.2020г., съобразно
която се навеждат твърдения, че титулярството в правото на собственост върху
процесното МПС се притежава от застрахованото лице Б.Т.П., а З. „Б.В.И.Г.” е
предявило исковата претенция в качеството му на пълномощник на застрахования
въз основа на пълномощно-декларация от 15.11.2010г. Заявено е искане за
установяване, че правото на собственост върху автомобила принадлежи на Б.Т.П..
С оглед изложеното се налага извод, че застрахователното дружество не твърди да
е страна по спорното материално правоотношение, а е предявило исковата молба от
името и за сметка на Б.П.в качеството на негов пълномощник. Първоинстанционният
съд обаче, произнасяйки се по нередовна искова молба, е разгледал непредявен
иск – иск от името и за сметка на З. „Б.В.И.Г.”, което дружество обаче не е
страна по делото, а представител на ищеца Б.Т.П..
Когато нередовността на исковата молба поради
противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била отстранена, а
делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което няма качеството
на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. По изложените
съображения се налага извод, че първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено, а делото върнато на друг състав на СРС за разглеждане на предявения
от Б.Т.П. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе по
релевирания от ответника отвод за сила на пресъдено нещо по повдигнатия между
страните в настоящото производство спор.
По претендираните разноски в настоящото производство
следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 284686 от 25.11.2019г.,
постановено по гр.д. № 25630/2016г., по описа на СРС, ГО, 127 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг
състав на съда на предявения от Б.Т.П., чрез пълномощника му З. „Б.В.И.Г.”, установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в 1-месечен срок
от връчването на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.