Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 847/23.07.2012г., постановено по гр.д. № 5131/2011г. Великотърновският Районен съд е приел за установено по отношение на „Т.-.” гр. В. Т., че П. П. „С. НА Д. С.” гр. С. не дължи сумата от 9943,45лв., от която 6625,11лв. главница, представляваща ползвана и незаплатена топлоенергия за месец 12.1997,1,2,3,11 и 12 1998г, м. 1,2,3,11 и 12 1999г. м. 1,2,3,11 и 12 .2000г. и м. 2 2001г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2002г. до окончателното изплащане на задължението и 3318,34лв. лихва за забава, за което въз основа на Определение по ч.гр.д. № 2039/2002г. по описа на РС Велико Търново е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237,б.”з” от ГПК и по който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 660/2011г. та ЧСИ С.К., поради погасяване на задължението чрез плащане на 27.01.2003 г. на сумата от 2564,44лв., а в останалата част до пълния предявен размер като погасено правото на иск по давност. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Т.-.” гр. В. Т.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че изпълнителното дело, което е водено против ищеца- сега въззиваем- от частен съдебен изпълнител Р. К., е прекратено с постановление от 28.06.2010г. След тази дата е образувано изпълнително дело въз основа на ±ъщия изпълнителен лист, издаден от ВТРС, пред ЧСИ С.К.. Неправилни били изводите на първата инстанция относно изтичането на погасителната давност по отношение вземането му. След като бил налице висящ изпълнителен процес относно това вземане, погасителна давност не е текла . Едва от прекратяването на изпълнителното производство започва да тече нова давност. С оглед това въззивникът сочи, че погасителната давност по отношение на процесното вземане не е изтекла. Претендира се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск. Претендират се разноски. Въззиваемият П. П. „С. НА Д. С.” гр. С. в подаден в законоустановения срок отговор на същата, оспорва нейната основателност. Сочи, че въззивникът неправилно е заявил в кой момент е било прекратено първото образувано спрямо ищеца изпълнително производство. Развива подробни доводи. Моли съда да остави без уважение подадената против първоинстанционното решение жалба. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на въззиваемия и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269, пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно и законосъобразно. С исковата си молба ищецът П. П. „С. НА Д. С.” гр. С. твърди, че на 31.08.2011г. чрез областния съвет на партията е получена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С.К. с район на действие района на ВТОС, по изпълнително дело 660/2011г., съгласно изпълнителен лист, издаден на 20.12.2002г. от ВТРС. Касаело се за сума от 6625,11лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2002г. до окончателното изплащане на задължението и 3 318,34лв. лихва за забава. Сумите се дължали за начислена незаплатена топлоенергия за периода от декември 1997г. до февруари 2001г., подробно посочени по месеци. Изпълнителният лист бил издаден на 20.12.2002г. От момента на издаване на този изпълнителен лист до образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ К. през 2011г. взискателят не е предприемал спрямо ищеца никакви изпълнителни действия. Ищцовата страна твърди, че не дължи така посоченото вземане, по следните причини: 1. Изтекла е предвидената в закона погасителна давност, която по отношение на така заявените от ответника вземания е три години; 2.Не са съществували материалноправните предпоставки за издаване на изпълнителния лист по реда на чл. 2237 от ГПК / отм./; и 3. Задължението не е доказано. Развити са подробни доводи относно всяко от трите заявени основания за недължимост. Претендира се да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 6625,11 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2002г. до окончателното й изплащане и 3318,34лв. лихва за забава за изразходвана топлоенергия в периода декември 1997- февруари 2001г. . Претендират се разноски. В подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът „Т.-.” гр. В. Търново заема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че въз основа на издадения в полза на дружеството изпълнителен лист против ищеца за исковата сума, е образувано изпълнително дело 162/2003г. на СИС при ВТРС .Призовката за доброволно изпълнение по това изпълнително дело е връчена на ищеца на 17.03.2003г. , но дължимите суми не са събрани. На 26.06.2006г. изпълнителното дело било изпратено на ЧСИ Р.К. с район на действие района на ВТОС и по описа на този ЧСИ носи номер 41/2006г. На 07.09.2010г. „Т.-.” гр. В. Т. получава оригинал на изпълнителен лист от частния съдебен изпълнител и въз основа на същия е образувано изпълнително дело № 660/2011г. по описа на ЧСИ К.. Според ответника погасителна давност по отношение на вземането му не е текла, докато е траел изпълнителният процес относно принудителното му осъществяване. Заема становище, че по отношение на вземането следва да се приложи общата петгоди°на погасителна давност. Възразява се и против останалите две наведени от ищеца основания за недължимост на процесното вземане, като се развиват подробни доводи. Претендира се да бъдат отхвърлени предявените искове.Претендират се разноски. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК, който е основателен и доказан. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск. По оплакванията в жалбата: Единственото, наведено в жалбата оплакване, касае началния момент , от който е започнала да тече погасителната давност по отношение на процесното вземане, а оттам и въпроса дали тази давност е изтекла. Безспорно от данните по делото е установено, че страните са били в договорно правоотношение по между си, като ответникът „Т.-.” гр. В. Т. е доставял топлоенергия на ищеца за периода, посочен в исковата молба. От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема като компетентно и обосновано, се установява, че част от дължимата по процесния изпълнителен лист сума, а именно общо 2564,44лв. е заплатена доброволно от ищеца на ответника. Така към 21.02.2002г. вземането на ответника възлиза на 5576,14лв. главница. Ответникът, като кредитор на ищеца, е предприел действия по принудително осъществяване на вземането си, като на 07.03.2003г. е депозирал молба за образуване на изпълнително производство пред СИС при ВТРС. Така образуваното изпълнително дело 162/2003г. по описа на СИС при ВТРС е изпратено на 26.06.2006г. на ЧСИ Р.К. с район на действие района на ВТОС, като е образувано под № 41/2006г. по описа на съдебния изпълнител. След образуване на делото при ЧСИ К., взискателят не е предприел каквито и да било действия по принудително изпълнение спрямо длъжника. Изпращани са съобщения от съдебния изпълнител, с които се призовават страните по изпълнението да се явят пред него на определена дата. Тези действия представляват процесуални действия на съдебния изпълнител, но в никакъв случай не са действия по принудително изпълнение. Последното извършено по инициатива на взискателя действие по принудително изпълнение по изпълнително дело 41/2006г. по описа на ЧСИ К. е самото му образуване, което е станало на 27.06.2006г. С оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. При това положение, с оглед установеното по- горе, изпълнителното производство по изпълнително дело 41/2006г. на ЧСИ К. е прекратено по силата на закона на 27.06.2008г. С постановление от 28.06.2010г. частният съдебен изпълнител е прекратил производството по делото и след това е върнал на взискателя изпълнителния лист. Това постановление според настоящата инстанция, която споделя безрезервно константната съдебна практика по въпроса, има само констативен характер . С други думи, не датата, на която съдебният изпълнител е постановил прекратяване на изпълнението по реда на чл. 433,ал.1 т. 8 от ГПК бележи прекратяването на изпълнителния процес, а датата, на която са изтекли две години от извършването на последното поискано от взискателя изпълнително действие. Правилно в жалбата си въззивникът сочи, че докато е траял изпълнителният поцес по отношение на вземането му, давност за това вземане не е текла. От момента, в който изпълнителното производство е било прекратено обаче, е започнала да тече погасителна давност по отношение на това вземане. Този момент е установен правилно от първоинстанционния съд -27.06.2008г. Давността в случая, съгласно разпоредбата на 111,б.”в” от ЗЗД, е тригодишна, с оглед естеството на вземанията, които са периодични. / В този смисъл изрично се произнася ТР № 3/2012г. на ВКС/. С изтичането на три години от посочената дата, на 27.06.2011г. се е погасило правото на въззивника да събере вземането си по реда на принудителното изпълнение. На 15.07.2011г. – след изтичането на погасителната давност, той е депозирал молба за образуване на изпълнително производство пред частен съдебен изпълнител С.К. След като към момента на образуване на изпълнителното производство погасителната давност по отношение вземането на кредитора е била изтекла, то искът за установяване недължимост на това вземане, предявен от страна на ищеца- длъжник , е основателен и следва да бъде уважен. В заключение от събраните по делото доказателства се установява, че П. П. „С. НА Д. С.” гр. С. не дължи на „Т.-.” гр. В. Т. сумата от 9943,45лв., от която 6625,11лв. главница, представляваща ползвана и незаплатена топлоенергия за периода 1997- 2001г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2002г. до окончателното изплащане на задължението и 3318,34лв. лихва за забава, по следните съображения : вземането на „Т.-.” гр. В. Т. за сумата от 2564,44лв. е погасено чрез плащане, а за останалата част от дължимото е изтекла погасителната давност по чл. 111,б. „в ЗЗД. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Решението не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 1000лв., представляваща разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 847/23.07.2012г. , постановено по гр.д. № 5131/2011г. Великотърновският Районен съд. ОСЪЖДА „Т.-.” гр. В. Търново,ЕИК... да заплати на П. П. „С. НА Д. С.” гр. С.,ЕИК ... сумата от 1000лв./ хиляда лева/ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: |