РЕШЕНИЕ
№ 764
гр. Пазарджик, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220103778 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №37, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
П.П. против М. Т. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Пазарджик, *********, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че
в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл.126 ал.1 и чл.129
от Закона за енергетиката (ЗЕ), е единственото търговско дружество,
притежаващо лицензия по чл.43 ал.2 от ЗЕ, за производство и пренос на
топлинна енергия за обособената територия на гр.Пловдив.
Твърди, че съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на
дружеството: www.evn.bg ) влизат в сила, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите.
1
Сочи, че по силата на Раздел II от Общите условия на „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди (ОУ),
одобрени от ДКЕВР, „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване.
Твърди, че съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, ответникът М. Т. А., като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Пловдив, *********, има
качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл.34 ал.1 от ОУ, е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна
енергия и сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
(която също е компонент на топлинната енергия по смисъла на чл.33 ал.1 от
ОУ) в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Според
клаузата на чл.35 ал.1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по
чл.34 ал.1, клиентите на топлинна енергия дължат на „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД обезщетение, в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Твърди, че в изпълнение на законоустановените си задължения на
топлопреносно предприятие, дружеството-ищец е доставило до сградата, а
търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия -
„Бруната" ООД, е разпределил за имота на ответника топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, на обща стойност 396,55 лв., включваща главница в размер на
357,74 лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.05.2019г. - 31.10.2020г., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 02.07.2019г. - 21.04.2021г, в размер на 38,81 лв.
Начинът на формиране на посочените по-горе главница и обезщетение за
забавено плащане, за всеки месец от процесния период, е посочен в
приложеното към исковата молба, заверено копие от препис-извлечение от
сметката на ответника.
Твърди, че начислената на ответника топлинна енергия, е доставена и
разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите
нормативни актове за неговото прилагане и по-специално Наредба №16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (НТ). Доколкото обектът на
потребление се намира в сграда в режим на етажна собственост, топлинната
2
енергия се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на
топлинна енергия към НТ.
Посочва, че за събиране на посочените по-горе суми, на 22.04.2021г.,
депозирали пред Районен съд - Пловдив, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. дело
№6741/2021г. по описа на IV бр. състав. Със заявлението, освен цитираните
по-горе суми, претендирали ответникът да бъде осъден да им заплати и
законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2021г., както и сумата от
75 лв., представляваща деловодни разноски, а именно платената държавна
такса в размер на 25 лв., по чл.12 от ТДТКССПГПК, както и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК.
Сочи, че в определения от съда срок не е постъпило възражение от
длъжника, но тъй като същият е бил призован при условията на чл.47 ал.5 от
ГПК, съдът им указал, съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1, т.2 ГПК, че
заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато
заповедта е била връчена при условията на чл.47 ал.5, поради което
дружеството подава настоящата искова молба в срока по чл.415 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на М. Т. А., с ЕГН **********, че дължи на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД следните суми за разпределена топлинна енергия:
главница в размер на 357,74 лв., представляваща стойността на топлинната
енергия за периода 01.05.2019г. - 31.10.2020г., обезщетение за забавено
плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода 02.07.2019г. -
21.04.2021г., в размер на 38,81 лв.; законната лихва върху главницата, считано
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (22.04.2021г.) до окончателното й изплащане, както и да осъди
ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми: направените
деловодни разноски в производството по чл.410 от ГПК в размер на 75 лв.;
деловодните разноски по настоящето производство, включващи платените от
ищеца държавни такси и депозити за вещи лица, както и юрисконсултско
възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК, определено по правилата на чл.7 ал.2,
т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар
3
на другата страна, в случай че същият не е съобразен с разпоредбите на
Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с чл.36 от ЗА.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който е
взето становище, че искът за недопустим и неоснователен. Оспорва изцяло
претенцията в исковата молба, както по основание, така и по размер.
Възразява, че искът е недопустим, тъй като не е налице идентитет между
Заявлението по чл.410 от ГПК и исковата молба. Твърди, че е налице
разминаване в част от елементите на исковата претенция, което води до липса
на съвпадение с издадената заповед за изпълнение и оттам до недопустимост
на настоящия процес. За допустимостта на процеса е необходимо пълно
припокриване на твърденията в заявлението и обстоятелствата, от които
произтича вземането, посочени изрично в заповедта за изпълнение и исковата
молба не само по размер, но и по основание и период, което в случая не се
установява. Моли, на основание чл.130 от ГПК, поради недопустимост на
иска, производството по делото да бъде прекратено и исковата молба бъде
върната.
Твърди, че искът е неоснователен и по основание и по размер като такъв
го оспорва изцяло.
Прави възражение за погасяване по давност на претендираните от
ищеца суми.
Не възразява да бъдат приети като доказателства по делото,
приложените към исковата молба документи.
Заявява, че ще се ползва от доказателствата, ангажирани от ищеца,
както и след връчването на отговора на другата страна по делото, съобразно
изказано от нея становище и на основание чл. 146 ал.3 от ГПК ще вземе
допълнително отношение и ще ангажира доказателства.
С Определение №919 от 27.04.2022г., постановено в производството по
делото, съдът е оставил без уважение искането на особения представител на
ответника за прекратяване на производството по делото, на посоченото в
писмения отговор основание, тъй като предявеният иск е процесуално
допустим, като предявен в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, както и
4
че е налице идентичност между воденото заповедно производство и
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и
настоящето исково производство с предмет установителния иск по чл.415 ал.1
от ГПК.
С молба с вх.№11001/30.05.2022г., ищецът, чрез процесуалния си
представител, е уведомил съда, че е налице нововъзникнало обстоятелство в
хода на производството - на 22.10.2021г. ответникът изплатил главницата по
делото в размер на 357.74 лв. Представил е счетоводна справка, включваща
задължението по делото по отделни компоненти на топлинната енергия, както
и актуален размер на дълга по делото, с оглед извършеното плащане.
В проведеното по делото съдебно заседание, пълномощникът на ищеца
поддържа претенциите за вземания за обезщетение за забава, законна лихва и
разноски в заповедното и исковото производство, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на ответника моли съда да отхвърли иска по
отношение на главницата и евентуално да уважи иска за лихва за забава и
законна лихва.
Съдът, след като се запозна с твърденията на ищеца и със заявеното в
молбата от 30.05.2022г., цитирана по-горе,както и със становището на
обособения представител на ответника и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
На 22.04.2021 год., ищцовото дружество е подало Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му
на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №6741/2021 год. по
описа на Районен съд - Пловдив. Същото е било уважено и съдът е издал
Заповед №3929 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
26.04.2021 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на
ищеца-заявител и кредитор следните суми: сумата в размер на 357,74 лева –
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект
на потребление, находящ се в гр.Пловдив, ********* за периода от
01.05.2019г. до 31.10.2020г., както и сумата от 38,81 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.07.2019г. до
21.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
5
22.04.2021г. до пълното й изплащане, както и сумата от 75,00 лева,
представляваща деловодни разноски, включващи платена държавна такса в
размер на 25,00 лева и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Неизпълнение на задължението за заплащане стойността на топлинната
енергия, доставена за периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. на основание
Общи условия за доставка на топлинна енергия на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, във връзка с чл.150 и чл.153 ал.1 от Закона за
енергетиката. Топлинната енергия е доставена по партидата на М. Т. А. с
клиентски номер №******, отнасяща се за обект на потребление, находящ се
в гр.****, ***** за периода от 01.05.2019г. до 31.10.2020г., ИТН: *****.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени от съда указания и срок за предявяване на установителен
иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното:
С депозираната по делото писмена молба с вх.№11001/30.05.2022г.,
ищецът, чрез процесуалния си представител, призна извършено от ответника
доброволно плащане на главницата по делото в размер на 357,74 лева на
датата 22.10.2021г., т.е. след образуване на делото.
Направеното от ответника доброволно плащане сочи на признание на
исковата претенция за главница.
При тези данни и въз основа на представените по делото и неоспорени
писмени доказателства, съдът приема за установено, че през процесния
период от време, ищецът е доставял на ответника топлинна енергия за
собствения му топлоснабден имот /обект на потребление/, находящ се в
гр.Пловдив, ********, ИТН: ***** и че ответникът е консумирал такава в
количествата, посочени в писмените документи и на посочената стойност.
Установи се по делото, че след подаването на исковата молба и
образуването на настоящото исково производство, ответникът е изплатил
6
доброволно на ищеца изцяло претендираната от него сума за главница. Това
обстоятелство, съдът отчита на основание разпоредбата на чл.235 ал.3 от
ГПК. Поради извършеното плащане, към момента не е налице вземане на
ищеца от ответника за претендираната главница. Затова искът в тази му част
– за вземането за главница ще следва да се отхвърли.
С оглед на това, че плащането е извършено след подаването на исковата
молба, основателна се явява претенцията на ищеца за вземането за законна
лихва върху главницата от 357,74 лева за периода от датата на подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК - 22.04.2021 година до датата на плащането й -
22.10.2021г. Ответникът, в чиято тежест бе, не представи доказателства за
плащане на дължимата законна лихва. Не направи и възражения за
погасяването на това вземане на друго основание.
В конкретния случай ответникът е бил в забава на плащанията, тъй като
е бил изтекъл падежът за плащане на сумите за процесната топлинна енергия.
Затова ответникът дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва
върху дължимата сума от деня на забавата до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Общият размер на това
задължение е 38,81 лева, видно от приетия препис-извлечение от сметката на
ответника, неоспорен. Според заключението на вещото лице от назначената
съдебно-икономическа експертиза, процесната мораторна лихва за забава е в
общ размер на 51,15 лева.
При тези данни исковата претенция за вземане за мораторна лихва в
претендирания от ищеца размер от 38,81 лева следва да се уважи изцяло.
Няма данни за плащането или погасяването на същата.
Неоснователно е направеното от особения представиттел на ответника
възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца суми за
лихви - законна и мораторна, тъй като в случая не е изтекла предвидената в
разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД тригодишна давност.
Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца сторените от
него разноски, както в заповедното, така и в настоящето исково производство
в размер общо на 700,00 лева, съгласно приложените платежни документи /и
при определен от съда, на основание чл.78 ал.8 от ГПК, размер на
юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство в размер от
100 лева/.
7
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, гр.Пловдив,
ул.“Христо Г. Данов“ №37, ЕИК *********, чрез юрисконсулт П.П. против
М. Т. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Пазарджик,
********* с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М. Т. А., с ЕГН ********** дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: за обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода
02.07.2019г. - 21.04.2021г., в размер на 38,81 лв. и законната лихва върху
главницата от 357,74 лева, считано от момента на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 22.04.2021 г. до датата на плащането й
- 22.10.2021г., за които е издадена Заповед №3929 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 26.04.2021 год. по ч.гр.дело №6741/2021 год.
по описа на Районен съд-Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №37, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
П.П. против М. Т. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Пазарджик, ********* иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК – за
признаване за установено, че М. Т. А., с ЕГН ********** дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер на 357,74 лв.
- главница, представляваща стойността на топлинната енергия за периода
01.05.2019г. - 31.10.2020г., като неоснователен, поради погасяване на
вземането, чрез извършеното доброволно плащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Т. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Пазарджик, ********* да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД,
гр.Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ №37, ЕИК ********* разноски в
заповедното и в исковото производство в размер общо на 700,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8
9