Решение по дело №663/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Я. Д. Н. от гр. Варна, подадена чрез адвокат-пълномощник Й. Ц. при ВАК, срещу Решение № 113 от 09.07.2024 г., постановено по АНД № 142/2024 г. по описа на РС – Бяла, с което e изменено Наказателно постановление /НП/ № 38-0007939 от 22.04.2024 г. на гл. инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе. С НП на жалбоподателя за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева. С въззивното решение е изменено НП, като е намален размерът на глобата от 3 000 лева на 2 000 лева. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Излагат се доводи в подкрепа на сочените касационни основания. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП, а в условията на евентуалност – да се измени наказателното постановление като се намали наложеното наказание на законовия минимум. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение.

Ответникът в производството – гл. инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на жалбата и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от страна, участвала във въззивното производство, атакуваща невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна, първата съдебна инстанция е установила следното: на 12.03.2024 г. Н. управлявал т.а. „Скания Р 420“, с рег.№ [рег. номер] от категория N3 с прикачено към него полуремарке „СТАС СА 338 К“ с рег.№ [рег. номер] от категория О4 като извършвал превоз на товар – шрот с пътен лист от 11.03.2024 г., товарителница с № 01 от 12.03.2024 г. и кантарна бележка № 241186 от 12.03.2024 г. На ул. „Стефан Стамболов“ №86, пред мелница „А.-мет“ бил спрян за проверка от служители на РД АА – Русе. В хода на проверката било установено, че при допустима максимална маса на състава от ППС в размер на 40 000 кг., управляван от водача, същата е в размер на 52 480 кг., т.е. налице е превишение от 12 480 кг. За констатираното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал без възражения, а въз основа на него АНО издал обжалваното пред РС – Бяла НП.

При тези факти, съдът е приел от правна страна, че с оглед идентификацията на моторното средство масата му не може да превишава 40 тона. Приел е, че не са допуснати нарушения във връзка с ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Нарушението е безспорно установено и е доказано неговото извършване, както от обективна, така и от субективна страна. Не е констатирано съществено нарушение на процесуалните правила. За да измени обаче НП в частта относно размера на наложеното наказание, РС – Бяла е приел, че при индивидуализацията на последното АНО не е съобразил критериите на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Посочил е, че съгласно санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000 лв., като в конкретния казус претоварването е с 12 480 кг., което нарушение действително се отличава с много по-висока обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид и значителното превишаване на максимално допустимата маса на ППС определена за движение по пътищата поставя в реална опасност участниците в движението, като създава предпоставки за настъпване на тежки пътно-транспортни произшествия Приел е обаче, че наказващия орган не е събрал сведения относно имотното състояние на нарушителя или за извършени от него предходни нарушения. Предвид тежестта на извършеното нарушение и това, че същото е за първи път, контролираната инстанция е намалила наказанието от 3 000 лв. на 2 000 лв.

Решението е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Неоснователно е възражението на касатора, че липсва посочване на основен елемент от състава на нарушението, досежно обстоятелството дали превозът се извършва с или без надлежно разрешително. Правилно въззивният съд е приел, че административнонаказателната отговорност на водача е ангажирана за извършено нарушение на ЗДвП, а не за движение без разрешително, което се субсумира под нормата на чл.26, ал.2, т.1, б."а" от Закона за пътищата и е от компетентността на органите на Агенция „Пътна инфраструктура".

Сочената като нарушена нормативна разпоредба на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ не включва в хипотезата си като признак от обективна страна – дейността да се осъществява без надлежно разрешително.

Според нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства (ППС) трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно § 6, т. 35 от ЗДвП, допустимата максимална маса е разрешената максимална маса на ППС в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните органи. Очевидно, тази законова дефиниция във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП препраща към Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от тази наредба допустимата максимална маса на съчленени ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване за МПС с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 тона. От това следва изводът, че управляваното от жалбоподателя съчленено ППС, ведно с товара, не може да надвишава 40 тона.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП сочи наказание глоба от 500 до 3000 лева за водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Противно на твърденията в касационната жалба, не се установява липса на яснота относно описанието на нарушението в АУАН и НП. Касационният жалбоподател в качеството си на водач е санкциониран за управление на ППС надвишаващо максимално допустимата маса, съобразно чл. 139, 1, т. 2 ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Данните по делото безспорно сочат на неизпълнение изискването по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на ППС с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават установените норми. Осъществен е съставът на посоченото нарушение, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, съобразно чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Неоснователно е възражението на касатора за явна несправедливост на определеното от РС – Бяла наказание и съответно искането му за редуциране на същото на законовия минимум от 500 лева. Изменяйки оспореното пред него НП досежно размера на наложеното наказание, първата съдебна инстанция е съобразила критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Въззивният съд е изложил подробни съображения защо счита, че следва да намали размера на наложеното от АНО наказание и то именно в размера от 2 000 лева. Съгласно санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП наказанието за извършеното нарушение е глоба в размер от 500 лв. до 3 000 лв., като в конкретния казус претоварването е с 12 480 кг., което попада в т. 4 от Приложение № 1 „Категория на тежестта на нарушенията“ от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 година за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и се класифицира като "най-тежко нарушение". Подобно претоварване много сериозно уврежда пътната инфраструктура с всички произтичащи от това рискове за безопасността на движението. Правилно и напълно обосновано съдът е приел, че АНО не е индивидуализирал правилно наложеното наказание, като с оглед обстоятелството, че процесното нарушение е извършено за първи път и съобразявайки тежестта на извършеното нарушение, намалил същото в размер малко над средата на предвиденото от приложимата санкционна норма, отчитайки критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне конкретния размер.

Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд - Бяла е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113 от 09.07.2024 г., постановено по АНД № 142/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла.

Решението е окончателно.