№ 1295
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110127417 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 988,12
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.05.2020 г. в гр. Търговище, и
разноски за определянето му, заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяването.
Ищецът „Алианц България“ АД твърди, че в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, на 26.05.2020 г. в гр.
Търговище, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди
на застрахования при него автомобил „Фолксваген“, модел „Ъп“, рег. № ВТ9861КР.
Поддържа, че вредите са на стойност 973,12 лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на
обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в
полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и
разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил
дължимата сума, поради което претендира същата.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на
причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Счита, че
платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до
1
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 14.07.2021 г., приет
за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 02.09.2021 г., като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че на
посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по
застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
претендирания размер, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е
получил регресна покана. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на
водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в
ПТП.
От показанията на свидетелката .............. – водач на процесния автомобил
„Фолксваген“, модел „Ъп“, рег. № ВТ9861КР, се установява, че се движила с
автомобила по еднопосочната ул. „Христо Ботев“ в гр. Търговище, когато включила
ляв мигач с намерение да завие към намиращия се от лявата страна на улицата паркинг.
Първото от такситата, намиращи се в колона на улицата от лявата страна, успоредно на
свидетелката, потеглило в същото време, поради което А. спряла с автомобила, за да го
изчака. В същото време, водачът на движещия се зад нея автомобил с марка „Тойота“ я
заобиколил от дясната й страна, след което завил на ляво, при което ударил
управлявания от свидетелката автомобил от дясната му страна. Сочи, че водачите
извикали органите на КАТ, като имали спор относно вината на водачите.
Свидетелят ....... – водач на лек автомобил „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег. №
Т2087АК сочи, че движейки се по ул. „Христо Ботев“ в гр. Търговище, включил ляв
мигач, като имал намерение за завие, при което процесният автомобил „Фолксваген“,
модел „Ъп“, който бил спрял до такситата, тръгнал и го засякъл. След като го ударила,
извикали органите на КАТ, като свидетелят счита, че вина за ПТП имал водачът на
другия автомобил.
Показанията на свидетелите не са противоречиви помежду си относно механизма
на ПТП, като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото
протокол за ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по
приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и
настъпилите вреди на автомобила.
2
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 875,65 лева. Съдът кредитира
експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
действителните вреди – 875,65 лв.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например
да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Видно от експертното заключение при отговора на петия поставен въпрос,
причините за настъпване на ПТП са несъобразяване с посоченото по-горе правило за
движение по пътищата от страна и на двамата водачи, а именно: 1/ водачът на
процесния лек автомобил „Фолксваген“, модел „Ъп“, рег. № ВТ9861КР, който е бил
спрял в ляво на платното за движение, за да изчака потеглянето на друг автомобил, е
потеглил, без да се съобрази с местоположението на останалите участници в
движението и 2/ водачът на лек автомобил „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег. № Т2087АК е
предприел маневра от дясната лента за движение за ляв завой, без да се съобрази с
движението на намиращия се от лявата му страна лек автомобил „Фолксваген“.
Ето защо, с оглед установения по делото механизъм на ПТП и дадения отговор от
експерта за причините за настъпване на ПТП, настоящият състав приема, че в случая е
налице основание за намаляване отговорността на ответника с 50%, поради наличие на
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, което е
в причинна връзка с вредоносния резултат.
Установеният размер на действителните вреди е 875,65 лева, като с оглед
3
наличието на съпричиняване, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за
половината от посочената сума, а именно 437,83 лева, като към нея се прибави и
сумата от 15 лева, претендирана като разноски, за която сума съдът приема, че
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на
чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде
уважен до посочения размер от 452,83 лева, като за горницата до пълния предявен
размер бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. Направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. с вкл. ДДС е неоснователно,
доколкото представлява минимално предвиденият размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., като е включен и дължимият ДДС. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 332,25 лева,
представляваща разноски съобразно представения списък за разноски по чл. 80 ГПК,
пропорционално на уважената част от иска.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ответното дружество сумата от 135,43 лева, представляваща разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК ********* сумите от:
452,83 лева на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско” обезщетение за
вреди на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Ъп“, рег. № ВТ9861КР, причинени
от застрахователно събитие, настъпило на 26.05.2020 г. в гр. Търговище, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
18.05.2021 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
до пълния предявен размер от 988,12 лева като неоснователен;
332,25 лева на осн. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски по делото,
пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ********* сумата от 135,43 лева,
представляваща разноски по делото, пропорционално на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4