РЕШЕНИЕ
№ 7634
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110166117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на Н. П. П. (ищец) срещу „.......“ ЕООД
(ответник), с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове, а
именно:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 21/20.09.2021г. на работодателя, с
която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение;
2.) осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за присъждане на
сумата 3900.00 лева – обезщетение за оставане на ищцата без работа поради
твърдяното незаконно уволнение за периода 20.09.2021г. – 20.03.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор от 29.08.2011г. е постъпила на
работа в „Б.“ ЕАД, дейноста на което предприятие е преминала към „.......“ ЕООД.
Сочи, че последно заеманата длъжност била репортер в отдел „Вътрешен“,
департамент „Медии и издателска дейност“ при ответника, с месечно БТВ от 650.00
лева. Заявява, че с процесната заповед работодателят я е уволнил незаконосъобразно за
това, че на 06.07.2021г. в сграда, находяща се в гр......, пред редакциите на вестник „У.“,
електронно издание „Л.“ и други медии, е била съпричастна към инцидент, при който
пострадал при побой е един полицай, като с това поведение служителят е
1
злоупотребил с доверието на работодателя. Пояснява, че при реализиране на
дисциплинарната й отговорност са допуснати редица нарушения – не е ясно кой е
наложил наказанието, доколкото процесната заповед е подписана от лице без
посочване на име и длъжност, че наказанието е наложено извън преклузивните срокове
по чл.194 ГПК, че със заповедта й се налага два пъти наказание уволнение за едно и
също нарушение, че не е ясно в какво се изразява нарушението на трудовата
дисциплина, тъй като не са описани конкретни нейни действия, които да покриват
признака злоупотреба с доверието на работодателя. Отделно от това заявява, че не е
извършила нарушение на трудовата дисциплина, тъй като престоят й пред тези
редакции не е бил в служебно качество и произтеклите събития не са настъпили във
връзка с работата й като журналист. Предвид изложеното, прави искане за отмяна на
уволнението и за присъждане на обезщетение за оставането й без работа за срок от
шест месеца, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете с твърдение, че законосъобразно е наложил
дисциплинарното наказание и в сроковете по чл.194 КТ, като се има предвид, че тези
срокове не текат през времето, в което служителят е ползвал отпуск, поради което и
при зачитане на ползвания от П. такъв за периодите от 13.07.2021г. до 27.07.2021г., от
09.08.2021г. до 10.08.2021г. и от 16.08.2021г. до 20.08.2021г., то към датата на издаване
и връчване на заповедта срокът по чл.194 КТ не е бил изтекъл. Твърди, че заповедта е
мотивирана и ясна, че ищцата е била поканена да даде двукратно обяснения, но в
депозираните такива нито се дават конкретни отговори, нито се изразява съжаление за
извършеното, поради което на служителя е наложено наказание уволнение след
преценка на работодателя, че стореното съставлява поведение на злоупотреба с
доверието му. Пояснява, че инцидентът, при който е бил нанесен побой над полицай, в
който ищцата е участвала, е бил широко разпространен в пресата и е имал
небрагоприятен отзвук, като с него се свързвала и редакцията, към която ищцата е
журналист. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е трудов договор от 29.08.2021г., видно от който ищцата Н.П. е
постъпила на работа в „Б.“ АД като репортер в отдел „Вътрешен“ на вестник „Б.“. С
подписаните допълнителни споразумения е бил променян размера на основното й БТВ,
като е отразено и обстоятелството, че е налице преминаване на предприятието на „Б.“
АД в това на „.....“ ЕООД. Видно от вписване на ТР на АВ „Б.“ ЕАД съществува и
понастоящем, като негов едноличен собственик е ответника.
Към трудовият договор е приложен акт за встъпване в длъжност, с подписването
на който служителят е декларирал, че е запознат с Правилника за вътрешния трудов
2
ред и с длъжностната си характеристика. Видно от длъжностната характеристика
служителят носи отговорност за действия или бездействия, водещи до злоупотреба с
доверието на работодателя. Видно от Правилника за вътрешния трудов ред на
работодателя, уреждащ въпроси, свързани с поведението на служителите „по време на
работа“ (чл.1, ал.2, т.7), всеки журналист от медията е длъжен да бъде лоялен към
работодателя и да не злоупотребява с неговото доверие.
Приети като доказателства са публикации в различни медии от 07.07.2021г., в
които се посочва, че на 06.07.2021г. е постъпил сигнал за побой над полицай от двама
мъже и една жена, като в повечето от тях жената е посочена с имена – Н.П., а в някои
от тях е споменато, че същата е журналист от вестник „Б.“.
Представена е докладна записка от Н. П. до В. Г. (управител на дружеството-
ответник, съгласно вписване на ТР на АВ), с която авторът запознава работодателя с
обстоятелството, че Н.П. е била арестувана на 06.07.2021г., заради сбиване с полицаи в
сградата, където се помещава редакцията на ел.издание „Л.“.
Приложени са два броя искания от работодателя до служителя за даване на
обяснения за инцидента с конкретно поставени въпроси, както и два броя отговори, в
които ищцата настоява, че инцидентът е настъпил в извънработно време и ако е имала
съпричастност в него, то това не е осъществено в служебно качество.
Приложена е Заповед № 21 от 20.09.2021г., с която на Н.П. е наложено
дисциплинарно наказание уволнение за това, че на 06.07.2021г. е била съпричастна към
инцидент, при който пострадал е полицай и който е станал в сграда на ул. „Г.С.Р.“ в
гр.София, в която се помещават официте на други медии. Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че още на 07.07.2021г. издателства са публикували информация за
инцидент, при който Н.П. е нанесла удари на полицай в сградата на ЦКС, което е
нарушило отношенията на доверие между работодателя и ищцата, тъй като последната
е била задължена да не допуска поведение, което може да увреди работодателя, а с
действията си при инцидента от 06.07.2021г. тя е навредила на доброто име на
издателството, тъй като от публикациите ставало ясно, че именно журналист на
ответника е участвал в побой над полицай. Уволнителното основание е злоупотреба с
доверието на работодателя (стр.3 от заповедта) – чл.190, ал.1, т.4 КТ. Заповедта е била
връчена на адресата на 20.09.2021г., от когато трудовото правоотношение се счита
прекратено. Това обстоятелство е отразено в приложената трудова книжка.
Представени са два броя молби от ищцата до ответника, обективиращи уважено
от работодателя искане на П. за ползване на платен годишен отпуск за периодите от
13.07.2021г. до 27.07.2021г., от 09.08.2021г. до 10.08.2021г. и от 16.08.2021г. до
20.08.2021г.
Приети като доказателства са документи, съставени по пр.пр.№ 19981/2021г. на
СРП, видно от които за случая е било образувано досъдебно производство, в хода на
3
което на Н.П. е било повдигнато обвинение за хулиганство и за нанасяне на лека
телесна повреда на полицай на 06.07.2021г., като делото е внесено с обвинителен акт в
съда и е образувано н.о.х.д.№ 4070/2022г. на СРС, което е на разглеждане.
Извършена е констатация по оригинал на трудова книжка на ищцата, при което
е установено, че след вписаното прекратяване на трудовия й договор с ответника, няма
вписване на последващ трудов договор.
Разпитан е свидетеля М. З., който заявява, че бил на смяна като охранител в
сградата на ЦКС на ул. „Г.С.Р.“ на 06.07.2021г., когато в 21.10 ч. забелязал на
охранителните камери, че на ет.11 се разхожда куче, а някой е седнал в коридора на
пода. Пояснява, че се качил на етажа за проверка и установил, че жената е пияна, тъй
като при изправянето си е залитнала и не се държала адекватно. Уточнява, че докато я
питал защо е седнала на пода, се появил мъж с куче, който го ударил в корема, а
непосредствено след това жената го ударила в главата в областта на слепоочието
вляво. Охранителят указва, че напуснал етажа и потърсил помощ чрез обаждане в
полицията, а когато дошли полицаите – мъж и жена, той ги съпроводил до етажа и
посочил вратата на стаята, където пребивавали ударилите го лица. Свидетелства, че
жената от стаята била агресивна и затръшнала вратата пред полицайката, а при
повторното отваряне на вратата от представителя на реда, жената, за която установил
по-рано, че е пияна, ударила полицайката през главата и й счупила очилата. Признава,
че тази жена е непозната за него, тъй като не е работила в сградата, но при разпита в
РУ на МВР е узнал, че се казва Н.П..
Разпитан е свидетеля Н. П., главен редактор и пряк ръководител на ищцата,
който заявява, че когато отишъл на работа на 07.07.2021г. бил информиран, че Н.П. е
била задържана през нощта, заради сбиване с полицай в сградата на в.“У.“ и изданието
„Л.“. Указва, че е направил проверка в РУ на МВР и след като му потвърдили, че това е
така, написал докладна до собственика на медията, в която работи, с предложение за
дисциплинарно наказание на журналиста, и публикувал на сайта на изданието писмо, с
което редакцията се извинявала за инцидента.
Останалите писмени доказателства като протоколи за разпит на свидетели и за
разпознаване на лица, както и изготвени експертни заключения, съдът не коментира,
като съставени за нуждите на друго производство.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Уважаването на иск на така предявеното основание предпоставя липса на
проведено от ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи
законосъобразно прекратяване на трудовия договор. В настоящия случай,
законосъобразното прекратяване се свежда до разрешаване на спора дали заповедта е
4
издадена при спазване на императивните правила на закона, както и дали с
поведението си ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, доколкото на
това основание Н.П. е била дисциплинарно уволнена.
При изясняване на този спор съдът съобрази следното:
Заповедта е издадена от оправомощено да представлява работодателя лице –
управителя на ответното дружество В. Г. Същата е вписана като такава в ТР на АВ.
Ето защо, липсата на изрично изписана длъжност на подписалия заповедта, както и
неговите имена, води на извода, че това е подпис на представляващия дружеството –
работодател. Само при упражняване на работодателската власт от друго лице, а не от
законния му представител, това обстоятелство следва изрично да е било отразено в
документа, а в настоящия случай, не се твърди положеният подпис да е изпълнен от
лице, различно от управителя на „.......“ ЕООД и този подпис не е бил оспорен като
неавтентичен.
Заповедта е издадена в предвидения от закона двумесечен срок от извършване
на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят е уволнил
служителя. Твърди се, че деянието е осъществено на 06.07.2021г., а се установи от
докладна записка на свидетеля П. и от свидетелските му показания, че работодателят е
узнал за това на 07.07.2021г. Установи се също, че ищцата е ползвала разрешен отпуск
за периодите 13.07.2021г. - 27.07.2021г., 09.08.2021г. - 10.08.2021г. и 16.08.2021г. -
20.08.2021г., през които дни срокът по чл.194 КТ не тече, тъй като с него се цели да се
обезпечи възможността на работодателя да извърши проверка и да установи има ли
нарушение на трудовата дисциплина и каква е тежестта му. Докато служителят е в
отпуск, работодателят е препятстван да изпълни задължението си за проверка, тъй като
му е нужно съдействие на служителя – напр. като го покани да даде обяснения, поради
което и след приспадане на тези дни, се доказа, че процесната заповед е издадена в
указания от закона преклузивен срок.
Заповедта е мотивирана. Същата ясно посочва установените от работодателя
факти от 06.07.2021г., посочени в хронологичен ред, и извода му, че със
съпричастността си към този инцидент Н.П. е злоупотребила с доверието на
работодателя, тъй като поведението й е станало публично достояние и с него е било
свързано името на медията. Със заповедта се налага едно наказание, независимо от
двукратното му вписване в текста.
Преди издаване на заповедта са поискани обяснения на служителя по реда на
чл.193 КТ, т.е. и това формално изискване на закона е изпълнено.
Изводът, че заповедта е издадена при съобразяване на правилата на КТ,
задължава съда да обследва дали установеното от работодателя нарушение на
трудовата дисциплина е извършено от служителя и каква е тежестта му.
Обстоятелството, че Н.П. е пребивавала в сградата на ЦКС непосредствено
5
преди, както и по време на инцидента, но не по служба, не се спори. Съдът намира за
доказано, че вечерта на 06.07.2021г. в сградата на ЦКС на ул. „Г.С.Р.“ , Н.П. е нанесла
удари на свидетеля М. З., който изпълнявал по същото време задълженията си на
охранител на сградата, както и на Емилия Борисова, намираща се в сградата в
качеството си на полицай, по време на изпълнение на функциите си по охрана на
обществения ред и изпълняваща работата си в униформа. Това се установи от разпита
на пострадалия охранител, чиито показания съдът кредитира като обективни и
обосновани. Наложеното от ответника наказание дисциплинарно уволнение е за
съпричастност към побой над полицай. Макар да липсва легална дефиниция на
понятието „злоупотребата с доверието на работодателя“, съдебната практика приема,
че то е налице, когато служителят, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, а също когато и
без да има такава облага служителят е извършил действия, възползвайки се от
служебното си положение, с които действия компрометира оказаното му доверие или
чрез които е злепоставил работодателя пред трети лица - Решение № 56/12.03.2014г. по
гр.дело № 4607/2013 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 469/07.01.2013г. по гр.д.№
1744/2011 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 379/11.10.2011 г. по гр.д.№ 100/ 2011 г. ІV г.о.;
Решение №86 от 25.05.2011 г. по гр. дело №1734/2009 г. на ВКС, IV г.о.; Решение №
242 от 21.05.2012 г. по гр. дело №932/2011 г. на ВКС, IV г.о. Нарушението може да се
прояви в различни форми, но общата характеристика е, че е налице злепоставяне на
отношенията на доверие между служител и работодател и това злепоставяне е
последица от такова поведение, с което служителят нарушава задължението си да бъде
лоялен към работодателя. Характерен признак на тази злоупотреба е, че работникът
или служителят действа недобросъвестно, в противоречие с доверието, което
работодателят му е оказал във връзка със сключване на трудовия договор - Решение №
60285 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1871/2021 г., III г. о., ГК; Решение №
214/15.03.2017 г. на ВКС, IV ГО по гр.д.№ 112 /2016г. Това доверие обаче винаги е
свързано с възложената работа, с трудовата функция на служителя. Именно
неизпълнението на задълженията, произтичащи от длъжността, които работодателят е
поверил на служителя и във връзка с изпълнението на които му се е доверил, покрива
състава на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя. Ако ищцата П. е
пребивавала в редакция на друга медия в сградата на ЦКС в качеството си на
журналист във връзка с отразяване на събития, интервю, разследване, друга дейност
като репортер, ако същата бе действала като журналист на „....“ ЕООД и като неин
представител бе участвала в побой над полицай, ако бе предприела това поведение,
оповестявайки, че е журналист от тази медия, отношенията на доверие между нея и
работодателя й щяха да бъдат компрометирани от инцидента, в който тя е участвала,
тъй като подобно поведение е недопустимо от гледна точка на добрите нрави и е в
разрез със изискването за лоялност към работодателя. В настоящия случай, не може да
6
се приеме, че поведението й сочи на злоупотреба с доверието на работодателя, тъй
като при инцидента ищцата не се е възползвала по никакъв начин от служебното си
положение, нито е посочила журналист от кое издателство е. Именно този признак –
възползване от служебното положение, е ключово за съставомерността на
дисциплинарното нарушение, на което основание е издадена уволнителната заповед.
Необходима е връзка между служебното положение на уволнения и поведението му,
каквато в случая не се установи. Поведението на П. евентуално може да се приеме като
такова, с което се накърнява доброто име на медията или се уронва престижа на
издателството (щом е станало публично достояние информацията, че задържан за
побоя е журналист от тази медия), но не и като злоупотреба с доверието на
работодателя по смисъла на чл.190, т.4, пр.1 КТ, което е различно дисциплинарно
нарушение. Съдът обаче не би могъл да надхвърли рамките на оспорената заповед и да
приеме, че осъщественото поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина,
различно от вписаното в заповедта за прекратяване на трудовия договор. Дискреция на
работодателя е да реши за какво нарушение да накаже служителя си, поради което
съдът, ограничен от основанието на заповедта, не би могъл да замени волята на
работодателя, като квалифицира поведението като нарушение, различно от посоченото
в заповедта. Още повече, че от обстоятелствената част на тази заповед също не може да
се изведе, че фактическото основание на уволнението е различно от вписаното с думи
и като правна квалификация основание в диспозитива на акта.
Предвид изложеното, съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно, тъй
като извършеното от Н.П. не съставлява поведение на злоупотреба с доверието на
работодателя. При действията си ищцата не се е възползвала от служебното си
положение, поради което оспорената заповед следва да бъде отменена. Като последица
от уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради незоканното уволнение в размер на 3900.00
лева за периода 20.09.2021г. – 20.03.2022г., който размер не е бил спорен в процеса,
съобразен е с БТВ на ищцата и покрива максимално допустимия по чл.225, ал.1 КТ
срок на дължимо обезщетение. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Уместно е да се посочи, че
съгласно този текст, на служител, уволнен дисциплинарно, се присъжда обезщетение,
което е равно на БТВ за максимален срок от шест месеца, ако служителят не е полагал
труд по друго трудово правоотношение за този срок, или на разликата в БТВ, ако е
постъпил на друга работа. Законът обаче свързва това само с евентуално възникнало
последващо трудово (а не гражданско) правоотношение, каквото не се установи да е
налице в процеса. Ако ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не е полагал труд
по последващ трудов договор, то ответникът е носел тежестта да докаже
съществуването на друго трудово правоотношение след прекратеното с оспорената
заповед, което може да установи чрез достъп до публичните регистри на НОИ.
7
Твърдение и искания в тази насока не са правени.
По разноските
При този изход на спора, ответникът следва да заплати на ищцата сторените от
нея разноски по водене на делото, които са в размер на 650.00 лева – реално заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да заплати също държавни такси по уважените искове, както
следва: по иска за отмяна на незаконното уволнение (чл. 344, ал.1, т.1 КТ), който е
неоценяем – 50.00 лева, и по иска за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ – 4 % от уважения размер или 156.00 лева. Общо дължимата държавна
такса е 206.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразно,
уволнението на Н. П. П., ЕГН **********, извършено със Заповед № 21 от
20.09.2021г. на работодателя „.....“ ЕООД, ЕИК .......
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225, ал.1 КТ, „......“ ЕООД,
ЕИК , да заплати на Н. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр....... сумата 3900.00 лева –
обезщетение за оставане без работа поради незаконното й уволнение, извършено със
Заповед № 21 от 20.09.2021г. на работодателя, дължимо за периода 20.09.2021г. –
20.03.2022г., ведно със законната лихва от 19.11.2021г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „.....“ ЕООД, да заплати на Н. П. П.,
ЕГН **********, сумата 650.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „.....“ ЕООД, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата 206.00 лева – държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8