Р Е Ш Е Н
И Е № 256
21.06.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№106 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.149 и сл. от АПК във вр. с чл.21, ал.2 от
Закона за насърчаване на заетостта и е образувано по жалба от М.М.М. ***, срещу
Решение от 24.11.2020г. на Директор Дирекция Бюро по труда – Свиленград, с
което на основание чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ е прекратена регистрация с рег.
№50005635/15.07.2020г. Твърди се, че прекратяването на регистрацията с решението
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона и процесуалните
правила. От регистрацията в продължение на четири месеца жалбоподателката
полагала подпис на определената дата от съответния месец. При поредно явяване ѝ
издали удостоверение, но самата жалбоподателка не разбрала за какво става дума.
Обяснено ѝ било, че трябва да започне работа в предприятие в
производство, свързано с тежък физически труд. Но към тази дата
жалбоподателката била бременна в седмия месец. Затова обяснила, че
здравословното ѝ състояние не ѝ позволява да работи тази работа. Служителите
обаче не ѝ разяснили, че трябва да представи уважителни причини, поради
които да не може да работи, както и не било разяснено, че ще бъде прекратена
регистрацията. Напредналата бременност не позволявала на жалбоподателката да се
натоварва, а с оглед на възрастта ѝ тя и не можела да стои права и се
нуждаела от почивка. Накарали я да подпише документ, чието съдържание не
разбирала. Доказателство за това било, че отишла на следващата определена дата
да се подпише в бюрото по труда, но това не ѝ било позволено и била
изгонена. Затова подала жалба до НОИ, откъдето отговори, че жалбата била
препратена в БТ, а едновременно с това получила документа, които бил този акт,
с който била прекратена регистрацията. Не притежавала разпореждане на Директора
на БТ, не ѝ било връчено и счита, че така следвало да се приеме, че
жалбата била в срок. Писмото било получено от жалбоподателката и било с
рег.№20-09-21-9/11.01.2021г. Иска съдът да постанови решение, с което да отмени
Решение от 24.11.2020г. на Директор Дирекция Бюро по труда – Свиленград като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – Директор
Дирекция Бюро по труда-Свиленград, счита жалбата за неоснователна, а оспореното
решение за правилно законосъобразно, съобразено с материалния закон и издадено
при правилно прилагане на процесуалните норми. Твърди, че жалбоподателката не
била декларирала наличие на медицински проблем, който да пречи при полагане на
труд, нито пък била представила документ за това. Напротив – била прикрила
бременността си. С бездействието си се поставила в ситуация административният
орган да се произнесе въз основа на събраните и известни вече обстоятелства. Не
било доказано, че не било достатъчно добре обяснени правата и задълженията,
които имала. Претендират се направените по делото разноски, вкл.
юрк.възнаграждение.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 15.07.2020г. М.М.М. подала Заявление -
Декларация за регистрация като безработен в Дирекция Бюро по труда–Свиленград,
с вх.№50005635. При подаване на заявлението М. е декларирала изрично, че има
готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването от ДБТ, както и
че ще изпълнява препоръките на трудовия посредник, в това число предвидените
действия и срокове. С подписване на заявлението М. декларира, че знае, че при
неизпълнение на задълженията си, регистрацията ще бъде прекратена, както и че
същата може да бъде възстановена при наличие на уважителни причини, за които е
представен официален документ в срок до 7 работни дни от тяхното отпадане. Наред
с това в подписаното заявление изрично се посочва и че жалбоподателката знае,
че при предоставяне на невярна или непълна информация, то ще настъпят
неблагоприятни последици по отношение на правата ѝ по реда на ЗНЗ, както
и че в срок от 7 работни дни от настъпване на промяна, в което и да е от
декларираните обстоятелества, то трябва да уведоми ДБТ. Въз основа на приетото
заявление в ДБТ са съставени Регистрационна карта и План за действие на
безработно, търсещо работа лице. В картата отново се съдържа информация за
задължението за изпълнение на препоръки и за последиците в случай на
неизпълнение, като примерно са посочени и уважителни причини – задържане от
органите на властта, явяване в съд и др. Видно от плана лицето повторно се е
съгласило да участва във всички съвместно планирани действия и е повторно е
заявено, че при отказ да участва в изготвянето и изпълнението на плана, то
регистрацията ще бъде прекратена. Съгласно отбелязването в плана последно
състоялата се среща с трудовия посредник датира от 13.11.2020 г., когато М. е
информирана за свободни работни места, обявени на трудовата борса, и е насочен
към СРМ със срок на изпълнение 24.11.2020г., като в графа „Резултат“ е
отбелязано „немотивиран отказ“.
На 13.11.2020г. е изготвено и Насочващо
писмо, в което кандидатът за заемане на работно място изрично посочва, че на
24.11.2020г. отказва да заеме предложената
работа на длъжност Чистач/Хигиенист в гр.Харманли, ПК Македония, а като
причина за отказа е посочено „няма“. Последното е отразено и от Т.Ж. и В.Н.,
служители в Дирекция Бюро по труда.
При тези установени обстоятелства и на
основание чл.20, ал.4, т.4
от ЗНЗ
Директор Дирекция Бюро по труда - Свиленград, е издал Решение от 24.11.2020г.
за прекратяване регистрацията на М.М.М., считано от 24.11.2020г., като са
изложени мотиви, а именно: лицето е отказало да приеме предложената му
подходяща работа, за която е насочено на 13.11.2020г. към свободно работно
място за чистач/хигиенист в Ивет-05 ЕООД и не се е явило при работодател. Върху
оспорения акт допълнително с ръкописен текст е изложено, че лицето е поканено
на 23.11.2020г. да се яви за връчване на решение на 24.11.2020г., както и че
поради неявяване е поставено съобщение на информационното табло на 26.11.2020г..
Ръкописният добавен текст е подписан от Т.Ж..
От последното лице е изготвен отговор
рег.№50005635 относно случая на регистрация и прекратяването на същата на М.М..
Няма данни за заявени и налични уважителни
причини за неприемането от страна на М.М. на предложената работа.
От представените в с.з. писмени
доказателства – Удостоверение за раждане от ***г. и Удостоверение от
05.02.2021г., издадено от МЦ Любимец, се установява, че М.М. е родила детето К.
на 21.01.2021г., както и че на 05.02.2021г. е била прегледана от лекар, който
установил, че не била работоспособна.
Като свидетел по делото е разпитана Т.Т.Ж.
- служител в Дирекция Бюро по труда-Свиленград, като от показанията се
установява, че при всяка регистрация, както и в процесния случай, се снемали
лични данни за заявителя – образование, здравословно състояние, социален
статус, трудов стаж и се изготвял профил. Именно по тези данни се появило
подходящо работно място за М., след което се обадили на регистрираната и тя се
явила. Дадено ѝ било насочващо писмо, като и било разяснено да се яви при
работодателя, а в 7-дневен срок да върне отрязъка, за да се установи дали е
започнала работа. След няколко дни Ж. потърсила М., а тя и казала, че ще отиде
при работодателя. Точно преди да изтече 7-днвения срок Ж. пак се свързала с М.,
като отново разяснила, че трябва да бъде върнато писмото ако не желае да отиде.
Когато вече дошла в ДБТ, М. казала, че не била ходила и няма да отиде на тази
работа, защото искала само да си вземе обезщетението от НОИ, което се полагало.
Разяснено било, че в БТ съдействат за работа, а не се вписват за обезщетение.
Собственоръчно на насочващото писмо М. написала, че не искала да работи и че
нямало причина за отказа. През целия период на регистрация М. не била посочила
друг мотив за нежеланието си да започне работа. Свидетелката дава показания и
че не била останала с впечатление М. да е бременна, а и нямало как да разбере
това, тъй като не било посочено.
По делото е представена кореспонденция
между жалбоподателката М. и ДБТ– писмо рег.№20-09-11-9/11.01.21г. относно
прекратяването на регистрацията, както и с НОИ – писмо
изх.№Ц1023-26-57-1/05.01.2021г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, адресат на
оспорения административен акт, срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт по чл.21, ал.2 от
ЗНЗ пред компетентния административен съд.
По отношение допустимостта на жалбата
съдът приема, че същата е подадена в срок. Доказателствената тежест за
установяване на връчването е за ответника, а по делото не са ангажирани
доказателства оспореното решение да е връчено надлежно на адресата му, както и
няма спор относно допустимостта на жалбата. Върху самото решение е записано, че
лицето е поканено на 23.11.2020г. да се яви на 24.11.2020г., да да бъде връчен
издадения акт с дата 24.11.2020г. Но така следва да се има предвид че тази
покана следва да бъде последваща на издаването на акта, а не както се
установява в случая – поканата предхожда издаването на акта. В този смисъл при
явяване лицето не може да бъде уведомено за съдържание, мотиви, дата и издател
на акт, който предстои да бъде издаден. При неявяване на лицето в отговор на
поканата, то не може да бъде приложена процедурата за поставяне на съобщение,
каквито данни има по делото. Такова поставяне би могло да се осъществи
единствено в случаите по чл.61, ал.3 от АПК
/в относимата редакция/ – когато адресът на някое от заинтересованите лица не е
известен или лицето не е намерено на посочения от него адрес, а по делото няма
такива твърдения. Едва при наличието на издаден акт /а не бъдещо предстоящо
издаване на акт/, уведомяването за акта може да е устно, чрез писмено
съобщение, чрез електронна поща или факс. При липсата на доказателства за
надлежно връчване, съдът приема, че оспорването е направено в срок.
Установените допуснати при връчването недостатъци не опорочават самия акт и не
засягат правото на защита на М.М., доколкото оспорването се приема от съда за
допустимо и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1
от АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Прекратяването на регистрацията на М.М.
е осъществено с писмен акт на ръководителя на съответното поделение на
Агенцията по заетостта съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗНЗ
и чл. 16, ал. 1 от
ППЗНЗ.
В този смисъл съдът приема, че решението на Директора на Дирекция Бюро по труда
– Свиленград, е издадено от компетентен административен орган и в
законоустановената писмена форма. Актът е мотивиран и съдържа установените
факти и обстоятелства, посочване на правната норма, под чийто състав са
подведени, както и конкретно разпоредения правен резултат, поради което съдът
намира, че не се установяват пороци от категорията на тези по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
При издаване на решението от
24.11.2020г. не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на
защита на засегнатото лице. Производството по прекратяване на регистрация в ДБТ
е уредено с разпоредбите на чл.20 и сл. от
ЗНЗ и чл.16 и сл. от
ППЗНЗ, като специалните в
случая изисквания са съобразени в хода на развилата се процедура.
Решението не страда и от пороци,
засягащи неговата материална законосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4, т.4
от ЗНЗ
регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато откажат
да приемат предложената им подходяща работа и/или включване в програми и мерки
за заетост и обучение за възрастни по този закон, както и в програми и проекти,
финансирани със средства от европейски и други международни фондове. Видно от
представения план за действие, както и от регистрационната карта, жалбоподателката
е бил предварително информирана за последиците при неспазване на плана,
включително и за прекратяване на регистрация, като това е декларирано от самата
нея с подписване на заявлението за кандидатстване. В случаите, когато лицето
откаже да приеме предложената му подходяща работа, органът по чл.21, ал.1 от
ЗНЗ е задължен от закона да действа в условията на обвързана
администрация/компетентност. Поради което при установяването на фактическия
състав на разпоредбата на чл.20, ал.4, т.4
от ЗНЗ,
директорът на съответното поделение на Агенцията по заетостта е длъжен да
дерегистрира лицето без да е необходимо да предприема други действия,
включително уведомяване по чл.26 от АПК, тъй като
лицето вече е известено за това, че ако не приеме предложената работа без
уважителни причини, то ще загуби правата си за срок от 6 месеца. Така
възраженията на жалбоподателката, че не и били разяснени уважителните причини,
поради които може да не приеме предложената работа, съдът счита за
неоснователни. Наред с това не могат да бъдат споделени и конкретните изложени
факти в тази посока, касаещи интелектуалното развитие и образование на
жалбоподателката, доколкото няма спор, че самата тя е декларирала завършена
образователна степен – начално, без степен специалност, 5-ти клас, както и няма
спор относно положения подпис и изписаните данни от самата нея в документите,
съдържащи се в преписката. От друга страна не могат да бъдат споделени и
твърденията на оспорващата, че не са изяснени от административния орган фактите
и обстоятелствата от значение за случая съобразно изискването на чл.35 от АПК. По аргумент от
разпоредбата на чл.20, ал.6 от
ЗНЗ
и чл.16, ал.3 от
ППЗНЗ
в случай, че е налице фактическият състав по чл.20, ал.4, т.4
от ЗНЗ,
то компетентният орган не дължи проверка на други обстоятелства към този
момент, включително дали неизпълнението на задължението е свързано с наличие на
уважителни причини. Посочването на уважителни причини е изцяло задължение на
регистрираното лице, а неизпълнението на действията в плана без уважителна
причина е израз на пасивно поведение и липса на интерес у безработния, който е
заявил, че търси работа. Действително законът дава възможност при предприета
дерегистрация и наличие на уважителни причини относно неприемането на
предложената работа, то в срок до седем дни след отпадане на причината да бъдат
представени от лицето доказателства. Но по делото не само, че не се установяват
представени доказателства пред органа, но и няма твърдения това да е било
осъществено. Представеното пред съда удостоверение за раждане и медицинско
удостоверение не променят направения извод, доколкото няма спор, че пред съответния
административен орган и в съответния срок не са били представени. Още повече,
че не са и били заявени като уважителни, а изрично самата жалбоподателка при
направения отказ е посочила, че няма причина за отказа.
Решението кореспондира и с целта на
закона да се насърчават и подпомагат безработните, но активно търсещи работа
лица, които благодарение на регистрацията си ползват посредническите услуги на
дирекцията. От друга страна регистрацията е едно от условията за придобиване на
право на парично обезщетение за безработица, а тя изисква стриктно съблюдаване
на препоръките и сроковете, дадени от посредника.
Предвид изложеното, съдът намира, че
оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в
законоустановената писмена форма, при ясно мотивирано съдържание с посочване на
фактическото и правното основание за неговото издаване. При липсата на
установени нарушения на административнопроизводствените правила, както и тъй
като се установи съответствие на оспорения акт с материалния закон и неговата
цел, то съдът счита, че оспорваното решение е законосъобразно.
С оглед крайния извод за неоснователност
на жалбата, то на ответната страна следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски от 100,00 лева за юрк. възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба от М.М.М.
***, срещу Решение от 24.11.2020г. на Директор Дирекция Бюро по труда –
Свиленград, с което на основание чл.20, ал.4, т.4 от ЗНЗ е прекратена
регистрация с рег. №50005635/15.07.2020г.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН **********,***,
да заплати на Дирекция Бюро по труда – Свиленград, направените по делото разноски
в размер на 100,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението
до страните.
Съдия: