МОТИВИ
Към
присъда по НОХД № 190 по описа
за 2020 г. на Окръжен Съд – Хасково
Окръжна Прокуратура
Хасково, е повдигнала и предявила обвинения против подсъдимия А.А. ***, за две престъпления :
Първото е за
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."а"
и б."б"от НК – за това, че на 05.10.2018г. в гр.Х., при условията на
опасен рецидив отнел от владението на А.Т.М., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да присвои, чужди движими вещи: брадва, електродвигател 2.2
киловата и пожарникарска каска на обща стойност 161,50 лв.
Второто повдигнато
обвинение е за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл. 29 ал.1
б „а“ и б.“б“ от НК – за това, че на 08.10.2018г. в гр.Х., при условията на
опасен рецидив, отнел от владението на В.К.Т. чужда движима веш
- таблет „HUAWEI" с imei 1.****** и imei 2. ******* на стойност 140 лв.,
с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила.
В проведеното
разпоредително заседание, бяха обсъдени въпросите по чл.248 ал.1 от НПК, предявения
от пострадалият В.Т. граждански иск не бе приет за съвместно разглеждане, от
другият пострадал искане за конституиране като страна не бе направено.
Съдебното следствие
протече по общият ред.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура Хасково поддържа повдигнатите против подсъдимия обвинения, които
намира за доказани с изключение квалификацията за опасен рецидив и по чл.29
ал.1 „ б“ от НК, като иска за двете престъпления на подсъдимия да се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства и му се определи едно
общо наказание , което да изтърпи ефективно.
Защитникът на
подсъдимия излага съображения за липса на субективна страна у последния по обвинението
по чл.196 от НК с оглед заявеното от св. П. при почистване на вещите от тавана,
а относно обвинението за престъплението по чл.199 от НК счита, че с поведението
си пострадалия предизвикал подсъдимия, което иска да бъде отчетено при
налагането на наказанието.
Подсъдимият заявява,
че разбира обвинението. Дава обяснения в които посочва, че лицето възложило им работата
по почистването на тавана, казало да изнесат и изхвърлят всички вещи с
изключение на книгите и поради това той взел инкриминираните. Отрича да е
отнемал със сила от пострадалия таблета и посочва, че го взел защото последния
не му платил договорената сума за почистването на тавана. В личната си защита
заявява, че иска да заплати отнетите вещи , а в последната си дума да бъде
осъден на поправителен труд.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Свидетеля А.Т.М.
притежавал апартамент в гр. Х, на *****“ № ** вх.** ет.** ведно с прилежащо
таванско помещение. Апартамента без тавана, свидетеля бил отдал под наем на св.П.П.. В началото на месец октомври 2018г. двамата се
договорили св.П. да извърши ремонт на покрива, а стойността му се приспадне от
наема. За целта на ремонта и достъпа до покрива, св.М. дал на св. П. ключа от
таванското помещение. От своя страна пак в този период св.П. наел за ремонта св.В.Т.
и св. Ж.Д., като последния трябвало да поправи покрива. За да се достигне до
покрива обаче прилежащото към апартамента таванско помещение трябвало да се
разчисти от св. Т., за което св. П. му обещал възнаграждение. От своя страна
св.Т. срещнал подсъдимия А. с прякор „Д.“ когото познавал и му предложил да
почистят заедно тавана, за което обещал да му плати 20 лева. На 05.10.2018г. подсъдимия
и св.Т. се срещнали със св. П., който им обяснил че от таванското помещение трябвало
да съберат непотребните вещи и ги изнесат пред блока, а от там да се изхвърлят,
както и че могат да задържат от непотребните вещи това което преценят, като
имал предвид празни буркани и отпадъци от хартия. Трябвало да разместят и намиращи
се там шкафове за достъп до капандурата, от която се излизало на покрива. След
указанията св. П. дал ключа за таванското помещение на св.Т., без сам да се качва
до него. В таванското помещение освен непотребните вещи които трябвало да се
изхвърлят, св.М. съхранявал почти нова брадва с дървена дръжка и 16
сантиметрово острие, електродвигател „ Елпром“ 2.2 киловата неизползван и стара
медна пожарникарска каска имаща почти антикварна стойност, която преди
използвал като реквизит и не бил давал разрешение на никого за вземането им, а
св. П. не знаел за наличието им. От своя страна св. Т. и подсъдимия на
инкриминираната дата се качили в таванското помещение и започнали да събират и
изнасят непотребните вещи, а св.Д. се качил да ремонтира покрива. При почистването,
св. Т. видял електродвигателя, брадвата и пожарникарската каска и ги отделил за
да не бъдат изхвърлени, като брадвата им била нужна и при ремонта на покрива .
Подсъдимия също видял посочените вещи и решил да вземе, което сторил като
прекъснал почистването на таванското помещение взел брадвата, електродвигателя
и пожарникарската каска, изнесъл ги от таванското помещение и блока въпреки
настояването на св.Т. да ги върне. След като така отнел посочените вещите, по-късно
подсъдимия продал електродвигателя и пожарникарската каска в пункт за
изкупуване на метални отпадъци, а брадвата отнесъл в домът си. След няколко дни
- на 08.10.2018г. през деня св.Т. се обадил на св.А., съобщил й, че техен общ
познат починал и двамата решили да отидат и оставят цветя на адресът му на ****
в гр. Х., като се разбрали да се чакат там. Отивайки на посочения адрес около
обяд, св.А. видяла св.Т. да стои до намиращия се наблизо хранителен магазин „Д.“.
От своя страна като я видял, св. Т. купил от магазина бутилка водка и двамата
седнали на пейка в намиращия се наблизо парк да чакат за погребението, като
свидетеля консумирал от алкохола. След известно време - около 13.30- 14.00 часа
на същата дата, двамата решили да се върнат до същия хранителен магазин за да си
купят кафе, като св.Т. вървял първи, а св. А. след него . Стигайки до магазина
св. Т. видял подсъдимия и решил да му даде сумата от 10 лв. представляваща
половината от договорената за почистването на таванското помещение, като казал,
че ще му даде останалата част от сумата, след като подсъдимия върне вещите
които отнел от тавана. Подсъдимия обаче настоявал свидетеля да му даде цялата
сума от 20 лева, Т. твърдял, че нямал в себе си пари и двамата се скарали, но
се намесило непознато лице и ги разделило. По настояване на подсъдимия който си
искал цялата сума от 20 лв., св.Т. отишъл придружен от подсъдимия до намиращ се
наблизо банкомат уж за да изтегли пари , което не сторил и тогава подсъдимия започнал
да му нанася удари с юмрук по главата в областта на дясното слепоочие и корема,
извил палеца на лявата му ръка и му взел таблета „HUAWEI“, който свидетеля държал в
ръката си , като казал че ще му го върне след като му плати сумата от 20 лв. и
си тръгнал с таблета. Малко след това св.Т. се оплакал на тел.112 за случилото
се, било предприето издирване на подсъдимия А. и след намирането му от
полицейските служители – свидетелите П.П. и С.С. , подсъдимия им разказал за случилото се и бил отведен в
РУ – Хасково, като предал доброволно намиращите се в домът му брадва която отнел
от тавана и таблета на св.Т.. По образуваното
досъдебно производство вещите били огледани като веществени доказателства и
фотографирани, установило се че таблета е с два имеа - ИМЕИ 1- ****** и
ИМЕИ 2 – ****** и сим карта. Изискан бил и записа от
обаждането на св. Т. на тел.112 , който е изледван чрез назначената на
досъдебното производство и изслушана в съдебно заседание , аудиотехническа
експертиза изготвена от вещото лице И.А. от чието заключение е установено, че
няма следи от манипулация, а съдържанието е снето на хартиен носител. От
заключенията по назначените на досъдебното производство оценителни експертизи,
изготвени от вещото лице К.Р. които бяха изслушани е установено, че стойността на
инкриминираните вещи - брадвата с дървена дръжка и 16 сантиметрово острие е
13.50 лв, медната пожарникарска каска е 40 лв., ел.мотор 2.2 киловата „Елпром“ - 108 лв. или общо 161,50 лв. и
таблет марка „HUAWEI“ е на
стойност 140лв. От назначената на разследването съдебномедицинска експертиза
изготвена от вещото лице д-р Е., която също бе изслушана е установено, че при извършения на 09.10.2018
г. преглед от вещото лице на пострадалия Т. е установено, че му било причинено
кръвонасядане на долния клепач на дясното око и контузия изразяваща се в оток и
болка на палеца на лявата ръка, с които му
било причинено страдание, без разстройство на здравето / лека телесна
повреда по чл.130 ал.2 от НК/. В съдебно заседание вещото лице е категорично,
че кръвонасядането на долния клепач е от удар с твърд тъп предмет не и от
падане, а за палеца било възможно да е и от такова, но се получавало и при
извиването му, с ръка. Според справката за съдимост придружена с преписи от
бюлетините за съдимост, подсъдимия е ******* многократно, основно за рецидивни
кражби и грабеж. Последните му осъждания са с одобрено споразумение по НОХД №
207/14 г. на РС-Хасково, в сила от 13.03.2014 г. за престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и 4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и ,,б“ вр. чл.
18 ал.1 от НК на 4 месеца „лишаване от
свобода“, изтърпяно на 30.04.2014 г. С присъда по НОХД №1501/17 г. на РС-Хасково,
влязла в сила на 20.04.2018г. за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл. 194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б „а“ и „б“ от НК за което му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 месеца, изтърпяно на 31.07.2018 г.
Описаната
фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на свидетелите П.П., С.С., Ж.Д., В.Т., А.М., П.П., С.Д. и прочетените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 от НПК
показания на последните четирима от досъдебното производство/ л.43- 47/ , проведените
очни ставки, обясненията на подсъдимия, заключенията на вещите лица по
изслушаните експертизи , приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и предявените по реда на чл.284 от НПК веществени доказателства.
Относно заключенията на вещите лица то съдът ги кредитира, като от това на
вещото лице д-р Е. и изложеното от него в съдебно заседание се установява
механизма на получената от св. Т. травма, чрез която подсъдимия отнел таблетът му, като
установеното от вещото лице кореспондира с изложеното в тази насока от
свидетеля. За показанията на изброените свидетели включително прочетените на
посочените, то съдът също ги кредитира с изключение на изложеното от св. Т. в
съдебно заседание, че подсъдимия отнел инкриминираните вещи с още едно
неизвестно лице. В тази им част, показанията на св. Т. противоречат на
изложеното от самия него в прочетените му показания от досъдебното производство
и не кореспондират с установеното от останалите доказателства, сочещи също че
подсъдимия отнел вещите сам. В същата насока са и обясненията на самия
подсъдим, като съдът не ги кредитира в частта в която отрича да е удрял пострадалия
Т. за да вземе таблетът му като твърди, че му го дръпнал. Последното също
осъществява от обективна страна, състава на престъплението „ грабеж“ но в
случая се установи, че това е сторено чрез упражненото от подсъдимия насилие
спрямо свидетеля – нанасяне на удара по лицето и извиване палеца на ръката му.
Не се кредитират и обясненията на подсъдимия в частта в която на практика излага
доводи за наличието на фактическа грешка по смисъла на чл.14 ал.1 от НК
изключваща умисълът за кражбата. Такива обстоятелства не се установиха и това е
така защото св. М. не е предоставял на когото и да е правото да се разпорежда
със собствените му инкриминирани вещи, които държал на таванът си и на практика
не е прекъсвал владението си върху тях, включително когато предоставил ключа от
тавана на св. П. за осигуряване достъпа до покрива. Това, че последния казал на
св. Т. с подсъдимия да изхвърлят ненужните вещи и от тях им разрешил да
задържат тези които преценят, не означава че дал на подсъдимия разрешение да
вземе инкриминираните, защото освен, че не знаел наличието им то и св. М. не му
давал право да се разпорежда с тях нито пък се е лишавал доброволно от
собствеността и владението си върху тях.
При така
установената и приета фактическа обстановка съдът намери, че от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 196 ал.1 т.1,
вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „ Б“ от НК , като го призна за виновен в
това, че: На 05.10.2018г. в гр. Хасково, при условията на опасен рецидив отнел
чужди движими вещи: брадва, електродвигател 2.2 киловата и пожарникарска каска,
всички на обща стойност 161.50лв., от владението на А.Т.М. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Освен посоченото
престъпление, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна и
престъплението по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „Б“ от НК, като го призна за виновен в това, че:
На 08.10.2018г. в гр. Хасково, при условията на опасен рецидив, отнел чужда
движима вещ - таблет марка „HUAWEI“ /Хуауей/ с ИМЕИ 1- ******** и ИМЕИ 2 - ****** на стойност 140 лв., от
владението на В.К.Т. *** с намерение противозаконно да го присвои, като
употребил за това сила.
В случая от
обективна страна за първото престъпление отнемайки на 05.10.2018 г. брадвата,
електродвигателя 2.2 киловата и пожарникарската каска, всички на обща стойност
161.50лв. от таванското помещение, подсъдимия прекъснал владението на св. М.
върху тях и установил свое такова с намерение противозаконно да ги присвои ,
което се установява от действията по продажбата на каската и електродвигателя и
оставянето на брадвата в домът си. Така подсъдимият не само демонстрирал но и
приложил присвоителното си намерение като от субективна страна действал при
пряк умисъл като форма на вината . Освен това, от обективна страна на 08.10.2018
г. отнел чрез използваната сила / удара по лице и извиването на пръста /
таблета „HUAWEI“ на
стойност 140 лв., от владението на св. Т., като сторил това с намерението да го
присвои , а обстоятелството дали свидетеля му дължал или не пари, е ирелевантно
за съставомерността на съставното престъпление „ грабеж“ , което от субективна
страна подсъдимия също извършил при пряк умисъл и с користна цел, установени от действията му. Осъжданията на
подсъдимия по НОХД № 207/14 г. и НОХД № 1501/17 г. двете на РС – Хасково по
които му е наложено наказание „ лишаване от свобода „ ефективно и са за
умишлени престъпления от общ характер, които не са в съвкупност по между си, а 5
годишния срок по чл.30 ал.1 от НК не е изтекъл от изтърпяването на наказанията
и по двете, обуславят квалификацията опасен рецидив по чл.29 ал.1 б. „Б“ от НК
, останалите му *******ия са ирелевантни за рецидива,
ето защо по квалификацията за опасен рецидив и по
чл.29 ал.1 б. „А“ от НК , съдът на осн. чл. 304 от НПК, го оправда.
Подсъдимия
А.А.А., е роден на ***г***, с ЕГН **********, *********
гражданин, *******, *******, **********, *****, живущ *** и ул. „*****“ № ***.
Същият е с негативни характеристични данни, многократно е осъждан основно за
престъпления против собствеността, последното наказание „ лишаване от свобода“ изтърпял
няколко месеца преди настоящите деяния. В личната си декларация е посочил, че не
работи, няма доходи, имущество и семейство. При определяне на наказанието за
всяко едно от престъпленията, съдът отчете обществената опасност на деянията и подсъдимия.
Смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства. Като отегчаващи вината
обстоятелства, съдът прие утежненото съдебно минало, негативните характеристични
данни и криминални регистрации на подсъдимия. Като смекчаващи вината му обстоятелства
съдът прие дадените от подсъдимия обяснения още на досъдебното производство,
спомогнали за разкриване на обективната истина, ниската стойност на отнетите
вещи като от тях върнал доброволно брадвата и таблета и това, че св. Т. с
поведението си донякъде допринесъл за съставомерния резултат, като съдът намери
че в случая са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
по смисъла на чл.55 от НК, който приложи при определяне на наказанието и за
двете престъпления. За престъплението по чл. 196 ал.1 т.1, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б. „ Б“ от НК е
предвидено наказание от 2 до 10 години „лишаване от свобода“ , за него на осн. чл.55 ал.1 т.1
от НК съдът наложи на подсъдимия наказание от 4 месеца “лишаване от свобода„ За
престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „Б“ от НК е
предвидено от 5 до 15 години „ лишаване от свобода“ и комулативно при условията
на евентуалност и конфискация , като за него съдът на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от НК наложи на подсъдимия наказание от 7 месеца „ лишаване от свобода“. Доколкото престъпленията за които призна подсъдимия за
виновен са извършени при условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23
ал.1 от НК – преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът определи
на подсъдимия едно общо наказание в размер на по - тежкото, а именно 7 месеца „лишаване от свобода“ което да
изтърпи при първоначален „строг“ режим, на осн. чл.57 ал.1 т.2 б. „б“ от ЗИНЗС .
С така наложеното наказание съдът намира, че ще се постигнат целите на личната
и генерална превенция , като осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата
направените по делото разноски в общ размер от 349.25 лв. от които по сметка на
РУ МВР -Хасково сумата от 279,25 лв. и по сметка на Окръжен съд - Хасково
сумата от 70 лв. По отношение на
веществените доказателства съдът постанови
брадвата с дървена дръжка да се върне на А.Т.М., таблета
марка „HUAWEI“ /Хуауей/ и сим карта на Виваком да се върнат
на В.К.Т. *** , а 1 бр. компактдиск да остане приложен по делото в срока на
съхранението му.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Съдия: