Решение по дело №3962/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 23 август 2019 г.)
Съдия: Ива Илиева Стойчева-Коджабашева
Дело: 20192230103962
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 921

гр. Сливен, 08.08.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шести август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря ТАНЯ ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3962 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 16в от Закона за социално подпомагане.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” с правно основание чл. 16б ЗСП, с която се иска дългосрочно настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Д.К.С., ЕГН: **********.

В молбата се излага, че лицето е поставено под пълно запрещение през 2013 г., като за негов настойник е определен З.К.С.. Поставеното под пълно запрещение лице е депозирало заявление за настаняването му в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Б., селище К., придружено със становище на настойника му и социален доклад - предложение от социален работник. Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - С. моли съда да постанови решение, по силата на което Д.С. да бъде настанена в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с. Бяла, селище Качулка, за срок от три години.

В съдебно заседание представителят на ДСП - Сливен поддържа молбата и моли съда да я уважи. Заместник - настойникът на лицето изразява становище Д.С. да бъде настанена по съдебен ред в ДПЛУИ, с. Б., селище К., тъй като макар и Д. да има леля, която до преди една година е била неин настойник, същата се нуждае от специфични грижи и подкрепа в емоционален план, поради което настаняването й в дома е в неин най-добър интерес.

Лицето, чието настаняване се иска, демонстрира контактно поведение и на въпрос, зададен от съда, дали желае да продължи да живее в селище „К.“, отговаря утвърдително с думи, че желае да продължи да живее в селището, защото там й харесва.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Д.К.С., с ЕГН: **********, е била поставена под пълно запрещение с Решение на ОС - С. от 2013 г. Видно от Удостоверение от 14.04.2014 г., издадено от Орган от настойничество и попечителство при Община С., за настойник на Д.С. е назначен З.К.С. - Директор на специализираната институция.

С ЕР на ТЕЛК, гр. Сливен от 24.08.2018 г., на лицето е определена 80 % трайно намалена работоспособност със срок от три години, поради заболяване с диагноза: Лека към умерена умствена изостаналост с нарушение на поведението.

Установи се от писмените доказателства по делото, че Д. е живяла при своята баба в гр. Троян, а от 07.01.2009 г. е настанена в ДПЛУИ, с. Б., селище К. Д. има леля, която живее в гр. Троян, но лелята е декларирала, че не може да се грижи за Д. поради заболяване. Роднината на лицето изпраща колети, периодично посещава своята племенница в Дома или провеждат телефонни разговори.

Видно от представените по делото социален доклад и индивидуална оценка, Д.С. е с лека към умерена умствена изостаналост, мисловният й процес е леко забавен, с ниска степен на концентрация. Д. е емоционално лабилна и има нужда от подкрепа и контрол при гневни пристъпи и емоционални изблици. Същата има нужда от подкрепата на персонала, от контрол при поддържане на лична хигиена и обличане, каквито грижи не могат да й бъдат осигурени в семейна среда. Д. е с епизоди на тежки депресивни емоции с агресивни прояви и не може сама да се контролира.

С Решение № 905/17.07.2018 г. на РС - Сливен, лицето е било настанено в ДПЛУИ, с. Б., селище К. за срок от една година, като предвид изтичането на срока, Д. е настанена отново в Дома временно, по административен ред, със Заповед на Директора на ДСП - Сливен от 17.07.2019 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.

В разпоредбите на чл. 16б и чл. 16в ЗСП се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 16, ал. 2 и чл. 16в, ал. 6 ЗСП).

В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Д.К.С. съответства в най-точна степен на установената конкретна нейна потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСП. Същата е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза: Лека към умерена умствена изостаналост с нарушение на поведението, за което е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от три години.

В посочената специализирана институция за нея е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти. Състоянието на лицето позволява да бъде ползвана социална услуга в общността, като такава от резидентен тип на територията на област С. е Защитеното жилище за лица с умствена изостаналост в гр. С., с капацитет от 10 лица. Тъй като към настоящия момент в него няма свободни места, Д. не може да бъде настанена в защитеното жилище.

Ето защо, съдът намира, че по отношение на Д.С. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - община С., с. Б., селище „К.“, където Д. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще се грижат за ежедневните й нужди, предвид невъзможността Д. да се грижи пълноценно сама за себе си и ще осъществяват подкрепа и контрол по време на нейните гневни пристъпи и емоционални изблици.

На основание чл. 16в, ал. 7 ЗСП, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

На основание чл. 16в, ал. 5 ЗСП, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

НАСТАНЯВА на основание чл. 16в, ал. 5, вр. чл. 16б, ал. 1 от Закона за социално подпомагане пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Д.К.С., ЕГН: **********, представлявана от настойника З.К.С., в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - община С., с. Б., селище „К.“, за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

 

ДОПУСКА на основание чл. 16в, ал. 5 ЗСП предварително изпълнение на решението.

 

Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - С. за незабавно изпълнение.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - С. в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: