Р Е Ш
Е Н И Е
№ 795
гр. Пловдив, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното
заседание на двадесет и шести март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 651/2019 г. по описа на ПРС, ХХІV
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 18-1030-008161 от 08.10.2018 г. на Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на Г.Р.Й., ЕГН ********** на основание чл.177, ал.5, пр.1 вр.
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно, сочи се,
че фактическите констатации в НП са неясни, двусмислени, вътрешнопротиворечиви
и непозволяващи еднозначен извод, което било ограничило правото на защита на
жалбоподателят. Сочи се, че не се съдържа описание на това защо е прието, че
нарушението е повторно.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.Р.Й., редовно
призован не се явява лично, представлява се от адв.Л., която излага аргументи
за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна –ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция” - редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 21.08.2017 г. жалбоподателят Г.Й.
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. №** на път втори клас II-86, 14+750 км. Около 14.00 часа бил спрян за проверка от
служители на сектор „Пътна полиция” Пловдив, сред които бил и св.П.Д.. При
извършената проверка се установило, че водачът управлява МПС, което е спряно от
движение, като автомобилът не е представян за ГТП от 2013 г., няма заплатена
винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от Закона за пътищата. При проверката Й. не представил СУМПС. За сочените
обстоятелства спрямо Г.Й. бил съставен АУАН с бл. №143015 от 21.08.2017 г.,
като в същия актосъставителя П.Д. посочил, че водачът не притежава СУМПС –
неправоспособен е, което било квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП.
За останалите установени нередности били посочени в съставения АУАН съответно
следните квалификации – чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.139,
ал.5 от ЗДвП. Свалени били на място и регистрационните табели на автомобила. В
АУАН се сочело като лице собственик на автомобила Г. Г.. По отношение на
непредставянето на СУМПС било образувано ДП 894/2017 г. по описа на 01 РУ на
МВР Пловдив за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. По отношение на останалите
нарушения било издадено НП 17-1030-006332/29.09.2017 г. Воденото досъдебно
производство било прекратено на 27.04.2018 г. на основание чл.24,ал.1, т.1 от НПК, доколкото било прието, че Й. е правоспособен водач с временно отнето
СУМПС, поради което не може да се приложи чл.343в, ал.2 от НК, а същевременно
не може да се приложи и ал.3 на същата разпоредба, доколкото датата 21.08.2017
г. не попада в срока за изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС.
Материалите били изпратени по компетентност на Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР Пловдив, след влизане в законна сила на постановлението за прекратяване на
НП. На 08.10.2018 г. било издадено процесното НП, като в т.1 от фактическото
описание на установеното било посочено, че водачът не притежава СУМПС – отнето
със ЗПАМ №16-0239-000086 издадена от РУ Асеновград. Сочело се, че за останалите
нарушения е издадено друго НП, както и че след справка в АИС се установило, че от 13.07.2017 г. има
служебна промяна на регистрация на МПС и собственик е Г.Р.Й.. На същия било
наложено наказание за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, след като СУМПС временно е
отнето по реда на чл.171, т.1 в условията на повторност и на основание чл.177,
ал.5, пр.1 вр.чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 1000
лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка за
нарушител/водач, оправомощителна заповед, материалите по ДП 894/2017 г. по
описа на 01 РУ на МВР Пловдив, както и от свидетелските показания на
актосъставителя П.Д..
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение неправилно са установени фактите по отношение на
притежанието на СУМПС, доколкото в съставения АУАН се сочи, че не нарушителят
не притежава такова, поради което е неправоспособен и това е квалифицирано като
нарушение на чл.150 от ЗДвП. В действителност Й. е правоспособен водач, с
издадено по надлежния ред СУМСП, но същото е било отнето с ЗПАМ от РУ
Асеновград. В издаденото НП правилно е описано, че СУМПС е отнето със ЗПАМ към
момента на проверката и това е квалифицирано като нарушение на чл.150а от ЗДвП.
По отношение на това обстоятелство би могла да намери приложение разпоредбата
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото неправилното третиране на фактите в АУАН би
могло да бъде поправено с НП, ако е безспорно установено, че има извършено
нарушение, вината на нарушителя и неговата самоличност. Същевременно обаче в НП
са допуснати други нарушения, които са основания за отмяната му. Не е посочено
в НП въз основа на какво се приема, че Й. е управлявал в условията на
повторност МПС след отнемането му на СУМПС по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Това
от своя страна е непълно описание на фактическата обстановка, която приема
наказващия орган, а от друга страна нарушава правото на защита на нарушителят.
Това е така, доколкото същият не може да се защитава спрямо факти, които се
релевират за първи път в НП, както и не му става ясно въз основа на какво се
приема повторност на нарушението. Това има съществено значение пък и с оглед на
приложената санкционна разпоредба, доколкото при повторност действително тя би
била чл.177, ал.5 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП, но при липсата на повторност
санкционната разпоредба би била чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. С оглед на
изложеното съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които са основание за отмяната му, независимо че
действително с поведението си на 21.08.2017 г. жалбоподателят Г.Й. е извършил
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че издаденото
НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1030-008161 от 08.10.2018 г. на Началник
Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на Г.Р.Й., ЕГН ********** на основание чл.177,
ал.5, пр.1 вр. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.