Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 140
21.05.2018г. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар
Минка Петкова
като разгледа
докладваното
от съдия И.Янкова административно дело № 680 описа за 2017г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 251 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.
Образувано
е по жалба на майор Т.Г.Т., против Заповед №ЛС-67/12.12.2017г на Началника на
Централен артилерийски технически изпитателен полигон - Военно формирование
26940 Стара Загора, с която на основание
чл.55 ал.4, чл.244 т.2 и чл.248 от ЗОВСРБ, чл.136 ал.1 и чл.137 ал.1 от
ППЗОВСРБ, на майор Т.Г.Т. „началник на сектор изпитвания на оръжие и боеприпаси
взривни вещества и пиротехнически изделия“
е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене”,.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по
съображения за постановяването й при липса на мотиви/непълни и неясни мотиви/,
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила;
в противоречие и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и в
несъответствие с целта на ЗОВСРБ. Жалбоподателят поддържа, че не е извършил
деянието. Обосновава че към 07.11.2017г е нямало, не бил уведомен за издадена
заповед №РД № 647/08.11.2017г, нито съдържанието й, в противоречие с която се
твърди, че действал. Твърди, че дейности по изпитване на ОБВВПИ се извършват
регулярно и той като началник сектор по изпитванията регулярно участва в тях
като общ ръководител и/или лично, като в конкретния случай не е имал намерение
поведението му да противоречи на заповед или разпореждане. Твърди, че се е
водел и от съображения за сигурност, тъй като капитан Г.Т. С. бил с недостатъчен практически опит,
назначен бил в ръководения от жалбоподателя сектор преди около 4 мес. и досега
ръководил само едно изпитване. Това обстоятелство било отразено и в
рапорта. Твърди, че това че участвал в
изпитанието не било в противоречие със служебните му правомощия. Отрича
останалите твърдения в рапорта относно характера на поведението и съответствие
на квалификацията. Изразява съмнения и че заповедта е издадена в несъответствие
с целта на закона. По тези съображения, иска от съда да отмени Заповед
№ЛС-67/12.12.2017г на Началника на ЦАТИП
и да присъди в негова полза разноски.
Ответникът
- Началник на Централен артилерийски технически изпитателен полигон при Военно
формирование 26940-Стара Загора в писмен отговор и чрез мл. юр.К.Р. заема
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че оспорващият действително
е извършил посочените нарушения на служебната дисциплина, за което
законосъобразно му е наложено наказание „мъмрене“. Обосновава, че заповедта е в
надлежна форма и съдържание, спазена е
процедурата, предвидена в ЗОВСРБ, ППЗОВСРБ, във връзка с налагането на
дисциплинарни наказания. Обосновава, че длъжността на оспорващия е
непосредствено подчинена на длъжността на заместник-началника по изпитванията,
чиято заповед не била изпълнена от майор Т.. От обясненията на капитан С.,
приложени към протокола за служебна проверка, твърди обоснован и доказан факта,
че на 07.11.2017г около 16ч майор К. е събрал офицерите за свеждане
изпитванията на следващия ден, в което вижда довод, че жалбоподателят също е
бил инструктиран за задачите, планирани за 08.11.2017г и които не изпълнил,
като нарушил изричното разпореждане на майор К. изпитванията на 14.5 мм патрони
на „Алгънс“ да бъдат извършени от капитан С., а не от майор Т.. Деянието според
него обективира нарушение по чл.242 т.1 ЗОВСРБ „нарушение на задължение по
военна служба“-неизпълнение на Заповед № РД-647/08.11.2017г, и по чл.242 т.2 нарушаване правилата за
подчиненост изразяващо се в неизпълнение и оспорване на разпореждане на
непосредствения си началник. Обосновава, че заповедта не страда от пороци,
съставляващи отменителни основания и
иска отхвърляне на жалбата против нея.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
Т.Г.Т. е
на служба в Българската армия, като към
датата на издаване на оспорената заповед е със звание „майор” и заема
длъжността „Началник на сектор „Изпитвания на оръжие и боеприпаси взривни
вещества и пиротехнически изделия“ в „Подразделения за изпитвания на оръжие,
боеприпаси, взривни вещества, пиротехнически изделия и осигуряване
изпитванията“, място на изпълнение на службата е Централен артилерийски
технически изпитателен полигон /ЦАТИП/-Змейово. Последният е структурно
определен като Военно формирование 26940 Стара Загора. Представена е длъжностна
характеристика л.10. Длъжността е структурирана в сектор за изпитване на
въоръжение на боеприпаси. Ръководи личния състав от сектора, непосредствен
началник е на личния състав от участък за подготовка на въоръжението,
непосредствено подчинен на заместник-началника по изпитванията.
На
09.11.2017г с рапорт рег.№2-1816/09.11.2017г заместник началник на ЦАТИП –майор
Е.К. уведомява Началника на Централен артилерийски технически изпитателен
полигон данни за извършено на 08.11.2017г от майор Т.Т. нарушение на военната
дисциплина /л.17 и сл/. Твърди, че на 07.11.2017г в 16ч, при организиране на
планирани за 08.11.2017г изпитвания разпоредил изпитването на фирма „Алгънс“
ЕООД да се проведе от същият екип, участвал в изпитването през м.август 2017г и
ръководен от кап.С.. На 08.11.2017г, около 13ч разбрал че капитан С. се намира
в сградата на друг участък, отстоящ на около 1км от огневата позиция, където
трябва да се проведе изпитването. М-р К. твърди че отишъл до централната огнева
позиция, където било определено да се проведе въпросното изпитване, където
видял майор Т., който отговорил, че като общ ръководител на изпитванията взел
решение не капитан С., а той лично да ръководи това изпитване. Твърди още, че
майор Т. изразил с висок тон неодобрение на разпорежданията му. След като се явил
кап.С., м-л К. разпоредил последният да поеме изпълнението на
задълженията си, а майор Т. разпоредил
на кап.С. да му отстъпи ръководството. След като разпоредил на Т. да
преустанови неуставното си поведение, К. се върнал в щаба.
След около 15-20мин капитан С. му докладвал, че приключил работа по
провеждане на рутинното изпитване на боеприпаси на друга фирма. Така разбрал,
че след неговото /на майор К./ тръгване, майор Т. е разпоредил на капитан С. да
напусне изпитването на фирма „Алгънс“ ЕООД да поеме другото изпитване, а той
(майор Т.) е ръководил изпитването на фирма „Алгънс“ЕООД, с което извършил
неизпълнение на задължение по военна служба.
Проверка
по случая е разпоредена от Началника на ЦАТИП, с резолюция от 09.11.2017г
/л.17/ и със заповед
№РД-653/13.11.2017г, с която на основание чл.55 ал.4 от ЗОВСРБ е назначил
комисия /л.16/. Комисията е поискала
обяснения от участвалите лица. На 20.11.2017г обяснения е дал майор Т.Т., на
29.11.2017 обяснения са дали кап. Г.С. и Б. Б., управителя на ЛСБ“Бършен“,
Сливен при „Алгънс“ЕООД Сливен.
На
08.12.2017г е съставен протокол рег.№
2-2025/08.12.2017г за извършената проверка от Комисията, назначена със заповед №РС-653/13.11.2017г.
Видно от протокола, комисията е разгледала рапорта от 09.11.2017г, събраните
обяснения от майор Т.Т., капитан Г.С. и г-н Б. Б.. Установила е че на 07.11.2017г
около 16ч майор К. е запознал
военнослужещите със проект на заповед. Съгласно т.3 от заповедта за общ
ръководител на изпитванията, предвидени за 08.11.2017г е назначен майор Т.Г.Т.,
а ръководител изпитване на СОБССББ и ЗАОБ е назначен Г.Т.С.- с посочена
длъжност. Майор К. дал указания на капитан С. във връзка с изпитването на 14.5
мм патрони относно мястото и материалното осигуряване, необходимо за
провеждането на изпитването и е разпоредил на капитан С. да бъде на Централната
огнева позиция. На 08.11.2017г капитан Г.С. е участвал в подготовката на
материалната част в Участък „Б-7“, където му било разпоредено от майор Т. да
остане и да провежда други изпитвания. Около 12.00ч капитан С. е приключил с
изпитванията и е отишъл в Участък „Б-1“. След пристигането на представители от
фирма „Алгънс“ ЕООД за провеждане на изпитванията, майор Е.К. потърсил капитан
Г.С., не успял да се свърже с него и изпратил военнослужещ от ЦАТИП да го вземе
от участък „Б-1“ и да го транспортира до ЦОП. Сочи се на следващо място, че
майор Е.К. отново се разпоредил на капитан Г.С. да остане на ЦОП до приключване
на изпитването на 14.5 мм патрони, след което се прибрал в сградата на щаба.
След около 40минути майор Т.Т. се е разпоредил на капитан Г.С. да отиде до
участък „Б-7“ и да продължи с изпитването на 23 мм патрони, за което да уведоми
майор Е.К.. С цел да не се създава напрежение майор К. оставил майор Т. да проведе
същото, като около 15:15ч то приключило успешно. В рапорта си майор К. твърди,
че между него и майор Т. е имало спор /което м-р Т. отрича в обясненията/. На 08.11.217г във ВФ 26940-Стара Загора, във
връзка с изпитвания на 14.5 мм патрони съгласно договор майор Т.Т. като общ ръководител взел решение
лично да ръководи въпросното изпитване въпреки изричното разпореждане на майор К.
същото да се проведе под ръководството на капитан С.. Сочи се, че организацията и контролът на дейностите
по подготовка, изпитвания на ОБВВПИ и свързаните с тях осигурявания са
възложени на майор К., съгласно заповед № РД-647/08.11.2017г. Майор К. е имал
задължението да организира провеждането на стрелбите чрез отдаване на
съответните разпореждания и указания на подчинените му военнослужещи. С
действията си на 08.11.2017г майор Т.Г.Т. не е изпълнил задължение по чл.110
т.4 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБългария /УВС на ВС
на РБ/ и е извършил нарушения на служебната дисциплина – по чл.242 т.1 от
ЗОВСРБ –нарушение на задължение по военната служба, изразяващо се в
неизпълнение на заповед № РД -647/08.11.2017г на началника на ЦАТИП, както и по
чл.242 т2 от ЗОВСРБ-нарушаване на правилата за подчиненост, изразяващо се в
неизпълнение и оспорване на разпореждане на непосредствения началник. В
резултат на извършеното не са настъпили вредни последици. Сочат се установени
данни за вината. Предлага се провеждане на беседа на основание чл.144 ал.1 от
ППЗОВСРБ и налагане на дисциплинарно наказание „мъмрене“ на основание чл.244
т.2, чл.248 от ЗОВСРБ и чл.136 ал.1 и чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ /л.29/.
Съгласно
т.3 от заповед № РД-647/ 08.11.2017г на Началника на Централен артилерийски
технически изпитателен полигон /л.22/, общ ръководител на подготовка и
изпитвания на ОБВВПИ е м-р Т.Г.Т., а за ръководител изпитване на СОБСББ и ЗАОБ
е определен капитан Г.Т.С..
На
11.12.2017г е съставен протокол за проведена от наказващия орган беседа с майор
Т.Т., на същия са били предоставени за запознаване протокола от извършена
проверка и събраните доказателства /л.36/.
Със
Заповед№ЛС-67/12.12.2017г Началника на Централен артилерийски технически
изпитателен полигон /Военно формирование 26940 Стара Загора/ , на основание чл.55 ал.4, чл.244 т.2 и
чл.248 от ЗОВСРБ, чл.136 ал.1 и чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ, налага на майор Т.Г.Т. -„Началник на сектор
изпитвания на оръжие и боеприпаси взривни вещества и пиротехнически
изделия“ дисциплинарно наказание „мъмрене” за нарушение по чл.242, т.1 и т.2 от ЗОВСРБ и неизпълнение на чл.110 т.4 от
Устава за войсковата служба на Въоръжените сили, за това че на 08.11.2017г в
ЦАТИП (военно формирование 26940)-Стара Загора във връзка с извършване на изпитвания
на 14.5 мм патрони м-р Т. като общ ръководител е взел решение лично да ръководи
въпросното изпитване въпреки изричното разпореждане на непосредствения си
началник майор К. същото да се проведе под ръководството на капитан С..
Твърди се в мотивите, че на
08.11.2017г ЦАТИП, във връзка с извършване на изпитвания на 14.5 мм патрони собственост
на юридическо лице извън МО, м-р Т. като общ ръководител е взел решение лично
да ръководи въпросното изпитване в противоречие с т.3 от Заповед № РД
-647/08.11.2017г, в която за ръководител изпитване на стрелково оръжие,
боеприпас и средства за близък бой /СОБСББ/ и зенитно и авиационно оръжие и
боеприпаси /ЗАОБ/ е назначен капитан Г.Т.С.- „Началник на участък „изпитване на
стрелкови оръжия, боеприпаси за тях и средства за близък бой“ в Сектор със
същото наименование. Сочи се още, че въпреки отдадените разпореждания, от майор
К. за изпитването на 14.5 мм патрони да се проведе под ръководството на капитан
С., майор Т.Т. се разпоредил на кап.Г.С.
да отиде до участък „Б-7“ и да продължи с изпитването на 23 мм патрони, за
което да уведоми майор Е.К..
Сочи се взета под внимание тежестта на
нарушението на военната дисциплина, предложението от назначената комисия, проведената
беседа с военнослужещия.
По делото са приети като доказателства
документите, приобщени по преписката и обусловили издаването на оспорената
заповед.
За
изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпит като свидетели на лицата И.В.С., Г.Т.С., П.И.К., Е.Г.К., К.Г.К..
Свидетелят И. В. С. потвърждава, че в
деня преди изпитванята били дадени устни указания кой какви изпитания ще
извършва за деня, ред за изпитанията и кой за какви изпитания ще отговаря, за
общ ръководител бил определен м-р Т.. Свидетелят С. твърди, че му било
възложено на 08.11.2017г от м-р К. да направи изпитание на боеприпаси за
определена фирма „Алгънс“. На посочения ден когато трябвало да отиде да ги
прави, м-р Т. му разпоредил да остане на другия участък, за друг вид
изпитвания. Твърди, че като си завършил другите изпитания ст.К. дошъл да го
вземе от другия обект по заповед на м-р К. и отишли там, където се провеждат
изпитанията за този вид боеприпаси при м-р Т. и при м-р К., при което м-р К. му
казал, че изпитанията били съответно за него и той да остане. М-р Т. тогава
нищо не му казал. Твърди, че на
инструктажа предишния ден /07.11.2017г/ м-р К. разпоредил кой какъв вид
изпитания ще прави, като специално за свидетеля разпоредил да прави тези за
фирма „Алгънс“. Твърди, че първоначално м-р Т. му казал да остане на същия
обект, на който е, който е и споменат в заповедта, като свидетеля отговарял за
него.Свидетелят твърди, че и на двата обекта трябвало да извърши изпитания.
Твърди, че той лично не е чул м-р Т. да се отнася с неуважение към м-р К.. Присъствал
в много малка част на изпитанията на фирма „Алгънс“.
Свидетеля Каназирев твърди че на
въпросната дата е участвал като шофьор, като по заповед на м-р К. отишъл да го
вземе от столовата и да го закара на участъка, където правят изпитания – ЦОП
–централна огнева позиция. Свидетелят оставил капитана до участъка, където били
двамата майори след което напуснал.
Свидетелят Е.К., зам.началник на
полигона по изпитванията и пряк началник на оспорващия, твърди, че заповедта от
08.11.2017г за конкретните изпитвания не е била прочетена от него на 07.11.2017,
тъй като е изготвена на посочената в нея дата. Твърди,че практиката е да
запознае всички началници на структурни звена с отношение към въпросните
дейности и устно определя отговорниците и конкретните задачи, вкл.указва
мястото, реда и часа за извършването им. След това създадената организация се
обективирала и в писмен акт на командира под формата на заповед. На 07.11.2017г
в 16ч провел събиране, на което присъствали началниците на структурни звена с
отношение към дейностите, предвидени за 08.11.2017г, вкл.м-рТанев. Разпоредил
за общ ръководител на всички изпитвания да бъде назначен последния, а за
ръководител на изпитвания на фирма „Алгънс“ – капитан Г.Т.С.. Указанията, които
дал на капитан С. съответно на м-р Т., били капитан С. да започне сутринта
дейности на изпитване на друга фирма, които по естеството си не били спешни и
неотложни, като му разпоредил в 12:30ч да приключи с тези изпитвания. С личния
си състав да ползват обедна почивка от 12:30 до 13ч и в 13ч да имат готовност
при пристигане на групата от „Алгънс“ да започне техните изпитвания. От 13:10ч
бил информиран за пристигане на въпросната група, обадил се на кап.С., който му
отговорил, че хората ангажирани с провеждане на изпитванията са на указаното от
свидетеля място и са готови, но той не е там, защото м-р Т. му разпоредил да
остане и довърши предходното изпитване , а той м-р Т. щял да поеме
ръководството по изпитването на фирма „Алгънс“. Свидетелят твърди, че отишъл на
огневата позиция, където се срещнал с чуждестранните гости, след това
разговарял с м-р Т.. Последният му отговорил, че е взел решеине той лично да проведе това изпитване. Свидетелят
твърди, че заявил на м-р Т. да се придържа стриктно към създадената от
св.организация, през което време пристигнал капитан С., комуто свидетелят
разпоредби да встъпи в изпълнение на задълженията си като ръководител на
въпросното изпитване. След това се върнал в района на административната сграда
на полигона, като около 14:30ч кап.С. го уведомил, че е приключил с
изпитването, което започнал от сутринта на другата фирма, като след напускането
на огневата позиция м-р Т. отново му разпоредил да напусне района за изпитания
на фирма „Алгънс“ и той е поел ръководството на въпросното изпитване. Около
15-15:30ч м-р Т. му се обадил като общ ръководител за приключване на всички
изпитвания за деня. Свидетеля К. работи във фирма „Алгънс“, няма непосредствени
наблюдения нито дава сведения по факти, релевантни към спора по делото.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, броен от датата на връчване на
заповедта, от легитимирано лице с правен
интерес - адресат на Заповед№ЛС-67/12.12.2017г и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Според чл.248 от ЗОВСРБ, дисциплинарните наказания се
налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ
дисциплинарно наказание ” мъмрене” може да се налага от преките командири
(началници) и ръководителите на съответните структури. Следователно, Началникът на Централен
артилерийски технически изпитателен полигон - Военно формирование 26940 Стара
Загора, в качеството си на ръководител на тази структура, към която се числи и
длъжността на дисциплинарно наказания е издал Заповед№ЛС-67/12.12.2017г при
наличие на компетентност.
Заповед№ЛС-67/12.12.2017г е издадена в
изискуемата писмена форма и при спазване на императивно регламентираните
изисквания за нейното съдържание.
Според чл.148 ал.1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето
и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз
основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието,
което се налага, срокът на наказанието, срока и реда за обжалване на
заповедта. В случая тези реквизити са
налице. В мотивите се визира едно и също
смислово съдържание на задължението, в разрез с което се твърди деянието на
военнослужещия. Визира се разпореждането, съответно т.3 от Заповедта в частта
по определяне на кап.Г.С. като лице, което да ръководи изпитването на 14.5мм
патрони на посочените дата, време и място. Следователно не внася неяснота в
обвинението обстоятелството, че деянието е посочено в мотивите като
противоречащо от една страна на Заповед №РД-647/08.11.2017г, т.3 на Началника
на ЦАТИП, от друга страна в диспозитива - че е в разрез с разпореждане на
непосредствения началник. Съдът намира, че са посочени в съдържанието на
оспорената заповед съставомерните от обективна и субективна страна елементи на
деянието /вкл.съдържание, форма на вината, време, място и обстоятелства, при
които е извършено/ и то по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на
дисциплинарното нарушение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина
от вида на посочените в чл.242 във вр.с чл.241 от ЗОВСРБ
Неоснователно е оплакването за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на
дисциплинарното производство /чл.146 т.3 АПК/. Спазен е срокът по чл.249 ал.1
от ЗОВСРБ за налагане на дисциплинарното наказание до 2 месеца от установяване
на нарушението и броен в случая с постъпването на Протокола за извършена
служебна проверка вх.рег.№ 2-2025/08.12.2017г /л.26/. При издаване на заповедта
е спазена процедурата по чл.246 от ЗОВСРБ и чл.142-148 от ППЗОВСРБ. На
основание чл.142 ал.1 ППЗОВСРБ и във връзка с постъпилия рапорт, съдържащ данни
за дисциплинарно нарушение, Началникът на ВФ е назначил служебна проверка,
която да установи налице ли факти и доказателства за извършеното нарушение, да
изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. Комисията включва като
председател военнослужещ с военно звание
по-високо от това на нарушителя /чл.142 ал.3 ППЗОВСРБ/. За работата си
комисията е съставила протокол, който заедно със събраните материали е
изпратила на наказващия орган. Протоколът съдържа необходимите съгласно чл.143
ал.1 от ППЗОВСРБ реквизити, вкл. данни конкретизиращи нарушителя, описание на
деянието, вкл.по време, място и начин на извършване/, вредни последици няма,
данни за вината на нарушителя, причини и условия, довели до извършване,
предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и за вида на
дисциплинарното наказание. В случая майор Т. е дал обяснения в хода на
служебната проверка, участвал е в проведената беседа, на която също е дал
обяснения. На 11.12.2017г, в изпълнение на чл.144 от ППЗОВСРБ е Началника на военното формирование е провел беседа с майор Т.Т., като му е бил
предоставен за запознаване протокола от извършена проверка и събраните
доказателства. В протокола са посочени лицата, които са присъствали, той е
подписан от участниците в беседата. Посочено е, че в
хода на беседата е било обърнато внимание, че като ръководител не било
необходимо да поема задължение на други офицери, отбелязано е несъгласие на м-р Т. с изводите
на служебната проверка, заявил, че е
изпълнявал функционалните си задължения. Изложеното сочи, че е изпълнено изискването на чл.246 ал.4 от ЗОВСРБ, според
което дисциплинарно-наказващия орган, преди да наложи дисциплинарното наказание следва да изслуша
военнослужещия или да приеме писмените му обяснения.
Оспорената заповед е издадена в
съответствие с приложимия материален закон. Легална дефиниция на понятието
нарушение на военната дисциплина се съдържа в чл.241 ЗОВСРБ – виновно
неизпълнение на служебните задължения на военнослужещите. В случая деянието е
квалифицирано като нарушение по чл.242 т.1 – неизпълнение на задължение по
военна служба и по т.2- нарушаване на правилата за подчиненост. Не се установява нарушаване правила за
подчиненост. Следва да се обсъди налице ли е неизпълнение на военна служба, изразило
се според наказващия орган в нарушение на разпоредбата на чл.110 т.4 от Устава
на войсковата служба на Въоръжените сили на Република България/УВСВС на РБ/,
според която при изпълнение на военните си задължения военнослужещите се
ръководят от следните морални ценности –т.4, вкл.да проявяват отговорност,
самодисциплина, като се подчиняват на всички законно отдадени заповеди и
разпореждания. Неизпълнение на
изискването за подчиняване на всички законно отдадени заповеди и разпореждания
би обективирало неизпълнение задълженията на военнослужещ. За да е налице
такова, следва заповедта или разпореждането да са отдадени, вкл.да са
достигнали до военнослужещия и поведението на последния да е в противоречие със
съдържанието им. Съгласно разпоредбата на чл.7 от УВСВС на РБ, военната служба
се основава на принципа на единоначалието. Този принцип се реализира чрез
вземане на еднолично решение, носене на отговорност и извършване на контрол от
командира. Това лично решение може да бъде обявено устно или писмено, чрез
отдаване на директива, заповед или разпореждане. Според чл.8 ал.2 от УВСВС на
РБ заповед е всяко писмено или устно нареждане, отдадено от пряк началник към
военнослужещи, което е свързано с военната служба и е в съответствие с неговите
права и задължения. В тази връзка
основен предмет на доказване на обвинието по посочените текстове - за извършено
нарушение по чл.242 т.1 ЗОВСРБ, изразило се в неподчиняване на законно отдадени
заповеди или разпореждане /чл.110 т.4 от УВСВС на РБ/ е отдаването на
заповед/разпореждане, те да са били
възприети от военнослужещия и
обективираните форми на неговото неизпълнение.
В
случая твърдението, че деянието е в противоречие с т.3 от
Заповед № РД -647/08.11.2017г на Началника на ЦАТИП е недоказано, тъй като се
установи, че тази заповед не е била сведена до знанието на Т.. Свидетелските
показания по делото категорично сочат, че към 07.11.2017г, когато е бил
проведен инструктаж под ръководството на зам.началника на ЦАТИП, тази заповед
не е била обективирана в писмен вид. В протокола за извършената служебна
проверка се твърди, че майор Е.К. е запознал военнослужещите с проекта на
Заповед № РД -647/08.11.2017г., но разпитан по делото като свидетел майор К.
заяви, че тази заповед няма как да бъде прочетена на 07.11.2017г, тъй като тя
се изготвя на 08.11.2017.Инструктажа се е свеждал до устни разпореждания на
заместник началника, във връзка с организацията на изпитванията, предвидени за
08.11.2017г.
Дадено е
било обаче устно разпореждане на Зам.началника на ЦАТИП –м-р К. относно
определяне на кап.С. за ръководител на изпитванията на 14.55 мм патрони
предвидени за 08.11.2017г. Веднъж такова разпореждане е било дадено на
07.11.2017г., след това отново- на 08.11.2017г, около обяд, непосредствено
преди провеждане на изпитването. Смисловото съдържание на разпореждането,
дадено на инструктажа от Зам.началника на ЦАТИП, проведен на 07.11.2017г , на
който инструктаж присъствал и м-р Т., е
било ръководител изпитванията на фирма
„Алгънс“ да бъде кап.Г.Т.С. и той да остане на ЦОП, където те ще се провеждат
/в този смисъл са свидетелските показания на св.К., св.С., писмените обяснения
на С., дадени в хода на производството-л.33/.
На
следващия ден – 08.11.2017г, около обяд
м-р К. отново разпоредил устно на м-р Т., в присъствието и на кап.С.,
последният да остане на ЦОП за провеждане на въпросните изпитвания /в този
смисъл са и свидетелските показания на св.С.-л.60 „.. и отидохме реално там, където се провеждат изпитанията за този вид
боеприпаси при м-р Т. и при м-р К., при което м-р К. ми каза, че изпитанията са
съответно за мен и аз да остана, а м-р Т. тогава нищо не ми каза“.
Следователно разпореждането на зам.началника в смисъл, кап.С. да остане и
ръководи изпитването на процесните боеприпаси е дадено на 08.11.2017г, в
присъствието на м-р Т., и е било възприето от него. Разпореждането изхожда от лице, заемащо
длъжност „заместник-началник на ЦАТИП“, която е йерархически по-висока от
длъжността на Т. и не се спори, че е в рамките на правомощията му.
Действително,
признава се от м-р К., че дал на кап.С., съответно на м-р Т. указания за това
капитан С. да започне сутринта дейности по изпитване на друга фирма. Това би
могло да създаде впечатление у м-р Т., че той следва да поеме ръководството на
изпитванията на 14.5 мм патрони, предвидени за същия ден. Обстоятелството
обаче, че непосредствено преди провеждането на тези изпитвания м-р К. отново
устно е разпоредил кап.С. да остане на ЦОП -огневата позиция, където е предвидено
тези изпитвания да проведат, сочи, че м-р Т. е възприел и е бил наясно с
изискването кап. С. да присъства като ръководител на тези изпитвания.
Поведението на м-р Т. по изпращане на С. на другата позиция, условно означена
„участък „Б-7“ за продължаване изпитвания на други боеприпаси не се оспорва, а
и се потвърждава от писмените обяснения на С. и свидетелските показания –на С.
и К.. Това обективира неподчинение на разпореждането на м-р К., дадено на
08.11.2017г, около 13ч, непосредствено преди тези изпитвания.
Следователно
повдигнатото спрямо м-р Т. дисциплинарно обвинение в неизпълнение на задължение
по военна служба /чл.242 т.1 ЗОВСРБ/, в нарушение на чл.110 т.4 пр.последно
от УВСВС на РБ и изразило се в това, че на 08.11.2017г
в ЦАТИП, във връзка с извършване на изпитвания на 14.55мм патрони, същият като
общ ръководител е взел решение лично да ръководи въпросното изпитване, въпреки
изричното разпореждане на непосредствения си началник майор К. същото да се
проведе под ръководството на капитан С., е и
доказано.
Обжалваната заповед съдържа данни, че при определяне на
наказанието е взета под внимание тежестта на нарушението, предложението на
комисията, проведената беседа. С оглед критериите по чл.247 от ЗОВСР относими към преценката са: тежестта
на нарушението, обстоятелствата по извършването му и поведението на
военнослужещия. Релевантни за „тежестта”
на нарушението и с оглед персонализацията на наказанието биха били онези
обстоятелства от обективната действителност, които характеризират деликтната
дейност извън съставомерните такива, или които характеризират дееца и неговите
подбуди, и имат характер на смегчаващи или отегчаващи отговорността
обстоятелства. В случая не се сочат отегчаващи отговорността обстоятелства,
вкл.данни за груб тон, коментар на висок тон спрямо отдадено разпореждане. При
определяне на наказанието началникът е дал превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства.
С оглед доказаност на обвинението, не
се установява издаване на заповедта в несъответствие с целта на закона.
С оглед на изложеното Заповед№ЛС-67/12.12.2017г на
Началника на Централен артилерийски технически изпитателен полигон - Военно
формирование 26940 Стара Загора, е
законосъобразна, не са налице пороци по чл.146 от АПК,
следователно жалбата на м-р Т.Г.Т. против нея
следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на м-р Т.Г.Т. против Заповед№ЛС-67/12.12.2017г на Началника на
Централен артилерийски технически изпитателен полигон - Военно формирование
26940 Стара Загора, с която на основание чл.55 ал.4, чл.244 т.2 и чл.248 от ЗОВСРБ,
чл.136 ал.1 и чл.137 ал.1 от ППЗОВСРБ, на майор Т.Г.Т. „Началник на сектор
изпитвания на оръжие и боеприпаси взривни вещества и пиротехнически
изделия“ е наложено дисциплинарно
наказание „мъмрене”, за нарушение по чл.242, т.1 и т.2 от ЗОВСРБ и неизпълнение на чл.110 т.4 от
Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на РБ, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: