Решение по дело №15030/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2779
Дата: 12 юни 2024 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20231110215030
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2779
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110215030 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба от „***********“ ООД, ЕИК **********, чрез адв.
Ц. П. - САК, против Наказателно постановление № 22-2300404/16.10.2023 г.
на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" – София, с което на
дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция"
в размер на 3000 лева на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ.
С жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт, поради което се претендира негова отмяна. По-конкретно се
сочи, че АУАН и НП са поставени при неправилно установена фактическа
обстановка, поради което материалният закон е неправилно приложен.
Твърди се, че в деня на проверката К.К. не е осъществявал трудова дейност и
не е полагал труд по трудово правоотношение, тъй като към датата на
проверката все още не е бил сключен трудов договора, а единствено е
наблюдавал работния процес. Алтернативно се претендира приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява
се от адв. Милушев, който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Стоянова, която оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
В периода 16.08.2023 г. до 05.09.2023 г. била извършена проверка на
дружеството „***********“ ООД, ЕИК **********, по спазване на трудовото
законодателство, от инспектори към ДИТ. Обект на контрол бил магазин за
хранителни стоки, находящ се в **********. На 16.08.2023 г. проверката била
осъществена на място, в горепосочения магазин. В магазина, около 11.01
часа, проверяващите установили лицето К.Я. К., роден на 13.10.2007 г.
ненавършил 16 - години, който полагал труд като „касиер“ на касата на
магазина – продавал стоки и обслужвал клиенти. Служителите на Д "ИТ"
дали на К., в присъствието на неговата майка да попълни декларация по чл.
402, ал. 1, т. 3 от КТ. В декларацията К. посочил, че 16.08.2023 г. е първият му
работен ден при жалбоподателя, на длъжност продавач – консултант, с
работно време 09.00 часа до 13.00 часа, както и че няма трудов и граждански
договор. Въз основа на декларацията бил издаден акт за отстраняване на К.,
тъй като жалбоподателят не представил разрешение за приемане на работа по
чл. 302, ал. 2 от КТ за К..
Тъй като св. Н. Г. на длъжност главен инспектор при Дирекция
"Инспекция по труда" установила, че К. полага труд в обекта, преди да е
навършил 16 години, съставила против дружество акт за установяване на
нарушение за това, че дружеството в качеството на работодател е приело на
работа на 16.08.2023 г. К.К. – ненавършил 16 години, с което била нарушена
разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от КТ.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно - наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението по чл. 301, ал. 1 от Кодекса на труда
и наложил на „***********“ ООД наказание "Имуществена санкция" в
размер на 3000 лв. на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ.
Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка въз основа на
следния доказателствен материал: гласни доказателствени средства:
показанията на свидетеля Н. Д. Г. и частично показанита на свидетелите М.Х.
и Н.И., писмени доказателства:протокол за извършена проверка № ПР
2331036 от 05.09.2023 г., акт за отстраняване, декларация попълнена от К.К.,
разрешение от 08.09.2023 г. на Директор на ДИТ и трудов договор № 457 от
31.08.2023 г.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Г., чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.
От тях стана ясно, че към момента на проверката К. е извършвал трудова
дейност – обслужвал е клиенти на касата на магазина, като не е имало друг
служител на магазина при него. Свидетелят разяснява, че след като е бил
установен К. е била повикана неговата майка за попълване на декларация.
Съдът кредитира частично и показанията на св. М.Х., относно
обстоятелството, че К. е бил в магазина, тъй като изложеното се подкрепя от
останалия доказателствен материал. Останало изложено от свидетеля, че К.
2
не е полагал труд, а само му е било показвано кое как работи съдът не
кредитира, доколкото се опровергава от останалия доказателствен материал –
показанията на св. Г. и попълнената от К. декларация. Съдът не кредитира
показанията на св. И., доколкото същата не е била пряк свидетел на
извършената проверка и не възпроизвежда собствени впечатления. Отделно
показанията на този свидетел и по-точно, че нямало практика новоназначени
служители да работят на каса, се опровергава от сами трудов договор № 457
от 31.08.2023 г. на К., видно от който е назначен на длъжност продавач.
От разрешение на Директор на ДИТ, изх. № 23080473 от 08.09.2023 г.
става ясно, че жалбоподателят се е сдобил с разрешение по чл. 302, ал. 2 от
КТ по свое искане вх. № 23102644 от 05.09.2023 г., тоест следващо деня на
проверката.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства и писмените доказателства по
административнонаказателната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр. София и в шестмесечния
преклузивен срок. То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са
посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото извършване.
Наказанието за него е индивидуализирано. АУАН също отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН. При неговото предявяване, както и в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били направени или депозирани възражения, в
които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на
наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с подаването на жалба
до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода
на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото
на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
На база на горната фактическа обстановка, съдът счита, че правилно
АНО е ангажирал отговорността на работодателя. Няма спор, че към датата на
3
проверката К. е бил непълнолетен (на 15 години), както и че е бил заварен в
магазина да обслужва клиенти на касата. Въпреки твърденията на
жалбоподателя, че е бил дам за да се запознае с работата в магазина, съдът
счита, че от събраните доказателства се установява, че реално К. е полагал
труд и то без сключен трудов договор. Това се установява, както от
собственоръчно декларираните от последния обстоятелства в декларация, но
също така и свидетелските показания на разпитаните от съда свидетели.
Всичко това е напълно достатъчно, за да се приеме, че между дружеството и
К. е възникнало трудово правоотношение.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1
от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. В конкретния случай
категорично се установява, че К. е престирал труд, като е изпълнявал трудова
функция, която се е осъществявала на определено работно място,
стопанисвано от дружеството жалбоподател. В конкретния случай
категорично се установява, че на практика лицето е престирало труд за
дружеството, което именно поради това се явява негов работодател, съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на КТ. Нещо повече, установява се че лицето е непълнолетно,
поради което и по силата на чл. 302, ал. 2 КТ – преди да го приеме на работа,
работодателят е следвало да има разрешение от Инспекцията по труда, което
се дава за всеки отделен случай. В конкретния случай, такова разрешение е
нямало, поради което правилно АНО е ангажирал отговорността на
дружеството.
В Кодекса на труда е предвидена специална закрила на непълнолетните в
глава ХV, раздел първи, като съгласно чл. 301, ал. 1 от КТ, минималната
възраст за приемане на работа е 16 години, като е забранено приемането на
работа на лица, ненавършили 16 години. В чл. 302, ал. 1 и ал. 2 от КТ е
предвиден редът по който, по изключение, се приемат на работа лицата
ненавършили 16 години, като това става след обстоен предварителен
медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността
им да извършват съответната работа и разрешение на инспекцията по труда за
всеки отделен случай. Така посочените норми имат за цел опазване на
живота, психическото и физическото здраве на непълнолетните лица,
отчитайки тяхната физическа и психическа незрялост. Видно от материалите
по делото жалбоподателят се е сдобил с разрешение по чл. 302, ал. 2 от КТ
едва на 05.09.2023 г., поради което не може да се приеме за основателно
възражението, че К. работил при спазване на условията по чл. 305 от КТ. Като
е приел ненавършилият 16 години К. на работа на 16.08.2023 г.,
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 301, ал. 1 от КТ.
Неспазването на горните задължения е въздигнато в административно
нарушение, като нормата на чл. 414, ал. 1 КТ предвижда, че работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
4
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на потежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. В конкретния случай,
отговорността на дружество е обективна и безвиновна – т. е. същото отговаря
за действията на служителите си, които самото то е назначило, при или по
повод възложените им дейности.
Съдът намира обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размерът
на имуществената санкция, която следва да се наложи на жалбоподателя.
Нормата на чл. 414, ал. 1 КТ предвижда за конкретното нарушение
"Имуществена санкция" в размер от 1500 до 15 000 лв. По делото липсват
доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения
от страна дружеството. Наложената в случая санкция в размер 3000 лв., се
явява завишена предвид обществената опасност на нарушителя и тежестта на
нарушението, което е първо такова. От друга страна нарушението е
отстранено в кратък и срок и впоследствие е получено разрешение по чл. 302,
ал. 2 от КТ и К. е бил назначен на трудов договор. Предвид изложеното НП
следва да се измени в частта му относно размера на наложената санкция, като
според настоящият състав адекватно на извършеното деяние и степента на
обществена опасност на нарушителя се явява "Имуществена санкция" в
минималния размер предвиден в закона, а именно 1 500 лв.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В конкретния случай с оглед изхода на делото право на разноски има
АНО, които следва да бъдат присъдени в минимален размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2300404/16.10.2023 г. на
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" – София, с което на
„***********“ ООД, ЕИК ********** е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лева на основание чл. 416,
ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
"имуществена санкция" от 3000. 00/три хиляди/ лева на 1 500. 00 /хиляда и
петстотин / лева.
ОСЪЖДА „***********“ ООД, ЕИК **********да заплати на Дирекция
"Инспекция по труда"- София сумата от 80, 00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АССГ в 14-
5
дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6