РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Омуртаг, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Оля Б. Сотирова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233510100175 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Л. С. К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адв. Т. И. – ШАК с адрес за кореспонденция: ***, СРЕЩУ: „ТУС“ ЕООД,
ЕИК *********, адрес: област Търговище, община Омуртаг, село Камбурово,
представлявано от Х. М. Ч..
В исковата молба се твърди, че ищецът е регистриран земеделски производител, като
същият се занимавал основно с растениевъдство и животновъдство. Притежавал собствено
стопанство, находящо се в с. ***, в което отглеждал едър и дребен рогат добитък.
За да може да задоволява потребностите от храна и фуражи на стопанството, същият
ежегодно засявал и обработвал собствените си земеделски земи със зърнени култури и
люцерна.
Ищецът възлагал обработването на собствените му земеделски земи на ответното
дружество „ТУС“ ЕООД , което разполагало с нужният инвентар и работна сила да извърши
обработката на имотите.
Ответното дружество, притежавало и собствени земеделски земи находящи се в
съседство или в близост до имотите собственост на ищеца.
За периода 2017-2019 г. поради по-малкият брой животни в притежаваният от ищеца
животновъден обект, същият е отказвал да му се предоставя част от селскостопанската
продукция добита от собствените му земеделски земи, срещу насрещното задължение
ответното дружество да му извършва услуга по засяване и обработване на притежаваните
земеделски земи за следващата стопанска година.
При наличие на разлика в насрещните престации или при по-нисък добив на
селскостопанска продукция ищецът заплащал определената от страна на ответника цена за
извършване на услугата.
За стопанската 2019/2020 г. договорката между страните била, ответното дружество
да засади и обработи посочената по долу продукция, срещу насрещното задължение за
заплащане на сума от 3000 лв., която сума се дължала, чрез плащане в натура на
придобитите от собствените на ищеца зърнени култури и тревни фуражи през 2017 и 2018 г.
Договорката включвала:
1
Засаждане с пшеница на Поземлен имот с идентификатор 35643.403.6 по Кадастрална
карта и кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 14161 кв.м. и трайно
предназначение Нива. Поземлените имоти са придобити с Нотариален акт рег. №1412 от
03.08.2017 г. , акт № 34, том 5 , дело 859 на СВ -Омуртаг.
Засаждане с пшеница на Поземлен имот с идентификатор 35643.402.8 по Кадастрална
карта и кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 3999 кв.м. и трайно
предназначение Нива, придобит с Нотариален акт рег. № 1789 от 21.08.2019 г., акт № 14, том
6 , дело 1028 на СВ - Омуртаг.
Засаждане с пшеница на Поземлен имот с идентификатор 35643.303.16 по
Кадастрална карта и кадастрална регистри на с. Камбурово, Община Омуртаг с площ от
8031 кв.м. и трайно предназначение Нива
Засаждане с пшеница на Поземлен имот с идентификатор 35643.304.15 по
Кадастрална карта и кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 3589 кв.м. и
трайно предназначение Нива, придобит с Нотариален акт рег. № 2319 от 05.09.2014 г. , акт №
179, том 7 , дело 1342 на СВ - Омуртаг.
Засаждане с пшеница на Поземлен имот с идентификатор 35643.303.31 по
Кадастрална карта и кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 3589 кв.м. и
трайно предназначение Нива, придобит с Нотариален акт рег. № 2319 от 05.09.2014 г., акт №
179, том 7 , дело 1342 на СВ – Омуртаг.
Засаждане с пшеница на Поземлен имот с идентификатор 35643.319.2 по Кадастрална
карта и кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 3000 кв.м. и трайно
предназначение Нива, придобит с Нотариален акт рег. №1236 от 26.06.2019 г., акт № 188,
том 3 , дело 601 на СВ - Омуртаг.
Засаждане с царевица на Поземлен имот с идентификатор 35643.378.3 по
Кадастрална карта и кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 3999 кв.м. и
трайно предназначение Нива, придобит с Нотариален акт рег. № 552 от 28.05.2009 г. , акт №
118, том 2 , дело 255 на СВ - Омуртаг.
Засаждане с царевица на Поземлен имот с идентификатор 35643.378.5 по
Кадастрална карта и кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 3900 кв.м. и
трайно предназначение Нива, придобит с Нотариален акт рег. № 2393 от 05.12.2007 г., акт №
136, том 9 , дело 1896 на СВ - Омуртаг.
Засаждане с царевица на Поземлен имот с идентификатор 35643.378.2 по
Кадастрална карта и кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 3998 кв.м. и
трайно предназначение Нива. Поземлените имоти са придобити с Нотариален акт рег. №1068
от 09.05.2016 г. , акт № 618, том 4 , дело 710 на СВ -Омуртаг.
На основание постигнатата договорка ищецът бил декларирал по реда на чл.37б от
ЗСПЗЗ че ще обработва в реални граници собствените си имоти за стопанската 2019/2020 г.
Въпреки посочената по-горе договорка в средата на 2020 г. управителят на ответното
дружество едностранно предприел действия по прибиране на естествените плодове от
имотите, въпреки че не разполагал с основание за това.
По отношение на имоти с идентификатор 35643.389.1 по Кадастрална карта и
кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 2989 кв.м. и трайно
предназначение Нива, имотът бил придобит с Нотариален акт № 15, том 6, дело 1029/2019 г.
на СВ – Омуртаг на 21.08.2019 г.
По отношение на имоти с идентификатор 35643.372.2 по Кадастрална карта и
кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 5000 кв.м. и трайно
предназначение Нива, имотът бил придобит с Нотариален акт № 92, том 1, дело 93/2018 г. на
СВ — Омуртаг, на 09.02.2018 г.
Процесните два имота през стопанската 2018/2019 г. са били ползвани от дружество
„ТУС“ ЕООД като бели петна по реда на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като срокът за ползване на
имотите бил за една стопанска година, считано до 30.09.2019 г.
За стопанската 2019/2020 г. процесните два имота са били декларирани по реда на
чл.37б от ЗСПЗЗ за реалното им ползване от страна на ищеца, но въпреки това от имотите
била събрана земеделската продукция люцерна, въпреки изричното противопоставяне на
ищцовата страна и въпреки че ответникът не разполага с правно основание да стори това .
2
По отношение на поземлен имот с идентификатор 35643.370.7 по Кадастрална карта
и кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 7197 кв.м. придобит по силата
на Нотариален акт рег. №1068 от 09.05.2016 г. , акт № 118, том 4, дело 710 на СВ — Омуртаг
с трайно предназначение Нива ищецът бил заплатил сума в размер на 773 лв. на 14.09.2016
г. за засаждане на имота с многогодишна земеделска култура - люцерна.
Въпреки че ищецът изпълнил насрещният си ангажимент да заплати сторената
услуга през месец май и юни 2020 г. били извършени две коситби в имота, а придобитата
продукция била прибрана от страна на ответника.
В последствие отношенията между страните се влошили, като през месец май 2020 г.
ищецът констатирал, че имоти с идентификатори 35643.389.1 , 35643.372.2 и 35643.370.7 по
Кадастрална карта и кадастрална регистри на с. ***са окосени, а реализирана
селскостопанска продукция, люцерна е прибрана от страна на ответника..
Горните действия са се повторили и при вторият откос на продукцията през месец
юни 2020 г.
През месец юли 2020 г. имотите, засети с пшеници били ожънати от страна на
ответника, а продукцията отново прибрана от страна на ответника.
В краят на месец август 2020 г. ответника ожънал и прибрал продукцията от имотите
засети с царевица.
Твърди се, че ответното дружество е получило или е могло да получи, за стопанската
2019/2020 г. следните добиви:
За 36,37 декара засети с пшеница, добив от 15021 кг. фуражна пшеница.
За 11,9 декара засети с царевица добив от 4808 кг. фуражна царевица.
За 15 декара засети с люцерна, добив от 15000 кг. суха фуражна люцерна.
Твърди се, че стойността им е както следва :
реализиран добив от 15021 кг. фуражна пшеница х 0,62 лв. за кг. 9313,02 лв.
реализирал добив от 4808 кг. фуражна царевица х 0,70 лв. за кг. 3365,60лв.
реализирал добив от 15000 кг. фуражна люцерна х 0,55 лв. за кг. 8250 лв.
Моли се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на
20928.62лв., представляваща обезщетение за естествените плодове, които ответното
дружество е могло да получи от ползването без правно основание на собствените на ищеца
земеделски земи.
Претендира се лихва за забава от 2277.92 лева върху главницата от 8250 лв., за
фуражна люцерна за периода от 05.06.2020 г., до датата на подаване на исковата молба
/02.03.2023г./.
Претендира се лихва за забава от 2677.26 лева върху главницата от 9313.02 лв., за
фуражна пшеница за периода от 28.07.2020 г.., до датата на подаване на исковата молба
/02.03.2023г./.
Претендира се лихва за забава от 1072.28 лева върху главницата от 3365,60 лв., за
фуражна царевица за периода от 28.08.2020 г., до датата на подаване на исковата молба
/02.03.2023г./.
Претендира се законната лихва от подаване на исковата молба, до датата изплащане
на вземането.
В условията на евентуалност, се предявява иск за заплащане на сумата от 3876 лв., с
която ответникът неоснователно се е обогатил, представляваща наемната цена на 68 дка
земеделска земя за стопанската 2019/2020 г. /по 57.00 лв. на дка./, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба /02.03.2023г./ до изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок, ответникът „ТУС“ ЕООД е депозирала писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.
Възразява се, че никога и при никакви обстоятелства ищецът не е възлагал на
ответното дружество обработването на собствените и наетите от ищеца земеделски земи
на ищеца във вид на договорка и насрещни престации. Правното основание да бъдат
обработвани процесните земеделски земи било устна договорка с ищеца, според която на
3
ответното дружество било предадено владението на имотите, за да се поддържа земята в
добро състояние, подходящо за получаване на субсидии на декар, а в замяна на това „ТУС”
ЕООД получавало добива и плодовете от реализирана продукция, които от своя страна
покривала направените от дружеството разходи - оран, дисковане, култивиране, сеитба,
пръскане, торене, жътва, като в това число следвало да се включат и разходи за семена,
препарати, тор, горива, труд и др. Ищецът, от друга страна, е заявявал и получавал
съответните държавни субсидии.
Никога ищецът не бил заплащал суми за обработка на земята и провеждане на
каквито и да е било агротехнически мероприятия.
Възразява се срещу цената на главния иск в размер на 26742.13 лв., тъй като нито
реализираните добиви в килограми, нито посочените цени за кг. отговаряли на пазарните.
При така направените изчисления не са били приспаднати дължимите разходи за обработка,
засяване, поддържане и прибиране на продукцията.
Възразява се срещу цената на евентуалния иск, при който за 68 дка земеделски земи
се претендира за наем от 57 лв./дка, тъй като средната рента за 2019/2020 стопанска година
за землище ***, община Омуртаг е била в размер на 23,00 лв., а дължимата рента в
представения от ищеца договор за наем за същия период е в размер на 15 лв.
По отношение на евентуалния иск се възразява, че когато за дадени имоти се подава
заявление за субсидии за директни плащания на площ, бенефициентът нямал право да
получава наем или аренда.
По отношение на фактура № ********** от 14.09.2016 г. на стойност 773,00 лв. се
твърди, че същата е издадена от „ТУС” ЕООД, но не касае имоти, предмет на иска. Освен
това фактурата не била платена нито в брой, нито по банков път от страна на ищеца.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Предявена е насрещна претенция от „ТУС” ЕООД, срещу Л. С. К., както следва:
За сумата от 1 878.60 лв., представляваща равностойността на продукцията от царева
в обработения и засят от дружеството поземлен имот, с идентификатор № 55327.340.4 в
землището на с. ***, общ. Омуртаг, с площ 15 дка, ожъната и прибрана от ответника, за
стопанските 2021/2022 год. и 2022/2023 години ведно със законната лихва от завеждането на
насрещния иск до окончателното изплащане.
За сумата от 1420.25 лв. - стойността на направени разходи за обработка и засяване на
люцерна за поземлени имоти с идентификатори № 35643.370.7 с площ 7,197 дка, 35643.372.2
с площ 5,000 дка и 35643.389.1 с площ 2,989 дка, както и поземлен имот с идентификатор №
35643.344.5 с площ 9,700 дка или обща площ 24,700 дка в землището на с. ***, общ.
Омуртаг за стопанската 2019/2020 год., ведно със законната лихва от завеждането на
насрещния иск до окончателното изплащане.
За сумата от 733,00 лв. дължими по фактура № ********** от 14.09.2016 г.,
представляваща стойността на извършените обработка и засяване с люцерна на ПИ с
идентификатори № 35643.398.2; 35643.398.3 и 35643.398.4 по КККР на с. ***, Община
Омуртаг, собственост на ответника по настоящия иск, които дейности са извършени през
2016 год., ведно със законната лихва от завеждането на насрещния иск до окончателното
изплащане.
В насрещната искова молба са изложени твърдения, че между страните по делото е
имало устната договорка според която, на ищеца по насрещните искове е било предадено в
пълен обем реалното стопанисване (владението) на имотите, за да се поддържат те в добро
състояние, отговарящо на изискванията за получаване на субсидии на декар, а в замяна на
това „ТУС” ЕООД е получавало добива - плодовете от реализираната продукция, с които са
били покривани направените от дружеството разходи - оран, дисковане, култивиране, сеитба,
пръскане, торене, жътва, като в това число се включвали и разходите за семена, препарати,
тор, горива, труд и др. ответникът по насрещния иск, от друга страна, бил заявявал по
съответния ред и е получавал полагащите се държавни субсидии за тези земеделски имоти.
Никога ответникът по насрещните искове не бил заплащал суми за обработка на
земята и провеждане на каквито и да е било агротехнически мероприятия, тъй като между
страните не е съществувала такава договорка.
Твърди се, че в началото на стопанската 2019/2020 година ответникът по насрещните
искове не бил обозначил границите и трасирал имотите с трайни знаци, което е заявил пред
4
компетентните органи по реда на чл. 37б от ЗСПЗЗ с подаване на декларация, че ще
обработва имотите в реални граници и по никакъв начин не се е противопоставил на
предварителната обработка и последвалото засяване на имотите от страна на дружеството;
След обработката и засяването имотите със съответните култури, същите са били
заявени за подпомагане по схема за Директни плащания на площ, кампания 2020 през май
същата година от страна на ответника по насрещния иск и благодарение на това, той бил
получил субсидии на декар обработваема площ.
Излага се, че от момента на обработката и засяването на земите, които се извършват
през есента и продължават до момента на жътвения период през лятото на следващата
година, ответникът по насрещните искове не е имал претенции за обработването
(владението) на имотите и не е предявявал под никакво форма претенции и/или владелчески
искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС.
По отношение на процесните поземлени имоти с идентификатори № 35643.370.7, с
площ 7.197 дка, 35643.372.2, с площ 5.000 дка и 35643.389.1, с площ 2.989 дка, както и
поземлен имот с идентификатор 35643.344.5, с площ 9.700 дка (за който не са предявени
претенции с първоначалния иск) или общо 24.700 дка, находящи се в землище с. ***, Общ.
Омуртаг, се твърди, че в изпълнение на постигнатите уговорки с ответника по насрещните
искове, те са били засети от „ТУС” ЕООД през 2019 г. с люцерна, представляваща
многогодишна култура и ответникът по насрещните искове продължавал да я коси четири
пъти годишно. Наред с това, за този вид култура освен добивите, той получавал и средства
по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и допълнителни средства - „зелени
плащания”. Средния разход за посочените имоти от 24.700 дка бил 115 лв./дка, или общо
стойността им възлизала на 2840.50 лв. Претендира се половината от посочената сума за
извършени разходи и вложен посев в посочените по-горе имоти.
На 02.09.2020 г., в нарушение на съществувалите между страните уговорки, след
подадени от ответника по насрещните искове сигнали на телефон „112”, с предупредителен
протокол, изготвен по реда на чл. 65 ЗМВР, управителят на ищцовото дружество бил
предупреден да не предприема действия, включващи жътва и прибиране на продукцията от
царевица в обработения и засят от дружеството поземлен имот, с идентификатор №
55327.340.4 в землището на с. ***, общ. Омуртаг, с площ 15 дка, собственост на ответника
по насрещните искове, която земеделска продукция Л. С. К. неправомерно, в нарушение на
уговореното между страните ожънал; и прибрал. За тази култура средния добив за общината
бил 404 кг/дка х 0.31 лв./кг., или стойността й възлизала на 1 878.60 лв., с която ответникът
по насрещния иск се бил обогатил неоснователно.
Фактура № **********/14.09.2016 г., на стойност 773.00 лв., била издадена от „ТУС”
ЕООД, се отнасяла до ПИ с идентификатори 35643.398.2; 35643.398.3 и 35643.398.4 по
КККР на с. ***, собственост на ответника по насрещния иск, които в изпълнение на устните
договорености с него били засети през 2016 г. с люцерна от дружеството. По тази фактура не
било извършвано плащане от страна ответника по насрещните искове, нито в брой, нито по
банков път.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок, ответникът по насрещната искова молба е депозирал
писмен отговор, с който изцяло оспорва иска. Изцяло се оспорват аргументите на ищеца по
насрещният иск, че основанието за обработка на земеделските земи собственост на
ответника по иска, включително и тези посочени в насрещният иск, че ищецът е следвало да
осъществява владението на имотите и да получава добивите, а ответника по насрещния иск
да получава субсидиите за декар.
Оспорва се обстоятелството, че по отношение на поземлени имоти с идентификатори
35643.370.7 с площ от 7,197 декара, поземлен имот е идентификатор 35643.372.2 с площ от
5,00 декара и Поземлен имот с идентификатор 35643.389.1 с площ от 2,989 декара и
поземлен имот с идентификатор 35643.344.5 с площ от 9,700 декара е била постигната
договорка същите да са засети с люцерна от страна на ищеца през 2019 г.
По отношение на имот с идентификатор 35643.370.7 по Кадастрална карта и
кадастрална регистри на с. ***, Община Омуртаг с площ от 7197 кв.м., същият бил придобит
на 09.05.2016 г. по силата на Нотариален акт рег. №1068 от 09.05.2016 г., акт № 118, том 4,
дело 710 на СВ - Омуртаг.
Същият през 2016 г. бил засят с люцерна от „ТУС” ЕООД по възлагане от страна на
5
Л. К..
За извършената услуга, ответникът бил заплатил сума в размер 773 лв. за което
ищцовото дружество било издало фактура № **********/14.09.2016 г.
Земеделската продукция от този имот била добивана от страна на ответника до
пролетта на 2020 г.
През месеците май и юни 2020 г. ищцовото дружество, без да разполага с правно
основание за това било извършило две коситби в имота, а придобитата продукция е
прибрана от него отново без наличието на правно основание за това.
Изцяло неоснователно било твърдението застъпено в насрещният иск, че посочената
услуга по фактура № **********/14.09.2016 г. не касае този имот а касае други три
поземлени имота ( ПИ 85643.398.2, 85643.398.3 и 85643.398.4).
Не се оспорва обстоятелството, че процесиите три поземлени имота са собственост на
ответника и са засети също с люцерна през 2015 г. или през 2016 г. и то от служители на
дружество „ТУС“ ЕООД, тъй като към него момент страните са били в добри
взаимоотношения и са си възлагали изпълнението на такива аграрни услуги.
По отношение на засяването с люцерна на имоти с идентификатори ПИ 85643.398.2,
85643.398.3 и 85643.398.4 по КК и КР на с. *** не бил издаван финансов документ
удостоверяващ изпълнението на услугата по засяване на същите отново с люцерна, но
услугата била заплатена в пълен обем. Отделно от това, се възразява, че сумите по фактура
№ **********/14.09.2016 г., които според ищеца по насрещният иск, касаят ПИ 85643.398.2,
85643.398.3 и 85643.398.2 по КК и КР на с.*** са погасени по давност предвид изтичането
на давностните срокове по чл. 110 от ЗЗД.
Претенцията за заплащане на сумата от 1420,25 лв. по отношение на поземлен имот с
идентификатор 35643.372.2 с площ от 5,00 декара също се оспорва като неоснователна, тъй
като не била налице твърдяната договорка, че през 2019 г. същият е следвало да се засее с
люцерна.
Процесният недвижим имот не бил деклариран по реда на чл. 376, ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ
от ответника и същият през стопанската 2018/2019 г. е бил разпределен за ползване от
посочените в заповедта по чл. чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ ползватели на така наречените „бели
петна“ на „ТУС“ ЕООД.
Аналогична била ситуацията и за Поземлен имот с идентификатор 35643.389.1 с
площ от 2,989 декара по КК и КР на с. ***, тъй като имотът бил придобит на 21.08.2019 г. и
самата дата на придобиване на имота изключвала възможността за наличие на твърдяната
договорка, доколкото земеделската култура люцерна се засаждала през април или май месец.
Този имот също бил „бяло петно“ тъй, като не е деклариран по реда на чл. 376, ал. 1 и ал. 2
ЗСПЗЗ от страна на предходните собственици на имота и същият през стопанската
2018/2019 г. е бил разпределен за ползване от посочените в заповедта по чл. 37в, ал. 4 от
ЗСПЗЗ ползватели на така наречените „бели петна“ в случая на дружество „ТУС“ ЕООД.
Ситуацията с поземлен имот с идентификатор 35643.344.5 с площ от 9,700 декара
била същата, поради което претенцията за сумата от 1420,25 лв. се счита за неоснователна.
Претенцията за сумата от 1878,60 лв. съставляваща равностойността на добитата
продукция от царевица от поземлен имот с идентификатор 55327.340.4 по КК и КР на с. ***
също се счита за неоснователна. Не се оспорва обстоятелството, изложено в исковата молба,
че този имот е собственост на ответника, че процесният имот е бил засят от дружество
„ТУС“ ЕООД с царевица, не се оспорва обстоятелството, изложено в исковата молба, че
земеделската продукция е била ожъната и прибрана от страна на ответника по насрещния
иск, не се оспорва обстоятелството, че е била налице договорка дружество „ТУС“ ЕООД да
засади и обработи имота за стопанското 2019/2020 г.
Оспорва се факта че тази договора е била с цел дружество „ТУС“ ЕООД реално да
владее имота, а ответникът да получи плащания по схемите за единно плащане за площ.
Договорката между страните е била следната:
За стопанските години 2016/2017 и 2017/2018 г. 2017-2019 г. поради по малкият брой
животни в притежаваният животновъден обект собственост на ответника същият е отказвал
да му се предоставя част от селскостопанската продукция добита от собствените му
земеделски земи периода (царевица, пшеница, селажи), срещу насрещното задължение
„ТУС“ ЕООД да му извършва услуга по засяване и обработване на притежаваните
6
земеделски земи за следващата стопанска година.
По отношение на този имот дружество „ТУС“ ЕООД е изпълнило ангажимента си,
но по разпореждане на правоохранителните органи, а не поради изпълнение на
постигнатата устна договорка.
Оспорва се и претенцията за заплащане на сумата от 773 лв.
Не отговаряло на истината обстоятелството изложено в исковата молба, че сумата по
фактурата е взета в брой от касата на дружеството на 15.09.2016 г. и че това обстоятелство
са доказва от изготвени от страна на самият ищец документи.
Освен това, претенцията била погасена по давност, предвид изтичането на
давностните срокове по чл. 110 от ЗЗД.
Предвид изложените в писмения отговор обстоятелства се моли за цялостно
отхвърляне на насрещната искова претенция.
В съдебно заседание, Л. С. К. редовно призован, не се явява. Не се явява и
процесуалният му представител адв. Т. И. - ШАК.
Ответното дружество „ТУС“ ЕООД се представлява от адв. К. – ТАК. Процесуалният
представител на страната пледира за отхвърляне на исковите претенции, а насрещните
такива да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Омуртагският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 20 928.62
лв. – стойността на получена от ответника земеделска продукция без основание:
По иска с посочената правна квалификация ангажираните от ищеца доказателства не
установяват по безспорен начин изложените в исковата молба твърдения, че е възлагал
обработването на собствените му земеделски земи на ответното дружество „ТУС“ ЕООД
срещу насрещна престация.
За оборването на тези твърдения, ответника по иска ангажира гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетелите И. А. Х., Г. Р. А. и Е. М. А.
От показанията на св. И. Х., който е дългогодишен бригадир в „ТУС“ ЕООД, се
установява, че дружеството обработва земеделски имоти в землищата на различни населени
места, в това число в землището на с. ***. Свидетелят е категоричен, че „ТУС“ ЕООД
работи единствено за себе си, като не извършва странични услуги за други лица, нито има
сключени договорености с трети лица, включително и с Л. К., за обработка на имоти, които
последният да експлоатира и прибира реколтата.
Свидетелят изрично заявява, че в практиката на „ТУС“ ЕООД не са съществували
случаи, в които дружеството да е поемало ангажимент да засее конкретни имоти в
землището на *** или в други землища по уговорка с Л. К., а продукцията да бъде прибрана
от последния.
Относно конкретен случай в местността „Под Куза“ свидетелят посочва, че е
извършена единична услуга по засяване на люцерна за К.. Тази услуга обаче се разглежда от
свидетеля като изключение от обичайната практика, а управителят на „ТУС“ ЕООД е
изразил съжаление за предоставянето й. Това потвърждава, че тази обработка няма характер
на устойчива практика или договореност между „ТУС“ ЕООД и К. за редовно извършване
на такива услуги.
Свидетелят Х. многократно подчертава в показанията си, че в нито един момент не е
имало уговорка между „ТУС“ ЕООД и К. за редовно или сезонно обработване на конкретни
имоти в землището на *** с цел последният да прибира продукцията. В тази връзка
свидетелят сочи, че дружеството работи със собствена техника, използва GPS устройства за
точно определяне на имотните граници и при всяка обработка се предприема индивидуално
идентифициране на имотите чрез забиване на колчета и поставяне на маркери.
От показанията му става ясно, че при обработката на земеделски площи не е имало
случаи, в които да се твърди, че управителят на „ТУС“ ЕООД е давал указания да се работят
имоти на К. с цел последният да прибере продукцията. Същевременно свидетелят
подчертава, че в случай на установяване на спорен или неясен имот, дружеството отделя
конкретната площ, след което собственикът или ползвателят може да прибере продукцията
7
си самостоятелно.
Свидетелят изрично заявява, че в качеството си на бригадир е имал наблюдение върху
цялостния процес на земеделските дейности и не е бил информиран за каквито и да било
договорености между управителя на дружеството и К., както и че никога не е бил
инструктиран да преустановява дейности върху даден имот поради евентуални претенции на
трети лица. Това обстоятелство допълнително потвърждава липсата на трайно установени
уговорки между „ТУС“ ЕООД и ищеца за съвместно или договорно ползване на земеделски
площи с цел прибиране на продукцията от последния.
От показанията на свидетеля Г. А. се установява, че за периода от 2001 г. до 2022 г.
същият е работил в системата на МВР – РУ Омуртаг, като е изпълнявал длъжността
полицейски инспектор, обслужвайки и с. ***. Свидетелят заявява, че в хода на службата си е
работил по няколко преписки (5-6 на брой), в повечето случаи подадени от Л. К. срещу
„ТУС“ ЕООД и Ч.. Според показанията на свидетеля, жалбите, подавани от ищеца, са
касаели спорове относно обработваеми земи – кой има право да ги обработва, на какво
основание, кой е извършил жътвата, кой е извършил сеитбата и т.н.
Свидетелят сочи, че през 2019 или 2020 г. е бил сезиран със сигнал от Л. К., подаден в
писмен вид, по който се е провела проверка на място в землището на с. ***. Видно от
показанията на свидетеля, проверката е извършена в негово присъствие и в присъствието на
кварталния полицай, като е била насрочена среща с двете страни. Свидетелят обаче изрично
подчертава, че в договорения час ищецът не е присъствал, а е заявил по телефона, че има
ангажимент, поради което проверката е била извършена в негово отсъствие.
От показанията на свидетеля става ясно, че при извършената проверка на място не е
установил наличие на маркировки, разграничителни знаци или трайно обозначени граници
на имота, предмет на проверката. Същевременно свидетелят изрично отбелязва, че не се
сеща дали по време на същата проверка е констатирал колове или други знаци, които да
определят точно границите на земеделските площи.
Свидетелят също така посочва, че не си спомня дали при конкретния случай е било
установено кой е окосил блока и кой е прибрал люцерната.
От показанията на свидетеля не се установява „ТУС“ ЕООД да е действало на
основание някакво съглашение с ищеца за обработка на земеделски имоти в землището на
*** или за предоставяне на реколтата на последния. Напротив, свидетелят сочи, че поводът
за повечето проверки е бил подаден сигнал от страна на ищеца за претенции относно
земеползването, но при самите проверки не е установил факти, които да сочат на трайно
маркиране на границите, трайно обозначение на имотите или разграничаване между чужди и
собствени земеделски имоти.
От показанията на свидетеля Е. А. се установява, че той е регистриран като
земеделски производител от 2008 г. и в качеството си на управител на „Интер Петрол“
ЕООД извършва дейност, свързана със земеделие и подпомагане на земеделски стопанства,
включително на „ТУС“ ЕООД. Свидетелят сочи, че има експертен опит в работа със
специализиран софтуер и GPS технологии за изготвяне на дигитални карти, определящи
границите на имотите.
От показанията на свидетеля става ясно, че А. често е подпомагал „ТУС“ ЕООД с
изготвянето на карти за отделяне на имоти, включително такива, декларирани от Л. К..
Същевременно свидетелят заявява, че в по-голямата част от случаите, когато е трябвало да
изготви карта за дадено землище или блок, в който ищецът притежава земя, тези имоти са
били изключвани от обработката на „ТУС“ ЕООД.
Свидетелят заявява, че ежегодно се е налагало да изготвя на нови дигитални карти с
изключване на имотите на ищеца.
Относно съществуването на уговорки или договорни отношения между „ТУС“ ЕООД
и Л. К. свидетелят е категоричен, че такива не са му известни.
Свидетелят също така посочва, че не му е известно някога да е имало писмено искане
от страна на Л. К. за получаване на продукция в определено количество или стойност, което
би могло да обоснове претенция за добив или за приходи от реколта.
От показанията се установява още, че в предходни години част от имотите, описани в
исковата молба, са попадали като „бели петна“ в блоковите схеми на „ТУС“ ЕООД. Това
било обичайна практика при обработката на земеделски площи, когато за даден имот липсва
яснота относно ползвателя или няма изразени претенции за ползване от собственика.
8
Свидетелят твърди, че тези имоти са били обработвани от „ТУС“ ЕООД поради липсата на
претенции, а не в резултат на някаква уговорка със собственика им.
От показанията на свидетеля става ясно още, че преди 2019 г. е виждал Л. К. да
посещава „ТУС“ ЕООД, но не може да посочи естеството на техните взаимоотношения, а
след 2019 г. не е виждал К. в офис ба дружеството.
В заключение съдът приема, че показанията на разпитаните свидетели са
последователни и обективни и потвърждават липсата на уговорки между „ТУС“ ЕООД и Л.
К., по силата на които дружеството да обработва негови земеделски имоти и той да прибира
продукцията.
При така установените факти съдът намира, че ищцовата страна не е доказала по
категоричен начин съществуването на твърдяната устна уговорка между страните за
възлагане на обработката и прибирането на продукцията от страна на ищеца. Не е
представено и писмено доказателство за възлагане на такива услуги.
Доколкото липсват доказателства за съществуването на валидна уговорка, съдът
намира, че не е налице основание да се приеме, че ответникът е получил продукцията без
основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. При липса на възлагане от страна
на ищеца, ответното дружество е обработвало земеделските площи за своя сметка и за свои
нужди.
Ето защо предявеният главен иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 20
928,62 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По евентуалния иск по чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3876 лв., с която
сума ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, лишавайки го от
правото му да ползва имотите си:
В хода на делото бяха представени доказателства относно подадени от Л. К.
заявления за подпомагане пред Държавен фонд „Земеделие“. От съдържанието на тези
документи, се установява, че Л. К. в качеството си на регистриран земеделски производител
е кандидатствал ежегодно по различни схеми за директни плащания.
От тези данни следва, че ищецът е имал интерес имотите му да бъдат обработвани, за
да изпълни условията за допустимост на площите за подпомагане, тъй като нормативната
уредба допуска кандидатстване за подпомагане, ако площите са в добро състояние и се
обработват.
Съдът намира, че от тези доказателства е видно, че ищецът не е бил лишен от
ползването на имотите си, тъй като именно обработването на земята е предпоставка за
получаване на субсидии. Следователно, дори и при фактическото обработване на земята от
ответника, ищецът е имал интерес земеделските му площи да бъдат обработвани, за да може
да получи субсидии, което изключва извода за лишаване от ползване на имотите.
В подкрепа на горното следва да се отбележи и че в заявленията е посочено, че Л. К. е
бил бенефициент по различни схеми, а от представените карти е видно, че площите са били
заявени като част от неговото стопанство. Това още веднъж показва, че ищецът е имал
интерес да декларира че използва площите, дори и в случаите, когато са били обработвани
от ответника.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявеният иск не е доказан по
основание. Ищецът не установи по категоричен начин, че е бил лишен от ползването на
имотите си от ответника, тъй като е продължил да реализира право на субсидии и да черпи
облаги именно от факта, че земеделските му земи се обработват и поддържат от ТУС“
ЕООД.
Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Предвид становището на съда за недоказаност на главния иск, неоснователен се явява
и акцесорната претенция за присъждане на лихи за забава в общ размер на 6027.46 лв..
По насрещния иск по чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД:
В настоящото производство е предявен насрещен иск от „ТУС“ ЕООД против Л. К. с
правно основание чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 4 031,85
лв., включваща сумата от 1 878.60 лв., представляваща равностойността на продукцията от
царева в обработения и засят от дружеството поземлен имот, с идентификатор №
9
55327.340.4 в землището на с. ***, общ. Омуртаг, с площ 15 дка, ожъната и прибрана от
ответника, за стопанските 2021/2022 год. и 2022/2023 години, сумата от 1420.25 лв. -
стойността на направени разходи за обработка и засяване на люцерна за поземлени имоти с
идентификатори № 35643.370.7 с площ 7,197 дка, 35643.372.2 с площ 5,000 дка и
35643.389.1 с площ 2,989 дка, както и поземлен имот с идентификатор № 35643.344.5 с
площ 9,700 дка или обща площ 24,700 дка в землището на с. ***, общ. Омуртаг за
стопанската 2019/2020 год., сумата от 733,00 лв. дължими по фактура № ********** от
14.09.2016 г., представляваща стойността на извършените обработка и засяване с люцерна на
ПИ с идентификатори № 35643.398.2; 35643.398.3 и 35643.398.4 по КККР на с. ***, Община
Омуртаг, собственост на ответника по настоящия иск, които дейности са извършени през
2016 год..
Претендира се и законната лихва от завеждането на насрещния иск до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се, че страните са уговорили извършването на аграрни мероприятия – оран,
дисковане, култивиране, сеитба, пръскане, торене и жътва в земеделските имоти,
собственост на ответника по насрещния иск, като уговореното възнаграждение не е било
заплатено.
Съгласно чл. 258 ЗЗД договорът за изработка е консенсуален и възмезден, но за да
бъде уважен искът, е необходимо и надлежно доказване на реалното изпълнение на
договора, обема на извършените работи и уговореното възнаграждение /парично или в
натура/
От цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че на практика договорката
между страните е била „ТУС“ ЕООД да обработва земеделските земи за своя сметка и в
свой интерес, като продукцията се ползва от дружеството, а Л. К. да използва възможността
да декларира имотите пред Държавен фонд „Земеделие“ за получаване на субсидии, без да
има действителен ангажимент сам да обработва или поддържа имотите. Това е видно и от
представените заявления за подпомагане, в които К. декларира ползването на площите, без
да са представени доказателства за действително обработване или стопанисване на земите.
Съдът намира, че по делото не е установено по несъмнен начин съществуването на
валидно постигната уговорка между страните, съгласно която на „ТУС“ ЕООД да е било
възложено да извършва аграрни услуги върху имотите на Л. К. срещу заплащане в пари или
натура. Липсват каквито и да било доказателства (протоколи, разписки и др.), които да
установяват сключването на договор за изработка, както и уговорка за цената на услугата.
От показанията на свидетелите и цялостния контекст на доказателствата по делото се
налага извода, че земеделските дейности са били извършвани от „ТУС“ ЕООД за собствени
нужди, като дружеството е носело риска и разходите за тяхната организация, а Л. К. е
реализирал интереса си чрез получаване на субсидии по схеми за директни плащания. При
това положение съдът намира, че не са налице предпоставки за ангажиране на отговорността
на ответника по насрещния иск за заплащане на сумите предмет на претенцията по чл. 258,
вр. чл. 79 ЗЗД.
Ето защо предявеният насрещен иск за заплащане на сумата в общ размер на 4031,85
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноските по него следва да останат за сметка на страните,
така както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***
СРЕЩУ: „ТУС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: област Търговище, община Омуртаг, село
Камбурово, представлявано от Х. М. Ч. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
СУМАТА в размер на 20 928.62лв. /двадесет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и
шестдесет и две стотинки/, представляваща стойност на получена от ответника земеделска
продукция без основание.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
СРЕЩУ: „ТУС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: област Търговище, община Омуртаг, село
Камбурово, представлявано от Х. М. Ч. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
СУМАТА в размер на 3876.00 лв. /три хиляди осемстотин седемдесет и шест лева/, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, лишавайки го от
правото му да ползва имотите си.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. С. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез
адв. Т. И. – ШАК с адрес за кореспонденция: ***, СРЕЩУ: „ТУС“ ЕООД, ЕИК *********,
адрес: област Търговище, община Омуртаг, село Камбурово, представлявано от Х. М. Ч. иск
за СУМАТА от 6027.46 лв. /шест хиляди двадесет и седем лева/, от които лихва за забава в
размер на 2277.92 лв. върху главницата от 8250 лв., за фуражна люцерна за периода от
05.06.2020 г., до датата на подаване на исковата молба /02.03.2023г./, лихва за забава в
размер на 2677.26 лв. върху главницата от 9313.02 лв., за фуражна пшеница за периода от
28.07.2020г., до датата на подаване на исковата молба /02.03.2023г./ и лихва за забава в
размер на 1072.28 лв. върху главницата от 3365,60 лв., за фуражна царевица за периода от
28.08.2020г., до датата на подаване на исковата молба /02.03.2023г./.
ОТХЪРЛЯ предявения от „ТУС“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: област Търговище,
община Омуртаг, село Камбурово, представлявано от Х. М. Ч. против Л. С. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: *** с правно основание чл. 258, вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане
на сумата от общ размер на 4031.85 лв. /четири хиляди тридесет и един лева и осемдесет
и пет стотинки/, включваща сумата от 1 878.60 лв., представляваща равностойността на
продукцията от царева в обработения и засят от дружеството поземлен имот, с
идентификатор № 55327.340.4 в землището на с. ***, общ. Омуртаг, с площ 15 дка, ожъната
и прибрана от ответника, за стопанските 2021/2022 год. и 2022/2023 години, сумата от
1420.25 лв. - стойността на направени разходи за обработка и засяване на люцерна за
поземлени имоти с идентификатори № 35643.370.7 с площ 7,197 дка, 35643.372.2 с площ
5,000 дка и 35643.389.1 с площ 2,989 дка, и поземлен имот с идентификатор № 35643.344.5 с
площ 9,700 дка или обща площ 24,700 дка в землището на с. ***, общ. Омуртаг за
стопанската 2019/2020 год. и сумата от 733,00 лв. дължими по фактура № ********** от
14.09.2016 г., представляваща стойността на извършените обработка и засяване с люцерна на
ПИ с идентификатори № 35643.398.2; 35643.398.3 и 35643.398.4 по КККР на с. ***, Община
Омуртаг, които дейности са извършени през 2016 год, ведно със законната лихва от
завеждането на насрещния иск до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Търговище в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Хрисимир М. Пройнов
11