№ 13607
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110132651 по описа за 2022 година
при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
32651 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И. К. П., с ЕГН: **********, с
адрес: град София, ............. срещу „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: *********, с
адрес: град София, ул. „Ястребец” № 23 Б, с която се иска признаване за установено,
че ищецът не дължи по отношение на ответника сумата в размер на 4 606.52 лева -
съставляваща главница за разходвана, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.10.2010г. - 30.04.2012г., както и за сумата в размер на 53.04 лева - стойност на
услугата дялово разпределение за периода 01.10.2010г. -30.04.2012г., ведно със
законната лихва, считано от 03.04.2013г. до окончателното плащане, както и сумата от
657.76 лева - лихва за забава за периода 01.12.2010г. - 14.03.2013г., които суми са
обективирани в изпълнителен лист издаден на 03.12.2014год. от СРС, 91 състав, по гр.
дело № 5401/2013 год., въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20228380401285 на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 при КЧСИ и район на действие
СГС.
Ищецът твърди, че срещу него било образувано процесното изпълнително дело,
по молба на ответника за сумите по изпълнителен лист от 03.12.2014год. от СРС, 91
състав, по гр. дело № 5401/2013 год. Намира че не дължи сумите предмет на
изпълнението защото същите били погасени по давност. Счита, че към датата на
образуване на изпълнителното производство е изтекла давността, с която се погасяват
вземанията по процесния изпълнителен лист, поради което и възможността на
кредитора да предприема действия по принудително изпълнение на процесното
вземане била погасена. Намира че за вземането се прилага тригодишна давност, тъй
като процесните вземания не са установени по силата на влязло в сила съдебно
решение, а въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, срещу която
възражение по реда на чл. 414 от ГПК не е било подавано. Тъй като в случая
вземането не е установено по силата на влязло в сила решение, същото не се ползва
1
със сила на присъдено нещо и не се погасява с изтичане на давността по чл. 117, ал. 2,
която винаги е петгодишна, а с изтичане на давността, предвидена за самото вземане,
която в случая е тригодишна. Освен гореизложеното сочи, че заповедта за изпълнение
е влязла в законна сила най-късно на 03.12.2014г,, когато е издаден процесния
изпълнителен лист. От тази дата до датата на образуване на изпълнителното
производство през 2022 г. също бил изтекъл не само тригодишен период, но и
петгодишен срок на давност, през който кредиторът не е предприемал действия за
събиране на вземането, нито такива, които са годни да прекъснат погасителната
давност. Ето защо, счита, че към момента на подаване на молбата за образуване на
изпълнително дело № 20228380401285, което било сторено през 2022г. давностният
срок за събиране по принудителен ред на вземанията бил изтекъл. Ето защо счита че е
налице правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който взема становище за неоснователност на исковете сочи че въз основа на
посочения изпълнителен лист на 15.10.2018г. било образувано първоначално
изпълнително дело № 2435/2018г. по описа на Сия Халаджова. С молбата били
поискани справки и изпълнителни действия прекъсващи давността. На 16.02.2022г.
било образувано изпълнително дело 1285/2022г. по описа на Милен Бъзински. Намира
че за вземането се прилагат правилата на чл. 117 ЗЗД и съответно давността е
петгодишна която не е изтекла към датата на образуване второто изпълнително дело.
Сочи че въпреки че чл. 117 от ЗЗД визира съдебно решение с влизането в сила на
заповедта за изпълнение отново за вземанията се прилага петгодишната давност. Ето
защо намира, че за вземането давността е прекъсната.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439
ГПК. Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на
започнало принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
факти. В случая ищецът се позовава на настъпила погасителна давност. С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, ответникът следва
да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото
писмени доказателства, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 03.12.2014 г.
въз основа на заповед за изпълнение от 05.04.2013 г. по ч.гр.д. № 5401/2013 г. по
описа на СРС, 91 състав, за следните суми: 4 606.52 лева - съставляваща главница за
разходвана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2010г. - 30.04.2012г.,
53.04 лева - стойност на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2010г. -
30.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2013г. до окончателното
плащане, 657.76 лева - лихва за забава за периода 01.12.2010г. - 14.03.2013г., за
събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20228380401285 на ЧСИ
Милен Бъзински с рег. № 838 при КЧСИ и район на действие СГС.
По делото не се спори по фактите, спори се по правото. Погасено ли е вземането
на ответника срещу ищеца.
Съдът приема, че чл.117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено
2
по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Корективното тълкуване
на чл.117, ал.2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на
разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с
влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството,
по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. С оглед на това, за установените с влязла в
сила заповед за изпълнение вземания правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложимо и
същите се погасяват с 5-годишна давност. Предвид липсата на други доказателства,
следва да се приеме, че давностният срок за вземанията е започнал да тече от датата,
на която срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист – 03.12.2014 г.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20228380401285 на
ЧСИ Милен Бъзински, същото е образувано на 16.02.2022 г. за принудително събиране
на процесните сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 03.12.2014 г.
Ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по
принудителното изпълнение, като в молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и е
поискано извършването на конкретни изпълнителни действия.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се
прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на иска и завършва със
съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до
постановяването на решение, независимо от това извършва ли ищецът други
процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по
себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа
висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна
възможност да действа, тогава давност не тече. Ако кредиторът не предприема
действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността тече. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или
да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С оглед на изложеното съдът намира, че към датата на образуване на
изпълнително дело № 20228380401285 по описа на Милен Бъзински – 16.02.2022 г.,
процесните вземания са били погасени по давност, доколкото, както се прие по-горе
същата е започнала да тече на 03.12.2014 г. и е изтекла на 03.12.2019 г.
Следва да се посочи, че ответникът не е ангажирал други доказателства,
установяващи спиране и/или прекъсване на давността, като съдът намира за
неотносимо постъпилото копие по и.д. 20228630402435 по описа на ЧСИ Сия
Халаджова, доколкото същото касае трети за спора страни.
Ето защо предявените искове се явяват основателни в тяхната цялост.
3
По разноските:
При този изход на спора правно на разноски има единствено ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 212,69 лв. за държавна такса и сумата в размер на 600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, като съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е
определено в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, в редакцията,
действала към момента на сключване на ДПЗС.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 142 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от И. К. П., с ЕГН:
**********, с адрес: град София, ............. срещу „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК:
*********, с адрес: град София, ул. „Ястребец” № 23 Б, искове с правно основание чл.
чл. 439, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи по отношение на ответника следните суми: 4 606.52 лева -
съставляваща главница за разходвана, но незаплатена топлинна енергия за периода
01.10.2010г. - 30.04.2012г., 53.04 лева - стойност на услугата дялово разпределение за
периода 01.10.2010г. -30.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2013г.
до окончателното плащане, както и сумата от 657.76 лева - лихва за забава за периода
01.12.2010г. - 14.03.2013г., които суми са обективирани в изпълнителен лист, издаден
на 03.12.2014год. от СРС, 91 състав, по гр. дело № 5401/2013 год., въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 20228380401285 на ЧСИ Милен Бъзински с рег. №
838 при КЧСИ и район на действие СГС.
ОСЪЖДА „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: град София,
ул. „Ястребец” № 23 Б, да заплати на И. К. П., с ЕГН: **********, с адрес: град София,
............. сумата в размер на 812,69 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4