№ 25044
гр. София, 27.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110116126 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба, подадена от И. М. Ц. и Р. Ц. Ц.
срещу Н. И. Д., С. С. Д., И. С. К., А. Д. К. и Б. В. Ц.. Препис от исковата молба и
приложения към нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения
срок са постъпили писмени отговори.
На основание чл.146, ал.1 във вр. с чл. 140 от ГПК, съдът изготви следния проект за
доклад:
Ищците И. М. Ц. и Р. Ц. Ц. молят съда да постанови решение, с което да се обяви
спрямо тях, че сключеният между Н. И. Д. и С. С. договор за дарение на 1/100 идеална част с
идентификатор *****.608.207, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 77, том I, peг. № 851, дело № 66 от 2022 г. на нотариус Ю. К., peг. № 656 в Регистъра на
НК, вписан в Служба по вписванията - София с вх. № 6243/08.02.2022 г., акт № 84, том XIII,
дело № 4112/22 г., е нищожен, като привиден, прикриващ договор за покупко - продажба, по
отношение на който договор за дарение следва да се приложат правилата на прикритата
сделка покупко – продажба, както и съдът да допусне изкупуване от страна на ищците на ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор *****.608.207, при условията на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 78, том I, peг. № 851, дело № 66 от 2022 г. на нотариус Ю. К., peг. №
656 в Регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията - София с вх. № 6244/08.02.2022 г.,
акт № 87, том XIII, дело № 4116/22 г., за договорената в него продажна цена от 30 000 лв.
В исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици при условията на СИО на
1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор *****.608.207 по силата на
Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 143, том VII, peг. № 11259, дело
№ 1051 от 2021 г. на нотариус Ю. К., peг. № 656 в Регистъра на НК, вписан в Служба по
вписванията - София с № 262, том XVI, дело № 73428/21 г., предвид уравнението на дялове
между съделителите и сключен граждански брак, видно от Удостоверение за гр. брак №
1
194273/16.09.1999г., издадено от Столична община-район „Оборище“. Като наследник на М.
Н. С. ищцата И. М. Ц. била собственик по наследство на друга 1/12 идеална част от
посочения недвижим имот, съгласно Нотариален акт за признаване на правото на
собственост по наследство във вр. чл. 586 от ГПК № 181, том VI, peг. № 9956, дело № 1053
от 07.09.2017 г. на нотариус Й. Н., peг. № 040 в Регистъра на НК, вписан в Служба по
вписванията - София с вх.рег. № 58656, акт № 134, том СХХХП, дело № 42103/2017г. и
удостоверение за наследници от 08.02.2021 г., издадено от Столична община - район
„Слатина“. Собственици на по 1/6 от посочения недвижим имот, от които по 1/12 по
наследство и по 1/12 по делба, били и останалите наследници на М. Н. С. - съпругата му Й.
Й. С. и другата му дъщеря Н. М. В. или общо след сключване на договора за доброволна
делба от 10.12.2021 г. с уравнение на дяловете на съделителите, наследниците на М. Н. С.,
заедно с ищеца Р. Ц. Ц. притежавали ½ идеална част от имота, придобита по наследство и
делба. След сключване на договора за доброволна делба от 10.12.2021 г. с уравнение на
дяловете на съделителите, останалата ½ идеална част от процесния имот преминала в
собственост на първите четирима от ответниците, както следва: С. С. Д. /с предишна
фамилия С./ и И. С. К. са притежавали по 1/8 идеална част всяка от тях по наследство от
баща им С. Н. С., а с оглед уравнението на дяловете, заедно със съпрузите им, съответно Н.
И. Д. и А. Д. К., били придобили съвместно, при условията на съпружеска имуществена
общност, на основание посочения договор за доброволна делба с уравнение на дяловете на
съделителите, допълнително още по 1/8 идеална част от имота. От справка в Имотния
регистър ищците установили, че на 08.02.2022 г. били сключени договор за дарение между
ответниците Н. И. Д. и С. С. с ответника Б. В. Ц. за дарение на 1/100 идеална част от
процесния имот с идентификатор *****.608.207 и покупко-продажба между ответниците Н.
И. Д.,С. С., И. С. К. и А. Д. К. за продажба на 49/100 идеални части от процесния имот с
идентификатор *****.608.207. В нотариалния акт за покупко-продажба не били посочени
доказателства за изпълнение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Считат сключеният договор
за дарение за относително симулативен като привиден, тъй като с него бил прикрит договор
за възмездно придобИ.е на процесния имот, а извършеното плащане на цената по
възмездната сделка включвала и дарената 1/100 идеална част от имота. Извършените правни
действия по сключване и изпълнение на договора за покупко - продажба сочели на
формирана воля между съконтрахентите за продажба на целия имот срещу уговорената
цена, а не на безвъзмездно разпореждане с идеална част от него, която в случая била съвсем
незначителна. Договорът за дарение не бил мотивиран от дарствено намерение, липсвала
каквато и да е родствена или друга близка връзка между дарителите и дарения, както било
отбелязано и в самия нотариален акт за дарение. Привидността са установявала както от
незначителната част, която била дарена в сравнение с цялото имущество - 1/100 идеална
част, представляваща 2.52 кв.м от целия имот от 252 кв.м, така и от времето между двете
сделки - извършени непосредствено една след друга. Това давало основание да се приеме, че
между страните не е имало основание за сключване на дарение, тъй като е липсвало
намерението за безвъзмездно облагодетелстване на приобретателя за сметка на
прехвърлителите, а крайната цел на страните и по двата договора - за дарение и за покупко -
2
продажба била възмездно прехвърляне на собствеността върху 1/2 идеална част от
процесния имот. Излагат, че е налице сключен на 22.07.2020 г. между бащата на ищцата М.
Н. С. като продавач и ответника Б. В. Ц., с който М. Н. С. като собственик на ¼ идеална
част от процесния имот се задължил заедно със С. С. Д. и И. С. К. – собственици на ¼
идеална част да заведат дело за делба на имота срещу останалите съсобственици, като в
резултат М. Н. С., С. С. Д. и И. С. К. да станат собственици на целия имот и да го
прехвърлят на ответника Б. В. Ц. чрез покупко-продажба. Излагат, че в този предварителен
договор била уговорена цена за ½ идеална част от имота в размер на 34 000 лв. – близка по
размер до посочената в покупко –продажбата от 08.02.2022 г. В чл. 1.2 от същия
предварителен договор било уговорено, че в случай на извършване на извънсъдебна делба,
цената за уравняване на дяловете на останалите съсобственици ще бъде писмено и
предварително съгласувана и одобрена от Б. В. Ц.. Този факт бил в пряка връзка със
сделките за дарение и покупко-продажба на идеални части от имота, извършени на
08.02.2022 г. и доказвал, че намерението да бъде придобит имота от Б. В. Ц. датирало от
дълъг период от време. В чл. 1.3 от Предварителния договор дори изрично било посочено,
че „основната цел на сключването на настоящия договор, на договорите с останалите два
наследника на С. Р. А. и инициирането на съдебната делба по чл. 1.2 са действия, свързани с
желанието на купувача, да стане изключителен собственик на поземлен имот с
идентификатор *****.608.207“. В този смисъл, логично било да се счита, че съществувал и
втори такъв предварителен договор за същия имот с предмет покупко - продажба на
останалата 1/2 идеална част от него, сключен между продавачите С. С. Д. и И. С. К., като
наследници на С. Н. С., посочени като „останалите два наследника на С. Р. А.“, от една
страна, и купувачът Б. В. Ц., от друга страна. Излагат, че М. Н. С., С. С. Д. и И. С. К. завели
срещу останалите съсобственици дело за делба относно съсобствените им поземлени имоти,
в които влизал и процесният.Твърдят, че С. С. Д. неколкократно споделяла, включително и
при договора за доброволна делба на 10.12.2021 г. пред останалите съсобственици, че тя и
сестра й имало вече сключен договор за покупко-продажба на имота с Б. В. Ц., който щели
да финализират след придобИ.ето от тях двете, общо с наследниците на М. Н. С. на правото
на собственост върху целия процесен имот. Претендират разноски.
Ответниците Н. И. Д., А. Д. К., И. С. К. и С. С. Д. считат исковите претенции за
недопустими, евентуално неоснователни. Оспорват твърденията в исковата молба, че
ищците са собственици на по 1/6 от процесния недвижим имот. Не оспорват, че в качеството
си на наследник на М. Н. С., И. Ц. е придобила 1/12-та част от недвижим имот с
идентификатор *****.608.207 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 252 кв.м.,
както и че по силата на Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот от
10.12.2021 г. ищците са придобили заедно с Й. Й. С. и Н. М. В. общо 48/96 идеални части.
Видно от направена справка в Имотния регистър на Служба по вписванията - София на дата
07.01.2022 г., с Нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот срещу
движима вещ № 02, том 1, peг. № 70, дело № 02 от 2022 г. на Нотариус К. К., Нотариус с
район на действие - Районен съд - София, с peг. № 064 на НК, И. М. Ц. била прехвърлила в
3
собственост на К. С. Н., ЕГН ********** 1/48 идеална част от поземлен имот е
идентификатор *****.608.207 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Ищцата, заедно със съпругът й към датата на депозиране
на исковата молба не притежавали твърдените от тях дялове в съсобствеността. В сделката
също не били ангажирани доказателства за спазване разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Не
оспорват, че по силата на наследствено правоприемство и доброволна делба от 10.12.2021 г.,
са станали съсобственици в процесния имот. Считат за безспорен и факта, че на дата
08.02.2022 г. Н. Д. и съпругата му са сключили двете процесни сделки. Считат, че е
недопустимо ищците да правят възражения, че било нарушено изискването на чл. 33, ал. 1
ЗС, тъй като по този начин биха бранили чуждо материално право без участието на всички
негови титуляри, евентуално засегнатите съсобственици с право на изкупуване. В исковата
молба се твърдяло, че не са представени доказателства за изпълнение на разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от Закона за собствеността по отношение на останалите съсобственици на имота -
Й. Й. С., Н. М. В.. Считат, че извършеното дарение не представлява привидна сделка.
Оспорват твърденията в исковата молба, че между С. Д., И. С. К. и Б. Ц. е съществувал
предварителен договор с предмет „покупко-продажба на останалата 1/2 идеална част от
процесният имот“. Наведеното твърдение в исковата молба, че било логично
„съществуването“ на втори такъв предварителен договор за същия имот е предмет покупко-
продажба на останалата ½ било несъстоятелно и не било подкрепено с никакви писмени
доказателства. Считат, че представеният с исковата молба предварителен договор сключен
между бащата и майката на ищцата бил ирелевантен за спора и не следвало да се има
предвид. Същият не представлявал нито обратно писмо, нито начало на писмено
доказателство. Нито С. Д., нито сестра й или съпрузите им са били страна по този договор и
той не ги обвързвал. С. и Н. Д.и безвъзмездно били извършили дарение в полза на Б. Ц..
Свидетелства в подкрепа на твърденията за близки отношения между С. и Н. Д.и и Б. Ц. и
липса на каквито и да било прикрити съглашения за извършване на процесното дарение
между страните било, че видно от справка по Имотната партида в Агенция по вписванията -
София, съгласно Нотариален акт за замяна № 14832/21.03.2017 г., Б. Ц. придобил 1/48
идеална част от процесният имот. Претендират разноски.
Ответникът Б. В. Ц. не оспорва, че ищците са собственици на процесния имот с
идентификатор *****.608.207 при посочените от тях квоти. Не оспорва, че съгласно
нотариален акт за признаване правото на собственост по наследство във връзка с чл. 586 от
ГПК №181, том VI, peг. № 9956, дело № 1053 от 7.9.2021 г. на Нотариус Й. Н., peг. № 040 в
peг. на НК, вписан в СВ с вх. № 58656, акт № 134, том СХХХН, дело № 42103/2017 г. И. Ц. е
призната за собственик по наследство на друга 1/12 ид.ч. от поземлен имот идентификатор
*****.608.207. Не оспорва, че след сключването на договора за делба от 10.12.2021 г.
наследниците на М. С., заедно с ищеца Р. Ц. притежават ½ ид. част от имота, придобит по
наследство и делба. Действително след делбата от 10.12.2021 г. останалата ½ идеална част
от имота е преминала в собственост на останалите ответниците по делото при посочените
идеални части. Не отрича, че на 08.02.2022 г. са сключени договор за дарение и договор за
4
покупко-продажба. Счита, че твърдяната относителна симулация на договора за дарение, с
който се твърди, че се прикрива договор за възмездно придобИ.е на процесния имот, е
неоснователена. Неоснователно било твърдението, че е договорът за дарение бил нищожен,
поради липса на мотив за дарствено намерение, както и поради липса на родствена и друга
връзка между дарител и надарен. Неподкрепено с каквито и да е било доказателства било
твърдението, че намерението на страните по договора за дарение било създаване на законово
основание за изключване на правилото на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Това, че предмет на дарение
била 1/100 ид.ч, , както и времето между сключването на двете разпоредителни сделки, не
давало основание да се приеме, че между страните не е имало намерение за сключване на
дарение, а крайната цел е била възмездно прехвърляне на собствеността върху 1/2 ид.ч. от
процесния имот. Само по себе си обстоятелството, че имало сключен договора за дарение, в
деня, в който е сключен и договора за продажба, не било достатъчно да доведе до извод за
привидност на сделката, тъй като такава очевидно била свободната воля на страните при
договарянето. Договорът за дарение не представлява привидна сделка, прикриваща
отношения между страните по договор за покупко-продажба. Между дарителите и надарен
са съществували близки отношения, мотивирали прехвърлителите да се разпоредят с част от
имота безвъзмездно. Същевременно, между страните по сделката съществували и други
отношения - обстоятелства, даващи основание друга част от имота да се прехвърли
възмездно, което обуславяло извод, че твърдяната симулация при извършване на дарението
не била установена по несъмнен начин. Подвеждащо било твърдението, че съществува
втори предварителен договор за продажба на останалите 1/2 ид.ч. от недвижимия имот
между ответника от една страна и С. Д. и И. К. от друга, както и че въз основа на такъв
предварителен договор било инициирано производството по делба на имота пред СРС.
Твърдението за наличие на предварителен договор, бил той и действително сключен, не
можело да се тълкува като начало на писмено доказателство. Посоченият предварителен
договор не можело да се счита за начало на писмено доказателство, поради това, че не бил
документ, който удостоверява индиции за привидност за твърдяната симулация. Претендира
разноски.
Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД , чл.17, ал.1 ЗЗД и чл.33, ал.2
ЗС.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищците следва да
установят при условията на пълно и главно доказване: 1/ по исковете по чл.26, ал.2, пр.5
ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД – че страните по Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 77,
том I, peг. № 851, дело № 66 от 2022 г. на нотариус Ю. К., peг. № 656 в Регистъра на НК,
вписан в Служба по вписванията - София с вх. № 6243/08.02.2022 г., акт № 84, том XIII, дело
№ 4112/22 г. със сключване на обективираното в него дарение са целели прикрИ.е на
договор за покупко – продажба, чиито правни последици действително са желаели да
настъпят към момента на изповядване на сделката, наличие на съзнателно несъответствие
5
между желаното и изразено чрез нея - ответниците са сключили действителна сделка
продажба, с предмет идеална част от процесния имот и действително уговорените между
страните условия по договора; В тежест на ответниците е да докажат своите възражения. 2/
по иска по чл. 33, ал.2 от ЗС – че първите четирима ответници са съсобственици на
процесния недвижим имот на заявените правни основания (съсобственост върху
недвижимия имот между тях и прехвърлителите по процесния договор), сключен договор за
продажба за идеални части от имота от съсобственици на трето за съсобствеността лице,
сключване на привидна сделка в негова вреда, действително уговорените между страните
условия по договора, както и предявяване на иска в двумесечен срок от узнаване на
сделката.
В тежест на ответниците е да докажат своите възражения, както и обстоятелството,
че на ищците е предлагано от продавачите да закупят идеалните части-предмет на
процесния договор при условията, при които те впоследствие са продадени.
ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата И.
М. Ц. в качеството си на наследник на М. Н. С. е придобила 1/12 идеална част от процесния
имот, че по силата на наследствено правоприемство и доброволна делба ищците и Н. И. Д.,
С. С. Д., И. С. К., А. Д. К. са станали съсобственици на процесния имот, както и че на
08.02.2022 г. са сключени договор за дарение и договор за покупко-продажба.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 130, чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба, с преписи според броя на ответниците, да посочат кога са узнали за сключен договор
за дарение между ответниците Н. И. Д. и С. С. с ответника Б. В. Ц. за дарение на 1/100
идеална част от процесния имот с идентификатор *****.608.207 и за покупко-продажба
между ответниците Н. И. Д.,С. С., И. С. К. и А. Д. К. за продажба на 49/100 идеални части
от процесния имот с идентификатор *****.608.207, като при неизпълнение на указанията
исковата молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
ПРИЕМА представените от ищците и ответниците писмени доказателства,
приложени към исковата молба и отговорите на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците по чл. 176 ГПК, тъй като в
отговорите на исковата молба ответниците са изложили твърдения във връзка с посочените
от ищците въпроси.
ДОПУСКА на ищците двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба факти и обстоятелства.
ДОПУСКА на ответника Б. В. Ц. двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на посочените му в отговора му на исковата молба факти и обстоятелства.
6
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2022 год., в
11.00 ч., за което да се призоват ищците и ответниците, като им се връчат преписи от
настоящото определение, а на ищците и преписи от отговорите на ответниците.
УКАЗВА на ищците, че ако отсъстват повече от един месец от адресите, които са
съобщили по делото или на който веднъж са им били връчени съобщения, са длъжни да
уведомят съда за новите си адреси, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебно спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7