М О Т И В
И към Решение № 14/24.01.2018 г., постановено по ЧНД № 9/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора:
Производството е по чл.32, ал.1 във връзка с чл.16,
ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (наричан
по-долу ЗПИИРКОРНФС)
и е образувано за разглеждане въз основа
на постъпило в Окръжен съд – Стара Загора Удостоверение по чл.4 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции,
за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция,
постановено от Полицейски президиум Райнпфалц, адрес - ул. „Максимилиянщрасе” №
6, 67346, град Шпайер, Германия спрямо
българския гражданин В.Г.В., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, с последен известен адрес (посочен в
Удостоверението по чл.4 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР на СЕ) – град ***, ул.”***” № ***, вх.*, ет.*
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора изразява становище за признаване на решението за
налагане на финансовата санкция, поради наличие на законовите предпоставки за
това.
Засегнатото лице В.Г.В. не взема становище относно
признаването на решението за налагане на финансова санкция.
Въз основа на данните по делото и закона,
съобразявайки се с изразените становища от страните, Окръжен съд – Стара Загора
прие следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на СЕ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №
500.03093156.7 на Полицейски президиум Райнпфалц, адрес - ул.
„Максимилиянщрасе” № 6, 67346, град Шпайер, Германия, постановено на 23.05.2017
г., влязло в сила на 21.06.2017 г., с което на българския гражданин В.Г.В., ЕГН
**********, роден на *** ***, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с
последен известен адрес (посочен в Удостоверението по чл.4 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР на СЕ) – град ***, ул.”***” № **, вх.*, ет.*,
е наложена финансова санкция в размер на 80 евро, като заедно с разноските по
административното производство – 28.50 евро, общият размер на финансовата
санкция е 108.50 евро, равностойна на 212.21 лв. (двеста и дванадесет лева и 21
ст.) по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 23.05.2017 г.
Финансовата санкция е наложена за извършено на 22.03.2017
г. от В.Г.В. нарушение на правилата за
движение по пътищата, изразяващо се в следното:
Като водач на товарен автомобил (с допустима обща
маса над 3.5 тона) с рег. № СТ 1029 ВВ,
движейки се в землище Плайдт по федерална автомагистрала 61 при 217.700 километър, по посока град Кьолн,
засегнатото лице не е спазило на
22.03.2017 г. в 13.23 часа минимално допустимото разстояние от движещото се
пред него превозно средство от 50 м при движение със скорост от над 50 км/ч по
автомагистрала.
Посоченото нарушение на правилата за движение по
пътищата съставлява административно нарушение, които съгласно правото на
издалата решението за налагането на финансова санкция държава, се санкционират
по реда на чл.4, ал.3, чл.49 от
Правилника за движението по пътищата, чл.24 от Закона за движението по
пътищата, 15 от Федерален каталог за финансови санкции.
По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на СЕ
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по
признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. В
случая решението на несъдебния орган на германските власти има статута на
решение по смисъла на акта на СЕ.
Изпратеното в Окръжен съд – Стара Загора
удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в
приложения акт, чието признаване се
иска. Касае се за решение на несъдебен орган на решаващата държава за налагане
на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
Деянието, осъществено от засегнатото лице В.Г.В.,
попада сред изброените в чл.30, ал.2,
т.1 от ЗПИИРКОРНФС случаи, за които не се изисква двойна наказуемост.
Не е налице нито едно от основанията, при които може
да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова
санкция от чужд съд, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е
издадено по образец, съгласно Приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Същото е
в писмена форма, придружено е с превод на български език, с подписа на
издалия го орган е удостоверена верността на съдържанието му и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват
доказателства, че срещу засегнатото лице В.Г.В. за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е
постановено и приведено в изпълнение разглежданото решение за налагане на
финансова санкция. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.
Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България или са били
извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство
не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива
деяния. Наложената финансова санкция с
решението не е по-малка от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу пълнолетно,
съгласно българското законодателство, лице, което може да носи наказателна
отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на
решението. Производството срещу В.Г.В. е било писмено, като същият е бил
уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава, лично или чрез упълномощен според националния
закон представител, за правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалването му.
По гореизложените съображения и на основание чл.32,
ал.1 във връзка с чл.16, ал.7, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд – Стара Загора постанови решението си, с което
призна Решение № 500.03093156.7 на
Полицейски президиум Райнпфалц, адрес - ул. „Максимилиянщрасе” № 6, 67346, град
Шпайер, Германия, постановено на 23.05.2017 г., влязло в сила на 21.06.2017 г.,
с което на българския гражданин В.Г.В., ЕГН **********, роден на *** ***, с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с последен известен адрес (посочен в
Удостоверението по чл.4 от Рамково
решение № 2005/214/ПВР на СЕ) – град ***, ул.”***” № **, вх.*, ет.*,
е наложена финансова санкция в размер на 80 евро, като заедно с разноските по
административното производство – 28.50 евро, общият размер на финансовата
санкция е 108.50 евро, равностойна на 212.21 лв. (двеста и дванадесет лева и 21
ст.) по курса на БНБ към деня на постановяване на решението – 23.05.2017 г.
В съдебния си акт съдът се произнесе и относно
въпросите по чл.36 във връзка с чл.22, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС
(изпълнение на признатото решение), по
чл.38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС
(задължение за уведомяване за признаване и приключване изпълнението на
решението) и по чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.