№ 45686
гр. София, 21.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110125260 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба, подадена от „Е.М“ ЕООД, чрез адв. Х., за изменение на
решението от 09.10.2023 г. по гр. д. № 25260/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в
частта му за разноските.
С цитираното решение от 09.10.2023 г. съдът е приел, че съгласно практиката на
Върховния касационен съд, обективирана в Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК, следва да се приеме, че ответникът отговаря за
направените от ищеца разноски, поради което е осъдил „Е.М“ ЕООД да заплати на Р. Е. Т.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 640,96 лв. – разноски за държавна такса за
производството пред СРС.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Р. Е. Т. не е депозирал отговор на молбата за
изменение на решението в частта му за разноските.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 167 състав , след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, неоснователно е твърдението на ответника, че в случая нямало
искане за присъждане на разноски от страна на ищцата. В исковата молба е формулирано
ясно и изрично искане от ищцата за присъждане на направените по делото разноски. На
следващо място, цитираното от ответника в молбата по чл. 248 ГПК определение на ВКС от
21.02.2022 г. е напълно неотносимо към настоящия случай, тъй като е постановено при
съвсем различен от настоящия казус.
1
Ето защо настоящият съдебен състав не намира никакви основания да ревизира, респ.
да преповтаря, приетото в цитираното решение от 09.10.2023 г. в частта му за разноските.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в съответствие с приетото от настоящия съдебен
състав е константната практика на ВКС, в частност Определение № 1220 от 5.12.2023 г. на
ВКС по к. ч. т. д. № 1809/2023 г. , постановено по напълно идентичен случай, в което е
прието, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността
за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането,
за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се
направи извън исковия процес.
Също така, в молбата от 25.05.2023 г. ищцата е изложила твърдения, които не са били
и оспорени от ответника, че към 19.05.2023 г. сумата е вписана в Централния кредитен
регистър като дължима именно на ответното дружество, поради което сезирането на съда е
условие за упражняване на субективни права на ищеца, като признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК - в този смисъл са и Определение № 60360 от
8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., ГК, Решение от 19.06.2013 г. по гр.
д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС.
Отделно от гореизложеното следва да се подчертае, че в Решение от 16.07.2020 г. по
съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на ЕС е приел, че член 6, параграф 1 и член 7,
параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на
процесуалните разноски, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол. Отнесено към настоящия случай следва да се приеме, че тъй
като ищецът има качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка със
задължения по потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за
разноски при прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК би създало съществена
пречка за упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол. Осъществявайки правото си потребителят не може да бъде
заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има
право на разноски в производството пред съда.
Ето защо молбата за изменение на решението от в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК на „Е.М“ ЕООД, чрез адв. Х.,
2
за изменение на решението от 09.10.2023 г. по гр. д. № 25260/2023 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, в частта му за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3