№ 27
гр. София , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201000601010 по описа за 2020 година
Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е образувано по
подадена въззивна жалба вх.№5503/12.07.2018 година от адв.Г. Д. от САК,с посочен съдебен
адрес в гр. ***,ул.“***“№49,ет.1,защитник на подсъдимата Д. Н. Д.,с установена
самоличност,ЕГН**********,против присъда №30/10.07.2018 година на Окръжен съд
гр.София, наказателно отделение,постановена по нохд №324/2018 година по описа на
съда.С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимата Д. Н. Д.,родена на *** година в
град ***,българка,български гражданин,неосъждана,с висше образование,не омъжена,*** в
ДА"НС" ,живуща в гр.***,ул.„***" № 15,ЕГН ********** за ВИНОВНА в това,че на
25.05.2017 година около 06,00 часа в гр.Своге,Софийска област при управляване на лек
автомобил „Тойота Корола",с peг.№ CO *** по второкласен път II-16,в района на километър
54+480 с посока на движение от град Своге към град София,е нарушила правилата за
движение по пътищата:
чл.16 ал.1,т.1 ЗДвП:„На пътно платно с двупосочна движение на водача на пътно
превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти-да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне",
чл.20 ал.1 ЗДвП:„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства,които управляват“,
чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП:„При избиране скоростта на движение на водача на пътно
1
превозно средство е забранено да превишава скорост от 40 км/час, сигнализирана с пътен
знак „В 26",като се е движела с превишена скорост от 62км/час, в резултат на което по
непредпазливост е причинила смъртта на Е. Г. Д.,ЕГН ********** и средни телесни повреди
на две лица:
-на С. Н. Д.,ЕГН **********,изразяваща се в причинена фрактура на пубисните и
седалищните кости/счупване на костите на таза,довела до трайно затрудняване на
движението на снагата,
-и на Д. С. С., ЕГН **********,изразяваща се в счупване на тялото на седми гръден
прешлен,което увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за срок
от около 7-8 месеца;счупване на тялото на девети гръден прешлен,довело до трайно
затрудняване на движението на снагата за срок от около 7-8 месеца;контузия на белия дроб
в основата на левия белодробен дял,довело до разстройство на здравето временно опасно за
живота; избиване на шест зъба на горната челюст,а именно първи-четвърти горе вдясно,на
първи и втори горе вляво,което увреждане е довело до оформянето на много голям дефект в
зъбната редица,което по своя медико-биологичен характер представлява избиване на
зъби,без които се причинява трайно затрудняване на дъвченето и говоренето,поради което
на основание чл.343 ал.4 вр.ал.3,б.„б",пр.1, вр.чл.343 ал.1 вр. чл.342 ал.1,пр.3 вр.чл.54 ал.1 и
ал.2 и чл.58а ал.1 НК и е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години
и 8 /осем/ месеца,като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изпълнението на това
наказание за срок от 5 /пет/ години.
На основание чл.343г ал.1 НК съдът е лишил подсъдимата Д. Н. Д.,с установена
самоличност,от право да управлява моторно превозно средство за срок от 4 /четири/ години.
С присъдата,на основание чл.189 ал.3 НПК,съдът е осъдил подсъдимата Д. Н.
Д.,ЕГН********** да заплати разноски на досъдебното производство в размер на 2539,90
/две хиляди петстотин тридесет и девет лева и деветдесет стотинки/ лева.
Във въззивната жалба,подадена чрез защитника на подсъдимата Д.-адв.Г.Д.
,постановеният съдебен акт се атакува в частта,касателно определените наказания на
подсъдимото лице,с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност.Сочи се
нарушение на материалния закон при определяне на наказанията на Д.,като се твърди
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Излагат се
съображения за явна несправедливост на наказанията.
На основа сторените оплаквания се претендира изменяне на атакувания съдебен
акт,като се намалят по размер наложените наказания на Д..Алтернативно е сторено искане за
отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав на първоинстанцонния съд.
Упълномощеният защитник на подсъдимото лице,адв.Х. Б. от САК,вж.л.63 от
2
делото,е уведомен за изготвените мотиви.Допълнение към въззивната жалба е сторено на
05.10.2020 година ,като са сторени допълнителни възражения и са направени
доказателствени искания.
В хода на проведено пред въззивния съд въззивно съдебно следствие,по делото са
събрани писмени доказателства-Удостоверение за раждане на дете №**********/18.07.2019
година на Столична община,съдебно решение№52/08.07.2019 година на Окръжен съд
гр.Сливен,постановено по гр.дело №335/2019 година по описа на съда,констативен протокол
от 20.06.2017 година за извършена проверка на пътен участък,стопанисван от ОПУ-
София,л.33 от делото,писмо изх.№УРИ353000-1824 /29.10.2017 година на ОД МВР-
София,РУ-Своге,до директора на ОПУ-София с писмени приложения ,назначена,изпълнена
и приета от съда е допълнителна АТЕ,л.48 от делото.
По реда на чл.333 НПК,след проведено въззивно съдебно следствие,представителят
на Софийска апелативна прокуратура е оспорил основателността на подадената въззивна
жалба.Сочи,че е постановен обоснован и законосъобразен съдебен акт,който следва да се
потвърди.Намира,че фактическата обстановка по делото е категорично изяснена и не се
променя с оглед новоприетата ДАТЕ и приложените по делото писмени доказателства,а
първият съд правилно е отчел всички факти и обстоятелствата,обуславящи вината и
наказателната отговорност на подсъдимата.Приема,че съдът правилно е определил
наказания на подсъдимата Д.,като същите са съобразени със степента на обществена
опасност на деянието и дееца.В обобщение представителя на държавното обвинение иска
да се постанови съдебен акт,с който се потвърди атакуваната присъда като законосъобразна.
Пред въззивният съд защитникът на подсъдимата Д. Д.,адв.Б.,поддържа подадената
въззивна жалба по основанията в нея.Намира,че първият съд е допуснал процесуално
нарушение и е нарушил Закона,като е осъдил подсъдимата Д. за нарушение по ЗДвП /такова
по чл.20 ал.1 от ЗДвП/,което не е вменявано на подсъдимата на досъдебното
производство,нито с обвинителния акт пред първия съд
Намира,че при определяне наказания на подсъдимото лице първият съд не е
съобразил степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
другия лек автомобил,като се основава на отразеното в експертното заключение,свързано с
данни за превишена скорост и на другия водач на МПС,участник в ПТП.Излага
съображения във връзка със състоянието на пътя.
Намира,че при отмерване на наказание на подс.Д. първият съд е определил като
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства,които не са налични.Отчита в тази
насока процесуалното поведение на подсъдимата,липсата на други наказания по
ЗДвП,факта,че е майка на малолетно дете,а в ПТП е загубила и своята майка.Въз основа на
признатите от подсъдимата факти ,приети за безспорно установени от съда по реда на
чл.373 ал.2 НПК,защитата изтъква добри характеристични данни за подсъдимото
лице,нейното отношение към стореното престъпно деяние, искреното и разкаяние,като
3
обосновава,че с по ниски по размер наказания ще се реализират в пълнота целите,разписани
в чл.36 НК,ще се реализират генералната и специална превенции на наказанието.
В обобщение претендира постановяване на съдебен акт,с който се измени
атакуваната присъда ,като се намалят по размер наложените на подс.Д. наказания.
Подсъдимата изразява съжаление за случилото се и моли за обективен и справедлив
съдебен акт,като се намалят по размер наложените и наказания.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба на защитата
и поддържаното пред настоящия съд,заявеното от представителя на САП и подсъдимото
лице,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл. на чл.313 и чл.314 от
НПК,приема за установено следното:
В хода на проведено съкратено съдебно следствие от първия съд по реда на
гл.ХХVІІ от НПК,чл.371 т.2 НПК,фактическата обстановка е приета за изяснена в нейната
пълнота,подкрепена от самопризнанието на подсъдимото лице.При изпълнение на
задълженията си съдът е изградил вътрешното си убеждение по фактите въз основа на
надлежно установен доказателствен обем. Фактическата обстановка по делото е еднозначно
и категорично установена,и е ясно изложена в мотивите на първоинстанционния съд.
Настоящият съд намира за необходимо да подчертае,че се съгласява,от една страна с
приети от първия съд факти,изложени подробно в обстоятелствената част на обвинителния
акт и подкрепени с надлежно самопризнание от страна на подсъдимото лице.Въззивният съд
не установява нови релевантни факти,които да противоречат на фактическите
положения,възприети от първия съд,но от друга страна приема за установени допълнителни
факти,които не са били предмет на оценка от първия съд,свързани със семейното състояние
на подсъдимата,социалната и вграденост и с изяснени допълнителни характеристики на
пътното платно.Следва да посочи,че приета по делото ДАТЕ не променя основните
релевантни факти по делото,поставени в основата на фактическите,а оттам и на правните
изводи на първия съд.Не са нарушени онези правила на Закона,регламентиращи дейността
на първия съд по събиране,проверка и оценка на доказателствата.Доколкото,обаче приетите
за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд
за вина на подсъдимата Д. Д.,правна квалификация на деянието /включително произнасяне
по непредявено обвинение/ и наказателната отговорност,те следва да се очертаят отново.
В мотивите си,на л.51-л.54 от делото,състава на първия съд е описал последователно
фактите ,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102
НПК.Приетите от първия съд факти се споделят от настоящата съдебна инстанция,която
приема следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д. е с установена по делото самоличност.Родена е на *** година в
гр.***,българка,български гражданин,не е осъждана,с висше образование,ЕГН
4
**********.Работи като *** в ДА„Национална сигурност“.Правоспособен водач е с
категории „В“,“АМ“ и „ВГ“.,като към 25.05.2017 година не е наказвана за нарушения по
ЗДвП.
На 25.05.2017 година,около 05.50 часа Д. Д. потеглила от гр.Своге за град София с
управляван от нея лек автомобил марка „Тойота“,модел„Корола“,ДК№***.В автомобила
управляван от подс.Д. пътували майка и Е. Г. Д.,която седяла на предна дясна
седалка,сестрата на подсъдимата-С. Н. Д. и Д. Г.-роднина на подс.Д..Последните две лица
седели на задната седалка в автомобила.Автомобилът, управляван от подсъдимата Д. се
насочил към изхода на гр.Своге,в посока гр.София,като този пътен участък от второкласен
път II-16,намиращ се на територията на гр.Своге,бил регулиран за двупосочно движение,с
по една лента за движение във всяка от посоките,разделени от единична непрекъсната бяла
линия /пътна маркировка „M l“/.Лентата за движение,по която се движела подсъдимата Д.Д.
с управлявания от нея автомобил в посока гр.София,била с ширина 4.20 метра.Лентата за
движение в обратна посока била с ширина 4.30 метра.Времето било облачно,с температура
на въздуха около 12 градуса,а пътната настилка била мокра.Асфалтовото покритие било
изпълнено с дребнозърнесто покритие,без дупки и неравности.
Пътният участък в района на км.53-400 до км.54-480 /този,където е реализирано
ПТП/ се стопанисва от ОПУ София.На около 285-300 метра преди км.54-480 /в района на
произшествието/,за движещите се в посока гр.София автомобили,движението било
регулирано с поставени в дясната част на платното за движение пътни знаци „В
24“,забраняващ изпреварване на МПС и мотоциклети с кош,и „В 26“,забраняващ
движението със скорост,по-висока от означената и надпис „40“.Такава регулация с пътни
знаци била реализирана и за движещите се в посока гр.Своге.Автомобилът,управляван от
подсъдимата Д.Д. се движел със скорост около 62 км.час,като в зоната на действие на
посочените пътни знаци и въведените с тях забрани,следвало да премине през десен за
посоката и на движение завой,с радиус на кривата от 57 метра,измерен по десния
край.Избраната скорост на движение от подсъдимата Д.,била критична за безопасно
преминаване на завоя в конкретните пътни условия.Движейки се със скорост от/около 62
км./час автомобилът,управляван от подсъдимата Д. навлязъл в десния завой,а в резултата на
избрана критична за безопасното преминаване през завоя скорост,подсъдимата изгубила
контрол над автомобила,задната му част се плъзнала наляво ,а подсъдимата „навила“
надясно волана на автомобила,в опит да го овладее.Не успяла,а автомобилът,управляван от
подсъдимата Д.Д. продължил зиг-загообразно движение,като навлязъл в насрещната лента
за движение.
В този момент,в същия пътен участък но в посока гр.Своге,със скорост около 60
км./час, се движел автомобил „Ланд Ровър",ДК№***,управляван от Е. В. С..С него в
автомобила пътували непълнолетните му деца,като св. В. Е. С. седял на предна дясна
седалка,и Д. Е. С.,седял на задна седалка.Свидетеля С. забелязал от около 27 метра пред себе
си намиращият се в лентата му за движение лек автомобил „Тойота“,възприел начина му на
5
движение и предприел действия за аварийно спиране.Не успял да избегне удара и между
двете превозни средства настъпил т.н.“инициален удар“ в района на 54+480 км от
второкласен път II-16. Ударът настъпил изцяло в лентата за движение на товарният
автомобил „Ланд Ровър",като бил челен за двете превозни средства.След т.н.“инициален
удар“автомобилът,управляван от подсъдимата Д. се завъртял на 180
градуса,преустановявайки движението си на около 30 метра преди бетонов постамент,в
положение обърнат с фронта си в обратна на посоката си на движение посока ,изцяло в
лентата за движение в посока гр.Своге.Товарният автомобил „Ланд Ровър",управляван от
св.Е. С.,продължил движението си още малко напред и в ляво,установявайки се в покой в
лентата за движение в посока гр.София,обърнат в посока гр.Своге.
Установено е,че ударът между двете превозни средства е настъпил на около 32-33
метра от линията на приетия по време на огледа ориентир и на около 2,50 метра до 3,50
метра в дясно от левия край на асфалтовото покритие на платното за движение,считано в
посока на огледа и измервания от гр.Своге към гр.София.
Автомобилите се установили в покой:
-товарният автомобил „Ланд Ровър“,ориентиран с предната си част в посока
гр.Своге на 23,90 и 26 метра,отразени съответно по предно дясно и задно дясно колело,от
линия на ориентира в посока на огледа,съответно отстояние на колелата на 0,20 метра и 2.10
метра в ляво от десния край на асфалтовото покритие,
-лекият автомобил „Тойота“,ориентиран с челната си част в посока град Своге на
27,20 метра и 29,70 метра,съответно на предно дясно и задно дясно колело от линията на
ориентира,с отстояние на колелата на 2,20 метра и 1.30 метра надясно,считано от левия край
на асфалтовото покритие в посока на огледа.
Подробно са описани установените на място веществени доказателства след удара
на двете МПС.
Изпълнената по делото допълнителната авто-техническа експертиза е изследвала
момента,от който съществува възможност водача на товарния автомобил „Ланд
Ровър“,ДК№ CO*** за първи път да забележи навлизащия в неговата лента за движение лек
автомобил „Тойота“,като е посочено категорично,че това отстояние е около 27,2 метра.
Установено е,че скоростта на лекия автомобил „Тойота“е била около 62 км/час,като
непосредствено преди настъпването на т.н.“инициален удар“ е около 44 км/час.
Скоростта на движение на товарния автомобил „Ланд Ровър“,управляван от св.С. е
около 60 км/час,като непосредствено преди настъпването на „инциалния удар“ е била около
57 км/час.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Тойота“ при скорост на движение от
6
62 км/час е около 48,0 метра,а при максимално допустимата скорост от 40 км/час е около 25
метра.
Опасната зона за спиране на товарния автомобил „Ланд Ровър“ при скорост на
движение от 60 км/час е около 46 метра,а при скорост от 40 км/час-25 метра.
Експертно е посочено,а така е приел в мотивите си и първия съд,че „Максималната
скорост на движение,при която,ако се беше движил товарния автомобил „Ланд Ровър“……е
щял да спре преди мястото на удара е бил 42,1 км/час“.Безспорно се сочи в мотивите на
първия съд,че „спирането на товарния автомобил„Ланд Ровер“ не би предотвратило
настъпването на ПТП,тъй като лекия автомобил „Тойота“ се е движил срещу него и удар пак
е щял да настъпи……“.За водача на лекия автомобил „Тойота“ ударът е бил предотвратим
при условие,че не навлиза в насрещната лента за движение,а за водача на товарния
автомобил „Ланд Ровър“ ударът е бил непредотвратим,доколкото от момента,в който
подсъдимата Д. е загубила управление върху автомобила и последният е навлязъл в
насрещната лента за движение,където се е движел товарния автомобил „Ланд Ровер“,
отстоянието на товарния автомобил „Ланд Ровер“ до мястото на удара е било 27,2 метра.
Няма спор по делото,че управляваният от подс.Д. лек автомобил е бил технически
изправен.
Свидетелят Е. С. се уверил в състоянието на децата си,като констатирал леки травми
,след което опитал да окаже помощ на пътниците в лекия автомобил.Не успял да отвори
врата на автомобила и подал сигнал на тел.112,като съобщил за случилото се ПТП.На място
първи пристигнали служителите на РУ на МВР Своге К. Д.,Г. Ц. и Л. Ц.,които обезопасили
движението и запазили местопроизшествието.Пристигнали два медицински екипа от ФСМП
гр.Своге и ФСМП гр.Годеч /свидетелите д-р Й. С.,Б.П.,д-р О. К. и Л. Л./.Пристигнал екип на
РЗПАБ гр.Своге,с помощта на който били отворени врати на лекия автомобил „Тойота“ за
оказване на помощ на пътниците в него.
На място медицинските екипи установили смъртта на Е. Г. Д..
Останалите участници в произшествието били транспортирани в болнични
заведения за оказване на медицинска помощ и лечение.
Експертно изследване по делото/изпълнена ФХЕ/сочи,че във взетата кръвна проба
на подс.Д. Д. не се установява наличие на алкохол,наркотични или упойващи вещества.
Чрез изпълнена СМЕ на труп №381/2017 година,КСМД-София се установява,че на
Е. Г. Д. били причинени съчетаната тежка черепно-мозъчна,закрита гръдна и коремна
травми:
-черепно-мозъчна травма,изразила се в счупвания на костите на черепната
основа,счупване на първи шиен прешлен,субарахноиден кръвоизлив обхващащ
7
моста,малкомозъчните полукълба и тилната област на главния мозък,контузионно огнище
по страничната повърхност на лява тилна област на мозъка,
-закрита гръдна травма,изразила се в счупена гръдна кост,счупване на множество
ребра по една и две фрактурни линии,множество контузионни огнища в белите дробове
двустранно,наличие на кръв в трахеята и разклоненията на бронхите,
-закрита коремна травма,изразила се в наличие на свободно излята кръв в коремната
кухина, разкъсана капсула на черния дроб по задната му повърхност вдясно,множество
контузионни огнища по стената на тънкото черво и опорака.Причинени са кръвонасядания и
охлузвания в областта на глава, тяло и крайници,установена е анемия на трупа и вътрешните
органи,констатирани са хронични заболявания,несвързани с травматизъм при ПТП.
Експертното заключение е категорично,че причинените травматични увреждания на
Е. Г. Д. са несъвместими с живота,предопределили са бързото настъпване на смъртта и и са
в резултат от резки инерционни пренатоварвания,от притискане в областта на гръдния кош и
коремната кухина,като добре отговарят да са получени при пътно-транспортно
произшествие.Към момента на смъртта при Е. Д. е установено наличие на етилов алкохол с
концентрация 0,50 на хиляда,представляващо субклинична степен на алкохолно повлияване.
По реда на чл.144 и сл НПК,чрез проведено експертно изследване се установява,че
на Д. С. С. са причинени следните травматични увреждания:
-счупване на тялото на седми гръден прешлен,увреждане,което и причинило трайно
затруднение на движението на снагата за срок от около 7-8 месеца,
-счупване на тялото на девети гръден прешлен,увреждане,причинило и трайно
затруднение на движението на снагата за срок от около 7-8 месеца,
-контузия на белия дроб в основата на левия белодробен дял,причинило и
разстройство на здравето,временно опасно за живота,
-избиване на шест зъба на горната челюст/първи-четвърти горе вдясно и на първи и
втори горе вляво/,причинило оформяне на много голям дефект в зъбната
редица,представляващо по своя медико-биологичен характер избиване на зъби,без които се
причинява трайно затруднение на дъвченето и говоренето,като дъвченето е затруднено във
фаза на отхапване на храната,а говора е станал неясен и съпроводен със съскане и фъфлене,
-разкъсноконтузна рана на долна устна,кръвонасядания около двете очи,оток и
кръвонасядане на носа,контузия в областта на лява раменна става и лява плешка,причинили
на С. временно разстройство на здравето неопасно за живота,
-мозъчно сътресение,без убедителни данни в медицинската документация да е
протекло с изпадане в безсъзнателно състояние,като увреждането е причинило временно
8
разстройство на здравето ,неопасно за живота.
Експертът е категоричен,че констатираните и описани травматични увреждания на
С. са причинени от удари с/или върху твърди тъпи предмети със значителна енергия на
въздействие ,отговарят и могат да бъдат получени при пътнотранспортно произшествие.
Чрез изготвена по делото от д-р Г.Г. и оценена от съда СМЕ №52/2017 година се
установява,че на пътувалата в автомобила,управляван от подсъдимата Д.Д.,С. Н. Д. е
причинена политравма:
-контузио капитис,фрактура на носните кости,фрактура на пубисите и седалищните
кости, довело до трайно затруднение на движенията на снагата и до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота,
-контузио торацис ет пулмонум-фрактура на 4-то и 5-то ребра в ляво,довело до
временно разстройство на здравето,неопасно за живота.Експертът е посочил категорично,че
описаните увреждания са с травматичен произход,като са в резултат на удари с/или върху
твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени при пътнотранспортно
произшествие.
За да приеме горната фактическа обстановка,първият съд/това изрично е посочено
на л.54 от делото,3-ти абзац/ е съобразил събраните по делото доказателствени
източници.Аализирал е събраните по делото гласни доказателства,чрез разпит на
свидетелите Е. С.,т.2,л.1-2,В. С.,т.2,л. 3-4,Д. С.,т.2,л.5-6,С. Д.,т.2,л.10-11,К. Д.,т.4,л.32-33, Г.
Ц.,т.4,Л. Ц.,т.4,л.34,И. А. Б. П.,д-р С.,Л.Л. , О. К. и Р. Б. Д.,като е обсъдил заключения по
назначени и изпълнени съдебно-медицинска експертиза на труп №381/2017 година,съдебно-
химическа експертиза,т.1,л.78-79, авто-техническа експертиза,т.1,л.86-99,СМЕ,т.1,л.108-
109,съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 52/2017 година,допълнителна
автотехническа експертиза.Оценил е събрани по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие ,протокол за следствен
експеримент,справка за нарушител/водач,удостоверение за наследници, свидетелство за
съдимост,характеристики за подсъдимото лице.
В хода на проведеното пред въззивния съд съдебно следствие са събрани
доказателства,които са доизяснили семейния статус на подсъдимата Д.-майка на малолетно
дете,видно от Удостоверение за раждане на дете №**********/18.07.2019 година на
Столична община и съдебно решение №52/08.07.2019 година на Окръжен съд
гр.Сливен,постановено по гр.дело №335/2019 година по описа на съда.
Приетите по делото писмени доказателства-констативен протокол от 20.06.2017
година за извършена проверка на пътен участък,стопанисван от ОПУ-София,л.33 от делото
и писмо изх. №УРИ353000-1824/29.10.2017 година на ОД МВР-София,РУ-Своге до
директора на ОПУ-София с писмени приложения,са установили забележки по пътното
9
платно,свързани с износено асфалтово покритие в обсъждания пътен участък на
ПТП.Констатирани са и други забележки /завой с голям вираж,повредена или неправилно
поставена стоманена предпазна ограда,буйна растителност в описания пътен участък/.
Назначена,изпълнена и приета от съда е допълнителна АТЕ,л.48 от делото,в която
експертите са изследвали основните технически параметри на пътя,на основата на
поведението на подсъдимата Д. като водач на моторно превозно средство и отражението на
износения асфалтов слой върху поведението на лекия автомобил в конкретната пътна
ситуация.Експертите са категорични,на основата на приетите от въззивния съд нови
писмени доказателства,че основните технически параметри не се променят,независимо от
отчетено от тях намалено сцепление на гумите на лекия автомобил с пътя.
Не се променят и основните факти,възприети от държавното обвинение и
съда,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на първия съд и
признати от подсъдимата Д..В тази насока,за пълнота на изложението следва да се
акцентира на разписаното в Тълкувателно решение №1/06.04.2009 година на
ВКС,постановено по т.д.№ 1/2008 година на ОСНК ,където изрично е посочено,че
„Разпоредбата на чл.372,ал.4 не изисква всички надлежно събрани и проверени в хода на
досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Необходимо е
приобщените доказателства да са достатъчни за установяване по несъмнен начин на
фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от
подсъдимото лице/т.4/.Така е и в настоящия случай,като основните доказателствени
източници,събрани в хода на досъдебното производство подкрепят самопризнанието по
фактите,сторено от подс. Д. Д. ,а новосъбраните от въззивния съд,не ги разколебават.От
друга страна е безспорно,че е недопустимо „….провеждането на съкратено съдебно
следствие на основата на изявление на подсъдим по чл. 371, т. 2 НПК,обхващащо само част
от инкриминираните в обвинителния акт деяния“,т.6 от цитираното ТР на
ОСНК.Въззивният съд се е съобразил с разписаното в т.8 на ТР №1/06.04.2009 година на
ВКС по т.д.№ 1/2008 година на ОСНК,където изрично се сочи „При процедура по чл.372
ал.4 и чл.373 ал.3 НПК първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и
събират доказателства,които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически
положения по обвинителния акт.При проверката на първоинстанционна присъда,
постановена след надлежно проведено по чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 и 3 НПК съдебно
следствие,е недопустимо възивният съд да реши делото на основата на фактическа
обстановка,различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт“.
Категорично е посочено,че„Изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 НПК не могат да
бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 НПК“.
В конкретния случай новосъбраните доказателствени източници и проверката им по
реда на чл.144 и сл НПК не са несъвместими с признатите от подсъдимата Д. фактически
положения по обвинителния акт.
10
За да изгради вътрешното си убеждение по фактите първият съд,макар и
изключително лаконично,с оглед развилото се производство по гл.27 НПК,е подложил на
анализ и оценка отделните групи доказателства и доказателствени средства,установени в
хода на досъдебното производство ,отчитайки стореното самопризнание по фактите от
страна на подсъдимата Д. и отчитайки,че това признание се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства.При условията на чл.305 ал.3 изр.първо НПК
съдът се е съобразил с доказателствената пълнота на гласните доказателствени средства и с
останалия доказателствен обем-писмени доказателства и експертни заключения по реда на
чл.144 и сл НПК,а в процеса на анализ и оценка се е съобразил с тяхната логична
обусловеност,непротиворечивост и вътрешно съответствие на общия доказателствен обем
,както и със стореното от подсъдимата признание на фактите.Не се налага преповтаряне на
отделните доказателствени източници и въззивния състав се съгласява изцяло с
обективираното като оценка на фактите от първия съд,като настоящият съд намира,че
решаващите изводи на първоинстанционния съд,досежно приетите за установени факти по
делото са законосъобразни и обосновани,а обективираното в съдебния акт вътрешно
убеждение на съда е проследимо в процеса на формирането му,като е изградено въз основа
на обективно,всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото.В
изпълнението на задължението си по чл.373 ал.3 НПК ,съдът е посочил кои факти приема за
доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства изгражда
вътрешното си убеждение,като установените във възможен обем релевантни факти и
обстоятелства в хода на досъдебното производство са подложени на внимателна фактическа
оценка,която в основата си е сторена в съответствие със Закона и принципите на
формалната логика-принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от
съществено значение за изясняване на обективната истина в процеса.
Стореното признание на фактите от страна на подсъдимата се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства.Противоречия в източниците
относно обстоятелството,че подсъдимата Д. е управлявала моторното превозно средство лек
автомобил „Тойота Корола",с peг.№ CO ***,няма.След като първия съд е приел,че стореното
самопризнание по фактите от страна на подсъдимата Д.Д.,описани в обвинителния акт се
подкрепят от доказателствата ,събрани в хода на досъдебното производство,в изпълнение
нормата на чл.373 ал.3 НПК е посочил в мотивите си към атакуваната присъда установените
факти,обсъждайки гласните доказателствени средства,чрез които свидетелите-очевидци
описват поведението на подсъдимата като водач на МПС непосредствено преди и по време
на произшествието.Ценени са показанията на св.Е.С. от 30.05.2017 година,както и на
заявеното от В. С. и Д. С.,като релевантни факти,относно условията на време,място и
обстановка,поведението на автомобила,управляван от подсъдимата Д. и собственото
поведение на подсъдимото лице при навлизане в описания по-горе десен завой от пътния
участък,загубения контрол върху управляваното от нея МПС върху мокрия пътен участък,а
изследването и проверката на обективно установени факти по реда на чл.144 НПК,са
установили т.н.“модус операнди“ на ПТП,включително скоростта на движение на отделните
11
автомобили,участвали в ПТП и поведението им след т.н.“инициален удар“.
При така установените факти,първият съд е сторил верен обобщаващ правен
извод,че действайки по описания по-горе начин,подсъдимата Д. Н. Д. е осъществила от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление,описани в чл.343
ал.4 вр.ал.3 ,б.“б“,пр.1 вр.чл.343 ал.1 вр. чл.342 ал.1,пр.3 НК.
Въззивният съд споделя извода на първия съд,че от обективна страна подсъдимата
Д. Д.,на 25.05.2017 година около 06,00 часа в гр.Своге,Софийска област при управляване на
лек автомобил „Тойота Корола",peг.№ CO *** по второкласен път II-16,в района на
километър 54+480 с посока на движение от град Своге към град София,е нарушила
правилата за движение по пътищата,описани в чл.16 ал.1,т.1 ЗДвП:„На пътно платно с
двупосочна движение на водача на пътно превозно средство е забранено:когато платното за
движение има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение,освен при изпреварване или заобикаляне" и в чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП:„При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава скорост от 40 км/час, сигнализирана с пътен знак „В26",като се е движела със
скорост от 62км/час,в резултат на което по непредпазливост е причинила смъртта на Е. Г.
Д.,ЕГН ********** и е причинила средни телесни повреди на С. Н. Д., ЕГН
**********,изразяваща се в причинена фрактура на пубисни и седалищни кости/счупване на
костите на таза,довела до трайно затрудняване на движението на снагата,както и на Д. С. С.,
ЕГН **********,изразяваща се в счупване на тялото на седми гръден прешлен, което
увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за срок от около 7-8
месеца;счупване на тялото на девети гръден прешлен,довело до трайно затрудняване на
движението на снагата за срок от около 7-8 месеца,контузия на белия дроб в основата на
левия белодробен дял, довело до разстройство на здравето временно опасно за
живота;избиване на шест зъба на горната челюст, а именно първи-четвърти горе вдясно,на
първи и втори горе вляво,което увреждане е довело до оформянето на много голям дефект в
зъбната редица,което по своя медико-биологичен характер представлява избиване на
зъби,без които се причинява трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
Законът категорично установява,че при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите за скорост в
км./час,когато стойността на скоростта,която не трябва да се превишава,е различна от
посочената в ал.1,това се сигнализира с пътен знак съгласно чл. 47 ал.3 от Правилника за
прилагане на ЗДвП-пътните знаци за въвеждане на забрана имат следните изображения и
наименования:пътен знак „В26“-„Забранено е движение със скорост по-висока от
означената,в случая 40 км. /час.
Подсъдимата Д.,като водач пренебрегвайки разписаното в Закона и установения
режим на движение в описания пътен участък,управлявала моторното превозно средство със
скорост на движение около 62 км./час при разрешена скорост на движение 40
12
км./час.Поради това,съчетано с последваща загуба на контрол върху МПС,настъпило
пътнотранспортно произшествие,при което по непредпазливост причинила смъртта на Е. Г.
Д. и средни телесни повреди на две лица-на С. Н. Д. и на Д. С. С..
От обективна страна деянието е осъществено чрез действие,като се споделят
изводите на първия съд,относно условията на време,място и обстановка на извършване на
престъпното деяние.Конкретно от обективна страна деянието се изразява в нарушаване на
правилата за движение при управление на МПС-чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП,както се посочи и
по-горе-„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./час,когато стойността на
скоростта,която не трябва да се превишава,е различна от посочената в ал.1,това се
сигнализира с пътен знак-съгласно чл.47 ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП-пътните
знаци за въвеждане на забрана имат следните изображения и наименования:пътен знак В
26„Забранено е движение със скорост по-висока от означената-40 км./час".Подсъдимата Д. е
нарушила обективно,чрез действие,нормата на чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП,като управлявала
МПС със скорост над законово разрешена,грубо нарушавайки законово определено правило
за поведение при осъществяване на правно регламентирана дейност ,каквато е управлението
на МПС.Това нарушение на закона е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
обществено опасни последици/така и в т.2 от Постановление №1/1983година на ВС на
РБ/.При налична забрана за движение със скорост над 40 км./час подсъдимата Д. Д. е
управлявала автомобила със скорост около 62 км/час.Това е причината за настъпването на
пътно-транспортното произшествие.
В мотивите си първият съд,обсъждайки от обективна страна нарушението на
подс.Д. във ар.чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП,правилно е посочил,че „Управляваният от подс.Д.
автомобил се е движел със скорост 62 км.час,която освен,че е превишена …..се явява
критична за нормално преминаване на десният завой,намиращ се в
участъка…..“.Обсъждайки взаимовръзката между тези две нарушения на правилата за
движение по пътищата-на чл.21 ал.2 ар.ал.1 и чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП,съдът е
подчертал-“Критичния характер на тази скорост се проявява от установеното поведение на
автомобила,а именно загуба на контрол,поради нарушено сцепление на гумите с настилката
в рамките на извършвания завой,което се изразило в отклоняване на задната част на
автомобила наляво- поднасяне,след което автомобилът,извършвайки криволичещо
движение,навлязъл в лентата за насрещно движение, в нарушение на задължението по чл. 16
ал.1, т.1 от ЗДвП….“,без наличие на описаните в закона изключения от това правило-
извършване на маневра „изпреварване“ или „заобикаляне“.Въззивният съд приема,че
констатираните нарушения на правилата за движение , описани в чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.21
ал.1 ЗДвП са в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения престъпен
резултат.Възприетото от първостепенния съд в тази насока следва да се сподели изцяло-
както досежно условията на време,място и обстановка на извършване на деянието,така и
относно т.н.”модус операнди” в поведението на подсъдимата Д. и характеристиките на това
престъпление,като се даде правна оценка за нарушение единствено на правила за движение
13
по пътищата,разписани в нормата на чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.21 ал.2 вр.ал.1 ЗДвП.
Обосновано е оплакването на защитата за допуснато от първия съд съществено
нарушение на процесуалните правила,довело и до нарушаване на материалния Закон.В
нарушение на Закона първият съд е признал подсъдимата Д. Д. за виновна и за нарушение
на чл.20 ал.1 ЗДвП,„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства,които управляват“.Такова обвинение подсъдимата Д.Д. не е имала нито по реда на
чл.219 НПК,нито и е повдигано с обвинителния акт по реда на чл.46 НПК.В тази насока
първият съд не е имал правна възможност да осъди лице по непредявено му
обвинение.Незаконосъобразно първият съд е признал подсъдимата Д. за виновна и я е
осъдил за нарушение на правила,описани в чл.20 ал.1 ЗДвП:„Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства,които управляват".Липсва повдигнато
обвинение за нарушение на нормата на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП,а в мотивите си първият съд
сочи“…..доколкото в обвинението са посочени факти,относно загубата на контрол над
управляваното превозно средство,може да се направи извод за наличие и на нарушение на
чл.20 ал.1 от ЗДвП, установяващ задължение за водачите да контролират непрекъснато,
управляваното превозно средство“.Във връзка със стореното и коментирано по-горе
оплакване на защитата за допуснато процесуално нарушение от категорията на
съществените и за пълнота на изложението следва да се подчертае,че подсъдимата Д.
действително е изгубила контрол върху автомобила,който е управлявала.Но това е станало
единствено поради високата скорост на движение на управлявания от нея
автомобил.Изгубването на контрол върху автомобила е налице почти винаги при ПТП.В
конкретния случай,анализиран на основата на причина и следствие в поведението на
подсъдимата и вредоносния резултат,нарушението,което се установява и което е в пряка
причинно-следствена връзка с тежкия резултат е нарушението на правило,описано в чл.21
ал.2 вр.ал.1 ЗДвП и в чл.16 ал.1 т.1 ЗДвП. Проявила се е невъзможност да се контролира в
определен момент МПС,управлявано от подсъдимата ,но тази невъзможност не е в резултат
на самостоятелно нарушение по ЗДвП,а следствие от управление на автомобила със
скорост,която е била много над законово разрешената в описания пътен участък.В мотивите
към атакуваната присъда първият съд е посочил “Макар да липсва обвинение за извършване
на това нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП,наличието в ОА на факти в такава насока,както и
изводите за наличие на причинно-следствена връзка между отделните нарушения даде
основание на съда да преквалифицира нарушенията,извършени от подсъдимата Д.,като
включи в тях и нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДвП,след като в
обстоятелствената част на обвинението са описани факти за извършване на това
нарушение….“.Този правен извод е незаконосъобразен,не се касае за „преквалифициране“
на нарушения,а за включване на ново,самостоятелно нарушение на ЗДвП,за което на
подсъдимата не е повдигано обвинение.Неточно и встрани от същността си е коментирано
от първия съд разписаното в ТР № 2/22.12.2016 година по т.д. №2/2016 година на ОСНК на
ВКС.
14
На тази основа въззивният съд ще се произнесе по реда на чл.304 НПК,касателно
осъждането на подсъдимата Д.Д. по чл.20 ал.1 ЗДвП.
Първият съд е намерил,че действайки по описания по-горе начин,от субективна
страна деянието е извършено от подсъдимата при условията на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/по см. на чл.11 ал.3 пр.І НК,характеризираща се с два
момента–отрицателен и положителен.Подсъдимата Д. не е предвиждала конкретна
възможност да настъпят обществено-опасни и вредни последици.Налице е и положителният
момент при несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на тези вредни последици.Формата на вина е изводима от оценка на
действията и цялостното поведение на подсъдимата Д. Д.,описано по-горе от съда,като е
оценено поведението предхождащо и съпътстващо изпълнителното деяние.
При условията на чл.339 ал.2 НПК,настоящият съд намира за неоснователно
оплакването, сторено от защитата на подсъдимата Д.,че решаващият съд не е отчел
наличието на съпричинително поведение от страна на водача С..Изрично следва да се
подчертае разписаното в т.2 ПП на ВС №1/1983 година,сочещо,че престъпното деяние пряко
се свързва с онова нарушение на правилата на движение по пътищата,което е в пряка
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.Допуснати други нарушения на
правилата за движение,каквото е допуснато и от св.С. при управлението на автомобила
му,намиращи се встрани от протеклия причинно-следствен процес,не са съставомерни и не
следва да се отчитат при отмерване на наказателната отговорност на дееца. Правилно в
мотивите си първият съд,анализирайки експертно заключение по делото е посочил “……
пряка причина за настъпване на произшествието е именно навлизането в лентата за
насрещно движение,което е следствие от извършените преди това нарушения.Без колебание
следва да бъдат възприети изводите на вещите лица,отнасящи се до въпроса за
предотвратимост на произшествието при движение с разрешената скорост от страна и на
двете превозни средства, участвали в настъпилото ПТП.Дори и двете превозни средства да
са се движили с разрешената за участъка скорост,то ударът между тях би настъпил и
причина за това е движението на автомобила,управляван от подсъдимата в лентата за
насрещно движение,какъвто извод правят вещите лица правят еднозначно“.
Основателно е развитото във въззивната жалба на защитата оплакване,че
първоинстанционния съд не е оценил точно определени факти при определяне размера на
наказанието „лишаване от свобода” и наказанието „лишаване от правоуправление“.
На първо място следва да се посочи,че първият съд правилно е приел липса на
основания да определи наказание при условията на чл.55 НК.Верен е извода му,че са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства,но те не са нито многобройни,нито някое от тях е
изключително по своя характер.Отчетени като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства са „….чистото съдебно минало,липсата на предходни нарушения на
правилата за движение и изразеното съжаление,които дават основание за определяне на
15
сравнително ниска степен обществената опасност,разкривана от личността на
дееца“.Правилно,в съответствие с т.7 от ТР№1/06.04.2009 година по т.д.№1/2008 година на
ОСНК на ВКС,първият съд не е отчел на самостоятелно основание признанието по чл.371
т.2 НПК като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство,доколкото то не
съставлява елемент от цялостно,обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение на Д. ,спомогнало за своевременното разкриване на престъплението
и неговия извършител.В ДП подсъдимата не е давала обяснения по фактите.Подсъдимата е
лице с ниска степен на обществена опасност и е видно,че първият съд е подценил
фактите,свързани с личността на подсъдимата, характеризиращи я като лице с изключително
добри характеристични данни,за което стореното е изключение в живота,социалната й
вграденост в обществото като работеща и образована личност.През настоящият съд се
установиха и факти, сочещи,че подсъдимата е майка на малолетно дете/л.19 от делото/,за
което се грижи сама.
Настоящият съд не намира наличие на отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства ,които да бъдат ценени като такива при отмерване наказание на подсъдимата
Д.Д..
Незаконосъобразно първият съд сочи в мотивите си “Налице са отегчаващи
отговорността обстоятелства,разкриващи по-висока степен на обществената опасност на
деянието,а именно- причиняване на телесна повреда и на трето лице,причинените на св.Д.
С. С. няколко отделни средни телесни повреди, а така също и опасността от увреждане
живота и здравето на двете деца,пътуващи в товарния автомобил „Ланд Ровър" В. Е. С. и Д.
Е. С.“.Безспорно всички тези обстоятелства следва да се оценяват на основата на
разписаното в чл.56 НК и са елемент от фактическия състав на престъплението,за което е
предадена на съд Д. и е осъдена.Тежкият вредоносен резултат е елемент от фактическия
състав на престъплението и не следва да се оценява отделно като отегчаващ наказателната
отговорност фактор. При условията на чл.56 НК това не би било в съзвучие със Закона.На
тази основа неверен е извода на първия съд,че „…….са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства,което определят завишена обществена опасност на деянието,сравнена с
обичайната такава при този тип престъпления“. Напротив,констатира се типична,за такова
по вид престъпление,обществена опасност на същото. Правилно съдът е намерил,с оглед
процесуалното развитие на делото,че наказанието следва да бъде определено при условията
на чл.54 от НК и да бъде приложена разпоредбата на чл.58а ал.1 НК,с оглед постановяване
на осъдителната присъда при условия на чл.373 ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Безспорно е,че обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние е
основно ,обективно,определящо неюридическо негово качество,което го характеризира от
гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от
Закона обществени отношения. За изясняване на обществената опасност на едно деяние
винаги следва да се оцени конкретно характера,начина и степента на увреда на обекта на
защита,специфичните качества на дееца ,субективните му особености, условията на
16
време,място и обстановка на реализиране на едно престъпно поведение. Обществената
опасност е определящото качество на престъпното деяние по отношение на останалите
негови свойства,посочени в чл.9 ал.1 НК,като е основание за проявата на останалите
свойства-противоправност и наказуемост.
За такова по вид престъпление законодателят,застанал на принципа на
законоустановеност на наказанието,е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от
ТРИ години до ПЕТНАДЕСЕТ години,като в тези рамки,при спазване изискването на чл.54
НК и при наличие единствено на смекчаващи вината и наказателната отговорност
обстоятелства,следва да се определи наказание на подсъдимата Д.Д..Настоящият съд
намира,че следва да се определи наказание „лишаване от свобода“ в минималния
размер,предвиден от законодателя-ТРИ години,което наказание се редуцира по реда на
чл.58а ал.1 НК с една трета и се определи наказание от 2 /ДВЕ/ години „лишаване от
свобода“.В тази насока ще се измени и атакувания съдебен акт.Такова по размер наказание
държи сметка на всички отчетени от настоящия съд смекчаващи вината и наказателната
отговорност обстоятелства и е определено при липса на отегчаващи такива.С такава по вид
и обем наказателна репресия ще се въздейства в най-пълна степен върху подсъдимата за
постигане целите на наказанието и за поправително-възпитателното въздействие на
наказанието,като се респектират и останалите членове на обществото да не вършат
престъпление,вследствие реализиране на генералната превенция на наказанието.
Обосновано решаващият съд е намерил,че изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ следва да се отложи по реда на чл.66 ал.1 НК и е съобразил
предпоставките за прилагане института за т.н.“условно осъждане“.Необосновано,обаче,е
определил отлагане на същото за срок от ПЕТ години по реда на чл.66 ал.1 НК.Въззивният
съд намира,че този срок следва да бъде в минимален размер от ТРИ години,съобразен най-
вече с личността на подсъдимото лице,възможността същото да се поправи и отчитайки
обстоятелството,че за постигане целите на наказанието по чл.36 НК и поправяне на
подсъдимата Д. не се налага,от една страна настаняването на подсъдимата на определени
със Закон за това места,а от друга-срока,в който спрямо нея ще се постигнат целите по чл.36
НК.
На подсъдимата Д. Д. е наложено предвидено в чл.343г НК/неточно в мотивите
съдът е посочил като основание чл.434г НК/ наказание по чл.37 ал.1,т.7 НК вр.чл.49
НК-„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4/четири/ години. Въззивният съд
намира,че размера на това наказание е неоснователно завишен и не държи сметка на всички
факти и обстоятелства,относими към определяне размера му.Тук изрично следва да се
подчертае,че подсъдимата не е наказвана досега за нарушения по ЗДвП.Поради това ще
измени атакувания съдебен акт и в тази част,като намали размера на същото на ДВЕ години.
Законосъобразно решаващият съд се е произнесъл по сторените по делото разноски.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън
17
направените възражения от защитата,настоящия съд не намери други основания за изменяне
на атакувания съдебен акт или такива,водещи до отмяна.
Водим от горното, на основание чл.334 т.3 и т.6 вр.чл.337 ал.1 т.1 НПК в,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №30/10.07.2018 година на Окръжен съд гр.София, наказателно
отделение, постановена по нохд №324/2018 година по описа на съда,като
-оправдава,на основание чл.304 НПК,подсъдимата Д. Н. Д.,с установена
самоличност,ЕГН ********** за това да е нарушила чл.20 ал.1 ЗДвП,
-намалява наложеното и наказание „лишаване от свобода“ на ДВЕ години,
-намалява срока по чл.66 ал.1 НК на ТРИ години,
-намалява срока на наказанието по чл.37 ал.1,т.7 НК вр.чл.49 НК „лишаване от
право да управлява МПС“ на 2 /ДВЕ/ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15-
дн.срок от съобщението,че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18