Решение по дело №15/2021 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 18
Дата: 31 март 2021 г. (в сила от 27 април 2021 г.)
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20213120200015
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Девня , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНТОНИ НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200015 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Д. М. Е., ЕГН: **********, срещу
НП № 20 – 0253 – 000478 / 06. 11. 2020 г. на Началник РУ – Девня – ОД –
МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на двадесет лева
за нарушаване разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на двеста лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП в частта относно нарушаване
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, с довод незаконосъобразност, в
частност процесуални нарушения, необоснованост. Претендира за
присъждане на направени разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява от процесуален представител.
1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :

На 13. 08. 2020 г. в гр. Девня, обл. Варна, възз. Д. М. Е. управлявал
моторно превозно средство с ДК№ ***, собственост на трето лице. При
преминаване през път с предимство, същият не съобразил поведението си с
пътен знак Б 2, което било забелязано от свид. Е. Н. Х. – служител при ОД –
МВР – Варна. След извършена проверка в достъпна база данни служителят
установил, че регистрацията на моторното превозно средство била служебно
прекратена на 23. 01. 2020 г. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени
такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени,
кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :

Относно нарушаване разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Настоящият състав намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП, като не
е налице противоречие между обстоятелствени и диспозитивни части.
Съдът намира, че в случая състава на визираното нарушение е
осъществен от обективна и субективна страна:
От обективна страна за съда не остава съмнение, че на 13. 08. 2020 г. в
гр. Девня, обл. Варна, въззивникът е управлявал моторно превозно средство с
ДК№ ***, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите
и механизмите му”. По безспорен и категоричен начин се доказа, че при
преминаване през път с предимство, същият не съобразил поведението си с
пътен знак Б 2 – „Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
доколкото не преустановил движение. Горното съдът извежда от
свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали.
2
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното
съдът извежда от цялостното поведение на внъззивника, обективирано по
делото, от вида и последователността на неговите действия.
Доколкото наложеното е строго определено, съдът не следва да
разглежда въпроса относно размер.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движението по пътищата съдът намира, че същите формират сравнително
висока обществена опасност, поради което не може да бъдат приравнени към
маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана
административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния
случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които
законодателя е предвидил налагане на санкция.

Относно нарушаване разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
Настоящият състав намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано
изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчено. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП, като не
е налице противоречие между обстоятелствени и диспозитивни части.
Съдът намира, че в случая състава на визираното нарушение е
осъществен от обективна, но не и от субективна страна.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е
управлявал моторно превозно средство, което е „всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Не подлежи на съмнение,
че считано от 23. 01. 2020 г. същото е със служебно прекратена регистрация.
Същевременно от субективна страна не се доказа, че въззивника е знаел за
извършеното от органите на реда служебно прекратяване на регистрацията на
управляваното от него моторно превозно средство. Видно от
доказателствения материал, дори собственикът на моторното превозно
средство не е бил уведомен и не е знаел, че регистрацията е била прекратена,
което води до резонния извод, че още по – малко това може да знае
въззивникът. В подкрепа на този извод е и това, че въззивникът нито е бил
уведомен за извършеното служебно прекратяване на регистрацията, нито е
могъл да направи такава асоциация, доколкото не е било извършено сваляне
на регистрационните табели на моторното превозно средство. В този смисъл
не е налице административно нарушение, което да е извършено виновно,
респ. умишлено, съгласно чл. 6 и 7, и двата от ЗАНН. Горното съдът извежда
от свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени документи.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззивника следва да се присъди сумата от
петстотин лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
3
възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да
бъде потвърдено в частта относно нарушаване разпоредбата на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и отменено в частта относно нарушаване разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 – 0253 – 000478 / 06. 11. 2020 г. на
Началник РУ – Девня – ОД – МВР – Варна, в частта с което на Д. М. Е., ЕГН:
**********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на двадесет лева.
ОТМЕНЯ НП № 20 – 0253 – 000478 / 06. 11. 2020 г. на Началник РУ –
Девня – ОД – МВР – Варна, в частта с което на Д. М. Е., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на двеста лева и „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД – МВР – Варна да заплати на Д. М. Е., ЕГН: **********
сумата от петстотин лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4