Решение по дело №3/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215, ал.1 и чл.57а, ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба от К. С. Ш. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, против Заповед №7/11.12.2024 г., издадена от главния архитект на община Момчилград, с която е наредено премахването на „Преместваем животновъден обект за отглеждане на крави и овце“ в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място].

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят счита, че констатациите в оспорения акт не отговарят на действителните факти и обстоятелства. В тази връзка сочи, че за законосъобразното поставяне на преместваем обект е необходимо разрешение за поставяне, каквото е било издадено от кмета на община Момчилград- Разрешение за поставяне №4/10.05.2021 г., допълнено и поправено с Решение №4/24.06.2022 г. Счита също, че Констативен акт от 25.11.2024 г., послужил като основание за издаване на оспорената заповед, е съставен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели да неизясняване на относими факти и обстоятелства, както и до нарушаване процесуалните права на жалбоподателя. По горните съображения иска отмяна на оспорената заповед. Претендира и направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като въвежда и доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липса на предмет, тъй като с оглед неговото предназначение, процесният животновъден обект не е преместваем такъв, като за същия е приложима разпоредбата на чл.148 от ЗУТ.

Ответникът по жалбата – Кмет на община Момчилград, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да я остави без уважение. Претендира направените по делото разноски.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

С Разрешение за поставяне №4/10.05.2021 г., издадено от главния архитект на община Момчилград и основано на чл.56, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗУТ и чл.2, ал.4 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на община Момчилград и §12, ал.1, т.6 от ЗР към ЗИД на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, на К. С. Ш. е разрешено поставяне и изграждане на „Преместваем животновъден обект за отглеждане на крави и овце“ с площ 400 кв.м. (8/50м.) в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], въз основа на схема и проектна документация /ситуационна схема и конструктивно становище/, одобрени на 25.04.2021 г. от гл.архитект. Разрешението е издадено за срок, описан в Договор №[номер]/[дата] за наем на земеделска земя от общинския поземлен фонд, с възможност за удължаване на срока.

Горното разрешение е поправено с Решение №4/24.06.2022 г. на главния архитект на община Момчилград, като е предвидено срокът на разрешението, да е съобразно анекс от 26.05.2022 г. към Договор №[номер]/[дата], за наем на земеделска земя-общинска собственост.

Видно от приложения по делото Договор №[номер]/[дата], за наем на мери, пасища и ливади, сключен между К. Ш., като наемател и Община Момчилград, като наемодател, на наемателя е предоставена за ползване площ от 5 дка от имот с кад. №[номер] с НТП-пасище, целият с площ 21,662 дка, за срок от 6 стопански години - от 01.01.2021 г. до 30.09.2027 г. С анекс, сключен между страните на 26.05.2022 г., на наемателя е разрешено поставянето на „Преместваем животновъден обект за отглеждане на крави и овце“, с площ 400 кв.м., върху наетия имот с [идентификатор]. по КККР на [населено място].

Според приложения по делото Констативен акт, на 25.11.2024 г. служители на общинска администрация Момчилград извършили проверка на „Преместваем животновъден обект за отглеждане на крави и овце“, разположен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], при която констатирали, че разположението на обекта не съответства на утвърдената схема, респ., че е изграден в отклонение от издадената строителна документация. В КА е посочено също, че е установен преместваем обект по смисъла на чл.56 или чл.57 от ЗУТ, поставен при неспазване на изискванията на ЗУТ и на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на община Момчилград.

Със Заповед №7/11.12.2024 г., издадена от главния архитект на община Момчилград, на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ и въз основа на съставения констативен акт от 25.11.2024 г., на жалбоподателя е наредено премахването на „Преместваем животновъден обект за отглеждане на крави и овце“ в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], като поставен в нарушение на изискванията на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ и чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на община Момчилград. Прието е също, че за обекта липсва договор за поставяне. Заповедта е надлежно съобщена на жалбоподателя, на 13.12.2024 г.

По делото е приложена Заповед № РД-19-143/07.04.2021 г. на кмета на община Момчилград, с която на главния архитект на общината са делегирани правомощия на кмета по издаване на заповеди за премахване на обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ.

По делото е приложено и Конструктивно становище, изготвено от инженер-конструктор, според което за процесния обект не е необходимо изготвяне на инвестиционен проект по част „Конструктивна“. За обекта са предвидени ивични бетонови основи, тухлени стени, с дебелина 25 см., дървени колони и двускатен покрив, изграден от дървени греди и покрит с ламарина.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, ведно с уточненията, направени в о.с.з., обектът, разположен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] е с полумасивна конструкция – върху бетонна ивична основа с височина 25-30 см са изградени газобетонни блокчета, с циментирани фуги между тях. Стените са обрамчени със стоманобетонови колони, стъпили върху бетонната ивична основа. Изпълнен е двускатен покрив с дървена конструкция, обшит с ламарина. Според вещото лице, разположението на обекта не съответства на предвиденото в строителната документация, одобрена от главния архитект на общината. Процесната постройка не е в границите на разрешения терен и предвид неговите конструктивни характеристики, не представлява преместваем обект.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗУТ, съдът намира, че оспорената заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, по следните съображения:

Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1. преместваеми увеселителни обекти; 2. преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3. преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4. преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

За да се приеме, че един обект е преместваем, същият следва да отговаря кумулативно, както на условията, визирани в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, така и да има съответното предназначение, съобразно чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Несъответствието с което и да е от посочените условия води до неприложимост на режима за премахване по чл. 57а от ЗУТ.

Установи се по категоричен начин от приетите по делото доказателства –

Конструктивно становище, изготвено от инженер-конструктор, както и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ, че процесният обект представлява полумасивна сграда, с ивични бетонови основи, тухлени стени, дървени колони и двускатен дървен покрив, покрит с ламарина. Установено е също, че горният обект е предназначен за отглеждане на крави и овце. При така установеното съдът намира, че посоченият в заповедта обект няма конструктивните характеристики на преместваем обект по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, нито предназначение, съобразно посоченото в чл. 56, ал.1 от ЗУТ. Не може да се приеме, че същият е преместваем обект по чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ, както е прието в оспорената заповед, тъй като не се установява да е предназначен за административни, търговски и други обслужващи дейности. Основна характеристика на обектите по чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ е тяхното обществено предназначение, свързано с обслужването на масов достъп, а не с обслужването на частен интерес, какъвто е случаят.

Във връзка с горното, съдът приема, че разглежданият животновъден обект представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ, премахването на който е извън правомощията на главния архитект на община Момчилград, делегирани му със Заповед №РД-19-143/07.04.2021 г. на кмета на община Момчилград. Видно от съдържанието на последната заповед, на главния архитект на общината са делегирани правомощия по издаване на заповеди за премахване единствено на обектите по чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ, каквито характеристики процесният животновъден обект не притежава. По тези съображения оспорената заповед е нищожна, като издадена от некомпетентен орган, поради което следва да бъде обявена за такава.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се следват направените по делото разноски, общо в размер на 760 лв., от които: 10 лв. за внесената д.т., 250 лв. - депозит за вещо лице, както и 500 лв. за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение съобразно представен ДПЗС № 6/27.12.2024 г.

Така мотивиран, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед №7/11.12.2024 г., издадена от главния архитект на община Момчилград.

ОСЪЖДА Община Момчилград да заплати на К. С. Ш. от [населено място], [община], с [ЕГН], направените по делото разноски, в размер на 760 лева.

Решението, на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.