Решение по дело №502/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 93
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 4 август 2021 г.)
Съдия: Радостин Стоянов Радиев
Дело: 20212330200502
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Ямбол , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Я.П.С.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20212330200502 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на К. СТ. К., в качеството му на *** на
„Д.Т.“ ЕООД, с.К., ЕИК *** против Наказателно постановление № 22-0000244/20.04.2021 г.
на директор РД ”АА” гр. Бургас, с което на дружеството, за нарушение на чл.7 а, ал.2 от
ЗАвП., на основание чл. 96г, ал.1 ЗАвП му е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
Наказателно постановление, като издадено в нарушение на процесуалния и материалния
закон и се иска неговата отмяна.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Пледира за недосказаност на нарушението и присъждане
на напревите по делото разноски.
Административно-наказващият орган , редовно призован- не изпраща представител.

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:

На 14.04.2021 год. е извършена тематична проверка от служители на РД“АА“ Бургас на
1
дружеството жалбоподател, притежаващо лиценз на Общността за международен превоз на
товари.
В хода на проверката свидетелят С. и колегата му Т. констатирали, че видно от пътни листи
с №№ *** и ***, управителя на дружеството, който е и водач на Мерцедес с рег. № *** за
периода от 02.11.2020 г. до 02.12.2020 год. и от 02.12.2020 год. до 04.01.2021 год. е
извършил международни превози на товари, без да притежава удостоверение за
психологическа годност, с което е нарушил изискванията на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. За
констатираното нарушение на чл.7а, ал.2 от ЗАвП , на дружеството жалбоподател е съставен
АУАН на 14.04.2021 год.
От приложената справка в регистъра на психологическите изследвания на водачите за
явяванията на психологическо изследване е видно , че няма данни за К. СТ. К..
Към административно наказателна преписка са приложени пътни листи с №№ *** и ***. От
пътен лист *** се установява, че автомобила е управляван от 02.12.2020 год. до 04.01.2021
год. в Р Испания от двама водачи – К.К. и П.М..
От пътен лист № *** е видно , че автомобила е управляван в периода 02.11. до 02.12.2020
год. с извършване курсове на територията на Р Испания и Румъния с водачи К.К. и М.Е..
Единствено на 17.11.2020 год. е осъществен курс от гр. Букурещ до гр. Ямбол.
В последствие, на 20.04.2021 год. е издадено и обжалваното наказателно постановление,
което е връчено на жалбоподателя на 29.04.2021 год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по
делото свидетел, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства –
АУАН, НП, пътни листи № №*** и *** *** , справка в регистър за психологическите
изследвания.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от
този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
От словесното описание на нарушението е видно, че административнонаказателното
производство е започнало срещу жалбоподателя за извършени две нарушения – периода от
02.11.2020 г. до 02.12.2020 год. и от 02.12.2020 год. до 04.01.2021 год. Въпреки това двете
2
нарушения са квалифицирани като едно административно нарушение, за което на
жалбоподателя е наложено едно административно наказание. Това означава, на свой ред, че
така описано нарушението и в АУАН и в НП субсумира само част от изложения словесно
фактически състав - две отделни нарушения в реална съвкупност, всяко от които е
самостоятелно фактическо основание за евентуално възникване на
административнонаказателна отговорност. И в АУАН и НП нарушението е описано, като е
използвана правната конструкция на “множество престъпления”, а наказанието е наложено
по аналогия с разпоредбата на чл.23 от НК- за отделни деяния е наложено едно общо
наказание. Същата конструкция обаче е неприсъща за административнонаказателния процес,
при който за отделните нарушения, съгласно чл.18 от ЗАНН, следва да се налагат отделни
наказания, които да се изтърпят поотделно за всяко едно от тях. Поради това съдът намира,
че това словесно описание на нарушението прави напълно неясна волята на
административнонаказващия орган, за кое точно административно нарушение е наказан
жалбоподателя. Това води и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да разбере
за кое точно нарушение е наказан и правилно да организира защитата си. Още повече, че от
приложените пътни листи се установява, че освен от управителя на фирмата , автомобила се
е управлявал и от още две лица за които няма данни дали са притежавали валидни
удостоверения за психологическа годност. В това отношение нарушението се явява и
недоказано.

По тези съображения съдът намира, че жалбата е основателна и атакуваното НП, като
неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.
При това положение, съдът намира за основателно направеното искане за присъждане на
направените по делото разноски от жалбоподателя за един адвокат. По делото е приложено
пълномощно, видно от което дружеството жалбоподател е заплатило на процесуалния си
представител сумата от 440 лв. Сумата е в определения минимум съгласно чл.8 от Наредба
№ 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000244/20.04.2021 г. , издадено от директор
РД“АА“ гр. Бургас, с което на „Д.Т.“ ЕООД, с.К., ЕИК ***, за нарушение на чл.7 а, ал.2 от
ЗАвП., на основание чл. 96г, ал.1 ЗАвП е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лв.
ОСЪЖДА РД „АА“ гр. Бургас да заплати на „Д.Т.“ ЕООД, с.К., ЕИК ***, направените по
делото разноски за един адвокат в размер на 440/четиристотин и четиридесет/ лева.
3
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.


Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4