Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
София, 07.06.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 1667 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на З. „Л.И.“ АД,
ЕИК ********срещу Разпореждане от 13.10.2020 г. на ЧСИ С.П.по изп.дело № 20209210400714,
с което е отказано редуцирането на адв. хонорар по изп.дело, тъй като не е
налице прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Частният
жалбоподател излага, че определеното юрк. възнаграждение е прекомерно, тъй
като делото не се отличава с фактическа и правна сложност и единственото
действие на процесуалния представител на взискателя е депозиране на молба за
образуване на изп.дело, поради което моли възнаграждението да бъде намалено до
размер на сумата от 200 лв. Моли да бъде и намалена пропорционалната такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят
по изпълнителното дело ЗАД „А.Б.“ е депозирал отговор в законоустановения
срок, с който заявява доводи за неоснователност на частната жалба и моли същата
да бъде оставена без уважение.
В приложените
по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските
са доказани по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка съдебният
изпълнител моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените
действия по изпълнителното дело.
Софийски
градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 20209210400714 на
ЧСИ С.П., с рег. № 921 е образувано по молба на ЗАД „А.Б.“ чрез адв. А.Б.и въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 11.05.2020 г. от СРС, ГО, 179-ти
състав, по гр. д. № 58238/2014 г., срещу ЗК „ЛЕВ ИНД“ АД, което е осъдено да
заплати на взискателя ЗАД „А.Б.“ сумата от 802,16 лв., дължима за
застрахователно събитие от 18.09.2012 г. по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ А 1327 КМ, ведно
със законна лихва от 27.10.2014 г. до изплащане на сумата; на основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата от 154,20 лв. – лихва за забава изтекла за периода от
07.12.2012 г. до 27.10.2014 г., а на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 580 лв. –
разноски за съдебното производство.
С молбата е поискано събиране на разноските по
изпълнителното производство, в това число за адвокатско възнаграждение за един
адвокат в размер на 240 лв. с ДДС.
Изпратена е ПДИ на 12.08.2020 г.
С искане вх. № 11954/10.09.2020 г. взискателят е поискал
извършване на справка в БНБ и налагане на запор на установените сметки.
С молба от 11.09.2020 г. взискателя е поискал налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника и е поискал събиране на допълнителен
адв.хонорар от 168,77 лв.
С Постановление от 14.09.2020 г. на ЧСИ С.П.е присъден
допълнителен адвокатски хонорар в размер на 168,77 лв. с ДДС.
На 14.09.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника в банка „Юробанк България“ АД.
С възражение с вх.№ 13101/28.09.2020 г. длъжникът е
поискал да се намалят разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело от 408,77 лв. до 200 лв., както и да бъде преизчислена таксата по чл. 26
от Тарифа за таксите и разноски към ЗЧСИ, също така и обикновените такси по
изпълнението.
С обжалваното разпореждане, възражението на длъжника е
оставено без уважение, за което същият е уведомен със съобщение изх. № 16347/ 13.10.2020
г., връчено на 14.10.2020 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в
изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да
претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител
подлежи на обжалване пред съда.
По отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата,
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане, съдът е длъжен да прецени налице ли
са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва
съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените доказателства се установява, че
взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от
адвокат Б., като е претендирано възнаграждение в размер на 408,77 лв. с ДДС, но
следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, както и че съдебния изпълнител е
отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер 200 лв. Според
настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение
по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е
видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на
взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От
същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви
други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а
именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се
следва възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или
правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при
неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ П. възнаграждение за
адвокатско възнаграждение следва да се намали до 240 лв. с ДДС.
По отношение на
направеното възражение в частта на определената от ЧСИ пропорционална такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намира следното:
Съгласно т.26, б. „а“ от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса
върху събраната сума. Според забележка т. 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, в
размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва
да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнителното дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Изрични в този смисъл са и
мотивите на решение № 517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ ГО.
Освен това следва да се има пред вид, че в понятието „парично вземане“ се
включва само дългът, предмет на изпълнението, но не и разноските по него. В
противен случай би означавало да се събират такси върху разноските, което не
отговаря на законодателната идея. Следователно материалният интерес по
изпълнителното производство е сумата, която е присъдена с изпълнителния лист, в
случая 1 536,36 лв.. Ето защо, задължението на жалбоподателя, обуславя
размера на пропорционалната такса по т. 26, б. „а“ от ТТР към ЗЧСИ от 171,48
лв. / с вкл. ДДС/. За разликата над посочената сума определена от съдебния
изпълнител, като размер на разноските за пропорционална такса с поканата за
доброволно изпълнение, постановлението му относно разноските в тази му част се
явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна, като последица от подадената
жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА постановление
за разноски по изпълнително дело № 20209210400714 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921
и район на действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 11272/12.08.2020 г., в частта, с която в тежест на длъжника са възложени
/начислени от ЧСИ/ разноски по изпълнението, представляващи адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 240 лв. с ДДС до размера на 408,77
лв. с ДДС, както и пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата
над сумата от 171,48 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.