Решение по дело №8817/2012 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 14.04.2015 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесети февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

                       

                                                            Съдия: Евгени  Георгиев

                                               

при секретаря Ю.Ш., разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 8 817 по описа за 2012 г. и

Р Е Ш И:

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) на К.С.С.,***, срещу В.С.И.,***, съдът да признае първия за собственик по отношение на втория на недвижим имот и да осъди втория да предаде на първия владението на този имот. Имотът представлява: апартамент № 3 с площ от 60,81 кв.м,  избено помещение № 6 с площ от 2,60 кв. метра и 4,768 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена жилищната сграда. Имотът се намира в гр.С., ж. к. „Л.”, ул. „**-та”, бл. ***, вх. „*”, като апартаментът е на ет. *. Той се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения. Неговите съседи са: от изток - ул. „**1-та”; от запад - апартамент № * държавен; от север - ул. „**-та”; от юг - зелена площ; отгоре-апартамент № * държавен; отдолу-апартамент № * държавен. Съседите на избеното помещение са: от изток–коридор; от запад–калкан; от север–мазе 7.

 

[2] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК спрямо К.С.С., че В.С.И. е собственик на недвижимия имот, описан в параграф първи.

 

[3] ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК В.И. да заплати по сметка на СГС 1 461,86 лева депозит за особен представител.

 

[4] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК К.С. да заплати на В.И. 2 521,85 лева разноски по делото.

 

[5] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.

 

[6] Ако ищецът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 303,39 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

 

[7] Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответника – С.В.П. и Л.И.И..

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.      На ищеца

 

            [8] К.С. заявява в искова молба от 27.07.2012 г., че е придобил по наследство недвижим имот – апартамент 3, който се намира в гр. С., ж. к. „Л.”, бл. ***, вх. „*”, ет. *. Той е придобил имота по наследство от вуйчо си Г.Г.. До смъртта си вуйчо му е ползвал апартамента, но е живеел в гр. В., където е и починал.

 

[9] След смъртта на вуйчо си К.С. е разбрал, че патронът на бравата на апартамента е бил сменен и той не е могъл да влезе в него, а апартаментът се е охранявал от СОТ. Тогава той е разбрал, че апартаментът е бил придобит от ответника В.С.. К.С. заявява, че В.С. не е собственик на апартамента, а такъв е той. Затова той моли съда да го признае за собственик спрямо В.С. и да осъди последния да му предаде владението на апартамента (вж. исковата молба, л. 2-5).

 

 

2.      На ответника

 

[10] Ответникът В.С. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:

1. неговите праводатели са били собственици на процесния имот;

2. апартаментът, който той е закупил, е различен от този, на който ищецът твърди, че е собственик;

3. дори праводателите на В.С. да не са били собственици, той е придобил имота на годно правно основание и го е владял добросъвестно повече от пет години, като така е придобил собствеността по давност. Ето защо В.С. моли съда да отхвърли предявения иск. В.С. е предявил и насрещен иск срещу ищеца, че В.С. е собственик на процесния имот (вж. писмения отговор, л. 52-60).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[11] На 27.05.1991 г. С.Г. и Г.Г. са закупили описания в параграф първи имот (вж. договора, л. 6). С.Г. е починала на 18.07.1998 г., като е оставила за свои наследници дъщеря си Кичка С. и сина си Г.Г. (вж. удостоверението за наследници, л. 7).

 

[12] На 03.05.2006 г. Л.И., действаща със съгласието на майка си С.П., е продала на ответника В.И. процесния апартамент (вж. нотариалния акт, л. 39). За да установи пред нотариуса, че Л.И. е собственик на апартамента, С.П. е представила неистински документ – договор за продажба на държавен недвижим имот на И. И. от 30.04.1979 г. (вж. решението на наказателния съд, л. 312-315).

 

[13] След като е закупил апартамента, В.И. се е настанил в него и е започнал да го ремонтира (вж. показанията на свидетелите Ц. и Кузманов, л. 322-323). Той също е започнал да заплаща за електричество, както и е сключил споразумение с „Т.С.” ЕООД, последният да му предоставя услугата дялово разпределение (вж. л. 83-84, и л. 86). След това той основно е живеел и работил в Испания, но се е връщал в С. три-четири пъти в годината, като е отсядал в апартамента (вж. показанията на свидетелите Ц. и К.). Той е дал ключ от апартамента на свидетелката Ц., която е плащала сметките за него, докато В.И. е бил в Испания (вж. показанията на свидетелката Ц., л. 322).

 

[14] Кичка С. е починала на 24.10.2008 г., като е оставила за свои наследници сина си К.С. и съпруга си С. С. (вж. удостоверението за наследници, л. 8). На 23.04.2009 г. СРС е постановил решение, с което е признал С.П. за виновна, че при продажбата на процесния имот на В.И. съзнателно се е ползвала от неистински официални документи – решение за СРС за разрешаване продажбата на имота от Л.И. и договор за продажба на държавен недвижим имот на И. И. (вж. решението, л. 312-315).

 

[15] На 04.11.2011 г. Г.Г. е бил настанен в дом за стари хора „Гергана” (вж. заповедта, л. 14). Той е починал на 16.01.2012 г., като е оставил за свой наследник по закон само ищеца К.С. (вж. удостоверението за наследници, л. 9).

 

[16] Не се спори, че на 01.04.2012 г. К.С. се е опитал да влезе в процесния апартамент и да смени бравата. Срещу това В.И. е подал молба до СРП (вж. и молбата, л. 81).

 

[17] На 26.04.2012 г. С. С. е дарил на К.С. собствената си 1/8 идеална част от процесния апартамент (вж. нотариалния акт, л. 10). На 15.05.2012 г. К.С. се е снабдил и с нотариален акт за собственост по наследство и дарение на процесния апартамент (вж. нотариалния акт, л. 11).

 

[18] К.С. е заплатил 303,39 лева държавна такса (вж. л. 18), както и 800,00 лева на адвокат (вж. л. 181). В.И. е заплатил 650,00 лева на адвокат (вж. л. 5), 303,39 лева държавна такса (вж. л. 142), 150,00 лева за вещо лице (вж. л. 143), както и 1 418,46 лева депозит за особени представители (вж. л. 226-227).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[19] К.С. е предявил срещу В.И. иск по чл. 108 от ЗС. Искът е неоснователен.

 

[20] В.И. е предявил срещу К.С. иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК за установяване, че В.С. е собственик на процесния имот. Искът е основателен.

 

1.      По иска по чл. 108 от ЗС

 

   [21] Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е собственик на определена вещ; 2. ответникът да владее тази вещ без основание и без да е неин собственик.

 

[22] От събраните по делото доказателства, съдът установява, че К.С. е придобил собствеността на процесния имот по наследство от майка си и вуйчо си, както и чрез дарението от баща му. Неговите праводатели са били собственици на процесния апартамент.

 

[23] В.И. владее апартамента. Той го владее без основание, защото той е закупил имот от несобственик – неговия праводател е използвал неистински документ, за да удостовери, че е собственик на имота. Следователно са налице предпоставките за уважаването на иска.

 

[24] В.И. е заявил обаче, че той е бил добросъвестен владелец и е владял имота повече от пет години. Затова е придобил собствеността на имота по давност. Възражението е основателно.

 

[25] Съгласно чл. 70, ал.1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била опорочена. В случая съдът установи, че веднага след закупуването на имота на 03.05.2006 г. В.И. се е настанил в него, ремонтирал го, заплащал е сметките за него, а, докато е бил в чужбина, е оставил ключ на свой близък да наглежда апартамента и да заплаща сметките за него. Нещо повече, веднага след като ищецът К.С. се е опитал да влезе в апартамента, В.И. се е противопоставил и не е допуснал това. Следователно от 03.05.2006 г. до подаването на исковата молба на 22.06.2012 г. В.И. е владял процесния апартамент.

 

[26] В.И. е владял процесния апартамент на годно правно основание. Това е така, защото нотариалният акт, с който той е закупил апартамента не страда от пороци. Този нотариален акт би прехвърлил собствеността на В.И., ако неговият праводател е бил собственик. Това, че Л.И. не е била собственик обаче, не опорочава валидността на сделката между нея и В.И.. Следователно В.И. добросъвестно е владял процесния апартамент от 03.05.2006 г. до 22.06.2012 г.

 

[27] Образуваното наказателно производство срещу С.П. не е прекъснало давността. Това е така, защото то не е било насочено срещу В.И..

 

[28] Липсват каквито и да е доказателства, че към 03.05.2006 г. В.И. е знаел, че Л.И. не е била собственик на имота. Затова съдът приема, че той не е знаел това.

 

[29] Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. В случая съдът установи, че В.И. е бил добросъвестен владелец на процесния имот от 03.05.2006 г. до 22.06.2012 г. – или това са пет години и десет месеца. Следователно той е придобил по давност собствеността на процесния имот. Ето защо съдът отхвърля иска на К.С. срещу В.И..

 

2.      По иска по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК

 

[30] Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 2 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно отношение. Следователно единствената предпоставка за уважаване на иска е В.И. да установи, че той е собственик на процесния имот. Съдът вече прие, че В.И. е придобил собствеността на имота по давност. Налице е предпоставката за уважаването на иска. Затова съдът признава за установено спрямо К.С., че В.И. е собственик на процесния имот.

 

3.      По разноските

 

[31] В.И. е поискал присъждането на разноски. Той е направил такива за 2 521,85 лева.

 

            [32] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, а съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът отхвърля иска на К.С. срещу В.И., а уважава иска на втория срещу първия. Затова съдът осъжда К.С. да заплати на В.И. 2 521,85 лева разноски по делото.

 

[33] В.И. е заплатил 1 418,46 лева депозит за особени представители. Дължащият се депозит за двамата особени представители е 2 880,32 лева. Затова на основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда В.И. да заплати по сметка на СГС още 1 461,86 лева депозит за особени представители.

 

Съдия: