№ 2457
гр. Бургас, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20232120104883 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 237 от ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от А. Р. А., ЕГН **********, постоянен адрес:
гр. С., ***, чрез адв. А. А., съдебен адрес: гр. Б. ***, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., чрез
клона в гр. Бургас, с която се иска от съда да приеме за установено, в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 2897,86 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 379/2016 г. на ОС – Бургас, сумата
от 900 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 503/2016 г. на АС –
Бургас и сумата от 15 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. №
1298/2017 г. на ВКС, за които суми е издаден изпълнителен лист № 199 от 11.07.2018 по г.
по гр. д. № 379/2016 г. на ОС – Бургас, поради изтекла петгодишна погасителна давност.
Ангажирани са доказателства. Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски,
за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения че ищецът на 08.08.2023 г. е получил запорно
съобщение по изпълнително дело № 20238050401203, поради което той е в невъзможност да
се разпорежда със своята социална пенсия, тъй като сумата се превежда по запорираната
сметка. Горепосоченото изпълнително дело е образувано на 16.06.2023 г., на основание
издаден изпълнителен лист от 11.07.2018 г., поради следните постановени актове: Решение
№ 389/04.10.2016 г., по гр. д. № 379/2016 г. на Окръжен съд - Бургас, частично отменено с
решение № 2/14.02.2017 г. по въззивно гр. д. № 503/2016 г на Апелативен съд Бургас,
частично отменено с Определение № 311/22.06.2017 г., по ч. т. д. 1298/2017 г. на ВКС. Сочи,
1
че последният акт, основание за издаване на изпълнителния лист, е в сила, считано от
22.06.2017 г.
Твърди, че вземанията, обективирани в изпълнителния лист са погасени по давност, тъй
като ответното дружество не е проявило нужната активност да предприеме изпълнителни
действия с цел събиране на вземането до 22.06.2022 г. – момента на изтичане на давността.
Изпълнителните действия предприети от ответника са извършени след изтеклата
погасителна давност - през 2023 г.
Ищецът с исковата молба е поискал да се допусне обезпечителната мярка – спиране на
изпълнението по горепосоченото изпълнително дело, като искането е уважено с
Определение № 4708/15.08.2023 г., поправено с Определение № 4834/21.08.2023 г. и двете
на Районен съд - Бургас.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез адв. М. Г., е депозирал отговор на
исковата молба, в който се признава предявения иск. Направено е възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Постъпила е от ответното дружество молба с вх. № 41433/06.11.2023 г., с която се
поддържа отговора на исковата молба и признанието на иска.
В съдебно заседание, проведено на 14.11.2023 г., ищецът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. А., с представено по делото пълномощно.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид отправеното искане от ответната страна за постановяване
на решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на иска от страна на ответника, чрез неговия процесуален
представител. Признанието на иска е процесуално действие, свързано с разпореждане с
предмета на делото. С него ответната страна не само признава основателността на иска, но и
едновременно с това се отказва от защита по него. Признанието на иска е извършено от
процесуалния представител на ответника, който разполага с представителна власт за
разпореждане с предмета на делото, по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК, поради което същото е
извършено валидно.
В този смисъл доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки
на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде
уважен.
Макар че ответникът да не оспорва дължимото вземане, а го признава, самото
признание не води до извода, че не е дал повод за завеждане на делото и в този смисъл не е
изпълнен фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като той е дал повод за завеждане на
иска.
Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца – адв. А., съдът намира следното: Цената на иска е
3812,86 лева, минимално предвиденото адвокатско възнаграждение е в размер на 681,29
2
лева, на основание чл. 7, ал. 2 т. 2, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендираното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер от 800 лв., посочен в списъка с разноските - /л. 97 от
делото/ и е заплатено в брой, в пълен размер /л. 96 от делото/. Поради което, претендирания
и заплатен размер на адвокатското възнаграждение, е над минимално предвидения в
Наредбата и съдът приема, че поради невисоката фактическа и правна сложност на делото,
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, е основателно, като
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца следва да се намали до
предвидения минимум - 681,29 лева.
Относно разноските, които претендира ищецът и за които своевременно е представил
списък - с оглед изхода на делото на ищреца следва да се присъдят разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК. Дължимата държавна такса е в размер от 152,51 лева, изчислена на
основание чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
(ТДТССГПК) – изчислена в размер на 4 на сто върху цената на иска, който е в размер на
3812,86 лева. Поради гореизложеното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер от 837,90 лв., както следва: 152,51 лева – държавна такса, 681,29 лева –
адвокатско възнаграждение и 4,10 лева – такса копиране на доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Р. А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
С., *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., сумата в общ размер от
3812,86 лева /три хиляди осемстотин и дванадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, от
която: сумата от 2897,86 лева /две хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и
шест стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 379/2016 г. на ОС
– Бургас, сумата от 900 лева /деветстотин лева/, представляваща съдебно-деловодни
разноски по гр. д. № 503/2016 г. на АС – Бургас и сумата от 15 лева /петнадесет лева/,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № 1298/2017 г. на ВКС, за които
суми е издаден изпълнителен лист № 199 от 11.07.2018 по г. по гр. д. № 379/2016 г. на ОС –
Бургас, поради изтекла петгодишна погасителна давност, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. А. , ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. С., ***, сумата от 837,90 лева /осемстотин тридесет и седем лева и
деветдесет стотинки/, както следва: 152,51 лева /сто петдесет и два лева и петдесет и една
стотинки/ – държавна такса, 681,29 лева /шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и
девет стотинки/ – адвокатско възнаграждение и 4,10 лева /четири лева и десет стотинки/ –
такса копиране на доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3