Решение по дело №2060/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. И. Т. от [населено място] срещу заповед № 103 24-1030-000610 от 31.08.2024 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с която на Д. И. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], вх***, е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Според жалбоподателя оспорената заповед е нищожно или евентуално незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона, поради което се иска обявяване на нейната нищожност или отмяната й като незаконосъобразна, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да се отхвърли. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично на жалбоподателя срещу подпис на 31.08.2024 г., и срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена за това, че на 31.08.2024 г., около 21 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и бул. „Цар Борис ІІІ Обединител“, с посока на движение от [населено място] към [населено място] п., жалбоподателят е управлявал лек автомобил [Марка], с регистрационен № [рег. номер], собственост на „М. сикрет груп“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, след употреба на алкохол, с концентрация 0,99 промила в издишания въздух, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARPM-0712.

На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 119260, каквото не е било извършено. Жалбоподателят не оспорва факта, че е управлявал автомобила след употреба на алкохол и с жалбата си до съда, както и в хода на съдебното производство не представя никакви доказателства за опровергаване на тази констатация на контролните органи. Единственото му възражение е, че контролните органи не са му осигурили възможност да направи медицинското изследване и са му отказали да го откарат до УМБАЛ „Св. Г.“, което е ирелевантно, тъй като органите на МВР нямат разписано законово задължение да съпровождат водачите на МПС до медицинско заведение, за да направят медицинско изследване, освен ако не се касае за тежко пътно-транспортно произшествие с пострадали лица. „Наложената практика“ по мнението на процесуалния представител на жалбоподателя не е равнозначно на служебно задължение, което контролните органи в процесния случай не са изпълнили, за да може жалбоподателят да черпи благоприятни за себе си последици от неизпълнението на това задължение. Следователно правно релевантните факти – управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда – се явяват безспорно доказани.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

В случая са налице безспорни писмени доказателства, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си 0,99 на хиляда и не е извършил медицинско изследване, като самият той не оспорва тези факти, т.е., безспорно е доказано наличието на предпоставките от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП.

Нормата на чл.171 ЗДвП е императивна и административният орган няма право на преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни мерки, е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив, точка І, подточка 11. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви, които са в достатъчна степен конкретни и ясни, т.е., за жалбоподателя е било възможно да разбере за какво административно нарушение на правилата за движение по пътищата се прилага принудителната административна мярка и за какъв максимален срок, както и да организира защитата си. Т.е., заповедта съдържа всички реквизити, посочени в закона като задължителни, още повече, че актът за установяване на административно нарушение (л.9) представлява част от административната преписка по издаване на оспорената заповед, а срокът, за който се прилага мярката, е определен еднозначно от законодателя – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С оглед крайният срок от 18 месеца, определен от законодателя, без правно значение за валидността на наложената принудителна административна мярка е продължителността на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за реализиране на административнонаказателната му отговорност за същото нарушение.

Противно на възражението на жалбоподателя, при издаване на оспорената заповед са спазени административнопроизводствените правила. Самият ЗДвП не предвижда особени процедурни правила, следователно приложими в производството по издаване на заповед от категорията на процесната са общите правила на АПК за издаване на индивидуален административен акт. В настоящия случай няма данни за нарушаване на тези правила – на жалбоподателя е осигурено участие в производството и възможност за представяне на доказателства, че не е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5 промила, от която възможност той не се е възползвал, както и му е осигурена възможността да реализира правото си защита срещу издадената заповед. Изборът на процесуално поведение е право на съответния правен субект, но от пасивното си поведение той не може да черпи благоприятни за себе си последици. В случая жалбоподателят цели да оправдае собственото си неизпълнение на задължението за извършване на медицинското изследване, с което се е лишил от възможността да докаже, че не е нарушил правилата за движение по пътищата, с неизпълнение на чужди служебни задължения, каквито законът не е разписал за контролните органи, както се каза по-горе. В този смисъл беше безпредметно и изслушването на свидетеля, поискан от жалбоподателя, още повече, че неговият разпит се отлагаше неоправдано дълго с единствена цел да се шиканира процесът. От друга страна, ноторно известно е, че няма таксиметрови водачи, които да отказват превоз на пътници в рамките на централната градска част или в рамките на широкия център на града, където се намират мястото на проверката и УМБАЛ „Св. Г.“.

Оспорената заповед, противно на застъпеното от жалбоподателя становище, е съобразена с целта на закона и с принципите на АПК. При издаване на оспорената заповед административният орган е упражнил правомощията си добросъвестно и точно е приложил закона, а самата заповед не засяга други права и законни интереси на жалбоподателя освен правото да управлява МПС за определен срок, за да бъде постигната целта на закона – да се предотврати възможността за извършване на нови нарушения по ЗДвП. Следователно не е налице засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава – да се осигури безопасността на движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички участници в движението, включително на нарушителя, и да се преустановят административните нарушения по ЗДвП, която цел е постигната именно чрез временното отнемане на свидетелството за управление на МПС и отнемането на възможността на нарушителя да управлява МПС, за да не извърши нови нарушения на правилата за движение по пътищата. В този смисъл балансът между личните и обществените интереси винаги е в полза на обществения интерес, който е по-значимият интерес, доколкото касае цялото общество и държавата.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. И. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], вх***, срещу заповед № 103 24-1030-000610 от 31.08.2024 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.