№ 41
гр. С., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20235400500525 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл.268 и следващите ГПК във връзка с чл.432ал.1 КЗ.
С.ят окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 7294 от 06.12.2023година от Н. З.
М., депозирана чрез пълномощника й адв. Д.Н., против Решение №406/17.11.2023година,
постановено по гр.д.№ 1131/2022година по описа на С. районен съд, с което е осъдена
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“ №51Д да заплати на Н. З. М.,
ЕГН ********** с адрес с.С., общ.С. сумата от 3 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от причинените й при настъпилото на 28.09.2021г. в
гр.С., на ул.“Невястата“ ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от
28.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и е отхвърлен предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди в разликата над 3 000.00 лв. до претендираните 20
000.00лв., като неоснователен и недоказан.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателката – ищца в първоинстанционното производство иск за
обезщетение за претендирани неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на
28.09.2021година. Направено е оплакване за неправилност на решението в атакуваната
отхвърлителна част, поради нарушение на процесуалния (чл.200 ал.З, чл.201 и 202 от ГПК),
материалния закон - чл.52 от ЗЗД и задължителната съдебна практика по чл.290 от ГПК. При
определяне размера на обезвредата решаващия съдебен състав се е уповавал изцяло на
приетата по делото, но оспорена от ищцата СМЕ, съгласно която в следствие от ПТП Н. М.
не е губила съзнание, въпреки налични такива писмени и гласни доказателства,
установяващи това обстоятелство. Направено е оплакване, че противно на заключението на
1
д-р Б. от разпита на свидетеля очевидец на злополуката - Л.А.К. се установява, че в
следствие от удара ищцата е загубила съзнание за няколко минути При приема й в
лечебното заведение постъпила с анамнеза снета от близките и персонала на спешна помощ,
а не от пациентката, като твърди вещото лице - травма на главата със загуба на съзнание,
няма ясен спомен за случилото се с болки в местото на травмата. Има главоболие и
световъртеж, гадене за повръщане. отпадналост. Откъм обективен статус било установено
увредено общо състояние, дезориентирана. Отговаря забавено на поставените й въпроси. С
десностранна мускулна слабост на крайниците. Десностранна болезненост на меките тъкани
на главата и леки охлузвания. Въпросните обстоятелства се установяват от приложеното и
прието като доказателство и неоспорено по делото заверено с оригинала копие от Епикриза
№ ХО/СОР 238 на „Хирургично отделение” при МБАЛ "Д-р Братан Шукеров"АД - гр.С..
Съгласно приетата по делото и оспорена СМЕ, включваща и личен преглед на ищцата се
установило, че в следствие на злополуката ищцата е претърпяла телесни увреждания -
контузия на главата. Мозъчно сътресение. Охлузвания в дясната слепоочна област на
главата. Според жалбоподателката експертното заключение не кореспондира с писмените и
гласни доказателства, събрани в хода на съдебното дирене. Обяснението на вещото лице, че
възприетото от свидетеля Л.К. състояние, което е описано не кореспондира с обективното
състояние, отразено в епикризата на хирургичното отделение при МБАЛ „Братан Шукеров"
- С. не отговаря на истината. Според жалбоподателката видно от епикризата анамнезата на
ищцата е била снета от близките и персонала на спешна помощ - травма на главата със
загуба на съзнание, няма ясен спомен за случилото се с болки в местото на травмата. Има
главоболие и световъртеж, гадене за повръщане. Отпадналост. Изразява несъгласие с
поддържаното от вещото лице, че „...човек, когато изпада в безсъзнание до степен
травматична кома, той изпада внезапно, рязко, но после излизането от това състояние става
много бавно и продължително, обикновено става в болнично заведение и е съпроводено с
редица остатъчни неврологични симптоматики, които при приемането се установява
задължително от лекаря, който извършва приема. На следващо място отразеното в графата
обективно състояние на епикризата при приемането на ищцата пише контактна, адекватна,
не означава, че в предходен момент при оказването й на специализирана медицинска помощ
непосредствено след инцидента и стабилизирането на състоянието й не е била в безсъзнание
каквото са възприели, както свидетеля К., а така също и от спешните медици, имала е
главоболие и световъртеж, гадене за повръщане, отпадналост, каквито са симптомите при
възстановяване от мозъчна травма със загуба на съзнание . Твърдяното от вещото лице
наличие на „клинично прилошаване" при ищцата не съществува като понятие в
медицинската терминология. На следващо място прилошаването не кореспондира с
причината за загубата на съзнание, което в конкретния случай има травматичен характер.
Твърденията на вещото лице при изслушването на експертизата му, че най-малко лекарите,
които я приемат е следвало да установяват такива данни за мозъчно страдание, че мозъка
страда в резултат на някакъв преживян инцидент кореспондира с анамнезата от епикризата
снета по данни на спешните медици, които вещото лице отказва да възприеме тези
обстоятелства. От епикризата е видно, че в случая е било налице дразнене на нервната
система, когато мозъка има преживяно тежко сътресение има страдание и такива
симптоматики. Поддържа се също така оплакване, че първоинстанционният съд е направил
грешни изводи, свързани с определяне размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, че за претърпеният деликт през 2021г., в резултат, от който
пострадалата е претърпяла множество телесни повреди, свързани със загуба на съзнание,
продължителен възстановителен режим, справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди е 3 000 лева . Според жалбоподателката при постановяване на
съдебния си акт, в нарушение на чл.202 от ГПК първата инстанция безкритично приема
заключението на вещото лице по оспорената СМЕ, като не е обсъдила събраните в хода на
производството доказателства (писмени и гласни) обсъдени по-горе, установяващи загубата
2
на съзнание у ищцата в следствие на ПТП. Твърди се също така, че в мотивите не е
посочено как двумесечния възстановителен период, трудностите при обслужване в този
период, нуждата от чужда помощ, загубата на социални контакти, изпитаните болки и
страдания, както непосредствено след злополуката, а така също и по време на
възстановителния период, обществено-икономическата ситуация и стандарта на живот в
страната към момента на настъпване на деликта - 2021г. и трайно установената съдебна
практика са се отразили върху определения размер на обезвредата. В тази връзка се
поддържа, че съдът не се съобразил и с трайно установената съдебна практика по
аналогични случаи при определяне размера на обезщетението, променената икономическата
обстановка в страната, което рефлектира върху размерите на минималната работна заплата ,
която е била 270.00 лева от 01.09.2011 г. до 01.05.2012 г., 290,00 лева от 01.05.2012 г. до
01.01.2013 г., 420 лева от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., съгласно ПМС №375/28.12.2015г. и
510 лева през 2018г. и 560 лева през 2019г., съгласно ПМС N5 320/20.12.2018 г ., 610 през
2020г., съгласно ПМС № 350/19.12.2019г. и 650.00 лева, съгласно ПМС № 331/26.11.2020г.
(или увеличението на MP3 за страната от 2011г. до 2021г. е повече от два пъти). Променяли
са се във времето и лимитите на застрахователното покритие, които към 2011г. са били 1000
000 лева, през 2013г. са били 2 000 000 лева, през 2015г. - 5 000 000 лева, а към момента на
настъпване на злополуката 2021г. - 10 420 000 лева, което обстоятелство изобщо не е
обсъждано в решението на първоинстанционния съд. Направено е и оплакване, че така
постановеното решение не кореспондира и със съдебната практика на ВКС по аналогичен
случай, разгледан по реда на чл.290 от ГПК, относно обезщетения за неимуществени вреди,
в какъвто смисъл е практика обективирана в Определение №47/30.01.2017г. по
т.д.450/2016г. на ВКС, I-во ТО за леки телесни повреди и негативни изживявания са били
присъдени 12 000 лева за настъпил деликт, а през 2011 r. , при размер на MP3 за страната от
270 лева и лимит на застрахователно покритие от 1 000 0000 лева. Тази необоснованост на
решението е довела и до неправилно приложение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, като
в нарушение на установения там принцип за справедливост, определеният от съда размер на
обезщетението е занижен спрямо действителния размер на вредите - с оглед конкретните
обстоятелства по делото, като съдът не е извършил достатъчно задълбочена преценка
относно това, че значителен превес имат обстоятелствата, които обуславят по-висок размер
на обезщетението. Моли окръжният съд да уважи претенцията в пълен размер и бъде
осъдено ответното дружество да заплати на ищцата още сума в размер от 17
000(седемнадесет хиляди) лева. Пълномощникът адв.Н. претендира присъждане на
основание чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с ал. 1, т.2 от ЗА адвокатски хонорар по предявения иск
пред двете съдебни инстанции.
В писмения отговор на „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД се поддържа
неоснователност на въззивната на ищцата Н. З. М. въззивна жалба,неоснователно е и
оплакването за нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и в тази връзка - за
недостатъчност на размера на присъдената парична сума. Следвайки принципа, въведен от
нормата на чл. 52 от ЗЗД, Върховен касационен съд, в своята трайна практика, включително
и тази по допускане до касационна проверка и до момента не е дал конкретно предписание
какъв размер, каква е паричната стойност за обезщетяване на неимуществени вреди от
определен вид, тъй като същия се следва по справедливост и в съответствие с обективно
установеното с относимите по претенцията доказателства. Заявеното не съдържа конкретно
означение относно това какво според ищцовата стра на е разрешението по приложението на
чл. 52 от ЗЗД, дадено от първоинстанционния съд в различие от принципно дадените
указания по приложението на посочената правна норма, инкорпорирани в тълкувателната
практика. Не се релевира конкретен довод относно това съдът да не е възприел, обсъдил или
да е дал неправилна оценка на доказателство и относимо предвид предмета на делото.
Конкретен довод не е заявен и във връзка с оплакването за неправилна оценка от страна на
решаващия съд на начина на извършване, характера на увреждане, произтичащи от него
3
физически и психологически последици, или други обстоятелства, относими по правния
спор, поради което и заявените възражения нямат предмет. Съдът е изложил мотиви,
обсъждайки както обстоятелствата, при които е възникнало произшествието, така и
механизма на възникване на травмите на ищеца и техния морфологичен характер,
естеството на проведеното лечение и срока за възстановяване, както и настъпилото цялостно
възстановяване, поради което и възражението за липса на обосновка на решението е
очевидно необосновано. Съобразно приетата по делото съдебномедицинска експертиза,
изготвена въз основа на представената медицинска документация се установява, че ищцата е
получила контузия на главата, мозъчно сътресние и охлузвания в дясната слепоочна област
на главата. Несъстоятелни са твърденията, че вследствие на процесното ПТП ищцата Н. З.
М. е загубила съзнание. От заключението на вещото лице по приетата по делото медицинска
експертиза, както и дадените в открито съдебно заседание разяснения от вещото лице,
категорично е установено, че е било налице зашеметяване на ищцата след настъпилото
ПТП, а не твърдяното с исковата молба изпадане на ищцата в комоцио със загуба на
съзнание. В тази част предявения иск остана недоказан. Относно размера на присъденото
обезщетение се поддържа, че първоинстанционния съд в мотивите на решението си пълно и
цялостно е изброил и оценил всички релевантни към предмета на делото факти; взел е
предвид като фактори за определянето на размера на справедливо обезщетение всички
негативни последици, преживени от ищеца вследствие на произшествието и е съобразил
какви са обичайно присъжданите за аналогични травми обезщетения, съгласно съдебната
практика. Според въззиваемото дружество определения от първата инстанция сума в размер
на 3 000.00 лв. като справедлив размер на застрахователното обезщетение е адекватно
определена, както е съобразена с момента на настъпване на събитието и съответната
икономическа обстановка, с което обосновава неоснователност на въззивната жалба.
Предлага съдът да я остави без уважение. Претендира разноски за процесуално
представителство за две съдебни инстанции.
В съдебно заседание редовно и своевременно призована ищцата не се явява и не се
представлява. В писмена молба-становище пълномощникът й адв.Н. поддържа изцяло
депозираната въззивна жалба и излага съображения по съществото на спора.
Въззиваемият Застрахователна компания „Лев инс“АД редовно и своевременно
призована не изпраща процесуален представител. В писмена молба чрез пълномощника
юрисконсулт М. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.
С.ят окръжен съд като взе предвид изложените оплаквания в жалбата,
становището в писмения отговор на въззиваемия, след като провери атакуваното
съдебно решение и обсъди доказателствата,намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срок, от активно легитимирана страна, с право на
въззивна жалба, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима,
поради което съдът пристъпва към разглеждане нейната основателност.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди – физически болки и
страдания, в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП от 28.09.2021г., с
виновен водач Л.А.К., управлявал лек автомобил „Опел”, модел „Астра“, с рег. № ****.
Претенцията е предявена срещу застрахователя на виновния водач по договор за
застраховка „гражданска отговорност“.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответното
дружество е оспорило размера на предявения иск по съображения за прекомерност предвид
принципа на справедливост, установен в нормата на чл. 52 от ЗЗД. Релевирани са и
4
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, основано на твърдение, че ищцата е
нарушила чл.137А ал.1 ЗДвП, изразено в пътуванев мотороно превозно средство, без
правилно поставен обезопасителен колан.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел наличието
на кумулативните предпоставки на нормата на чл. 432 ал. 1 от КЗ, като е направил извод, че
справедливият размер за репариране на претърпените от ищеца вреди възлиза на сумата от
общо 3 000 лева. Относно причинените увреждания с атакуваното решение е прието, че в
резултат на виновното противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника
МПС са причинени травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата, мозъчно
сътресение и охлузвания в дясната слепоочна област на главата. Не се доказва твърдението
на ищцата, че мозъчното сътресение е било съпроводено със загуба на съзнание, обусловило
разстройство на здравето временно опасно за живота, което увреждане да се приеме за
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Позовал се е на направеното в
откритото съдебно заседание от вещото лице категорично разграничение между твърдяното
с исковата молба изпадане на ищцата в комоцио със загуба на съзнание и действително
настъпилото за нея зашеметяване в резултат на ПТП
Разгледал е релевираното възражение за съпричиняване и е счел за установено по
категоричен начин, че ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан,поради
което не е приел наличие съпричиняване на вредоносния резултат и не е намалена
репарацията на причинените неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429, ал. 1
КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Съгласно чл. 432 ал. 1 от КЗ е
признато право в полза на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен по чл.
45 от ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на
причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е функционално обусловено от
правото на деликтно обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа на които се
поражда претендираното материално право са валидно възникнало правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
делинквента и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; настъпване на застрахователно събитие – ПТП; претърпени
вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение (имуществени или неимуществени, или двата вида вреди в
зависимост от предявения иск) и наличие предпоставките по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото
лице (дееца) и причинените вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки
на исковата претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по неговата допустимост - в обжалваната част. По останалите
5
въпроси, т. е. по правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
В конкретния случай във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за допуснато
съществено процесуално нарушение и/или необоснованост на решението на СРС относно
следните фактически констатации, които следва да се възприемат за установени и от
настоящия съдебен състав: между водача на процесното МПС и ответното дружество била
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по
силата на която застрахователят се е задължил да отговаря за риска от възникване на
гражданска (деликтна) отговорност по отношение на застрахования и при настъпване на
застрахователното събитие да заплати дължимото обезщетение за вредите, причинени на
трети лица; настъпването на застрахователно събитие по време на действие на
застрахователния договор – ПТП на 28.09.2021г.; противоправното и виновно поведение на
водача на автомобила, изразяващо се във виновно нарушаване на правилата за движение
установени в нормата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е
причинил ПТП.
За установяване механизма на пътно-транспортното произшествие по делото са
събрани гласни доказателствени средства, писмени доказателствени средства и заключение
на автотехническа експертиза, които обсъдени в своята съвкупност обосновават следните
фактически изводи:
На 28.09.2021 г. от с.С. към гр.С., тръгва лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“
с рег.№***, управляван от собственика му Л.А.К.. С него на дясната седалка пътувала Н. З.
М., като около 13:50 часа на Републикански път 111-866, на километър 12 + 000 метра от гр.
С. към Селскостопанска Академия (Научен център по животновъдство и земеделие - гр.С.),
по време на движение водачът К. реализира ПТП, излизайки от пътя, престъргва
еластичната ограда, ограничаваща достъпа към минаваща река, след което се удря в
подпорна стена, качвайки се на нея и се обръща на лявата си страна върху пътното платно,
като причина за настъпване ПТП според експертизата е несъобразяване на водача с терена,
пътните знаци и всички обективни и субективни фактори. Ищцата Н. З. М. е седяла на
предната дясна седалка на автомобила, управляван от собственика му Л.А.К., последвал
удар и обръщане на колата, като от удара в страничната греда или стъкло е довело и до
загубата на съзнание. Водачът е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
От заключението на приетата в първоинстанционното производство автотехническа
експертиза, което следва да бъде кредитирано при преценката му по реда на чл. 202 от ГПК,
се установява, че към момента на ПТП в светлата част на денонощието, времето е било
слънчево, с добра видимост. Пътната настилка е била суха, без наслоявания на инертни
материали, а по пътя не е имало неравности - „дупки“ и препятствия. Според заключението,
ако водача се е съобразил с терена пътните знаци, всички обективни и субективни фактори
е имал реална възможност да избегне произшествието. Според вещото лице ищцата Н. З. М.
е седяла на предната дясна седалка на автомобила, управляван от собственика му
Л.А.К.,като в конкретния случай има удар и обръщане на колата. От инерционните сили
главата свободно се движи на пред и на страни, от където са получени и нараняванията по
нея. Най-вероятно ищцата се е ударила в дясната греда на вратата, коланът й е помогнал да
не падне върху водача или да се удари и в други части от интериора на колата. В конкретния
случай има удар и обръщане на колата. Вещото лице сочи още,че недостатък на предпазния
колани е, че оставя наранявания по гръдната област (кръвонасядания или счупване на ребра)
при по-сериозно произшествие, както и в конкретното ПТП, а от удара в страничната греда
или стъкло е довело и до загубата на съзнание. Възможно е според вещото лице при
правилно поставен колан ищцата да достигне с тялото (главата) до тези части. Според
експерта ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.,управлявал
6
автомобила - Опел Астра и ищцата, негова съседка пътувала до него на предна дясна
седалка, като двамата били с поставени предпазни колани. Сочи, че се движил със скорост
40- 50 км./ч., но на остър завой колата му се поднесла на пясък, ударила се леко в
мантинела, обърнала се и спряла в бряг- естествен насип в страни от пътя, като при удара
ищцата се ударила в тавана и странично в дясната част на автомобила. Ищцата била зле,
като умряла, но като видял, че диша се успокоил,мислейки,че била загубила съзнание.
Нямала видими травми, кръв,пристигнала линейка на мястото и я откарала в болница.
Според свидетелката М. –сестра на ищцата на 28.09.2021 г. й се обадили от реанимацията
в МБАЛ-С., че е станало произшествие с пострадалата. Когато я посетила вечерта в
болницата ищцата се била посъвзела. В болницата стояла 3-4 дни. Според докторите сестра
й имала мозъчно сътресение и е губила съзнание. Имала от колана белег, охлузвания по
тялото, лека рана на главата, изтръпване на лявата ръка, което още го чувства. Имала синини
по дясната ръка, на гърба, отпред по тялото. Изпитвала болки, цялото тяло си я боляло около
месец, пиела болкоуспокояващи, докато отминат болките. Когато я прибрали от болницата,
една седмица останала при нея да се грижи, тъй като съпруга й трябвало да ходи на работа.
Гледала я, къпала я, готвила й, помагала й да се храни и облича. Свидетелката сочи още, че
ищцата била стресирана, този стрес го изживява и до днес, страх я да се качва в коли. Съня
й бил неспокоен, давали й и успокоителни за сън. Сънува и още продължава да сънува
кошмари, които са свързани с катастрофи, или тя е била там, или с децата. Преди инцидента
сестра й е нямала такива проблеми, срещала се с много хора, помагала на възрастните хора в
селото, оправяла им документите по С.. След инцидента се отдръпнала, затворила се в себе
си. За да се нахрани сега трябва да си подпре главата, не може да я държи изправена. Казват,
че е от хернията, но не знаят все още. След инцидента сестра й имала желание да посещава
рехабилитационен център, но поради финансови затруднения не е ходила.
При така установеното от фактическа страна се установява,че на инкриминираната
дата 28.09.2021година,около 13.50часа, на Републикански път 111-866, на километър 12 +
000 метра от гр. С. към Селскостопанска Академия (Научен център по животновъдство и
земеделие - гр.С.), по време на движение водачът К. излиза от пътя, престъргва еластичната
ограда, ограничаваща достъпа към минаваща река, след което се удря в подпорна стена,
качва се на нея и се обръща на лявата си страна върху пътното платно, покрито с
дребнозърнеста асфалтова настилка в светлата част на денонощието, при слънчево време, с
добра видимост и суха, без наслоявания на инертни материали пътна настилка и без
неравности на пътя - „дупки“ и препятствия. Според заключението на експерта, ако водача
се е съобразил с терена пътните знаци, всички обективни и субективни фактори е имал
реална възможност да избегне произшествието.
В резултат на удара ищцата е претърпяла телесни увреждания, чиито медико-
биологичен характер, механизъм на причиняване, както и причинно-следствената връзка
между пътно-транспортното произшествие и вредите се установяват от приетото и
неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза, което съдът
кредитира изцяло. Причинените увреждания според вещото лице са КОНТУЗИЯ НА
ГЛАВАТА. МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ. ОХЛУЗВАНИЯ В ДЯСНАТА СЛЕПООЧНА
ОБЛАСТ НА ГЛАВАТА са в пряка причинно следствена връзка с претърпяното от нея ПТП
на 28.09.2021 год. Продължителността на изпитваните от ищцата болки и страдания са с
продължителност 25-30 дни, с благоприятен ход на оздравителният процес и липсата на
усложнения в неговото протичане, в който период е настъпило пълно оздравяване. Според
вещото лице непосредствено след ПТП ищцата е изпитвала леки по интензитет болки и
страдания, които в хода на оздравителният процес постепенно са затихвали до пълното им
изчезване след неговото приключване. . Поради липсата на усложнения в протичането на
възстановителният процес, пострадалата за в бъдеще не би следвало да изпитва някакви
болки и страдания от причинените и травматични увреждания. Описаните травматични
увреждания са причинени по директен механизъм на удар или притискане със или върху
7
твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие.
По спорното на етапа на въззивното производство обстоятелство дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение,
настоящият съдебен състав приема следното:
При определяне размера на това обезщетение е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 28.09.2021г., както и нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка "Гражданска отговорност" - до 10 420 000 лв. , независимо от броя на
пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна норма към релевантния
момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла травматични увреждания,
изразяващи се в контузия на главата, мозъчно сътресение и охлузвания в дясната слепоочна
област на главата, в каквато насока е и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Не се доказва твърдението на ищцата, че мозъчното сътресение е било съпроводено със
загуба на съзнание, обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, което
да се приеме за средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. В съдебно
заседание вещото лице категорично прави разграничение между твърдяното с исковата
молба изпадане на ищцата в комоцио със загуба на съзнание и действително настъпилото за
нея зашеметяване в резултат на ПТП.
В съдебно заседание вещото лице по съдебно-медицинската експертиза пояснява, че
описаното от водача на МПС състояние на пострадалата Н., че е изгубила съзнание и била
като умряла не коренспондира с обективното състояние отразено в медицинската
документация – епикризата на хирургичното отделение на МБАЛ“Братан Шукеров“- С..
Вещото лице е категорично, че изпадането на човек в безсъзнание до степен травматична
кома е внезапно, рязко и излизането от това състояние става много бавно и продължително,
обикновено в болнично заведение и е съпроводено с остатъчни неврологични
симптоматики, които при приемане се установяват задължително от лекаря, който извършва
приема. Според експертизата лицето загубило съзнание след това е дезориентирано ,
объркано, има гадене, повръщане, не може да съсредоточи погледа си в една точка, да следи
пръста на невролозите, което означава, че е претърпяло такова състояние, каквото в
епикризата при приемането не е отразено. Отбелязано е - контактна, адекватна, на моменти
дезориентирана, с умствени изоставяния, отговаря забавено на зададените въпроси и според
вещото лице тези неща са в резултат на катастрофата, била е объркана от стрес и е
изглеждала, че е изгубила съзнание, но де факто не е изгубила съзнание. Посочено е, че това
се нарича клинично прилошаване и е изглеждала като умряла, но не е губила съзнание(
съгласно възприятията на човек без медицинско образование), т.е човек е в съзнание, но не
може да изпълнява всички волеви неща и не е изгубил съзнание, докато при загубата на
8
съзнание означава тотален „нокдаун“, т.е в безсъзнание. Вещото лице е категорично, че не
се касае за разстройство на здравето и временна опасност за живота, за което състояние
следва да има медицинска документация, която да го подкрепи или най-малко
лекарите,които я приемат да констатират данни за мозъчно страдание,вследствие инцидент.
Според вещото лице мозъчното сътресение има четири степени-объркване, дезориентация,
най-накрая загуба на съзнание до степен на травматична кома. Не е достатъчно да имаме
свидетел, а е необходимо и медицинска документация. Според експерта независимо от
съобщаването на пострадалата в анамнеза на епикризата за дезиориентираност, гадене,
повръщане в статуса на епикризата е отбелязано, че е контактна. При наличните данни за
констатираното мозъчно сътресение, вещото лице е направило категоричен извод, че
причинените увреждания - контузия на главата,охлузване на дясна слепоочна област на
главата се касае до леки травми, които в рамките на месец отшумяват, поради липса на
данни за влошаване степенно такова със степен на помрачаване на съзнанието, но без
изпадане в пълно безсъзнание – кома, т.е. само по себе си то също реализира критериите на
медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Предвид липсата на проследяваща медицинска документация за състоянието на
пострадалата след изписването й от болницата, експертът е дал теоретичен отговор на
въпроса дали и за какъв период травмите са причинили болки и страдания и какъв е техния
интензитет.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена съдебно-медицинска
експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства -
медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на всички поставени
релевантни въпроси.
Предвид изложеното неоснователно е релевираното с въззивната жалба оплакване, че
заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-медицинска експертиза
касателно констатираното мозъчно страдание, че мозъка страда в резултат на такъв
преживян инцидент, коренспондира с анамнезата от епикризата снета по данни на спешните
медици, но вещото лице отказва да приеме тези обстоятелства и направеното в тази връзка
искане за повторна тройна СМЕ от други вещи лица, които да отговорят на зададените
въпроси. Възражението е правено и пред първоинстанционния съд и с въззивната жалба,
като районен съд правилно е отказан назначаването на поисканата тройна СМЕ. Според
въззивният състав вещото лице достатъчно ясно, пълно и точно е отговорило на въпросите,
които са му поставени, депозирало е компетентно, обективно и безпристрастно заключение.
Обстоятелството, че страната не е съгласна с направените изводи не обосновава
основателност на искането за назначаване на повторна експертиза след като не е
констатирана пристрастност или некомпетентност на вещото лице, както и липсата на
нужните знания и умения. Съдебната практика обективирана в P №243 пo гp. д.№976/2010 г.
нa BKC, I г. o. пpиeма, чe пpи ocпopвaнe зaĸлючeниeтo нa eдиничнaтa eĸcпepтизa cъдът
мoжe дa нaзнaчи дpyгo вeщo лицe или пoвeчe вeщи лицa и чe дoпълнитeлнa eĸcпepтизa ce
възлaгa ĸoгaтo зaĸлючeниeтo e нeпълнo и нeяcнo, a пoвтopнa – ĸoгaтo зaĸлючeниeтo нe e
oбocнoвaнo и възниĸвa cъмнeниe зa нeгoвaтa пpaвилнocт, каквито обстоятелства в случая не
са налице. ВКС в практиката си е последователен също така, че такова искане може да бъде
уважено само ако се посочат основателни възражения за непълнота и неизясненост.
Неподкрепеното с доказателства твърдение за такива слабости не дава основание за
уважаване на искането. Освен това заключението на експертизата съдът преценява
съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост (чл.202
ГПК и цененето на заключението при решаване на спора между страните е въпрос на
вътрешно убеждение и преценка на исковия съд, при съпоставката с останалия, събран в
последващия исков процес доказателствен материал.
От установените от вещото лице травматични увреждания на пострадалата ищца,
9
които са в пряка причинна връзка с ПТП тя е претърпяла неимуществени вреди- болки и
страдания, които се репарират съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия „справедливост” са
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, тяхното проявление
във времето и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увредените лица.
Както е прието в решение № 88 от 17.06.2014г. на ВКС по т.д. № 2974/2013г., II ТО,
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно
намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи
прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди.
При съобразяване на посочените критерии съдът счита, че справедливият размер на
дължимото обезщетение за всички претендирани в производството неимуществени вреди,
причинени на ищцата, възлиза на сумата от общо 3 000 лева, както е приел районният съд.
Така определеното обезщетение в най-пълна степен би довело до репариране на
претърпените от ищеца вреди, като размерът на обезщетението е съобразен с обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – месец септември 2021г. и нормативно установените лимити на
гражданската отговорност на застрахователните ружества при причинени неимуществени
вреди, наложилите се морални норми в обществото, респективно съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в контузия
на главата, мозъчно сътресение и охлузвания в дясната слепоочна област на главата), които
по своя медикобиологичен характер имат признаците на временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. При наличните данни за констатираното мозъчно сътресение, вещото
лице е направило категоричен извод, че се касае до лекостепенно такова със степен на
помрачаване на съзнанието, но без изпадане в пълно безсъзнание – кома, т.е. само по себе си
то също реализира критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Съдът съобрази и обстоятелството, че възстановяването на
ищеца е продължило около един месец. Първоинстанционният съд е определил справедлив
размер на дължимото обезщетение, съобразявайки характера на претърпените физически и
психически страдания и неудобства, които включват болкови симптоми, затруднения при
движението, стрес и стрх, обичайната им продължителност и интензитет,
продължителността на проведеното болнично и извънболнично лечение за период от около
месец. В правилно приложение на критерия за справедливост е взето предвид, че
причинените вследствие на процесното пътно-транспортно произшествие увреждания се
характеризират като такива от лека степен, като не са създали опасност за живота на
пострадалата, както и липсата на данни за настъпване на последващи усложнения в процеса
на възстановяване или инцидентът да е засегнал психическото и емоционалното състояние
на ищцата в по-висока степен от обичайното.
От установените от вещото лице травматични увреждания на пострадалата ищца,
които са в пряка причинна връзка с ПТП тя е претърпяла неимуществени вреди- болки и
10
страдания, които се репарират съгласно чл.52 ЗЗД по справедливост.
Във въззивната жалба са релевирани и оплаквания за неправилност на изводите на
СРС при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение, тъй като съдът не
е взел предвид данните относно симптомите, тяхната тежест и интензивност, както и
загубата на съзнание у ищцата, вследствие ПТП, както и не е съобразил икономическата
обстановка в страната, както и практиката на ВКС обективирана в определение
№47/30.01.2017година по т.д.№450/2016година, І т.о. за леки телесни повреди и негативни
изживявания. По така наведените оплаквания настоящият съдебен състав приема следното:
Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не ангажира доказателства,
установяващи конкретните симптоми на лекостепенното сътресение на мозъка и тяхната
продължителност, които са се проявили при пострадалата. Както бе посочено, експертът е
дал теоретичен отговор на въпроса за какъв период установеното лекостепенно сътресение
на главния мозък е причинило болки и страдания и какъв е техния интензитет, тъй като не е
представена проследяваща медицинска документация за състоянието на пострадалата след
изписването й от болница. В показанията на разпитания свидетел К. и свидетелката М.,
чиито показания следва да бъдат преценени по реда на чл.172 ГПК - сестра на пострадалата,
също не се съдържат данни относими към формиране на изводи за претърпени от
ищцата болки и страдания над обичайните за такъв случай. Съдът, при съобразяване с
опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при настъпване на
процесното ПТП пострадалият неминуемо е изживял изключително силен стрес, шок,
уплаха при непосредствения удар на лекия автомобил.
На основание гореизложените съображения и и с оглед характера, степента на
телесните увреждания[1]травма в областта на главата, мозъчно сътресение без загуба на
съзнание и охлузване в лявата слепоочна област, които представляват лека телесна повреда,
продължителността на лечението и възстановителния период, установени от СМЕ-около 25-
30 дни, характера и интензитета на търпените през този период болки и страдания, възрастта
на ищцата, както и липсата на усложнения при лечението и възстановителния период,
пълното й възстановяване след инцидента, въззивният съд счита, че определеният от
районен съд размер на обезщетението за неимуществени вреди сума в размер на 3 000.00
лв. е справедлив еквивалент на причинените болки и страдания вследствие увреждането.
Районен съд с обжалвания съдебен акт, в съответствие с цитираната с въззивната
жалба практика на ВКС, обективирана в определение №47/30.01.2017година по т.д.
№450/2016година на ВКС, І т.о. е извършил задълбочено изследване на общите и
специфични факти, формиращи понятието справедливост, посочил е всички относими
критерии, съпоставени реално с всички конкретни увреждания на пострадалата и
настъпили последици, съобразени в тяхната съвкупност, в съответствие задължителната
съдебна практика обективирана в ППВС № 4/68 г., като е определил справедлив еквивалент
на претърпените неимуществени вреди-болки и страдания вследствие ПТП. Понятието
"справедливост" е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от обективните икономически
условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на
застрахователните покрития.
Вярно е поддържаното от дружеството- жалбоподател, че ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение са конкретните икономически условия
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – края на септември 2021 г., когато е настъпило процесното ПТП, от
което са произтекли вредите. Лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди
се увеличават почти ежегодно, като към релевантния в случая момент те възлизат на над 10
492 000 лева за всяко събитие при две или повече пострадали лица (чл.492 т.1 КЗ).
11
На следващо място общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на обществото е обусловено и от съществуващата икономическа конюнктура в
страната към релевантния за спора момент. За да бъдат отчетени реалните икономически
условия, имащи значение за приложението на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъдат взети предвид и
обсъдени и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка "
Гражданска отговорност" на автомобилистите, от която произтича отговорността на
ответника- застраховател. Като паричен еквивалент на претърпените болки и страдания
справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните
икономически условия, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане макар да
нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост, в какъвто
смисъл смисъл е практиката на ВКС обективирана в Решение № 31/25 март 2014 г. по т.
дело № 1203/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС, Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т. дело № 990/2017
г. на ІІ т. о. на ВКС, Решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. дело № 1423/2017 г. на ІІ т. о. на
ВКС и др., която настоящият състав споделя и към която се придържа.
Предвид на гореизложеното настоящият въззивен състав, като отчита всички
релевантни досежно размера на обезщетението факти и обстоятелства, намира сумата от
общо 3 000 лв. за справедлив общ паричен еквивалент на интензитета на причинените на
ищцата неимуществени вреди от претърпените травми. Според решаващия съд посочената
сума от общо 3 000 лв. е необходима и достатъчна, с която ще се реализира целта на
института за репарация на търпените от ищцата неимуществени вреди.
По изложените съображения първоинстанционното решение като правилно и
обосновано следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна за
осъщественото пред въззивната инстанция процесуално представителство, за което е
направено своевременно искане и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 360лева следва да се възложат в тежест на жалбоподателката.
В конкретния случай ищeцът в качеството си на трето увредено лице е "потребител
на застрахователна услуга", поради което, предявеният иск попада в приложното поле на чл.
113 от ГПК, а образуваното дело се разглежда като гражданско. По тези съображения и с
оглед цената на иска се налага извод, че постановеното въззивно решение подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложените съображения С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 406 от 17.11.2023г., постановено по гр.дело
№ 1131/2022г. по описа на Смолянския районен съд като правилно и законосъобразно
постановено, частта с която е отхвърлен предявеният иск Н. З. М., ЕГН ********** с адрес
с.С., общ.С., да бъде осъдена „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Черни връх“
№51Д да заплати на Н. З. М., ЕГН ********** с адрес с.С., общ.С. обезщетение за
12
претърпени неимуществени вреди от причинените й при настъпилото на 28.09.2021г. в
гр.С., на ул.“Невястата“ ПТП телесни увреждания, в частта за разликата над 3 000(три
хиляди) лева до 20 000 (двадесет хиляди)лева, ведно със законната лихва, считано от
28.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като правилно и законосъобразно
постановено.
ОСЪЖДА Н. З. М., ЕГН ********** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360(триста и шестдесет)лева за осъществено процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на основанията на чл. 280 ал.1 и 2 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13