Решение по дело №294/2021 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 14
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 2 септември 2021 г.)
Съдия: Стоян Георгиев Хаджиев
Дело: 20211220200294
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в закрито заседание на първи юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян Г. Хаджиев
като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20211220200294 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление 244а-1372/19.06.2020 г. на
старши комисар Д.Г.Д - Директор на ОД МВР Благоевград.
Жалбоподателят ИБР. М. ДЗ. с ЕГН- **********, с постоянен адрес в
село К, община Г. Д. област Благоевград твърди, че НП е незаконосъобразно
и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения
си представител поддържа направеното с жалбата искане.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на
административно нарушение) , жалбоподателят е санкциониран на основание
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. – Закон за здравето ("Който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а,
ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
оспорват от жалбоподателя, но същите се потвърждават изцяло от приетите
по делото писмени и гласни доказателства - показанията на актосъставителя
и свидетеля при съставяне на акта установяващи действително неносене на
маска на публично място, които съдът кредитира с доверие като
кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се. Не се ангажираха
1
доказателства, които да им противоречат, респективно – оборват.
При тези данни съдът намира за доказано конкретното нарушение и
извършването му от жалбоподателя.
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати
при съставянето на АУАН или издаване на НП, опорочаващи последното до
степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му, включително и
твърдените такива от жалбоподателя. Административното обвинение е
формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно ясно, за
да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно защитата
си.
Извършеното деяние и описанието му в акта по чл. 42 ЗАНН и в
наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, предполага
индивидуализация на нарушението чрез посочване на
неизпълнената/нарушена конкретна противоепидемична мярка, актът, с който
е въведена, и след това — описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението — дата, място и пр. Акта е съставен от определено
със Заповед длъжностно лице, в съответствие с чл. 209а, ал. 3 ЗЗД
полицейски служител). Наказателното постановление (издадено от директора
на ОД на МВР — Благоевград чл. 209а, ал. 4 33). Посочена е конкретната
заповед на министъра на здравеопазването, с която е въведено задължението
за носене на защитни маски за лице на открито, включително с номер и дата
на издаване, конкретната противоепидемична мярка, която не е съобразил
жалбоподателят — поставяне на защитна маска за лице от всички лица, които
се намира в закрити или открити обществени места, както датата и мястото на
извършване (без значение за съставомерносгга на деянието и за описанието
му по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 АПК е наименованието на улицата). С
посочените фактически обстоятелства в описанието на деянието са
съобразени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Предвид вида и характера на нарушението с посочването на конкретното
място на неговото констатиране, което именно е било направено от
наказващия орган, мястото на извършване на нарушението е конкретизирано
в необходимата степен. Нарушението е било установено на място от
служители на МВР – актосъставителя и свидетел по акта, които са изрично
посочени в АУАН, а не по документи, поради което и не е допуснато
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 209а 33 урежда административнонаказателната
отговорност при нарушение или неизпълнение на въведени
противоепидемични мерки, като ал. 1 съдържа основният състав: „Който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
2
63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв.“ (в редакцията към 16.04.2020 г. - ДВ, бр. 34 от 2020
г., в сила от 9.04.2020 г.). Диспозицията на нарушението по чл. 209а, ал. 1 33
(ДВ, бр. 34/3030 г.) е бланкетна, поради което актосъставителят и
наказващият орган следва да я запълнят с конкретно нарушение или
неизпълнение на акт на министъра на здравеопазването или на директор на
РЗИ по чл. 63, ал. 1 и 2 33 (при действащата редакция на чл. 209а, ал. 1 33 — в
акт по чл. 63, ал. 4 33), както в случая - с посочената в акта и наказателното
постановление с Заповед РД-01-677 от 25.11.2020г.и с посочената въведена с
нея противоепидемична мярка — "Не се допуска посещаването и събирането
на повече 2 двама възрастни хора на открити и закрити обществени места" .
Съставът предполага влязъл в сила акт по чл. 63, ал. 1 или 2 33 (в редакцията
на закона — ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., сега по чл. 63, ал. 4
33) или акт по същите текстове, подлежащ на предварително изпълнение —
чл. 180, ал. 1 АПК - в случая заповедта на министъра, като общ
административен акт. Няма данни заповедта да е била обжалвана с искане за
спиране на изпълнението й, като към момента е влязъл в сила акт, поради
което качеството „законен“ на заповедта, като част от
административнонаказателния състав по чл. 209а, ал. 1 33 (ДВ, бр. 34/2020 г.),
предполага изследване компетентността на издателя й (Решение № 101 от
12.02.1969 г. по н. д. № 870/68 г., II н. о., ВС). Заповедта. е издадена от
министъра на здравеопазването, който е компетентният орган за въвеждане на
противоепидемични мерки за територията на страната, именно към 15.12.2020
г. на основание посочената в заповедта разпоредбата на чл. 63, ал. 1 33 (ДВ,
бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Преценката за въвеждане на други
мерки извън тези по алинеи 6 и 7 на чл. 63 33 (ДВ, бр. 28/2020 г.) е преценка
на министъра, която може да бъде контролирана за пропорционалност на
мярката, но в производство по оспорване на самата заповед. Към датата на
нарушението, министърът на здравеопазването е бил компетентният орган по
чл. 63, ал. 1 33 за въвеждане на забрана за посещаване на заведения като
противоепидемична мярка, поради което заповедта е задължавала
жалбоподателя с предписаното поведение. Заповедта поражда задължение за
всички лица от момента на публичното й оповестяване (чл. 72, ал. 1 вр. чл. 66
АПК) на 11.04.2020 г. на интернет страницата на Министерство на
здравеопазването (чл. 180, ал. 1 АПК), като изпълнителното деяние от състава
по чл. 209а, ал. 1 33 (ДБ, бр. 34/2020 г.),в случая е осъществено от
жалбоподателя чрез бездействие, същият се е намирал на закрито обществено
място заведение Капри.
С разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е санкционирано самото
неизпълнение на съответната противоепидемична мярка, а не неизпълнението
на заповедта, с която е въведена, поради което е налице пълно съответствие в
акт и наказателното постановление между фактическото описание на
деянието (чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН) и посочената нарушена
законова разпоредба (чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН).
3
Нарушението по чл. 209а, ал. 1 33 не може да е маловажен случай по чл.
28 ЗАНН. Извършено е в условията на обявено извънредно положение — с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (извънредна епидемична
обстановка след 13.05.2020 г.), поради пандемия от COVID-19, като засяга
обществените отношения, свързани с опазване на най-висшите ценности —
живота и здравето на гражданите. Без значение е отсъствието на настъпили от
нарушението вредни последици. Противоепидемичните мерки са въведени за
предотвратяване увреждане на здравето на околните, при това поради
непосредствена опасност за живота и здравето им от епидемично
разпространение на заразна болест — потенциален риск за живота на
гражданите, поради което неизпълнението им не би могло да бъде определено
като „маловажен случай“ при липсата на каквито и да са обстоятелства, които
конкретно да характеризират случая с по-ниска степен на обществена
опасност.
Наложената с наказателното постановление санкция е именно
предвиденото наказание „глоба“, в предвиденият й размер от 300 лв. — чл.
209а, ал. 1 33, поради което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид обстоятелството, че ответникът е защитаван в настоящото
съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от
ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да й заплати юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 27е от НЗПП във
връзка с чл. 37 от ЗПП – 80 лева, който съдът намира за адекватен на
фактическата и правна сложност на разглеждания спор.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 244а-1372/19.06.2020 г. на
старши комисар Д.Г.Д- Директор на ОД МВР Благоевград.
ОСЪЖДА ИБР. М. ДЗ. с ЕГН- **********, с постоянен адрес в село К.,
община Г. Д, област Благоевград да заплати на ОД на МВР гр. Благоевград
сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и 5 лв за издаването на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Благоевград.
4
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
5