№ 21492
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110139352 по описа за 2025 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 233005/03.07.2025г. на СРС,
подадена от „***********“ Л.Л.С. срещу „***********“ ЕООД.
Ищецът „***********“ Л.Л.С /“UP Legal Tech“ L.L.C/, учреден съобразно
законодателството на Република Косово и със седалище в град Прищина, е предявил срещу
„***********“ ЕООД искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 5
§1, б. „в“ вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца, както следва:
сумата от 250,00 евро, представляваща дължимо на А.З. обезщетение за
отмяната на полет № ІV7112, изпълняван по разписание на 26.05.2024г. от летище
Прищина /Република Косово/ до летище Базел /Конфедерация Швейцария/, ведно със
законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение /13.03.2025г./ до окончателното ú изплащане;
сумата от 35,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.09.2024г.-12.03.2025г.
Ищецът твърди, че пътникът А.З. сключил с ответното дружество договор за
въздушен превоз, като той трябвало да бъде превозен с полет № ІV7112, изпълняван по
разписание на 26.05.2024г., от Прищина /Република Косово/ до Базел /Конфедерация
Швейцария/, като самолетът следвало да излети в 5,40ч. Разстоянието между двете летища
било 1198 км. В деня на полета ищецът се явил навреме на летището, като спазил всички
изисквания и преминал надлежно всички регистрационни процедури. По-малко от седем дни
преди полета той бил уведомен с изпратено му съобщение, че полетът му е отменен и
преместен за следващия ден – 27.05.2024г. Доказателство за това било, че пътникът закупил
билета си четири дни преди полета – на 22.05.2024г. Пътникът прехвърлил с договор за
цесия вземането си за обезщетение на ищеца. Покана за изплащането му била изпратена до
превозвача, но плащане не последвало. В насроченото по делото публично съдебно
1
заседание ищецът не се явява, като се представлява от адв. К. В. – АК-София, който
поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „***********“ ЕООД чрез адв. П. – АК-
София, е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 285183/27.08.2025г. на СРС, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че за пътника А.З. е имало
сключен договор за превоз с процесния полет, който следвало да бъде изпълнен на
посочените в исковата молба дата и час. Не спори и какво е разстоянието между двете
летища. Твърди обаче, че полетът бил отложен поради технически причини: самолетът, с
който трябвало да бъде осъществен, бил обявен за неизправен и приземен поради
технически или физически проблеми, причинени по време на наземното обслужване. За това
всички пътници били надлежно уведомени. Авиационният оператор направил всичко
необходимо да осъществи превоза на пътниците, като дори докарал друг самолет, а
промяната на полета се дължала на технически проблеми и извънредно събитие, а не на
виновното му поведение. Изразява учудване как така пътникът се е явил на летището и е
преминал съответните регистрации и проверки при положение, че сам посочвал в исковата
молба, че е бил уведомен за отмяната на полета. За насроченото по делото открито съдебно
заседание не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирани страни при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 5 §1, б. „в“ вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за
ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникнало
валидно облигационно отношение по сключен договор за въздушен превоз на пътници за
посочените дати и маршрут, че има потвърдена резервация за полета, че пътникът е
уведомен, че полетът е отменен, по-малко от две седмици дни преди датата на полета, както
и какво е разстоянието между летищата, измерено по метода на дъгата на големия кръг. В
тежест на ищеца е да установи, че вземането на пътника за обезщетение му е прехвърлено
надлежно. В тежест на ответника е да установи заплащането на претендираните
обезщетения, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. По
иска за лихви доказателствената тежест е за ищеца, който следва да установи наличието на
парично задължение с настъпил падеж и продължителността на забавата. В тежест на всяка
от страните е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
Страните по делото не спорят относно това, че пътникът А.З. сключил с
„***********“ ЕООД договор за въздушен превоз, като той трябвало да бъде превозен с
полет № ІV7112, изпълняван по разписание на 26.05.2024г., от Прищина /Република Косово/
до Базел /Конфедерация Швейцария/, като самолетът следвало да излети в 5,40ч., а
разстоянието между двете летища било 1198 км., че описаният полет е бил отменен и
пренасрочен за следващия ден - 27.05.2024г. от 05,00ч., за което пътникът бил уведомен,
както и че вземането му за обезщетение е прехвърлено с договор за цесия на ищеца-
заявител.
При това положение спорът по делото се свежда единствено до това дали
2
закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелства, освобождаващи ответника
от отговорност да плати обезщетение /чл. 5 §3 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета/.
В т. 14 от Преамбюла на Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета се изброяват неизчерпателно „извънредните обстоятелства“, водещи до ограничаване
на задълженията на въздушния превозвач, а оттам и до освобождаването му от отговорност
за отмяната/закъснението на полетите. Това са обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори и при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за
сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които
оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според т. 15 извънредни
обстоятелства са налице и тогава, когато въздействието на решение за управление на
въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо
закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече
полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен
превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Касае се за събития, които не са
присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол поради своето естество или произход, като тези две
условия трябва да са налице кумулативно /дело № С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann
срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane, дело С-28/20, Airhelp/. В тежест на превозвача е да
установи и докаже по делото, че във всички случаи, дори като използва всички човешки или
материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл, освен с
цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения
момент, да избегне закъснението/отмяната /дело № С-315/15, М.Р. и J.R срещу Travel S. a. s./.
Пътникът е закупил билета си на 22.05.2024г. за полет, насрочен за 26.05.2024г., т.е.
по-малко от една седмица след това. На същата дата /л. 70, л. 57/ пътникът е уведомен, че
полетът му се пренасрочва от 15.00ч. на 26.05.2024г. за 5,00ч. на 27.05.2024г. Ищецът
признава, че е получил това уведомление /л. 4/, поради което е несъстоятелно твърдението
му, че се е явил на летището за полет на 26.05.2024г. и преминал съответните проверки –
това е житейски алогично. Доколкото няма доказателства на ответника да е предложено
премаршрутиране, позволяващо му да замине не по-късно от един час преди началото на
полета по разписание и да пристигне по местоназначение не по-малко от два часа след
времето за пристигане по разписание, съдът намира, че не са налице предпоставките за
освобождаване от отговорност по чл. 5, §1, б. „в“, т. 3 от Регламент (ЕО) №261/2004г. на
Европейския парламент и на Съвета.
По делото не са налице никакви доказателства за наличие на техническа повреда на
самолета, довела до отмяна на процесния полет на 26.05.2024г. Видно от разпечатките за
изпратеното съобщение /л. 70, л. 57/, полетът е отменен още на 22.05.2024г., което означава,
че още тогава ответникът е знаел, ако действително са налице технически причини, че няма
да изпълни полета с точно този самолет. По никакъв начин материалите по делото не
обуславят извод, че осигуряването на друг самолет за изпълнението на насрочения полет би
било непосилна жертва за него с оглед мащабите и капацитета на предприятието му. В тази
връзка не бива да се допуска икономическата изгода от ползването на едно и също
въздухоплавателно средство за осъществяването на множество последователни полети да
взема превес над целеното от нормативната регламентация на предоставянето на
въздухоплавателни услуги високо ниво на защита на правата на пътниците-потребители.
С оглед безспорното разстояние между двете летища, измерено по метода на дъгата
на големия кръг, то обезщетението следва да е в размер на 250,00 евро.
Видно от представената разпечатка от електронна кореспонденция, неоспорена,
ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение на 01.09.2024г., като няма данни
3
до 12.03.2025г. то да е изплатено. Дължима е законна лихва, която съдът, на основание чл.
162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт, определи да възлиза на 35,73 лева,
т.е. в по-голям размер, отколкото е предявен искът.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представил списък по
чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски в заповедното
производство в размер на 474,84 лева.
Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски в
първоинстанционното исково производство в размер на 79,00 лева за заплатено държавни
такси. Разноски за заплатен адвокатски хонорар не следва да се присъждат: Видно от
представеното по делото копие, уговорен е адвокатски хонорар в размер на 450,00 лева,
платим по банков път. Съобразно ТР 6/2012-2013-ОСГТК, т. 1 и т. 11, доказателства за
плащането на хонорара по банков път следва да се представят до приключване на съдебното
заседание. В последното проведено по делото такова, в което съдът е дал ход на устните
състезания, обявил е същите за приключили и е обявил на страните, че ще се произнесе с
решение в срок, доказателства за заплатен хонорар не са представени, като процесуалният
представител на ищеца е заявил, че банковото извлечение е изпратено през ЕПЕП „тази
сутрин“, като моли то да бъде взето предвид при определяне на отговорността за разноски.
Констатира се, че съответната молба е депозирана с вх. № 360774/04.11.2025г. на СРС, като е
подадена през ЕПЕП на 04.11.2025г. в 11ч.22м.33сек. Съдебното заседание е приключило в
11:21ч. При това положение не може да се приеме, че доказателствата за плащане на
хонорара са представени преди приключване на съдебното заседание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл.
5 §1, б. „в“ вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и
на Съвета и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „***********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град
София, дължи на „***********“ Л.Л.С /“*********“ L.L.C./, регистриран съгласно
законодателството на Република **********УИН *********, с адрес: Република
**********град Прищина, ул. „*******“ № 10, както следва:
сумата от 250,00 евро, представляваща дължимо на А.З. обезщетение за
отмяната на полет № ІV7112, изпълняван по разписание на 26.05.2024г. от летище
Прищина /Република Косово/ до летище Базел /Конфедерация Швейцария/, вземането
за което е цедирано на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /13.03.2025г./ до
окончателното ú изплащане;
сумата от 35,07 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 01.09.2024г.-12.03.2025г.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на „***********“ Л.Л.С /“*********“ L.L.C./, регистриран съгласно
законодателството на Република **********УИН *********, с адрес: Република
4
**********град Прищина, ул. „*******“ № 10, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
474,84 лева, представляваща разноски по делото в заповедното производство (ч.гр.д. №
14724/2025г. на СРС).
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на „***********“ Л.Л.С /“*********“ L.L.C./, регистриран съгласно
законодателството на Република **********УИН *********, с адрес: Република
**********град Прищина, ул. „*******“ № 10, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
79,00 лева, представляваща разноски по делото в първоинстанционното производство (гр.д.
№ 39352/2025г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5