Р Е Ш Е Н
И Е № 260 137
гр.Пловдив,
02.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, наказателно
отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ЦАНКОВА ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при секретаря
Величка Илиева и прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от
съдията СИЛВИЯ ЦАНКОВА ВНОХД № 1840 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 157
от 06.07.2020 г. по НОХД № 2865/2020г., Районен съд-Пловдив, 11 н.с. е признал
подсъдимия М.Д.А. за виновен в извършване на престъпление по чл.234, ал.3, т.1,
вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1
от НК, като му е наложил наказания 1 година и 4 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от три
години, както и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК за срок от 1 година
и 4 месеца. Съдът се е произнесъл по направените разноски и веществените
доказателства по делото, както и по приложението на чл.59 от НК.
Срещу присъдата
е депозирана жалба от защитника на подсъдимия-адв.К., в която се навеждат
доводи относно неправилност на съдебния акт, поради неговата
незаконосъобразност. Претендира се, че не е налице елемент от обективната
страна на престъплението, доколкото според защитата случаят не е „немаловажен“.
В този смисъл се иска отмяна на обжалваната присъда, като се постанови нова, с
която да бъде оправдан подсъдимият.
Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура
гр.Пловдив излага становище относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на обжалвания съдебен акт и пледира същият да бъде потвърден.
В хода на въззивното производство защитата на подсъдимия поддържа
жалбата, в която е наведена претенция за постановяване на оправдателен съдебен
акт, аргументирана с факта, че процесното деяние не
представлява „немаловажен случай“, каквото изискване е изрично предвидено в
разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК като елемент от обективната страна на
престъплението. Отправя се молба към въззивния съд да
приеме, че инкриминираното деяние не се субсумира под
разпоредбата на чл.234, ал.1 от НК, респ. под неговия квалифициран състав по
чл.234, ал.3, т.1 от НК, в който смисъл се претендира да бъде отменена
първостепенната осъдителна присъда, като се постанови нова, с която бъде
признат за невинен подсъдимият и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият А.
се присъединява изцяло към изложеното от своя защитник и моли въззивния съд да бъде оправдан.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в жалбата и
пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно
правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срок от надлежна страна в
процеса срещу подлежащ на обжалване по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият А. е направил пълни
самопризнания на изложените в обвинителния акт обстоятелства, като правилно първоинстанционният съд е приел, че направените
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства. Видно от материалите по делото, относно процесното
престъпление, извън самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл.371,
т.2 от НПК, са налице и други гласни доказателства, а именно показанията на
разпитаните по делото свидетели З. А., Е. Т. и
Б. С., както и писмените доказателства,
а също и приобщените веществени доказателства. Спазен е редът и процедурата за
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като при
извършената цялостна въззивна проверка по смисъла на
чл.314 от НПК не бяха открити допуснати съществени процесуални нарушения нито в
хода на досъдебното производство, нито при проведеното по реда на Глава 27 от
НПК съдебно производство.
Въззивният съдебен състав,
като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна
проверка на обжалваната присъда, намира, за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.Д.А. е роден на ***
***. Живее в същия град. Той е българин, български гражданин е, женен е,
неграмотен, безработен е реабилитиран. Има ЕГН: **********.
Независимо от настъпилата реабилитация по право, в миналото спрямо подс. А. е бил постановен осъдителен съдебен акт, като това
му осъждане обуславя по-тежка квалификация на деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт, а именно такова, извършено повторно. Така с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 4535/2015 г. по описа на Районен съд
Пловдив, влязло в законна сила на 30.07.2015 г., подсъдимият А. е бил признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване
на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на определеното за одобряване на споразумението в законна
сила. Доколкото процесното престъпление е осъществено
преди да са изтекли пет години от изтичане на изпитателния срок по това осъждане,
то коректно е приета приложимост на правилата на чл.28 от НК.
В изпълнение на План с рег. № 438р-5331/04.03.2020 г. и заповед с рег. №
438з-93/04.03.2020 г. на 05.03.2020 г. била проведена специализирана полицейска
операция за противодействие на престъпления, свързани с акцизни стоки без
бандерол. В сектор „КП“ при Трето РУ - Пловдив е била получена оперативна информация за съхранение
на акцизни стоки - цигари и нарязан тютюн без бандерол, в недвижим имот - къща,
находяща се в гр. Пловдив на ул. „К.“ № ***.
Съобразно оперативната информация, този имот се обитавал от лице, известно като „М.“. Установена е впоследствие самоличността на лицето – М.Д.А. с ЕГН
**********, адресно регистриран на същия адрес.
За проверка на сигнала била сформирана група от служители на Трето РУ -
Пловдив в състав – Е. Т., К. А., Б. С., В. Д. и С. Т.
Около 09:20 ч. били предприети действия за извършване на проверка във
въпросния имот. Приближавайки къщата, служителите на реда забелязали, че
входната врата на двора била отворена. Посрещнал ги лично подсъдимият М.А.. Те
се легитимирали като служители на Трето РУ – Пловдив, след което го попитали
дали държи в дома си акцизни стоки без бандерол или други забранени за
притежание от закона вещи и предмети. Същият им заявил, че в къщата си държал
няколко найлонови торби с нарязан тютюн без бандерол, които бил закупил за
собствена употреба, като заявил и това, че ще съдейства и доброволно ще предаде
вещите.
Подсъдимият А. поканил полицейските служители да влязат в дома му и ги завел
до стаята, където държал въпросите торби с тютюн. В къщата полицейските
служители усетили силна миризма на тютюн. Стаята се намирала на първия етаж от
къщата. Полицейските служители забелязали общо шест черни полиетиленови
торби. Проверили съдържанието им, като установили, че са пълни с жълто-кафява
нарязана на ситно листна маса с мирис на тютюн. До торбите забелязали пет
пакета саморъчно свити цигари - общо сто къса цигари без акцизен бандерол.
Подсъдимият заявил пред тях, че така откритите тютюн и цигари били негови, закупувал от непознати за него лица
за собствена употреба, като потвърдил готовността си да съдейства. С протокол
за доброволно предаване той предал на органите на властта така намерените в
дома му тютюневи изделия. Думите на подсъдимия били потвърдени от съпругата му
З. А., която през цялото време присъствала на действията по разследване. Тя
споделила, че съпругът й пуши много и затова е закупил тютюна на по-ниска цена.
В хода на производството е била назначена физико-химическа експертиза към
сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ към ОД на МВР -Пловдив, според
чието заключение, представеният обект № 1, а именно 6 броя черни полиетиленови чанти със суха нарязана листна маса с кафяв
цвят и аромат на тютюн, поставен в общ бял плетен чувал е с общо нето тегло
5,830 кг. Жълто-кафявата листна маса представлява нарязан тютюн, който може да
се използва за пушене, без да се подлага на допълнителна индустриална
обработка. От иззетите проби за изследване се установява, че този обект – суха
растителна маса, попада в обхвата на продуктите, дефинирани в чл. 12, ал. 1, т.
1 от ЗАДС като „тютюн за пушене/за лула и цигари.
От представения по експертизата обект № 2 се установява следното: пет броя
прозрачни полиетиленови пликчета с цип съдържат по 20 къса цигари с
надпис „Империум“ и са общо 100 къса, които
представляват акцизни стоки и попадат в обхвата на продуктите, дефинирани в чл.
11, ал. 1, т. 1 от ЗАДС като „Цигари“. Пробата показва, че тези цигари са годни
за пушене и чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени
рула и могат да се пушат без индустриална обработка.
Според заключението на назначената в хода на разследването съдебно-оценъчна
експертиза 5 броя полиетиленови плика, всеки съдържащ
по 20 къса саморъчно свити цигари с филтър с надпис „Imperium“,
са на обща стойност 37,50 лева, при цена за един брой кутия от 7,50 лв., а
5,830 кг. нарязан тютюн /тютюн за пушене (за лула и
цигари)/ е на обща стойност 980,61 лева /при цена от 168,20 лв. за един
килограм/ - всичко на обща стойност 1018,11 лв.
С основание районният съд е ползвал коментираните експертни заключения при
формиране на правните си изводи, тъй като са изготвени от лица със специални
знания и опит в съответните области. Същите са подробни, мотивирани, поради
което и този съдебен състав ползва отразените в експертизите констатации и
изводи при постановяване на съдебния си акт.
Съвкупният анализ и оценка на доказателствата по
делото не оставят никакво
място за съмнение досежно авторството на деянието. Подсъдимият е лично съпричастен
към откритите
в обитавания от него дом акцизни стоки без бандерол. От внимателния и задълбочен анализ на доказателствените източници могат да се извлекат релевантните за
делото факти, които са
безспорно установени.
Предвид
гореизложеното, следва да бъде споделен изводът на първостепенния съд, че при
така описаната фактическа обстановка, възприета въз основа на събраните по
делото доказателства, е установено по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимият М.А. е осъществил от обективна и субективна страна вменената му във
вина престъпна деятелност по чл.234, ал.3, т.1, вр.
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК. Коректен е и правният
анализ, направен от КРС.
От обективна
страна, на 05.03.2020г. подс. А. е извършил действия
по държане на находящите се в дома му тютюневи
изделия без изискуемия бандерол. На посочената дата до момента на пристигане на
полицейските служители в дома му, подсъдимият е осъществявал непосредствена
фактическа власт върху посочените в обвинението му вещи, с което е реализирал
една от формите на изпълнителните деяния по чл.234, ал.1 от НК - а именно
държане на акцизни стоки без бандерол. Процесните тютюневи изделия се явяват акцизни стоки по смисъла на чл.2, т.2 от
Закон за акцизите и данъчните складове и подлежат на облагане с акциз. По силата на закон - чл.28, ал.1 от
Закона за тютюна, тютюневите и свързаните
с тях изделия и на чл.100, ал.1 от
Закон за акцизите и данъчните складове се изисква процесните тютюневи изделия, върху
които подсъдимият А. е осъществявал фактическа
власт, да бъдат задължително облепени с бандерол за удостоверяване на платения акциз, с какъвто те обаче не
били облепени. За съставомерността на деянието
са без значение продължителността на държането и предназначението на въпросните
стоки. Достатъчно е установяването на фактическа власт върху инкриминирания
предмет, която в случая е налице – подсъдимият е държал процесните
тютюневи изделия, необлепени с български акцизен бандерол, изискуем по закон, в
обитаваното от него жилище.
На следващо място,
за да бъде криминализирано едно деяние по чл. 234 от НК, изразяващо се в държане на акцизни стоки без бандерол като престъпление,
то следва да притежава определена степен на обществена опасност-т. е. да
застрашава в тази степен обществените отношения, които са непосредствен обект
на посегателство. Законодателят изрично е посочил, че деянието е престъпление
по чл. 234 от НК, което дава основание за използване средствата на държавната принуда чрез
осъждането на дееца, само ако не представлява маловажен случай. В разпоредбата
на чл. 93, т. 9 НК е дадено определение на понятието маловажен случай.
Съгласно законовата дефиниция, такъв е този случай, при който извършеното
престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици и
на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Стойността на
предмета на престъплението, която в конкретния случай никак не е ниска /същата
възлиза на 1018,11 лева/ е само един от критериите при преценка на въпроса дали
конкретното престъпление е маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и същият няма доминиращо значение над останалите. Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 62 от 26.V.1978 г. по н. д. № 61/77 г., ОСНК
на ВС, при преценката на въпроса дали случаят е маловажен следва да се изхожда
не само от стойността на предмета на престъплението, но и от съвкупната
преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на
деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, вредните
последици и др. Настоящият случай се явява
немаловажен, както е приел коректно и първостепенният съд, не само с оглед
стойността на акцизните стоки, но и техните количества, немалките размери на
неплатените дължими за тези стоки акциз и ДДС, както и с недобрите
характеристични данни на подсъдимия, обусловени от предходното му осъждане
отново за престъпление със същия непосредствен обект на посегателство.
Предвид
гореизложеното, нито обществената опасност на конкретното деяние, нито тази на
дееца не подкрепят становището на защитата относно маловажност на случая,
обуславяща налагането на административно наказание по чл.126, ал.1 от Закона за
акцизите и данъчните складове.
От
субективна страна, деянието е осъществено от подс. А.
виновно, при форма на вината пряк умисъл, който е обхващал както
обстоятелството, че държи тютюневи изделия от вид, описан по-горе, така и че
същото действие извършва по отношение на акцизни стоки, които не са облепени с
бандерол.
Както
бе отбелязано по-горе, налице е и квалифицираният състав на престъплението по
чл.234, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК, предвид наличието на предходно осъждане на дееца за същото
престъпление.
За осъщественото
от подсъдимия престъпление по чл.234 ал.3 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода” за срок от две до осем години и лишаване от
права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. При тази правна квалификация и след
като е съобразил изискванията на специалната и на генералната превенции, както
и индивидуализиращите отговорността на подс. А. обстоятелства, Пловдивският районен съд е
наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 години на
основание чл.54 от НК, приемайки
изключителен превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства /съдействието за разкриване на престъплението, признанието на вината още от
досъдебното производство, невисоката степен на обществена опасност на дееца,
както и малкото количество и невисоката парична равностойност на предмета на
престъплението/.
Правилно ПРС е приел липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
доколкото осъждането на дееца за същото престъпление, за което макар да е
настъпила реабилитация, обуславя наличието на повторност,
която е елемент от състава на престъплението.
Законосъобразно
ПРС е приложил разпоредбата на чл.54, приемайки, че не са налице основания за
приложението на чл. 55 от НК, доколкото няма нито изключително, нито
многобройни обстоятелства, обосноваващи необходимостта размерът на наказанието
да бъде определен под най-ниския, предвиден размер. В случая нито са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и нито едно от наличните
такива не се характеризира с изключителност, тъй като те са част от типичните
смекчаващи отговорността обстоятелства и не са необичайни.
Правилно ПРС е редуцирал размера на наказанието лишаване от свобода,
намалявайки го с 1/3, както повелява законът, като така наказанието, наложено
на подсъдимия е в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. В
същите параметри /една година и четири месеца/ е оразмерено и кумулативното
наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Констатираните
от ПРС особености и конкретни характеристики на извършеното деяние и дееца, в
контекста на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, преценени не на
принципа на простата аритметика, а съобразно тяхната относителна тежест и
значение, е мотивирало съда да счете, че определените от съда кумулативни
санкции ще допринесат в достатъчна степен за постигане целите на наказанието по
чл.36 от НК.
Споделими и поради това
ненуждаещи се от нарочен коментар са и разсъжденията за приложение института на
„условното осъждане“ и за определяне на минималния изпитателен срок от три
години. Последният правилно е съобразен с личностната характеристика на
подсъдимия /реабилитиран за единственото си осъждане/, а и с конкретиката на стореното. Наложеното
от съда наказание е под три години лишаване от свобода, подсъдимият не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер (същият е
реабилитиран) и за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК не е
наложително да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода, доколкото изпитателният
срок ще постави на изпитание волята на А. да се придържа към законовите
повели.
Настоящият въззивен състав напълно споделя произнасянето на ПРС и
относно направените по делото разноски и веществените доказателства.
Предвид обстоятелството, че в хода на въззивното
производство разноски не бяха направени –такива не се и присъждат.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на
съществени и неотстраними процесуални нарушения. По тези съображения, въззивният състав намира, че следва да бъде потвърдена
постановената първоинстанционна присъда като
законосъобразна, обоснована и справедлива. Жалбата срещу нея като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на
изложеното и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 157 от 06.07.2020 г. по НОХД № 2865/2020г. на Районен съд-Пловдив, 11
н.с.
Решението е
окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: