№ 150
гр. Варна, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501554 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 25087/03.12.2021 г. от КР. Н. В., чрез адв. К.В., в
която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение №
1487/08.10.2021 г. в частта за разноските. В молбата се излага становище за намаляване на
адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на въззивника до минималния размер,
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди се, че възнаграждение в размер на 1116 лв., за всяка от инстанциите
е прекомерно, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна “Енерго – Про Продажби“ АД,
чрез адв. Н.Б., изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Делото се разглежда след Решение № 60140/15.06.2021г., постановено по гр.д. №
2717/2020г. на ВКС, с което е отменено решение № 697/10.06.2020г., постановено по в.гр.д.
№524/20г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане. Производството е образувано по
въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК103533691, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н ”Вл.Варненчик”, Варна Тауърс Г, бул.”Вл.Варненчик” №258
срещу решение № 5953/23.12.2019г., постановено по гр.д. № 9461/19г. на ВРС, с което е
уважен предявен от КР. Н. В., ЕГН ********** срещу дружеството въззивник с правно
основание чл.124 ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата
Кристияна В., не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 7016,11лв.,
1
представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода 10.02.2017г. –
09.02.2018г. за обект, находящ се в с. Константиново 9180, местност „Лазур“ №83, п.77603, с
кл.№ ********** и абонатен №**********.
С Решение № 1487/08.10.2021 г. съставът на Варненски окръжен съд ОТМЕНЯ
Решение № 5953/23.12.2019г., постановено по гр.д. № 9461/19г. на ВРС, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че
КР. Н. В., ЕГН ********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 7016,11лв.,
представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода 10.02.2017г. –
09.02.2018г. за обект, находящ се в с. Константиново 9180, местност „Лазур“ №83, п.77603, с
кл.№ ********** и абонатен №**********, като на Кристияна В. са присъдени разноски и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК предявения
от КР. Н. В., ЕГН ********** срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на дружеството
ответник сумата от 7016,11лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
ел. енергия за обект на потребление, находящ се в . Константиново 9180, местност „Лазур“
№83, п.77603, с кл.№ ********** и абонатен №********** за периода от 10.02.2017г. –
09.02.2018г. Съставът на ВОС в решението си решава и въпроса с претендирани от
въззивника разноски, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК КР. Н. В., ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* сумата от
5514,64 лева, представляваща разноски за производството пред РС Варна, ВОС и ВКС на
основание чл. 78 от ГПК.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е уредена възможността за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение, когато платеното такова е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът не действа служебно, а по
изрично отправено възражение на насрещната страна. Намалението е в граници до
минимума, при преценка съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. Ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът
намалява договорения адвокатски хонорар. Минималният размер на възнаграждението за
всеки вид адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
- чл. 36 ЗА. В рамките на правомощията на съда е самостоятелно да определи прекомерни
ли са и с колко разноските за процесуално представителство, след като е сезиран от страната
за това и съответно да намали дължимото адвокатско възнаграждение до законовия
минимум.
В случая е приложима нормата на чл. 7, ал. 2 т. 3 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, която в конкретния случай предвижда, че при интерес над 5 000
лв. до 10 000 лева се дължи хонорар от 580 лв. + 5 % за горницата над 5 000 лева - или
изчислено на тази база възнаграждението се определя като сума в размер на 680, 80 лева без
ДДС или 816, 96 лв. с ДДС.
2
Варненски окръжен съд е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на
разноски в полза на „Енерго – Про продажби“ АД – в последното по делото открито съдебно
заседание. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, с който страната иска репариране на
заплатено адвокатско възнаграждение за цялото съдопроизводство – по гр. д. №9461/2019 г.
по описа на ВРС; в. гр. д. № 524/2020 г. по описа на ВОС; кас.д. № 2717/2020 г. по описа на
ВКС; в.гр.д. № 1554/2021 г. по описа на ВОС. По делото са налице доказателства за
изплатено такова, общо в размер на 4896 лв., или по 1632 лв. за всяка инстанция. Срещу
всяко искане за репариране на разноски за адвокатско възнаграждение, ответната страна
релевира възражение за прекомерност. В мотивите си към решение № 1487/08.10.2021 г.
ВОС е аргументирал намаляване на разноските в полза на „Енерго-Про Продажби” АД,
поради прекомерност, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора. Степента на
сложността на делото се измерва с дела с идентичен предмет на разглеждане и тяхното
развитие фактически и правно. В настоящия случай, ВОС е съобразил цената на предявения
иск, фактическата и правна сложност на спора, изразена в продължителността на
съдопроизводството и обема на извършените от представителите на страната процесуални
действия, като е преценил, че съразмеримото адвокатско възнаграждение е 1116 лева, за
всяка от съдебните инстанции, или общо в размер на 4896 лв. В случая правната сложност
на делото е значителна, както е видно от цялостната му продължителност, включително с
производство пред ВКС и ново разглеждане от въззивен съд, изготвянето на две съдебни
експертизи и провеждането на множество съдебни заседания. Поради това, настоящият
състав на ВОС не намира основание за допълнително редуциране на адвокатското
възнаграждение на въззивника. Размерът на разноските за процесуално представителство е
определен правилно, съобразно действащите към момента на сключване на договорите
правни норми, поради което молбата се явява неоснователна.
С оглед на изложеното, съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 4479/10.03.2021 г. от Христо Раданов
Селемезов, чрез адв. Красимир Тодоров, за изменение в частта за разноските на Решение №
232/05.02.2021 г., постановено по в. гр. дело № 3746/2020 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4