Определение по дело №8/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 януари 2010 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20101200100008
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2010 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер

19

Година

22.05.2009 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.30

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Веселина Атанасова Кашикова Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Светлозар Лазаров

като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело

номер

20095100600061

по описа за

2009

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 10/26.02.2009 година, постановена по Н.о.х.дело № 81/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Шенол Сабри Мехмед от с.Среднево, общ.Черноочене, обл.Кърджали за виновен в това, че на 02.10.2008 год. в гр. Кърджали , с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у другиго - Сюлейман Хасан Хатип от гр. Кърджали, и с това му причинил имотна вреда в размер на 295 /двеста деветдесет и пет/ лева, поради което и на осн. чл.209 ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието, на основание чл.46 б"б" от ЗИН. С присъдата, на основание чл.68 ал. 1 от НК, съдът е постановил подс.Мехмед да изтърпи отделно и наложеното му с присъда № 428/17.10.2006 год. по Н.о.х.дело № 581/2006 год. по описа на Районен съд - Димитровград, наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години, влязла в сила на 02.11.2006 год. С присъдата съдът се е разпоредил какво да стане с веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Шенол Мехмед от с.Среднево, общ.Черноочене, обл.Кърджали, който я обжалва като неправилна, като счита наложеното му наказание за явно несправедливо. Твърди, че действително е извършил инкриминираното деяние, но счита, че същото е с ниска степен на обществена опасност, с оглед ниския размер на щетата – 295 лв., които пари към настоящият момент бил върнал на пострадалия Сюлейман Хатип. Твърди в жалбата си, че е с влошено здравословно състояние и е безработен, грижел за възрастните си родители в с.Среднево, като отиването му в затвора щяло да ги постави в тежко положение. Намира, че съдът му наложил изключително завишено наказание „лишаване от свобода” вместо да му наложи такова към законовия минимум или да му определи друг вид наказание при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК – „пробация”, за което нямало законна пречка. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като при приложението на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК му бъде наложено наказание „пробация”, а алтернативно моли да бъде намалено наложеното му наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, и му бъде наложено такова наказание към законовия минимум. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Защитника на подсъдимия представя ново писмено доказателство – трудова характеристика на подсъдимия.

Прокурора от Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна, обоснована и законосъобразна, като счита наложеното на подсъдимия наказание за справедливо. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Мехмед обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като в проведеното въззивно съдебно следствие е прието ново писмено доказателство - трудова характеристика на подс.Мехмед. Въз основа на събраните в производството и пред двете съдебни инстанция доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Шенол Сабри Мехмед е роден на 10.01.1971 год. в гр.Кърджали, като постоянно живее в с.Среднево, общ.Черноочене, обл.Кърджали. Има завършено средно образование, не е женен, безработен е, осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 02.10.2008 год. подс. Мехмед отишъл в кв. "Гледка" в гр. Кърджали, до къщата на своя позната — свидетелката Ширин Хатип. Тъй като не я намерил, по указание на съседка на св.Ширин Хатип, подсъдимият отишъл до намиращият се наблизо дом на родителите на посочената свидетелка. Там видял свидетеля Сюлейман Хатип /баща на свидетелката/. Тъй като имал нужда от парични средства, за да ги набави подс.Мехмед решил да измами св.Сюлейман Хатип, като му казал, че дъщеря му Ширин Хатип е поръчала доставка на фаянсови плочки и дограма за къщата от Република Турция. Казал още, че камионът с материалите вече пътува от гр. Хасково за гр. Кърджали и че всеки момент ще пристигне в кв. "Студен кладенец", в склад на някаква фирма, като трябвало камиона да бъде посрещнат там, както и предупредил свидетеля, че трябва да плати за транспорта на строителните материали, като му казал, че същият възлиза на 300 лв. Тъй като първият и третият етажи на къщата били недовършени, св. Сюлейман Хатип предположил, че дъщеря му и зет му действително са направили такава поръчка. Свидетелят потърсил дъщеря си по телефона, за да се увери, че е направила такава поръчка. Св. Ширин Хатип, която в този момент била на работа в гр. София, му казала, че тя не е правила такава поръчка, но е възможно съпругът й да е поръчал тези материали. Обещала да говори със съпруга си и след това отново да се обади на баща си. Междувременно, подс.Мехмед настоявал пред св. Хатип, че трябва да тръгват за кв. "Студен кладенец", тъй като камиона щял скоро да пристигне и нямало да ги чака. Свидетелят имал у себе си 95 лева, а от дома си взел още 200 лева, като без да изчака дъщеря му да му се обади, тъй като подсъдимият твърдял, че работата е спешна, двамата с подсъдимия наели такси, с което се придвижили до кв.”Студен кладенец”, в близост до хотел „Ардастрой”.

Подс. Мехмед завел св. Сюлейман Хатип до склад за стъкла и алуминиева дограма, но тъй като вече било след 17.00 часа, в склада нямало никого. Двамата седнали в кафене, находящо се в близост до същия склад, и си поръчали кафе. Подс. Мехмед уверявал св. Сюлейман Хатип, че ще им бъде направена много добра отстъпка за поръчаните материали. В кафенето св.Сюлейман Хатип дал на подсъдимия парите – общо 295 лв., а последният предал на свидетеля личния си задграничен паспорт, като гаранция, че няма да го измами. Свидетелят се уверил, че това е паспорта на подъдимия, но не забелязал, че срокът на паспорта изтичал на същия ден. Почакали около 10-15 минути, като на няколко пъти подс. Мехмед излизал под предлог, че отива да провери дали камионът не е пристигнал. След поредното си излизане от кафенето, подс. Мехмед повече не се върнал. След като заподозрял, че е измамен, св.Хатип се оплакал на районния инспектор, на когото предал с протокол за доброволно предаване задграничния паспорт на подс.Мехмед, като потвърдил, че това е лицето, на което е дал пари за транспорт при доставка на фаянсови плочки и дограма. Впоследствие, след разговор по телефона с дъщеря си, св.Хатип разбрал, че нито тя, нито зет му са поръчвали плочки и дограма от Турция.

След като взел парите, подс. Мехмед си купил алкохол, а след това останал за една вечер в хотел в гр. Кърджали, като заплатил за престоя си там също с тези пари. В хода на разследването подс. Мехмед предал доброволно на органа по разследването сумата от 95 лева, която е приложена по делото.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подс.Мехмед, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира частично; от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Сюлейман Хатип и Ширин Хатип, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи относно осъществяването от обективна и субективна страна от подс.Мехмед на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, в т.ч. относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината при осъществяването му. За да направи тези изводи, съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като аргументирано е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си в тази връзка, които се възприемат от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената обстановка няма между страните, с изключение на обстоятелството колко пари подс.Мехмед е поискал и получил от св.Сюлейман Хатип. Само за прецизност следва да се отбележи, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал обясненията на подс.Мехмед в частта им, с която установява, че бил поискал и св.Сюлейман Хатип му бил дал не 295 лв., а 95 лв., които бил възстановил в хода на досъдебното производство. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд в тази връзка – че на показанията на св.Сюлейман Хатип следва да бъде дадена вяра изцяло, вкл. и в частта им относно причинената му от подсъдимия вреда, представляваща равностойността на заплатената от свидетеля на подсъдимия Мехмед сума за транспортни разходи за твърдяната от подсъдимия доставка на фаянсови плочки и алуминиева дограма – 295 лв., тъй като показанията на посоченият свидетел са логични и последователни през цялото наказателно производство, същите се подкрепят косвено и от показанията на св.Ширин Хатип; а и житейски по-реална и оправдана за заплащане на транспортни разноски на камион от Република Турция до гр.Кърджали е именно сумата от 300 лв. /каквато сума свидетелят твърди, че му е поискал и е дал на подс.Мехмед/, но не и сумата от 100 лв. / както твърди в обясненията си подсъдимият/. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че обясненията на подс.Мехмед в посочената им част представляват опит на същия да смекчи наказателната си отговорност, с оглед доброволното предаване на органите по разследването именно на сумата в размер на 95 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подс.Мехмед от обективна страна е осъществил основния състав на престъплението “измама” по чл. 209 ал.1 от НК – на 02.10.2008 год. в гр. Кърджали , с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у другиго - Сюлейман Хасан Хатип от гр. Кърджали, и с това му причинил имотна вреда в размер на 295 /двеста деветдесет и пет/ лева, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. В тази връзка съдът съобрази следното:

Осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда и/или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда. В настоящият случай безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е възбудил у св.Сюлейман Хатип заблуждение, че дъщеря му е поръчала доставка на фаянсови плочки и алуминиева дограма с камион от Република Турция, при което е необходимо свидетелят да посрещне камиона и да се заплатят транспортните разходи за доставката, като това е направил с цел да набави за себе си имотна облага, вследствие на което му причинил имотна вреда в размер на 295 лв. Това е така, тъй като по делото безспорно е установено, вкл. и от обясненията на самият подсъдим, че дъщерята на св.Сюлейман Хатип – св.Ширин Хатип, не е поръчвала на подсъдимия или на което и да е друго лице доставката на посочените строителни материали от Република Турция, но възползвайки се от обстоятелството, че първият и третият етажи на къщата на св.Ширин Хатип били недовършени и нямали дограма, подсъдимият е успял да убеди св.Сюлейман Хатип /да създаде невярна представа у него/, че такава поръчка действително е направена от дъщеря му, с което е мотивирал св.Сюлейман Хатип да му даде пари в размер на 295 лв. за заплащане на т.нар.транспортни разходи. Това заблуждение подс.Мехмед е възбудил /а и поддържал/ у пострадалия и с другите си действия – настояването да побързат, тъй като камиона нямало да ги чака наемането на такси и придвижването им със свидетеля до склад на фирма в близост до хотел „Ардастрой”; излизането неколкократно от кафенето под предлог да провери дали камионът е пристигнал; както и даването на задграничния си паспорт на пострадалия като гаранция, че няма да го измами. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и относно извършването на престъплението от подсъдимия от субективна страна, при форма на вината: пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът се установява от обективираното поведение на подс.Мехмед, посочено по-горе в мотивите.

При налагане на наказанието на подс.Мехмед, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства – сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието, с оглед причинения вредоносен резултат /характерен признак на резултатните престъпления/, частичните самопризнания на подсъдимия, възстановяването на част от имотната вреда, причинена на пострадалия Сюлейман Хатип, влошеното му здравословно състояние; а като отекчаващи такива – обремененото съдебно минало на подсъдимия, завишената с оглед на това обществена опасност на дееца, лошите характеристични данни. С оглед на тях, и предвид разпоредбите на чл. 54 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Мехмед наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния размер на предвиденото в закона наказание за това престъпление, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим, на основание чл.46 б.”б” от ЗИН. Настоящата инстанция намира, че така определеното на подс.Мехмед наказание не е явно несправедливо – същото отговаря в пълна мяра на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като не са налице условия за неговото намаляване, каквото е едно от направените искания с въззивната жалба и от защитника на подсъдимия. Не са налице по делото на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, респ. за замяна на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, каквото искане също се прави с жалбата и в съдебно заседание. Настоящият състав намира, че наказание в определения размер е напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него, както и възпитателно и предупредително спрямо другите членове на обществото. Именно за постигане на посочените цели на наказанието, наложеното му с обжалваната присъда такова следва да бъде изтърпяно от подсъдимия Мехмед ефективно, при определения му „общ” първоначален режим, като за приложението на института на условното осъждане съществува и формална пречка – подс.Мехмед е осъждан на наказание „лишаване от свобода” за извършено престъпление от общ характер. Следва да се отбележи, че представената в хода на въззивното съдебно следствие добра трудова характеристика на подсъдимия сама по себе си, а и в съвкупност с останалите смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не е в състояние да промени изводите на съда относно справедливостта на наложеното му наказание. От друга страна, твърденията на подсъдимия, изложени в жалбата – че се грижи за възрастните си родители в с.Среднево и отиването му в затвора ще ги постави в тежко положение, са изцяло неподкрепени с доказателства, поради което не следва да бъдат обсъждани от съда.

Правилно, с оглед изхода на делото, на основание чл. 68 ал.1 от НК първоинстанционния съд е постановил подс.Мехмед да изтърпи отделно и наложеното му присъда № 428/17.10.2006 год. по Н.о.х.дело № 581/2006 год. по описа на РС – Димитровград, влязла в сила на 02.11.2006 год., наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е било отложено за от четири години, тъй като деянието, предмет на настоящото производство, е извършено от подс.Мехмед в изпитателния срок на предходното му посочено осъждане. Следва да се отбележи, че при постановяване на отделното изтърпяване на наказанието по посоченото предходно осъждане на подсъдимия, първоинстанционният съд е пропуснал да определи първоначален режим на изтърпяването му, но този пропуск може да бъде поправен от първоинстанционния съд чрез производство по реда на чл.306 ал.1 т.2 от НПК.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 10/26.02.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 81/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.