№ 665
гр. Русе, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201898 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по Х.А. против Наказателно постановление № 38-
0002177/02.08.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ -
Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 93г, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 6, ал. 1
от ЗАвПр.
В жалбата се излагат подробни съображения касателно неправилността и
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановления, доколкото
последното било издадено в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила. Твърди се, че актосъставителят е изградил извода си за това, че
жалбоподателят е осъществил международен обществен превоз на пътници срещу
заплащане или икономическа облага при липса на такива обстоятелства и без да вземе
под внимание обстоятелството, че жалбоподателят не е получавал парични средства
както за да управлява МПС-то, така и за разходите по пътуването. В тази насока се
моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призовано, се явява лично и садв.
Ю.Й.. В хода на пледоарията си адв. Й. поддържа изложеното в жалбата, като в
допълнение сочи, че посочената в наказателното постановление сума е била осигурена
1
от трето лице – работодател на пътниците, и същата е била заплатена на Д.М. и
съответно жалбоподателят не е получил пари за извършения превоз. Акцентира, че
съгласно чл. 6, ал. 3, т. 9 от ЗАвПр не е необходим лиценз при извършване на превоз
на пътници, когато същият е за собствена сметка, какъвто е и процесният случай. Моли
наказателното постановление да се отмени и претендира адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не представя писмено становище.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в
законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от обжалваното
наказателно постановление на 30.08.2021 г., а жалбата е подадена на 01.09.2021 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Свидетелят Д.М. работел като таксиметров шофьор в ФР Германия. В същата
фирма като таксиметров шофьор работел и Х.А..
На 12.03.2021 г. срещу 13.03.2021 г. Х.А. пътувал с управляното от него МПС -
лек автомобил марка „Фолксваген Каравел“, категория М1, с рег. номер СН9606АС,
собственост на М.Д.М., от с. Абланово, област Сливен за Кралство Белгия. По пътя на
свидетеля М. се обадил работодателят им, като им указал да вземат няколко лица от с.
Абланово, област Русе. За извършения превоз А. и свидетеля М. следвало да получат
сума в размер на 300 евро, която била преведена по банковата сметка на свидетеля М..
След като получил телефонните номера на лицата, А. ги качил и продължил към ГКПП
Дунав мост.
На 13.03.2021 г., около 02:00 часа, управляваното от А. МПС било спряно за
проверка от служители на РД „Автомобилна администрация“ /РД „АА“/. В хода на
извършената проверка служителят на РД „АА“ констатирал, че в управляваното от А.
МПС има осем броя пътници, пътуващи от Република България за Кралство Белгия.
Снети били обяснения от А. и свидетеля М., от които служителят на РД „АА“
установил, че за горепосочения превоз работодателят на пътуващите е превел по
банковата сметка на свидетеля Д.М. сума в размер на 300 евро.
2
Съобразявайки гореизложеното, служителят на РД „АА“ приел, че с
поведението си, изразило се в извършване на обществен превоз на пътници за чужда
сметка срещу заплащане или икономическа облагал без управляваното от
жалбоподателя МПС да има издадено заверено копие към лиценз за Общността, А. е
осъществил нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, като в тази насока му съставил АУАН
Серия А-2020 № 287673/13.03.2021 г.
АУАН-ът бил връчен на жалбоподателя, като в него последният отбелязал, че
има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не се възползвал от
възможността да подаде възражение.
Въз основа на така съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъществено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр на основание чл. 93г, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр на жалбоподателя била наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 2000 лева
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН Серия А-2020 № 287673/13.03.2021 г., НП № 38-
0002177/02.08.2021 г., снети обяснения в хода на административнонаказателната
преписка от свидетеля Д.М. и от жалбоподателя, СУМПС и СРМПС на А., 2 бр.
справки за МПС, превод на удостоверение от работодателя, както и гласни
доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Д.М., които съдът кредитира изцяло.
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1
от ЗАвПр – служител на РД „АА“, а НП е издаден компетентен АНО – упълномощен
3
със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема, че Х.А. е осъществил състава на нарушението
на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността. Тоест, за да е
налице нарушение на горепосочените разпоредба следва в условията на кумулативност
да са налице две предпоставки: 1.) осъществен превоз на пътници (или товари) и 2.) за
превозното средство, чрез което е осъществен превоза, да няма заверено копие към
лиценз на Общността (или за него да няма удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари).
Съгласно легалните дефиниции, уредени в ДР на ЗАвПр, „обществен превоз“ е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство /§1, т. 1 от ДР на ЗАвПр/; „превоз на
пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на
пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага /§1, т. 2 от ДР на ЗАвПр/; и „икономическа облага“ е всяка
икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или
обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му
финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от
безпрепятственото действие на пазарните механизми /§1, т. 56 от ДР на ЗАвПр/.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява по категоричен
начин, че на посочената в АУАН-а и НП дата именно жалбоподателят е бил водач на
4
МПС, с което е извършвал международен превоз на осем броя пътници по направление
Република България Кралство Белгия. По делото не е налице и спор, че процесното
МПС не притежава лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари – лиценз на Общността. От показанията на свидетеля Д.М. и обясненията,
дадени от А. и М. в хода на административнонаказателното производство, се
установява, че за осъществения превоз работодателят на пътниците е превел по
сметката на свидетеля М. сума в размер на 300 евро. За съставомерността на деянието
е без значение дали посочената сума е била изцяло или частично предназначена за
жалбоподателя, доколкото ангажирането на отговорността по чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр не е
обвързано с точен размер на получената облага. Нещо повече без значение е цифровото
измерение на сумата, стига да се установи, че услугата не е безвъзмездна, тоест
превозът да е осъществен срещу заплащане или икономическа облага, какъвто е и
процесният случай. Предвид изложеното, съдът счита, че Х.А. е осъществил от
обективна страна на състава на нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.
От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вината – пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че не притежава изискуемия от закона
документ, но въпреки това извършил превоз на пътници. От събраните по делото
доказателства се установи, че жалбоподателят е бил наясно, че за осъществения превоз
следва да получи парична облага, както и че последната ще бъде преведена по сметка
на свидетеля М..
Правилно е издирена и приложена санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвПр предвиждаща административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за
водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари без издадено за моторното превозно средство заверено копие на
лиценз на Общността. Съдът намира, че размерът на санкцията е индивидуализиран
правилно, доколкото същата е определена в абсолютен размер.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11
от ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Конкретните особености на деянието, а именно че се касае за международен превоз на
пътници и броят на пътниците, според настоящия състав също изключва приложението
на чл. 28 от ЗАНН в настоящия случай.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че жалбата следва да се остави без
уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
5
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски. Такива не са претендирани от наказващия орган, поради
което и не следва да бъдат присъждани в полза на същия.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0002177/02.08.2021 г.,
издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ - Русе, с което на Х.А. на
основание чл. 93г, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена административно наказание „Глоба“
в размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6