№ 5018
гр. С, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110150656 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Р. К. срещу
„Топлофикация С“ ЕАД, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за сума в общ размер на 752,52
лева, представляваща недължимо събрана сума по изп.д. № 20208380402409 по описа на
ЧСИ М Б с рег. № 838 на КЧСИ, ведно със законната лихва от 07.06.2021 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 32120/2021 г. по
описа на СРС, 175 състав.
Ищецът твърди, че съгласно изпълнителен лист от 14.01.2020 г., издаден по гр.д.
27382/2014 г. на СРС, 76-ти състав, е осъден да заплати на ответника ½ от сумата в размер
на 1 131,35 лв., представляваща разноски по делото пред СРС, разноски пред СГС и
разноски в заповедното производство. Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист,
ответникът е образувал изпълнително дело № 2020838042409 по описа на ЧСИ М Б, с рег.№
838 на 25.06.2020 г. Поддържа, че в резултат на действия по принудително изпълнение в
хода на изпълнителното производство от ищеца е събрана сума в размер на 752,52 лв., ведно
с разноските по изпълнението. Счита, че процесната сума е недължимо събрана. Излага, че с
решение по гр.д. № 27382/2014 г. по описа на СРС, 76-ти състав е отхвърлен искът на
„Топлофикация С“ ЕАД за признаване установено, че настоящият ищец дължи ½ от сума в
размер на 1131,35 лв. Сочи, че с решение от 19.03.2015 г. на СГС е отменено
първоинстанционното решение. Поддържа, че решението на СГС не подлежи на касационно
обжалване и същото е влязло в сила от момента на постановяването му. Счита, че
приложимата давност за процесното вземане е петгодишната, която е започнала да тече от
датата на постановяване на решението на СГС и имайки предвид Закона за мерките и
1
действията по време на извънредното положение, към 27.05.2020 г. давността за вземането
на „Топлофикация С“ ЕАД е изтекла. Излага, че ответникът не е предприел действия за
събиране на вземането си, в това число не е образувал и изпълнително дело в предвидения
срок. Заявява, че въпреки погасяването по давност на вземането на взискателя, съдебният
изпълнител е събрал принудително процесната сума в резултат на наложен запор върху
банковата сметка на длъжника. Твърди, че сумата е събрана без правно основание. Моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорва твърдението, че процесната сума е погасена по давност.
Твърди, че с молбата за образуване от 25.06.2020 г. давността е прекъсната. Сочи, че
съгласно чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за
периода от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат определени
срокове, сред които и давностните. Поддържа, че след образуване на изпълнително дело са
предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли съда да отхвърли иска и
да му присъди направените разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума,
респективно обогатяването на ответника с нея, а в тежест на последния – да установи, че е
налице основание за получаването, съответно за имущественото разместване.
Страните по делото не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че срещу ищеца в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист от 14.01.2020 г. по гр.д. № 27382/2014 г. по описа на СРС, 76-ти състав за
процесните суми, въз основа на който срещу него е образувано изпълнително дело №
2020838042409 по описа на ЧСИ М Б, с рег.№ 838 и с район на действие СГС. Освен
безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетия препис от
изпълнителен лист и препис от цялото изпълнително дело.
От приетия изпълнителен лист се установява, че същият е издаден в полза на
„Топлофикация С“ ЕАД срещу ищцата Р. Р. К. и срещу Елка Симеонова К. за разделно
заплащане - всяка от тях по 1/2 част от следните суми – 528,41 лева разноски пред СРС,
428,85 лева – разноски пред СГС и 174,09 лева – разноски в заповедното производство,
общо 1131,35 лева, от които ищцата Р. Р. К. дължи половината или 565,67 лева. Установява
се също, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила Решение от
19.03.2015г. по в.гр.д. № 713/2015г. по описа на СГС, като страните не спорят, че решението
е влязло в сила като необжалваемо на датата на неговото постановяване – 19.03.2015г.
От приетия препис от изп.д. № 20208380402409 по описа на ЧСИ М Б, с рег. № 838 в
КЧСИ, с район на действие СГС се установява, че делото е образувано по молба на
ответника „Топлофикация С“ ЕАД от 25.06.2020г. въз основа на описания по-горе
2
изпълнителен лист срещу двамата длъжници с искане да бъде наложен запор върху
вземанията им по банкови сметки и сейфове, по трудови договори, както и да се извърши
опис и оценка на движими вещи. Също така съдебният изпълнител е овластен на основание
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение.
На 22.02.2021г. съдебният изпълнител е изпратил на ищцата покана за доброволно
изпълнение, с което я е уведомил, че дължи ½ част от следните суми: 1131,35 лева –
вземания по изпълнителния лист; 105 лева – разноски по изпълнително дело, 126 лева –
авансови такси и 142,69 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, или общо
1505,04 лева, от които ищцата дължи 752,52 лева. Поканата е връчена на ищцата на
24.02.2021г.
На 22.02.2021г. съдебният изпълнител е наложил и запор върху вземанията на ищцата
по банкови сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Райфазйзенбанк“ ЕАД.
От приетото удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, се установява, че на
25.02.2021г. по изпълнителното дело за погасяване задълженията на ищцата Р. Р. К. е
постъпила сумата от 752,52 лева, от които 672,17 лева са преведени на взискателя
„Топлофикация С“ ЕАД за погасяване на вземанията по изпълнителния лист, вземанията за
разноски в изпълнителното производство и за авансови такси, а 80,35 лева са преведени по
сметка на ЧСИ за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Вследствие на това, наложените запори върху вземанията на ищцата по банкови
сметки са вдигнати, а с разпореждане от 16.03.2021г. съдебният изпълнител е приключил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Разпореждането е влязло в
сила като необжалвано на 01.04.2021г.
От гореизложената хронология се налага следното заключение. Както беше посочено,
процесните вземания са установени с влязло в сила съдебно решение, поради което и на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, същите се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок.
Давностният срок започва да тече от датата на влизане в сила на решението, с което
вземанията са установени, като в случая тази дата е 19.03.2015г., на която е влязло в сила
като необжалваемо постановеното от Софийски градски съд въззивно решение. Считано от
тази дата, петгодишният давностен срок е следвало да изтече на 19.03.2020г.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
3
бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
включително.
След удължаване на процесния давностен срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през
който не е текла давност, следва изводът, че петгодишната погасителна давност за
процесните вземания е изтекла на датата 26.05.2020г. – около един месец преди датата на
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело – 25.06.2020г. Следователно
фактът на образуване на изпълнителното дело и предприетите по него действия не са годни
да прекъснат вече изтеклия давностен срок. Същото се отнася и за издаването на
изпълнителния лист, което не представлява действие по изпълнение по смисъла на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо събраните от ищцата в хода на изпълнителното производство суми се явяват
събрани в изпълнение на погасено по давност вземане. С изтичане на погасителната давност
преди предприемане на изпълнителните действия отпада и основанието, на което
взискателят по изпълнителното дело е получил принудително събраните суми. Ако
погасителната давност е била вече изтекла, нито наложените след това запори, нито
направените по повод на същите плащания са основания за премахване на последиците от
изтеклата давност. Единствено платеното при условията на чл. 118 ЗЗД не би могло да бъде
искано обратно, но за неизплатения остатък от задължението длъжникът може да прави
своето възражение за изтекла погасителна давност независимо от наложените след
изтичането на давността запори и независимо от направените по този повод удръжки.
Последните не прекъсват вече изтеклата давност, нито заличават нейните последици.
Събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват
изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника
връщането им като платени без основание /в този смисъл Решение № 1483 от 17.08.1967 г.
по гр. д. № 977/1967 г., I г. о. и Решение № 532 от 9.IV.1992 г. по гр. д. № 94/92 г., IV г. о./.
Предвид гореизложеното, следва изводът, че за ответника „Топлофикация С“ ЕАД
липсва основание за получаване на преведената в негова полза сума в размер на 672,17 лева
за плащане на вземанията по изпълнителния лист, вземанията за разноски в изпълнителното
производство и за авансови такси, като сумата подлежи на връщане на ищцата на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Ответникът-взискател дължи и възстановяване на събраната от
длъжника пропорционална по изпълнението в размер на 80,35 лева по реда на
непрестанционната кондикция – чл. 59 ЗЗД, тъй като таксата представлява събрано от
длъжника възнаграждение на съдебния изпълнител по правоотношението му с взискателя, с
която последният се е обогатил вследствие на изпълнителните действия.
Предвид гореизложеното и съобразно изложените по-горе съображения за изтичане на
погасителната давност още преди датата на образуване на изпълнителното дело, взискателят
по изпълнителното дело и ответник в настоящото производство дължи връщане на
длъжника-ищец на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД получената от него сума вследствие на
принудителното изпълнение в размер на 672,17 лева, а на основание чл. 59 ЗЗД дължи
възстановяване на събраните от длъжника такси по изпълнителното дело в размер на 80,35
4
лева, или общо 752,52 лева, какъвто е размерът на предявения иск. Ето защо искът следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски в размер на 25 лева за държавна такса. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие, ищецът е бил представляван
безплатно от адв. М Л Л, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвоката се
дължи възнаграждение в минималния размер от 300 лева. В исковото производство ищецът
е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и е бил представляван безплатно от
адв. Н.И. И. съгласно представения договор. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, на адв. И. се
дължи възнаграждение в минималния размер от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, че „Топлофикация С“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. *** № 23Б, дължи на Р. Р. К., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Н **** сумата от общо 752,52 лева, представляваща
недължимо събрана сума по изп.д. № 20208380402409 по описа на ЧСИ М Б с рег. № 838 на
КЧСИ, която включва 672,17 лева – преведени без основание на ответника и подлежащи на
връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и 80,35 лева – недължимо събрана
пропорционална такса подлежаща на връщане на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната
лихва върху общата сума считано от 07.06.2021 г. до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 32120/2021 г. по описа на СРС, 175 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ ЕАД да заплати на Р. Р. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 25 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 25
лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ ЕАД да заплати на адв. М Л Л, с ЕГН: **********, с
адрес на упражняване на дейността: гр. С, ул. „**** офис – партер на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на Р. Р. К. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ ЕАД да заплати на адв. Н.И. И., с ЕГН: **********, с
адрес на упражняване на дейността: гр. С, ул. „**** офис – партер на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на Р. Р. К. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6