О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./…….06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
проведено, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно частно гражданско дело №
1192 по описа на ВОС за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба с вх. № 94698/18.12.2019 г., подадена от И.В.М. и Х.В.Т., чрез процесуален представител срещу Определение № 15595/27.11.2019г.,
постановено по гр. дело № 10252/2019г. на Варненски районен съд, с което производството по делото е
прекратено на основание чл.129 ал.3
от ГПК.
В жалбата се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност
на определението.Излага се, че
държавната такса не е внесена, защото съдът не е посочил и определил каква да
бъде тя. Относно непредставяне на доказателства за семейното положение на ответниците , се излага, че ищците са навели какво е то
спрямо ответниците , а доказването не се преценява
сега.Отправено е искане същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд.
В нарушение на разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК съда е
разпоредил връчване на преписи от частната жалба на насрещните страни.
Съдът, като взе
предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните
отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и
срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна.
Пред ВРС е образувано производство по гр.
дело № 10252/2019г. с правно основание чл.
30 от ЗН и чл.37 от ЗН по молба на въззивниците срещу множество лица.
С атакуваното определение № 15595/27.11.2019
г., първоинстанционният съд е прекратил
производството с мотив, че по делото е бил предоставен достатъчен срок (четири
месеца) на ищците за отстраняване на нередовностите
на предявените искове, което към дата на
произнасяне не е сторено в цялост, както и липсата на поне внесена държавна такса по предявените искове в
минимален размер и поискани
удостоверения за семейно положение на ответниците.
Изложено е, че не е поискано и удължаване на срока за отстраняване нередовностите.
Настоящия състав счита, че още с първата уточнителна молба от 05.08.2019г. в изпълнение указанията
на съда , ищците са заявили петитум на исковете,
който макар и не стриктно формулирани води до извод , че по делото са предявени
два иска по чл.30 от ЗН, а именно: 1./от И.В.М. против Х.В.Х. и 2./от Х.В.Т. против Х.В.Х. и двата за възстановяване
на запазената им част от наследството на Васил Х.В.,накърнена с
извършеното на 22.01.2003г. от него в
полза на ответника дарение, касаещо 700/1341ид.ч. от
недвижим имот находящ се в гр.Варна,м-ст Евксиноград , ул.№ 13, № 18 и № 18а.
Предявени са и четири иска по чл.37 от ЗН , а именно : 1./ и 2./от И.
Маринова и Х.Т. против Х.Х. /при участието а на И.П.Х./, Събина В.М. и М.С.М. за
отмяна отчужденията извършени с нотариален акт №
149/25.08.2015г. и нотариален акт № 36/09.02.2016г. и двата на нотариус Илияна Маджунова до размера на 700/1341 ид.ч.
от описания по-горе имот; 3./ и 4./ от И.
Маринова и Х.Т. против Х.Х. , В.Г. Владков и М.М.В. за отмяна отчужденията извършени с нотариален акт № 32/05.04.2018г. и
нотариален акт № 184/17.05.2018г. и двата на нотариус Ал.Ганчев до размера на
700/1341 ид.ч. от описания по-горе имот.
Ето защо всички последващи
указания на съда за уточняване на ищците и ответниците
по исковете са некоректни.
С мотивите на обжалваното определение , че
именно поради невнасяне на такса и то по никой от исковете производството е
прекратено, следва да се има предвид, че още с първото си разпореждане за
оставяне на производството без движение от 12.07.2019г. , съда е дал указания
на ищците за внасяне на минималната държавна такса.Безспорно по делото такава
няма внесена. След като обаче в хода на оставяне на производството без движение
и представяне от страна на ищците на данъчни оценки на имотите, както и тяхно
изрично настояване за посочване от съда на дължимата държавната такса по всеки
иск , съда не е определил такава, а е продължил да дава общи указания / вкл.
Разпореждане № 48792/30.10.2019г. за уточняване на всеки от исковете, както и
кои са страните по тях, за посочване цената на иска и внасяне на държавна такса /, то невнасянето
на такса не може да се счита за виновно неизпълнение на указанията на съда ,
водещо до порок на исковата молба, доколкото съда не е дал дължимите конкретни
указания в тази насока.
Непредставянето по дело на доказателства за
семейното положение на ответниците по исковете с
правно основание чл.37 от ЗС също не е порок на исковата молба, който би довел
до нередовност, която следва да се санкционира с прекратяване на делото.
Аргументите за това са , че по делото ищците са представители нотариалните
актове , от които е видно , че страни по тях са Събина В.М. и М.С.М. и В.Г. Владков и М.М.В.. При преценката за този порок на исковата молба следва
да бъде съобразена и практиката на ВКС относно другарството на съпрузите в
процеса.
Проверката
за надлежно сезиране на съда с искова молба съдържаща реквизитите по чл.
127 от ГПК,с ясно формулиран петитум и обстоятелства
въз основа на които ищците черпят правата си, както и относно реквизитите на
исковата молба е вменена служебно на съда по см. на чл. 129 от ГПК. За изправяне на нередовностите
й той дължи на страните ясни и конкретни указания.В конкретния случай е
следвало да бъде определена дължимата държавна такса по всеки иск конкретно,като се съобрази , че исковете с
правно основание чл. 30 от ЗС са неоценяеми, а
за исковете с правно основание чл.37 от ЗН се дължи държавна такса съгласно чл.71 ал.2 вр.чл.69
ал.1 т.2 от ГПК вр. чл.1 от Тарифа за ДТ.При
неизпълнение от страна на ищците на дадените конкретни указания същите биха
търпели санкцията на прекратяване на производството.
С оглед на това, ВОС намира, че обжалваното определение е
не законосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а производството по делото върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия
съгласно дадените указания.
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 15595/27.11.2019г., постановено по гр. дело № 10252/2019г. на Варненски
районен съд, с което производството по
делото е прекратено на основание чл.129
ал.3 от ГПК.
ВРЪЩА
делото на Районен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: