Решение по дело №2399/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Рибарство и контрол - Черно море“, гр. Бургас към ГД „Рибарство и контрол“ към ИАРА срещу Решение № 765/11.06.2024 г., постановено по АНД № 4113/2023г. по описа на Районен съд – Варна и е насрочено за 05.12.2024г., с което е отменено Наказателно постановление № 03-81/25.08.2023г. на Началник отдел "Рибарство и контрол - Черно море" гр. Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на С. Б. П., [ЕГН], за нарушение на чл. 35 ал. 1 т. 3 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на основание чл. 74 ал. 1 от ЗРА, е наложено административно наказание глоба в размер на 4000 лева.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Оспорват се изводите на съда за допуснати процесуални нарушения, като се излагат съображения, че от събраните писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, е установено използването на дънен тралиращ уред. Твърди се и, че тралната дейност е метод за извършване на стопански риболов, което е залегнало в европейското законодателство – Регламент (ЕС)2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20.06.2019г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки е въведена забрана за тралене, като вид трална дейност, която представлява стопански риболов. Твърди се, че нарушението е описано недвусмислено и не се нарушава правото на защита на лицето. Иска отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – С. Б. П., чрез адв. Н. С., оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че изводът на съда за допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство са правилни и са довели до ограничаване правото на защита на лицето. Нарушението не е описано пълно, точно и ясно, тъй като не са посочени всички съставомерни признаци на нарушението, както и относимите факти. Прави искане за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред ВРС е образувано по повод постъпила жалба от С. Б. П. срещу НП №03-81/25.08.2023г. на Началник отдел "Рибарство и контрол - Черно море" гр. Бургас, с което му е наложена глоба в размер на 4000 лева за нарушение на чл. 35 ал. 1 т. 3 от ЗРА. За да постанови решението си, съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Въпреки това, съдът е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на нарушителя, тъй като процесното нарушение не е описано пълно, точно и ясно от фактическа и правна страна. Приел е, че от описаните в АУАН и НП факти не може да се направи извод, че уредът, посочен като дънен тралиращ уред, има характеристиките на такъв, тъй като не се описани признаците му, както и че не са описани признаците на стопански риболов. Според съда липсват факти, въз основа на които да се провери извода на АНО за извършване на трална дейност с тралиращ уред.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 220 от АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл касационната инстанция е средство за проверка и контрол досежно правилността на въззивното решение. Изводите на въззивният съд за допуснати процесуални нарушения не се споделят от съда. Не е нарушено и изискването за описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено. Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и точно е описано нарушението – на 11.06.2023г., в интервала 14.00 – 18.30 ч. във водите на Черно море, С. П. с риболовен кораб е извършвал трална дейност с дънен тралиращ уред, като наблюдението е извършено със специални технически средства.

За съставомерността на нарушението е без значение дадено ли е в НП техническо описание на уреда. Достатъчно е само посочването му като дънен тралиращ уред, легалното понятие за който е в § 1 т. 41 от ДР на ЗРА. Фактът на използване на този уред в морето води до единствено възможната дейност – трална, която е забранена, съгласно посочената разпоредба на чл. 35 ал. 1 т. 3 от ЗРА. Така посочено, ясно е какво е нарушението и срещу какво посоченият за нарушител следва да се защитава. За да е налице съществено нарушение на процесуалните правила, които до водят до нарушаване правото на защита на нарушителя, би следвало да не е ясно какви факти обосновават приложението на правната норма. Така напр. посочване в НП, че лицето извършва стопански риболов, без да се посочи за коя от хипотезите на този вид риболов АНО е приел, че са налице факти, би представлявало съществено нарушение, тъй като не позволява лицето да разбере какво е извършило и съответно коя норма на закона е нарушило. В конкретния случай, нарушението е ясно и точно посочено – извършване на трална дейност с дънен тралиращ уред.

Като е достигнал до извод за допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и е отменил НП, въззивният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Настоящият касационен съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на Районен съд – Варна и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено.

При този изход на спора, направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП.

На основание чл. 222 ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 765/11.06.2024 г., постановено по АНД № 4113/2023г. на РС-Варна и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖАВА Наказателно постановление № 03-81/25.08.2023г. на Началник отдел "Рибарство и контрол - Черно море" гр. Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.

ОСЪЖДА С. Б. П., [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури сумата от 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.