Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 17.05.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, І-ви състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
при участието на секретаря: Детелина Михова
сложи за разглеждане гр. дело № 575 по описа на съда
за 2020 година, докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на В.М.К. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения
адвокат М.Т. ***, с която срещу Д.К., роден на *** г., гражданин на Република Т.,
е предявен иск по чл. 49 от СК за развод, поради дълбоко и непоправимо
разстройство на сключения между тях на 02.07.2000 г. пред длъжностното лице по
гражданско състояние гр. И., Република Т.
С определение от 13.11.2020
г. ДРС е постановил ответникът да бъде призован по реда на чл. 48 от ГПК.
Публикацията е обнародвана в брой 101 от 27.11.2020 г. като в указания срок Д.К.
не се е явил за получаване на съдебните книжа.
С определение от 11.01.2021 г. съдът, на основание чл.
48, ал. 2 от ГПК, е назначил на ответника особен представител – адвокат от
Адвокатска колегия – гр. Добрич. С писмо с изх. № 171/11.02.2021 г.
Председателят на АК – гр. Добрич е уведомил съда, че за особен представител на Д.К. е определен адвокат К.А.Д. от Адвокатска колегия – гр.
Добрич.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат К.Д., е депозирал
отговор на исковата молба, според който предявеният иск за развод е допустим и
основателен.
Според изложените в исковата молба
твърдения, поддържани и в съдебно заседание, страните са сключили граждански
брак на 02.07.2000 г. в гр. Истанбул, Република
Т. От брака си страните нямат родени деца.
В.М.К. сочи, че в
самото начало на брачната й връзка с ответника отношенията им били „нормални”. Впоследствие
започнали различията по въпроси свързани с ежедневието, като основния спор е
бил свързан с желанието на ответника да работят и живеят в чужбина. Вследствие
на всичко това страните са се разделили, като фактическата им раздяла датира от
2017 г., когато съпругът заминава да работи в чужбина. Съобразно изложеното ищцата
счита, че отношенията й с ответника са трайно влошени, като запазването на
брака не е удачно и не е в интерес, както на страните, така и на обществото. Предвид
на това и двете страни настоява сключеният между тях граждански брак да бъде
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по
въпроса за вината.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск по чл. 49, ал. 1 от СК е процесуално
допустим. Разгледан по същество, той е основателен.
Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от 02.09.2008 г. въз
основа на акт за сключен граждански брак № ***. В.М. М. и Д.К. са сключили на **** граждански брак пред
длъжностното лице по гражданско състояние в гр. И., Република Т. След сключване
на брака съпругата приела фамилното име „К. ”.
С оглед установяване твърденията по исковата молба, по
искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на М. М.
Д. – баща на ищцата. Свидетелят, в качеството си на близък родственик на В.К., демонстрира лични си и непосредствени впечатления от
подлежащите на установяване факти. Същият е категоричен, че съпрузите са
разделени от дълги години – около 5 години, като ищцата се е установила да
живее при своя баща след заминаването на съпруга си в чужбина. Според свидетеля
до раздялата на страните се е стигнала след като ответникът напуснал България и
заминал да работи в Р. Т.
Според чл. 49 от Семейния кодекс СК) основание за
развод е наличието на дълбокото и непоправимо разстройство в брака. Съгласно
съдебната практика и доктриналното схващане дълбокото разстройство на брака е и
непоправимо, когато е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за
преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на
нормални съпружески отношения.
В конкретният случай са наведени основания от ищцата
относно иска за развод, освен фактическа
раздяла, а така също и поведението на ответника на неуважение и не полагане на
усилие за възстановяване на семейната близост.
Личните съпружески отношения са по начало от
нравствено и емоционално естество, като се регулират от нормите на морала –
вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност, уважение, търпимост,
толерантност, обич и разбиране, взаимно доверие и създаване на спокойна
атмосфера в семейството и отговорно отношение един към друг.
От събраните гласни доказателства, че между страните е
настъпило пълно отчуждение и откъснатост, духовна, физическа, материална, които
са несъвместими с нормалното съдържание на брака. В него липсват обич, взаимно
уважение, привързаност, общност на възгледи и интереси. Бракът между страните
не притежава онова съдържание, което законът влага в него. Той е лишен от
присъщите му социални характеристики и цели. Аргумент в тази насока са и
констатираната по делото фактическа раздяла между съпрузите, продължаваща и
понастоящем, липсата на съпружески контакти през този период.
Установената по делото трайна фактическа раздяла между
съпрузите и липсата в отношенията между тях на хармония, разбирателство,
доверие и духовна близост водят до извода, че сключеният между тях брак е
престанал да изпълнява своята социална функция и неговото съществуване е само
формално. Запазването му не е в интерес нито на съпрузите, нито на обществото,
което означава, че е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49 от СК
и трябва да бъде прекратен с развод.
Страните нямат родени деца от брака и съдът няма да се
произнася.
Никой от съпрузите не поставя въпроса относно
ползването на семейно жилище след прекратяване на брака, поради което не същият
не следва да се обсъжда.
След прекратяване на брака съпругата следва да се
именува с предбрачното си фамилно име „Методиева ”, в каквато насока е нейното
изрично искане, обективирано в съдебно заседание.
На основание на чл. 71 от ГПК във връзка с чл. 6 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определя окончателният размер на държавната такса за допускането на развода да
е 50 лева и с оглед на факта, че съпругата е внесла държавна такса при
завеждането на иска в размер на 25 лева, то допълнителна държавна такса от 25
лв. /двадесет и пет лева/ следва да се внесе от ответника.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ДРС сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща платено от бюджетните
средства на съда възнаграждение за назначения му особен представител.
Страните не претендира сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 02.07.2000
г. пред длъжностното лице по гражданско състояние в гр. И., Република Т., граждански
брак между В.М.К. с ЕГН ********** *** и Д.К., роден на ***
г., гражданин на Република Т., поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на
решението в частта за прекратяване на брака с развод съпругата да възстанови
предбрачното си фамилно име „М. ”.
ОСЪЖДА Д.К., роден на *** г., гражданин на Република Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджетната сметка
на Добричкия районен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА от 25
лв. /двадесет и пет лева/ по допускане на развода.
ОСЪЖДА Д.К., роден на *** г., гражданин на Република Т., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Добричкия районен съд сумата
от 300 лв. /триста лева/, представляваща
авансово изплатени от бюджетните средства на съда средства за възнаграждението
на назначения особен представител на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: