Р Е Ш Е Н И
Е
№ /09.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на девети юни през две хиляди двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 702 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3999/17.01.2020г.
по описа на ВРС от С.С.В., ЕГН ********** с адрес ***, Д.Г.Г., ЕГН **********, Г.К.Г.,
ЕГН **********, и двамата с адрес *** и И.К.С., ЕГН ********** с адрес ***,
чрез процесуалния си представител адв. Х.Р., срещу решение № 5969 от 27.12.2019г., постановено по гр.дело № 17793/2018г.
на Варненския районен съд, VIII-ми състав, с което са уважени предявените от въззиваемия
Б.С.В., ЕГН ********** със съд. адрес *** приморски полк 128, офис 219 искове
с правно основание чл. 26, ал. 2,
изр.1, пр. 5 от ЗЗД, чл.17, ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 ЗС.
В жалбата е изложено становище за незаконосъобразност, неправилност
и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон.
Сочи се, че въззиваемият не е ангажирал никакви писмени доказателства, изходящи
от въззивниците, както и направени от тях изявления пред държавен орган, с
които те да изразяват волята си за ненастъпване на правните последици на
договора за замяна. Не е представен и непълен обратен документ, който да
съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които да правят
наличието на симулация вероятно. Намират, че първоинстанционният съд е основал
решението си за разкриване на симулативността посредством косвени
доказателства, а направените правни изводи за необосновани. Изразяват
несъгласие с извода на съда, че последователното сключване на договор за замяна
и договор за продажба между едни и същи лица в един ден установява наличието на
симулация. Намират, че неоснователността на главните искове води до
неоснователност и на иска по чл.33, ал.2 от ЗС. Отправеното искане е да се
отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявените искове
да се отхвърлят като неоснователни. Претендират се и направените разноски пред
двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна е депозирала писмен отговор, с
който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба. Намират атакуваното решение за законосъобразно, правилно и необосновано.
Отправено е искане за потвърждаване на решението и за присъждане на направените
пред въззивната инстанция съдебни разноски.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от Б.С.В. срещу С.С.В., Д.Г.Г., Г.К.Г. и И.К.С., както
следва: 1/ иск с правно основание
чл.26, ал.2, изр. 1, пр.5, вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен
като привиден договор за замяна, обективиран в нотариален акт №100, том II,
рег. №4206, дело №334 от 21.09.2018г., и да бъде обявена за действителна
прикритата сделка - договор за покупко-продажба; 2/ иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. второ ЗЗД да бъде
прогласен за нищожен поради заобикаляне на закона договор за замяна,
обективиран в нотариален акт №100, том II, рег. №4206, дело №334 от
21.09.2018г. и 3/ иск с правно
основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване от ищеца при уговорената между
ответниците цена от 3071,99лв. на ½ ид.ч. от следните имоти:
Нива с площ 5.000
/пет/ декара, пета категория, в местността „Трапа", съставляваща имот с
идентификатор 70220.24.1 по кад.карта и кад.регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-527/22.02.2018 на Изпълнителния директор на АГКК, стар идентификатор
няма, номер по предходен план № 024001, при граници и съседи: имоти №№
70220.25.754, 70220.24.10, 70220.24.2 и 70220.14.636;
Нива с площ 4.000
/четири/ декара, четвърта категория, в местността „Синдел йолу",
съставляваща имот с идентификатор 70220.36.9 по кад.карта и кад.регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-527/22.02.2018 на Изпълнителния директор на АГКК,
стар идентификатор няма, номер по предходен план № 036009, при граници и
съседи: имоти №№ 70220.36.42, 70220.36.10, 70220.36.630, 70220.36.8 и
70220.36.7;
Нива с площ 6.001
/шест декара и един кв.м./ декара, трета категория, в местността „Под
селото", съставляваща имот с идентификатор 70220.67.4 по кад.карта и
кад.регистри, одобрени със Заповед № РД-18-527/22.02.2018 на Изпълнителния
директор на АГКК, стар идентификатор няма, номер по предходен план № 067004,
при граници и съседи: имоти №№ 70220.67.7, 70220.67.8, 70220.67.6, 70220.67.5,
70220.64.719 и 70220.67.3;
Нива с площ 6.999
/шест декара, деветстотин деветдесет и девет кв.м./ декара, четвърта категория,
в местността „Арпалъка", съставляваща имот с идентификатор 70220.49.65 по
кад.карта и кад.регистри, одобрени със Заповед № РД-18-527/22.02.2018 на
Изпълнителния директор на АГКК, стар идентификатор няма, номер по предходен
план № 049065, при граници и съседи: имоти №№ 70220.49.17, 70220.49.68,
70220.49.64 и 70220.49.708;
Лозе с площ 4.529
/четири декара, петстотин двадесет и девет кв.м./ декара, четвърта категория, в
местността „До селото", съставляващо имот с идентификатор 70220.31.274 по
кад.карта и кад.регистри, одобрени със Заповед № РД-18-527/22.02.2018 на
Изпълнителния директор на АГКК, стар идентификатор няма, номер по предходен
план № 031274, при граници и съседи: имоти №№ 70220.31.298, 70220.31.261,
70220.31.259 и 70220.32.223;
Твърди се в
исковата и уточняващите молби, че ищецът и първият ответник са съсобственици
при равни квоти по наследство от майка си Добрина Фичева на описаните пет
земеделски имота. На 21.09.2018г. С.В. заменил 10 кв.м. ид.ч. от всеки от
имотите с Д.Г. и И.С. срещу ламинатор. Веднага, с друг нотариален акт продал на
същите лица останалите си ид.ч. от имотите за сумата от 3000лв. с нотариален
акт №101, том II, рег. №4207, дело 335 от 2018г. Поддържа се, че замяната е
симулативна, прикрива продажба и заобикаля правилото на чл.33 ЗС, като уврежда
правата на ищеца, който нееднократно е канил първия ответник да му продаде
своята ½ ид.ч. от имотите.
В срока по чл.131 ГПК са депозирани писмени отговори от всеки един от ответниците, в които се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не
се оспорват твърденията на ищеца, че са сключени описаните договор за замяна и
договор за покупко-продажба на ид.ч. от процесните имоти. Излага се, че
договорът за замяна би бил привиден, ако съществува значителна разлика между
стойността на заменяните вещи, респективно неравнопоставеност на престациите. В
случая данъчната оценка на заменяните 1/10 ид.ч. от недвижимите имоти е 7.7лв.,
а ламинаторът на стойност 71.99лв., поради което разликата между стойността на
вещите не е съществена, сделката е реално извършена и вещите предадени. Не се
представят доказателства от ищеца, че действителната воля на страните е била
различна от обективираната в нотариалния акт за замяна. Излага се, че ищецът не
е представил обратно писмо, от което да е видна действителната воля на страните
по сделката. Поддържа се, че съдебната практика и доктрина се обединяват около
становището, че когато собственик на ид.ч. от имот цели да осуети правото на
изкупуване, прикритият договор за продажба не е заобикаляне на закона и
прикритата сделка валидно обвързва страните и от нея се поражда правото на
изкупуване. Не е налице забранен от закона резултат, тъй като няма пречка дял
от съсобствен имот да се прехвърля на трето лице. По иска за изкупуване се
излага, че правото на изкупуване съществува само при договор за продажба, а в
случая преди продажбата е валидно сключен договор за замяна.
С обжалваното
решение предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, т.5 вр. чл.17 ЗЗД и
чл. 33, ал.2 от ЗС са уважени. Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
основание чл. 146, ал.1, т.3 и 4 ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото следните обстоятелства: че ищецът и първият ответник са
придобили в съсобственост при равни квоти по наследство от майка си Добрина
Фичева описаните пет земеделски имота; че между ответниците са сключени
описаните в исковата молба Договор за замяна, обективиран в нотариален акт
№100, том II, рег.
№4206, дело №334 от 21.09.2018г. и договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт №101, том II, рег.
№4207, дело 335 от 2018г., както и че е сключен представеният към исковата
молба договор за наем на земеделска земя.
От удостоверение за наследници
се установява, че Добрина Баева Фичева е починала на 06.01.2017г. и е оставила
за свои законни наследници синовете си Б.С.В. и С.С.В..
От договор за доброволна делба от 23.09.1999г. е
видно, че Добрина Баева Фичева е придобила в индивидуална собственост процесните
имоти.
С договор
за замяна, обективиран в нотариален акт №100, том II, рег. №4206, дело №334 от 21.09.2018г. на
нотариус Веселин Петров с район на действие РС – Варна, №205 в НК, С.С.В. е прехвърлил
на Д.Г.Г. и И.К.С. 10 кв.м. от собствените си ½ ид.ч. от процесните
земеделски земи, а в замяна Д.Г. и И.С. прехвърлят на С.В. ламинатор, придобит
с фактура №**********/20.09.2018г.,
издадена от “Офис елемент” ЕООД на стойност 71,99 лв.
С договор
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №101, том II, рег. №4207, дело №335 от 21.09.2018г. на
нотариус Веселин Петров с район на действие РС – Варна, №205 в НК, С.С.В. е прехвърлил
на Д.Г.Г. и И.К.С. останалите си ид.ч. от процесните земеделски земи за цена от
3000лв.
С Договор за наем на земеделска земя от 21.09.2018г. с
нотариална заверка на подписите рег. №4208/2018г. на нотариус Веселин
Петров с район на действие РС – Варна, №205 в НК, сключен между С.С.В., като наемодател и “Фармланд” ООД,
представлявано от управителя Д.Г., като наемател, С.В. е предоставил на
посоченото дружество полагащата му се ½ ид.ч. от процесните недвижими
имоти за срок от 10 години. Видно от справка от Търговски регистър, съдружници
във “Фармланд” ООД са Д.Г. и И.С..
От справка за семейно положение на Д.Г.Г., последният има
сключен граждански брак от 14.07.2007г. с Г.К.Г..
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
на водения от ответниците свидетел Георги Веселинов Иванов. Свидетелят сочи, че
познава С.В.. Той миналата есен минал през офиса на свидетеля и търсел вариант
да си финансира операция на очите, имал нужда от средства. Казал, че притежава
½ ид.ч. от земи. Свидетелят му казал, че трябва да направи делба, а той
му казал, че мисията е невъзможна, тъй като не е в добри отношения с брат си.
Изговорили с И. и Добри, че ще сменят офис оборудване и предложили този офис
ламинатор, той да им върши услуги лепене на плакати, визитки. Направили замяна
за него. Пред свидетеля се обадили на Б. и предложили доброволна делба да
направят, но не постигнали съгласие.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Симулативният
договор е нищожен, независимо от това дали не прикрива никаква друга сделка
/абсолютна симулация/ или прикрива някаква друга сделка и каква /относителна
симулация/. Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква,
е предмет на иска с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, какъвто иск е предявен
от ищеца в конкретния случай. За уважаването на иска за относителна симулация в
тежест на ищеца е да докаже съществуването на две сделки – привидната, за която
трябва да докаже, че действителната воля на страните по договора не е такава,
каквато е отразена в него, а че същата е била сключване на друга сделка
/прикритата/. Разкриването на относителната симулация следва да се извърши чрез
установяване на действителните намерения на страните. Когато ищецът не е страна
по сделката, какъвто е настоящия случай, са допустими всякакви доказателства за
доказване на посочените обстоятелства. В този смисъл, неоснователни са
въззивните оплаквания за липсата на контра летър и начало на писмено
доказателство.
В конкретния случай
няма спор, че процесните имоти са съсобствени между ищеца и първия ответник по
наследяване при равни квоти. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 21.09.2018г нотариус Веселин Петров е изповядал две последователни
сделки между ответниците, като по силата на първата С.В. е прехвърлил на Д.Г.Г.
и И.К.С. 10 кв.м. от собствената си ½ ид.ч. от процесните недвижими
имоти срещу и като насрещна престация е получил движима вещ – ламинатор, на
стойност 71,99 лв. Непосредствено след тази сделка първият ответник е продал на
същите страни останалите си идеални части от недвижимите имоти за сумата от
3000 лв. Знанието на ответниците, че процесните недвижими имоти са съсобствени
между С.В. и трето лице е безспорно, предвид съдържанието на нотариалните
актове и приложените към тях писмени доказателства. Същото се установява и от
показанията на свидетеля Георги Иванов, който сочи, че С. е споделил с
ответниците Г. и С., че не е в добри отношения с брат си и не е възможна
доброволна делба с него, както и че се нуждае от средства за операция.
Съвкупната преценка на събраните, макар и косвени, доказателства обуславя
несъмнения извод, че волята на страните по сделката, осъществена с НА №100, том
II, рег.
№4206, дело №334 от 21.09.2018г. не е била да се извърши замяна, а продажба на
идеална част от недвижимите имоти.
Основателността на
иска по чл.33, ал.2 от ЗС предполага установяване наличието на съсобственост
върху вещта и извършено разпореждане с идеална част от нея на трето за
собствеността лице, без да е предложено на останалите съсобственици изкупуване
на тази част при договорените с третото лице условия.
В конкретния случай
липсват събрани валидни доказателства продавачът С.В. да е предложил на брат си
Б.В. да изкупи неговата ½ ид.ч. от общите им наследствени земеделски
земи при същите условия, при които я е прехвърлил в последователните договори
за продажба с останалите ответници. Установеното обуславя правото на ищеца да я
изкупи срещу заплащане на цена от 3071,99 лв.
По изложените
съображения искът с правно основание чл.26, ал.2, предл. пето вр. чл.17, ал.1
от ЗЗД, както и обусловения от изхода му иск с правно основание чл.33, ал.2 от
ЗС се явяват основателни и следва да се уважат.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
Въззиваемата страна своевременно е поискала присъждане на разноски, но
не е представила доказателства за действително извършени такива, поради което
съдът не ѝ присъжда разноски.
Воден
от горното, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 5969 от 27.12.2019г., постановено по гр.дело № 17793/2018г. на Варненския районен съд, VIII-ми състав
Разноски не се
присъждат.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: