№ 2014
гр. С, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110120924 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с предявени от „ф-ма“ ЕООД срещу Х. П. С.
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 3219,95 лева,
получена от него без основание, по два броя банкови превода – от 08.03.2016 г. и от
05.04.2016 г., предназначени за заплащане на данъчни задължения на дружеството,
въвеждайки в заблуждение управителя на дружеството Н Н, ведно със законната лихва
върху сумата от получаването й до окончателното й заплащане, както и иск с правно
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1982,39 лева мораторна лихва, считано от всеки
превод до предявяване на исковата молба – 14.04.2022 г.
Ищецът твърди, че ответникът заемал длъжността „счетоводител“ в дружеството, като в
трудовите му задължения се включвало заплащането по банков път на данъчните
задължения на последното. Поддържа, че на 08.03.2016 г. ответникът генерирал преводно
нареждане № 42400116201522 за заплащане на сумата от 2513,45 лева, въвеждайки като
получател „НАП офис – Изток“ и основание „плащане на данък за 2015 г. справка-
декларация“, но вписал своята лична сметка с IBAN BG87FINV915010****. На 05.04.2016 г.
ответникът създал преводно нареждане № 42400116231967 за сумата от 706,50 лева, която
също била преведена по банковата сметка на ответника. Заявява, че по случая било
образувано НОХД № 17053 от 2018 г. по описа на СРС, НО, 17 състав, по което е бил приет
за разглеждане гражданският му иск, но бил оставен без уважение, поради погрешно
квалифициране на извършеното от подсъдимия – ответник в настоящото производство
1
деяние. С оглед гореизложеното се иска ответникът да бъде осъден да заплати на „ф-ма“
ЕООД неправомерно получените суми.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е прието заверено копие от Присъда от 03.04.2019г., постановена по
НОХД №17053/2018г. по пописа на СРС, 17 състав, от която се установява, че Х. П. С. е
признат за невиновен за това, че на 08.03.2016 г. и на 05.04.2016 г. при условията на
продължавано престъпление, извършено с две деяния, които осъществяват поотделно един и
същи състав на едно престъпление, извършени са през непродължителен период от време
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в гр. С, в клон “Л” на
„ф-ма“ АД намиращ се на бул. “Ц Й” 70, в качеството си на счетоводител в „ф-ма“ ЕООД
/длъжностно лице назначено с трудов с № 02 от 10.06.2010 г./, присвоил преведени му суми
пари от сметка BG10TTBB94001521**** с титуляр „ф-ма“ ЕООД с управител Н Д Н
по сметка BG87FINV915010**** /с титуляр Х. П. С./ в общ размер на 3219,95 лева,
поверени му да ги управлява, като на 08.03.2016 г. присвоил сумата от 2513,45 лева, а на
05.04.2016 г. сумата от 706,50 лева, които суми са му поверени да ги управлява за заплащане
на дължимо ДДС на търговско дружество „ф-ма“ ЕООД, но не го направил и присвоил
преведените му пари, като ги изтеглил от сметката и ги задържал за себе си.
В мотивите на Присъдата, която е потвърдена с Решение №937 от 13.11.2019г. по
ВНОХД №3633/2019г. по описа на СГС, НО, 15 с-в е прието за установено, че Дружеството
имало открита банкова сметка в банка ф-ма с IBAN BG10TTBB94001521**** с титуляр „ф-
ма“ ЕООД с управител Н Н, към която имало възможност за онлайн банкиране. Х. С. имал
достъп до паролата за онлайн банкирането, която му била предоставена от Н. Когато Х. С.
изготвел преводно нареждане в портала за онлайн банкиране, той попълвал всички полета в
документа, включително и сумата и основанието за плащане, получателя и неговата банкова
сметка. След изготвяне и запаметяване на така създаденото преводно нареждане, системата
генерирала SMS код, който се изпращал до личния мобилен телефон на управителя на
дружеството, който преглеждал данните за превода и окончателно одобрявал /нареждал/
плащането. Управителят искал да се превеждат сумите за покриване на публичните
задължения на дружеството директно към сметките на НАП, а не да ги превежда на
счетоводителя, който впоследствие да заплаща сумите на държавните органи.
Х. С. решил да се възползва от така създадената организация на работа и да заблуди
управителя на дружеството, че одобрява плащане на публични задължения, а всъщност
преводите на суми да са към личната му сметка. Затова на 08.03.2016 г. Х. С. използвайки
портала за онлайн банкиране на ф-ма АД, в качеството си на счетоводител в „ф-ма“ ЕООД,
попълнил преводно нареждане за операция № 42400116201522 за превод от банковата
2
сметка на дружеството на сумата от 2513,45 лева. В него вместо сметката на НАП, по която
следва да се превеждат дължимите суми за данъци вписал своята лична банкова сметка в „ф-
ма“ АД с IBAN BG87FINV915010**** с титуляр Х. П. С.. А като основание за плащането
посочил „Плащане на данък за 2015 г. справка-декларация“ с получател НАП офис Изток.
След попълване на преводното нареждане Х. С. запаметил документа и потвърдил
плащането, като системата автоматично изпратила за потвърждение SMS на управителя. Той
видял основанието за плащане и сумата, която съответствала на дължимия данък от
дружеството за този период и без да се усъмни и да провери сметката на получателя на
сумата, одобрил плащането, като го наредил с въвеждане на изпратения му код за
потвърждение. По този начин от сметката на дружеството BG10TTBB94001521**** била
преведена по сметката на Х. П. С. сумата от 2513,45 лева, която постъпила в сметката му на
09.03.2016 г. Х. С. не заплатил по сметка на НАП дължимите данъци в същия размер, а
незабавно след получаване на сумата по своята сметка, на 09.03.2016 г. от клон на „ф-ма“
АД намиращ се в гр. С, бул. “Ц Й” № 70 изтеглил сумата от 1600 лева, като превел
останалата сума в размер на 900 лева, за да погаси задължения по издадената му от същата
банка кредитна карта.
След като се убедил, че управителя Н не е разкрил извършеното, Х. С. решил да
повтори действията си и да се възползва от достъпа до системата за онлайн банкиране и да
заблуди управителя на дружеството, като на 05.04.2016 г. в качеството си на счетоводител в
„ф-ма“ ЕООД попълнил преводно нареждане за операция № 42400116231967 за превод от
банковата сметка на дружеството на сумата от 706.50 лева. В него вместо сметката на НАП,
по която следва да се превеждат дължимите суми за данъци, вписал своята лична банкова
сметка в „ф-ма“ АД с IBAN BG87FINV915010**** с титуляр Х. П. С.. А като основание за
плащането посочил „ДДС съгласно справка - декларация“ с получател НАП офис Изток.
След попълване на преводното нареждане Х. С. запаметил документа и потвърдил
плащането, като системата автоматично изпратила за потвърждение SMS на управителя Н.
Той видял основанието за плащане и сумата, която съответствала на дължимия данък от
дружеството за този период и без да се усъмни и да провери сметката на получателя на
сумата, одобрил плащането, като го наредил с въвеждане на изпратения му код за
потвърждение. По този начин, на 05.04.2016 г. от сметката на дружеството
BG10TTBB94001521**** била преведена по сметката на Х. С. сумата от 706.50 лева, която
той задържал за себе си, като се разпоредил с нея по неустановен начин.
От страна на Х. П. С. не е оспорено установеното по наказателното дело, нито
обстоятелството, че чрез два банкови превода е получил от „ф-ма“ ЕООД сума в размер на
3219,95 лева, която не му се следва.
Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. За да бъде доказано съществуването на фактическия състав на посочената правна
норма, е необходимо да се установи, че определена сума е излязла от патримониума на
ищеца и е постъпила в този на ответника, а при установяване на посочените два елемента на
състава, ответника следва да докаже, че това разместване е осъществено на валидно правно
3
основание.Х. П. С., чиято е доказателствената тежест, не представя никакви доказателства за
установяване валидно основание за разместване на блага, т.е. не доказва съществуването на
основание за получаване на двете суми от „ф-ма“ ЕООД.
Поради изложеното сумите по двата превода, като получени без основание подлежат
на връщане.
От страна на Х. П. С. е направено възражение за погасяване на възможността за
принудително събиране на сумата по давност, което следва да се разгледа.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС В
случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. Видно от
мотивите на Присъдата престациите са по лучени от Х. П. С. на на 08.03.2016 г. и на
05.04.2016 г. и съответно от тези дати започва да тече 5 годишния срок на погасителната
давност, който би следвало да е изтекъл на на 08.03.2021 г. и съответно на 05.04.2021г.
Съгласно чл.116, б.б ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, като видно от
мотивите на Присъда от 03.04.2019г., постановена по НОХД №17053/2018г. по пописа на
СРС, 17 състав, в рамките на наказателното производство е бил приет за съвместно
разглеждане граждански иск за процесната сума. Искът обаче е оставен без уважение, т.е. на
лице е произнасяне по същество на спора. Съгласно чл.116, б.б, изречени второ ЗЗД ако
искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат
уважени, давността не се смята прекъсната. Следователно приемането на граждански иск не
е прекъснало давността, с оглед неговото отхвърляне.
Поради изложеното предявения иск се явява погасен по давност и подлежи на
отхвърляне.
На отхвърляне подлежи и акцесорния иск, още повече, че по делото не се доказва „ф-
ма“ ЕООД да е отправило покана до Х. П. С. за връщане на сумата, с която да го е поставил
в забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника, като от същия е направено
искане за присъждане на такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1800лв., като се
доказва и плащането им. От „ф-ма“ ЕООД е направено възражение с пр. основание чл.78,
ал.5 ГПК, което следва да се разгледа. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди изменение с
ДВ бр.88 от 04.11.2022г., доколкото меродавен е момента на подаване на исковата молба,
минималния размер а адвокатското възнаграждение при цена на исковете от 5202,34лв. е
590,12лв. Делото не се характеризира с правна и фактическа сложност, като е направено
само едно възражение от страна на ответника и не са събирани никакви доказателства,
поради което и възнаграждение от 1800лв. се явява прекомерно. На основание чл.7, ал.9 от
Наредбата, в редакцията й преди изменение с ДВ бр.88 от 04.11.2022г. (При защита по дело
с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
4
100 лв.) към минималния размер на възнаграждението от 590,12лв. следва да се прибави
сума в размер на 100лв., доколкото по делото са проведени 3 съдебни заседания и разноски
да се присъдят в размер на 690,12лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
предявени от „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.С, ул.“Р
А“ №26, бл.3, вх.А, ет.4, ап.7 срещу Х. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.С, ж.к.“Л“,
бл.350, ет.3, ап.8, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3219,95 лева,
получена от него без основание, по два броя банкови превода – от 08.03.2016 г. и от
05.04.2016 г., предназначени за заплащане на данъчни задължения на дружеството,
въвеждайки в заблуждение управителя на дружеството Н Н, ведно със законната лихва
върху сумата от получаването й до окончателното й заплащане, както и сумата от 1982,39
лева, представляваща мораторна лихва, считано от всеки превод до предявяване на исковата
молба – 14.04.2022 г.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.С,
ул.“Р А“ №26, бл.3, вх.А, ет.4, ап.7 да заплати на Х. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.С,
ж.к.“Л“, бл.350, ет.3, ап.8, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 690,12лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5