Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав в открито съдебно заседание на 04.08.2021 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА гражданско дело №6619 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе съобрази
следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на подадена
искова молба от “***” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***. ***, чрез юрк. С.С.
против П.П.Г., в която се твърди следното : ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата във вр. С
неизплатено задължение за доставена
топлинна енергия/ТЕ/, за неин имот, находящ се на адрес ***, аб.№ ***. С
разпореждане, постановено по ч.гр. дело № 2938/2020год. по описа на Районен съд
- гр. Плевен, е уважено искането и е издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника. Подадено е възражение от длъжника, инициирало настоящото исково
производство. Вземането, което ищецът има спрямо ответницата за консумирана и незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ за топлоснабдения имот, посочен по-горе, се обосновава със следното : като
собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът
е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1)
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд" от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007
г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинката енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от
2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на
ТЕ. / в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния
ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание
чл.31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
В обстоятелствената част на исковата молба
е отразено в детайли какво включва задължението
на ответната страна, като е посочено и какво плащане е извършено и как е отнесено.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи
на „***” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, посочен по-горе в
размер от:
1. Главница в размер от 875,99 лв. за
периода 01.01.2018 г. – 30.05.2020 г.,
2. Законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 2938/2020год. по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното
изплащане на сумите.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответницата, която оспорва
иска, като заявява, че е започнала да плаща задължението си към ищеца
още след издаване на заповедта за изпълнение. Моли съда да не назначава
поисканите от ищеца експертизи, т.к. не оспорва иска и е предприела плащания.
В о.с.з.
ищецът се представлява от ***, който след представените от ответната страна в
съдебното заседание доказателства, заявява, че вземането е погасено чрез
плащане в хода на делото, с изключение на разноските – от заповедното и исковото производство, които претендира.
Ответницата се явява и заявява, че е
изплатила изцяло задължението си къмпредставлява от адв.Миронова, която заявява,
че според клиентката й, е заплатила всичко, дължимо по делото и представя
доказателства.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, доводите на станите и разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, като с оглед
извършеното в хода на делото плащане, следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане. В полза на ищеца следва да се присъдят останалите като дължими
разноски за двете съдебни производства – заповедно и съдебно.
От приложеното по делото ч.гр.д.
№2938/2020год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на
13.07.2020год. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответницата заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като е издадена
заповед срещу ответната страна за сумите, както следва : 999,68 лева за главница за
периода 01.01.2018 г.– 31.05.2020 г. и лихва върху главницата в размер на
101,08 лева за периода 02.03.2018 г. до 03.07.2020 г. и законната лихва върху
главницата от 13.07.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. за
деловодни разноски и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е отразено, че вземането на заявителя
произтнича от следните обстоятелства: ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода 01.01.2018 г.– 31.05.2020 г. Не е налице спор, че вземането в двете
съдебни поризводства е идентично по основание.
В
срок е депозирано възражение с изтъкнати
доводи, че длъжникът е започнал да изплаща претендираното от кредитора
вземане.
Не
се спори, че ответната страна е собственик на процесния недвижим имот, находящ
се в ***; че имотът е топлоснабден - апартамент с абонатен номер ***. В
исковото производство ищецът претендира по-малко по размер вземане, но с оглед
настъпилбото плащане от страна на
ответницата, след издаването на заповедта за изпълненние. От приетите в
съдебното заседание писмено
доказателства, представени от ответницата, се установява, че същата е изплатила
изцяло задължението си към ищеца - предмет на делото. Остават дължими само
разноските за двете производства, а
именно : 75лв. за заповедното
производство и 125лв. - разноски за исковото производство - държавна такса
25лв. и минимално юрисконсултско възнаграждение – 100лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** против П.П.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
ИСК на основание чл.422 от ГПК за признаване
за установено, че дължи на ищеца сумата 875,99
лв. за периода 01.01.2018г. – 30.05.2020 г., ведно със законната лихва, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело №2938/2020год. по описа на Районен съд - гр. Плевен, като ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
на основание чл.78 ал.1 от ГПК П.П.Г., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.П.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:*** разноски по делото за настоящото исково производство
в размер 125лв. и разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. №2938/2020год. по описа на ПлРС в размер 25лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: