РЕШЕНИЕ
№ 641
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330206076 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 3715310 на ОДМВР -
Пловдив, с който на Б.И.И., ЕГН **********, с адрес: г............, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДП.
Жалбоподателят И. в съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител. По съображения, изложени в жалбата, както и в постъпили
допълнителни писмени становища, чрез процесуалния си представител К.А.,
моли съда да отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен, неправилен и
необоснован. Не претендира разноски по делото. Прави възражение при
потвърждаване на ЕФ срещу искането на другата страна за присъждане на
разноски, алтернативно за намаляването им до размера на минималното
възнаграждение по Наредба № 1/2004г. На Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез гл. юрисконсулт
Ивелина Пенкова, моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и
законосъобразен. Претендира разноските по делото за юрисконсултско
възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за
намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения законов срок, изхожда от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден за това, че на 05.06.2020г. в 09:31ч. на
републикански път II-64, км.50, посока на движение от гр. Пловдив към с.
Труд, при управление на МПС – л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***
жалбоподателят И., при ограничение на скоростта извън населено място от 60
км/ч, въведно с пътен знак В26, превишил допустимата скорост с 36 км/ч.
Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-M № 529. За установена и наказуема скорост била приета
скоростта от 96 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3
км/ч в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо
средство скорост от 99 км/ч.
За така описаното в ЕФ нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП
жалбоподателят бил санкциониран с налагане на адиминистративно
наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.4 от ЗДП.
Към издадения ЕФ в административнонаказателната преписка са
приложени снимково изображение от 05.06.2020г. на заснето нарушение с
АТСС /клип № 22345/, Протокол за използване на АТСС с дата на използване
05.06.2020г., Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол „TFR-1M“, писмо изх. № 20-00-107-2/18.12.2020г. на
БИМ относно справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., разпечатка от
АИС АНД за връчване на ЕФ Серия К, № 3715310, справка нарушител/водач
относно жалбоподателя И., списък с намерени фишове, въведени в АИС,
справка в Централна база КАТ относно собственост на посоченото в ЕФ
моторно превозно средство, снимки на АТСС, снимка на служебното МПС,
снимка на пътен знак В26, писмо изх. № 11-00-857/13.10.2021г. на Агенция
„Пътна инфраструктура“ Областно пътно управление - Пловдив с приложена
схема към него, писмо изх. № 57-00-238-1/30.11.2021г. на БИМ с приложен
към него Протокол от проверка № 43-ПД/26.04.2010г. за извършена
първоначална проверка, писмо УРИ № 62070-10975/10.12.2021г. на
Началника на РУ – Труд към ОДМВР - Пловдив и приложено техническо
описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията и правилата за движение TFR1-M.
Съдът счита, че от представените по делото доказателства не е
надлежно доказано извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП.
2
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания ЕФ, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намира, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл.189
ал.4 от ЗДП реквизити - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението (превишение на разрешената
скорост), нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. В разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДП
не е предвидено в ЕФ да е посочена датата на издаване.
Относно възражението, че отговорността на дееца е погасена по давност
следва да се отбележи, че на основание Тълкувателно постановление №
1/2015г. на ВКС и ВАС приложение намират обикновената давност от 3
години по чл.80 ал.1 т.5 НК (която се прекъсва с всяко действие по
преследване на административно наказателно отговорното лице) и абсолютна
преследвателна давност от 4,5 години. В случая нарушението е извършено и
установено на 05.06.2020г., като видно от справката за намерени фишове
процесният фиш е издаден още на 19.06.2020г. Същият е връчен на дата
17.07.2021г. Към тази дата не е изтекла нито обикновената 3 годишна давност
по чл.80 ал.1 т.5 НК, нито абсолютната давност. Тези давностни срокове не са
изтекли и към момента на постановяване на съдебното решение, поради което
възражението се явява неоснователно.
Противно на възраженията в жалбата, коректно е посочена и
нарушената разпоредба - чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДП. Това е така,
доколкото законовата забрана за превишение на установената скорост за
движение се съдържа именно в чл.21 ал.1 от ЗДП, а нормата на чл.21 ал.2 от
ЗДП сочи на случаите, когато ограничението на скоростта се установява с
пътен знак и не съвпада с общото ограничение на скоростта, въведено в ал.1,
какъвто е именно конкретният случай. Поради това и между двете разпоредби
е налице свързаност и правилно те са посочени във връзка една с друга в ЕФ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че непредставянето
на доказателства за преминат курс на обучение за работа с техническо
средство от лицето Любен Димитров, съставило протокола за използване на
АТСС, поставяло под съмнение неговата компетентност относно работата с
въпросното техническо средство. Съгласно приложено по делото писмо с
УРИ № 62070-10975/10.12.2021г. на Началника на РУ – Труд към ОДМВР –
Пловдив се установява, че лицето е обучено за работа с TFR1-M. В чл.9 от
Наредба № 8121з-523/12.05.2015г. е посочено, че работата на контролния
орган е да въведе техническото средство в работен режим, без възможности
за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на
нарушението, която дейност се осъществява автоматично. Поради това какви
компетентности е имал конкретният орган, поставил и включил АТСС, остава
3
извън предмета на доказване, доколкото няма индиция за неправилно
сработване на АТСС. Нито пък са представени доказателства за намеса на
полицейските служители в процеса на работа на мобилната система.
Що се отнася до изискването за представяне на снимка на
разположението на уреда, то съгласно чл.10 ал.3 от цитираната наредба това
изискване се отнася само до мобилни АТСС, известни като „триножници“,
които са разположени на участък от пътя, а настоящото е било монтирано в
посочения в протокола служебен автомобил, поради което правилото е
неотносимо. Отделно от това, по делото са представени два броя снимки в
близък план на АТСС.
Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява
извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21
ал.1 от ЗДП. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени
стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от
категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1,
това се сигнализира с пътен знак.
Безспорни са обстоятелствата, че л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***
управляван от жалбоподателя И., се е движил по Републикански път II-64,
посока от гр. Пловдив към с. Труд. Установява се, че същият е бил заснет на
км.50 със скорост от 96 км/ч., след приспаднат толеранс в полза на водача от
минус 3 км/ч.
Видно от писмо изх. № 11-00857/13.10.2021 г. на Агенция „Пътна
инфраструктура“ Областно пътно управление гр. Пловдив, сигнализация с
пътен знак, ограничаващ скоростта от 60 км/ч, е въведена с монтиран пътен
знак В26 преди процесното място, а именно на км.50+650, дясно в посока от
гр. Пловдив към с. Труд. Знак В26 обаче не е придружен от табела Т2,
указваща зоната на действието му и ограничението на скоростта е валидно до
кръстовището с напречен път към фирма „Осрам“ на км.50+590, съгласно
чл.61 ал.3 от Наредба № 18 за сигнализация с пътните знаци. От тази
информация настоящият състав достига до извод, че към процесната дата на
мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът на
жалбоподателя, на пътен участък II-64, км.50, посока движение от гр.
Пловдив към с. Труд, не е действал пътен знак В26 с ограничение на
скоростта от 60 км/ч извън населено място. Следователно от обективна
страна водачите на ППС на км.50 от Републикански път II-64, посока от гр.
Пловдив към с. Труд не са имали нормативно установено задължение да
намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило
да се движат с 90 км/ч. В случая жалбоподателят И. е управлявал МПС със
скорост от 96 км/ч извън населено място, т.е. превишил е разрешената
скорост с 6 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл.182 ал.2 т.1 от ЗДП, обаче,
4
минимумът на предвидената в закона наказуема скорост е превишаване с 10
км/ч. Следователно не се установява, от една страна, да е извършено
наказуемо нарушение на правилата за движение при въведено ограничение на
скоростта, тъй като не е имало такова, а от друга страна, се установява и
неспазване на правилата за използване на АТСС, тъй като последното е
използвано на пътен участък, за който не се установява да е бил контролиран
с ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя И., което води и до отмяната на атакувания
ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски. Въпреки изхода на делото и представеното пълномощно
от страна на жалбоподателя, няма договор за правна защита и съдействие, не е
направено и искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос. Предвид отмяната на ЕФ, неоснователно се
явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 3715310 на ОДМВР -
Пловдив, с който на Б.И.И., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5