Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на девети февруари, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана Шулева
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 15 392 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД да заплати следните суми:
1.
на А.С.В.:
- 80 000,00
лева на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223 от Кодекса за
застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина
му А. В., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 13.04.2015
г., плюс законната лихва от 13.04.2014 г. до окончателното изплащане;
2.
на адвокат Н.Д. – 2 899,20 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
адвокатско възнаграждение;
3.
на СГС – 3 200,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. А.В.
е със съдебен адрес *** 2, четвърти полуетаж, офис 4 – а З. „Б.И.“ АД е с адрес
***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1,
във връзка с чл. 223 от КЗ (отм.) на А.В. срещу З. „Б.И.“ АД за заплащането на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 80 000,00 лева до
пълния предявен размер от 150 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК А.В. да заплати на З. „Б.И.“ АД 2 450,00 лева разноски по делото.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва решението изцяло, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 1 600,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той
обжалва решението частично, следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 2 % държавна такса върху обжалваната сума по сметка на САС. Ищецът
е освободен от внасянето на държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
по основния иск
[6] В искова молба от 08.12.2016 г. А.В. заявява, че на 13.04.2014 г. е
настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починал А. В. – син на ищеца. Виновен за
настъпването на ПТП е бил Б.Д..
[7] От смъртта на А. В. ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които той оценява на 150 000,00 лева. Гражданската
отговорност на Б.Д. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). Б.И.не
е изплатил обезщетение на ищеца. Затова той моли съда да осъди Б.И.да му
заплати 150 000,00 лева обезщетение (исковата молба, л. 2-8).
2. На ответника по основния иск
[8] Ответникът Б.И.е подал писмен отговор. Той е
заявил, че:
1. Б.Д. не е причинил ПТП;
2. размерът на търсеното обезщетение е
прекомерен;
3. А. В. е допринесъл за настъпването на ПТП,
тъй като: а. е управлявал мотоциклет с превишена и несъобразена скорост; б. не
е предприел своевременно действия за предотвратяване на ПТП. Затова Б.И.моли
съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 62-63).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[9] А.В.
е бил роден на *** г., а синът му А. В. на 05.03.1993 г. (удостоверението за
наследници, л. 12). А.В. се е разделил със съпругата си, майка на А. В., и последният
е останал да живее с баща си. Те са живеели заедно, докато А. В. е завършил
училище. После А. В. е започнал да работи в Белгия, като е престоявал там от
три до шест месеца, а след това се е връщал в България при баща си, за когото
се е грижел и му е помагал с пари. Двамата са се разбирали много добре
(показанията на свидетеля С., л. 96-97).
[10]
На 13.04.2014 г., около обяд, Б.Д. е управлявал лек автомобил „Пежо“ по главен
път I-4 в района на
крайпътен комплекс „Боаза“ в близост до гр. Тетевен. В лентата за движение на Б.Д.,
но срещу него, А. В. е управлявал мотоциклет „Априля“ със 78 км/ч при
максимално разрешена скорост 60 км/ч.
[11]
Б.Д. е навлязъл в продължителен завой по посоката на движението му. След като е
излязъл от завоя, той е възприел мотоциклета на А. В., който се е движил срещу
него в същата лента за движение. Вместо да предприеме спиране, Б.Д. се е опитал
да заобиколи А. В., от което е последвал удар. От него А. В. е претърпял
увреждания, довели до смъртта му (решението на ВтАС, л. 122-137. Решението е
било оставено в сила с решение на ВКС от 06.02.2018 г., л. 112-121).
[12]
Ако А. В. не се е движил в лентата за движение на Б.Д., удар не би настъпил
(решението на ВтАС, л. 135. ВтАС е приел, че А. В. е допринесъл за настъпването
на ПТП и е отчел това като смекчаващо вината обстоятелство. Затова решението на
ВтАс в тази му част е задължително за настоящия съд). Ако А. В. се е движил със
скорост не по-висока от максимално разрешената, ударът не би бил толкова силен
(заключението на вещото лице Т., л. 90-93).
[13]
Не се спори, че към този момент гражданската отговорност (ГО) на Б.Д. е била
застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД. След смъртта на сина си А.В. се е
променил. Той се чувства отпаднал, няма желание за живот, редовно посещава
гроба на сина си (показанията на свидетеля С., л. 97).
[14]
Не се спори, че Б.И.не е изплащал обезщетение на ищеца. Съдът е освободил А.В.
от заплащането на държавна такса (определението, л. 54). А.В. не е направил
разноски по делото и е бил представляван безплатно от адвокат, който е
регистриран по ЗДДС (пълномощното, л. 88; удостоверението, л. 111). Б.И.е
заплатил: 250,00 лева за вещо лице (л. 81); 12 000,00 лева на адвокат
(пълномощното л. 142; платежния документ, л. 144).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[15] Ищецът е предявил иск по чл.
226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди. Искът е частично основателен.
1. По исковете по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1,
изр. 1 от КЗ (отм.) за обезщетение за неимуществени вреди
[16] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 КЗ (отм.) с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)). Най-близките
(включително възходящи и низходящи) на починалия вследствие на застрахователно
събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (т. III.2. от ППВС
4/1961 г.).
[17] Следователно предпоставките за
уважаване на настоящия иск са:
1. наследодателят на ищеца да е участвал в
застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да е
причинило смъртта на наследодателя на ищеца;
3. виновно за настъпване на това
застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;
4. ГО на виновния причинител на
застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;
5. вследствие на смъртта на своя
наследодател ищецът да е претърпял неимуществени вреди;
6. ответникът да не е изплатил на ищеца
обезщетение за тези вреди.
[18] Съдът установи, че:
1. А.В. е баща на А. В.;
2. ПТП е причинило смъртта на А. В.;
3. виновен за настъпването на ПТП е бил Б.Д. (присъдата
на наказателния съд в тази ѝ част е задължителна за настоящия съд), а
неговата ГО е била застрахована при ответника БУЛ ИНС;
4. ищецът е претърпял болки и страдания от смъртта на А. В.;***
не е изплатил обезщетение на ищеца.
[19]
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от
съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче съдът
следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за
неимуществени вреди.
[20]
От
[21]
Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
причиняването на смърт са:
1.
възрастта на увредения;
2.
общественото му положение;
3.
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г., както и решение на ВКС
149-2011-III по гр. д. 574/2010 г.[2]).
[22] При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са
конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към
момента на смъртта на пострадалия (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т.
795/2008 г.; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.[3]).
[23] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни
съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи,
постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело[4].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[24]
Съдът установи, че към 13.04.2014 г. А.В. е бил на 61 години, а синът му А. В.
е бил на 21 години. А.В. се е разделил със съпругата си, майка на А. В., и
последният е останал да живее с баща си. Те са живеели заедно, докато А. В. е
завършил училище. После А. В. е започнал да работи в Белгия, като е престоявал
там от три до шест месеца, а след това се е връщал в България при баща си, за
когото се е грижел и му е помагал с пари. Двамата са се разбирали много добре. След
смъртта на сина си А.В. се е променил. Той се чувства отпаднал, няма желание за
живот, редовно посещава гроба на сина си.
[25] Минималният размер на застрахователните суми по
застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно
лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012
г. е бил 1 000 000,00 лева, а
след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). Икономическата
обстановка в страната също се е променяла от 2013 г. до 13.04.2014 г. Така
например размерите на минималната работна заплата са били: 310,00 лева от
01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.[5]; 340,00
лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[6].
Увеличението от 2013 г. до 13.04.2014 г. е 9,68% (340,00-310,00/310,00).
[26] В правно-информационната програма Сиела, сайта на
САС и сайта на ВКС съдът пет решения на САС, чиито предмет е бил присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди на родител от смъртта на починало негово
пълнолетно дете, като смъртта е настъпила през периода 2013-2014 г. Родителите
и починалото им дете са били на възраст, близка до тези на ищеца и сина му. САС
е определил следните обезщетения за неимуществени вреди:
а. 100 000,00 лева за ПТП от 2013 г. (решение на САС
536-2015-2-ри
с-в по гр. д. 3055/2013 г.[7]);
б. 120 000,00 лева за ПТП от 2013 г.
(решение на САС 2009-2015-1-ви с-в по гр. д. 1 564/2015 г. Търсеното
обезщетение е било 120 000,00 лева. Първоинстанционният съд е приел, че
дължащото се обезщетение е било 160 000,00 лева[8]);
в. 130 000,00 лева
за ПТП от 2013 г. (решение на САС 563-2017-4-ти с-в по гр. д. 5641/2016 г.[9]);
г. 150 000,00 лева за ПТП от 2013 г. (решение на САС
86-2018-1-ви с-в по гр. д. 2 859/2017 г.[10]);
д. 170 000,00 лева за ПТП от 2014 г. (решение на САС
898-2018-10-ти с-в по гр. д. 4 470/2017 г.[11]).
[27] Съдът отчита
всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Съдът отчита, че от 2013 г. до 13.04.2014 г. минималната
работна заплата се е повишила с 9,68%. Съдът също така отчита, че по всяко от
цитираните решения пострадалият е живеел в едно домакинство със своите
родители, а в случая пострадалият е живеел част от годината с баща си, а
другата част в Белгия. Съдът също така отчита, че пострадалият все още не е
имал свое семейство, а баща му е го е отгледал след развода с майка му. Затова
съдът приема, че 160 000,00 лева е справедливо обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от А.В..*** е възразил, че А. В. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото: е управлявал мотоциклет с превишена и несъобразена скорост; б. не е
предприел своевременно действия за предотвратяване на ПТП. Съдът установи, че
наказателният съд е приел, че А. В. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото
е управлявал мотоциклета в насрещната лента за движение с превишена скорост и е
отчел това като смекчаващо обстоятелство при определянето на наказанието на Б.Д..
Затова присъдата в тази ѝ част е задължителна за настоящия съд. Ето защо
съдът приема, че А. В. е допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът определя
процент на съпричиняване 50.
[29] Предвид приетия процент
на съпричиняване съдът осъжда Б.И.да заплати на А.В. 80 000,00 лева
обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отхвърля иска за разликата над
80 000,00 лева до пълния предявен размер от 160 000,00 лева.
2. По разноските
[30] Ищецът търси разноски. Той не е направил такива, но
е бил представляван безплатно от адвокат.
[31] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на А.В. за
80 000,00 лева при предявен размер от 150 000,00. Затова съдът осъжда
Б.И.да заплати на адвокат Д. 2 899,20 лева с ДДС (80 000,00/150
000,00(150 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х1,2)). На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати 3 200,00 лева държавна
такса по сметка на СГС.
[32] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 250,00
лева и е заплатил 12 000,00 лева на адвокат. Ищецът е възразил, че
адвокатското възнаграждение е прекомерно.
[33] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 70 000,00
лева при предявен размер от 150 000,00 лева. Съдът приема, че предвид
фактическата и правна сложност на делото, събраните по него доказателства и
броя на проведените съдебни заседания 12 000,00 лева адвокатско
възнаграждение е прекомерно. Съдът приема, че нормалното адвокатско
възнаграждение следва да бъде 5 000,00 лева. Затова съдът осъжда А.В. *** 2 450,00
лева разноски по делото (70 000,00/150 000,00х(250,00+5 000,00).
Съдия:
[1] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречивата
практика на съдилищата относно момента, към който следва да се определя
обезщетението за неимуществени вреди.
[2] Това решение е постановено по
реда на чл. 290 от ГПК.
[3] И двете решения са били
постановени по реда на чл. 290 от ГПК.
[4] За това, че при определянето на
размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и
със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[5] Постановление 250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Постановление 249/31.10.2013 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Решение на САС
536-2015-2-ри с-в по гр. д. 3055/2013 г. Съдът е установил, че ищцата е
преживяла изключително тежко загубата на 19-годишния
си син. Последният е бил най-
голямото ú дете и е бил нейна финансова опора. Ищцата не е можела да
повярва, че синът ú го няма. На погребението и при последващи посещения
на гроба на сина си, тя е припадала. Преди трагичната смърт, семейството е живеело
добре, разбирали са се. След смъртта на сина си ищцата не е искала да общува с
хора, затваряла се е сама. Когато тя е виждала млади хора, говорела е, че синът
ú ще се върне.
[8] Съдът
е установил, че към 06.04.2013 г. пострадалият е бил на 28 години, а неговите
родители на 50 и на 54 години. Той е бил женен е имал тригодишен син. Всички те
са живеели заедно в къщата на родителите на пострадалия в село Т. Те са се
разбирали, били са задружни и отношенията им са били много добри. Родителите на
починалия са преживели тежко смъртта му. Те са били тъжни, вече не са ходели на
увеселения, провеждани в селото, като баща му е споделял, че би желал той да е
бил на мястото на сина си, а последният да е останал жив.
[9] Съдът е установил, че към
18.05.2013 г. пострадалият е бил на 19 години, а майка му-ищцата е била на 41
години. Починалият е бил на около година-две, когато неговите родители са се
развели. След развода майка му се е омъжила, като от брака с втория си съпруг
тя е имала дъщеря. Починалият е живеел и с майка си и с баща си, но повече е
бил с майка си, тъй като баща му е имал проблеми с употребата на алкохол.
Починалият е бил добро момче и е работил като доставчик на хляб. Затова майка
му е приела много тежко смъртта на сина си. След смъртта на сина си, известно време
тя е вземала успокоителни. Ищцата се е затворила в себе си и не е била така
общителна както преди смъртта на сина си.
[10] Съдът е установил, че пострадалият и родителите му са живеели заедно в разбирателство. Той е бил много добър син, не е повишавал тон, не е обиждал и нагрубявал, бил е уважаван от родителите и приятелите си, имал е сериозна връзка с момиче, с което са планирали да създадат семейство. Към 03.03.2013 г. - датата на ПТП – пострадалият е бил на 21 години, майка му е била на 40 години, а баща му е бил на 45 години. Родителите на пострадалия са възприели много тежко неговата смърт. Те са били съкрушени. Единственото, което ги е крепяло, е било другото им дете, което е било на 22 години.
[11] Съдът е установил, че
ищците дълги години са нямали деца. Скоро след като се е родила пострадалата,
ищците са се разделили. Първоначално ищцата е живеела с майка си, но през 2008
г. тя е заминала да работи в Гърция, а пострадалата е останала в България, като
е живеела с баща си и неговите родители в село Синьо бърдо. Пострадалата е
разговаряла с майка си по скайп и по телефона. Ищцата е изпращала пари на
дъщеря си. Към 20.03.2014 г. - датата на ПТП - пострадалата е била на 17
години, майка ѝ е била на 40 години, а баща ѝ е бил на 53 години. Ищецът
е възприел много тежко смъртта на дъщеря си. Когато е разбрал, той се е
вкаменил, а след това е започнал да плаче и пищи. По това време ищцата е била в
Гърция. След като са я уведомили за смъртта на дъщеря ѝ, тя веднага е
тръгнала към България. Ищцата също е плакала постоянно, прегръщала е и е
целувала мъртвата си дъщеря. След смъртта на пострадалата баща ѝ се е
затворил в себе си. Той не е искал да излиза от дома си и да се среща с
приятели и познати. Той е посещавал гроба на дъщеря си и е плачел. Ищците са
преживели остра стресова реакция. Тя е била последвана от тревожни и
стенно-депресивни оплаквания и поведенчески промени с функционален характер.
При ищеца е било засилено чувството за социално оттегляне и ограничаване на
контактите, а при ищцата се наблюдавало упование и успокоение в ирационални
вярвания и нереалистични очаквания. Те не са развили психиатрично заболяване.